Инж. Иван Андреев – изп. директор на Българската минно-геоложка камара, пред в. Камбана
Инж. Иван Андреев е на 38 години и е роден в Пирдоп.
Завършил е МГУ „Св. Иван Рилски“ гр. София, образователно-квалификационна степен „Минен инженер“, със специалност „Маркшайдерство и Геодезия“.
През 1995 започва работа в рудник Челопеч като замерчик (помощник на маркшайдера), след това става маркшайдер и през 1998 г. е назначен за Главен маркшайдер.
След 2007 г., като Главен маркшайдер води щита на метротунелите в София до завършване на проекта, който минава през центъра.
– Г- н Андреев, от кога заемате този пост и имахте ли конкуренти при избора Ви за него?
– На този пост съм от 1 април тази година. Това е кратък период, но още от първия ден се сблъсках с наболелите проблеми на бранша, присъствайки на разширено заседание на УС, където се приеха пакет антикризисни мерки за минно-добивния бранш.
За конкурентите за този пост не мога да кажа нищо конкретно, защото не знам кои са те и не съм се интересувал. Знам само, че кандидатите са били повече от 60 души, включително чужденци и българи, живеещи и работещи в чужбина.
Аз гледам напред – отговорността на позицията е огромна. Правя всичко, което е по силите ми, за да оправдая доверието на Управителния съвет и бранша. За няколко месеца не мога да оценя моята работа, защото все още се ориентирам, все още опознавам колегите, компаниите. Надявам се, че работя в правилната посока и оценката ще дойде от тях.
– Миньорството като професия и поминък по нашите земи не е от вчера, но какво е днешното значение на минно-добивната промишленост за икономиката на България?
– Наистина, според наши автори първото злато, добито и обработено в нашите земи е 4500 до 4000 г. пр.н.е. Някои стигат дори по-далеч, като твърдят, че то е първото произведено злато в света.
Към настоящия момент минно-добивната индустрия е от съществено значение за икономиката на страната. Малко под 5% от БВП се формира от бранша. Пряко заетите са около 28 000 човека, а в съпътстващи дейности още около 120 000 човека. Има цели райони в страната, където населението е заето в минната индустрия, което е единственият поминък там.
Освен това продуктите на минната индустрия са в основата на почти всички останали отрасли на икономиката, ежедневният ни живот също не може без тях.
– Какво е състоянието на рудодобива и изпитва ли някакви по-особени затруднения в условията на финансова криза?
– За 2009 г. общо минната индустрия регистрира спад на производството с 18,5%, а намалението на заетите е около 10%. През първите три месеца на 2010 г. според предварителни данни от НСИ производството също се движи надолу, но за април и май се вижда слаб растеж, спрямо същия период на миналата година.
С последните данни за месец юни ясно се вижда, че браншът е водещ и върви нагоре. На годишна база повишението на добивната промишленост е 13,4%, като отделните подотрасли имат различен принос. Въгледобив, рудодобив, добив на инертни и строителни материали, добив на скално-облицовъчни, инертни и строителни материали, индустриални минерали – всички тези подотрасли съответно изпитват различни трудности.
За рудодобива специално цените на металите се повишиха след резкия спад през 2008 г. и се повиши силно търсенето им. Търсенето от страна на най-големия консуматор на мед в света – Китай, се увеличи, освен това строителството започна да се съживява. Все още цените не са се възстановили до пиковите си стойности, но дългосрочните прогнози са добри. Освен това голям процент от рудодобивните компании възстановиха на работа хората, които се наложи да освободят заради икономическата криза.
– Каква е държавната политика по отношение на отрасъла и има ли несъвършенства Законът за подземните богатства?
– Не е тайна, че Българската минно-геоложка камара повече от 10 години се опитва да намери политическа воля за промяна на Закона за подземните богатства, защото нормативната рамка не отговаря на европейската и световна практика. В момента три са компетентните органи за минната индустрия – МИЕТ, МРРБ и МОСВ. Това е и най-големият проблем, разбира се, липсата на единен орган, който да изпълнява правомощията по Закона. Там са съсредоточени и нашите усилия на този етап, тъй като предстои гласуване в Народното събрание за проект за изменение и допълнение на ЗПБ, който Министерски съвет прие, конституиращ именно такъв единен орган за управление на подземните богатства. На следващ етап ще бъдат дискутирани и други промени в Закона, но това остава за времето след приемане на единна държавна политика за подземните богатства, най-вероятно към края на годината.
– Има ли държавна стратегия за бъдещото развитие на рудодобива?
– Страната ни е богата на полезни изкопаеми, но те са с ниско съдържание на полезни компоненти. В същото време държавата ни има възможност да добива редица скалнооблицовъчни материали, които се търсят на световния пазар, но практически ние добиваме само декоративни варовици, мрамори и гнайси.
За да се гарантира устойчивото развитие на минната индустрия в страната, а също така и на икономиката ни, е необходимо да има държавна политика и стратегия за бранша. В противен случай се работи „на парче“. Към момента няма подобна дългосрочна визия, но вече е сформирана работната група за изработване на държавна политика и стратегия. Камарата ще защитава интересите на бранша в тази работна група.
Освен това през месец септември тази година ние ще се опитаме да поставим начало на една много важна дискусия за устойчивото развитие на минната индустрия в рамките на Международна конференция, инициирана от БМГК, в която сме поканили представители на държавата, бранша, неправителствени и граждански организации, ще участват и много представители от чужбина. Надявам се тази дискусия да има положителен ефект върху всички участници и да се извлекат нужните изводи и заключения.
– Какви проблеми на бранша поставя камарата пред държавните институции и намират ли те отзвук и разрешение, т.е. има ли чуваемост?
– По решение на УС и разпореждане на Председателя на камарата са изпратени 180 писма, предложения, становища по различни актуални проблеми на бранша до отговорните ведомства.
Като приоритет бяха изготвени и предоставени на МИЕТ принципи на Национална политика за подземните богатства за приемане от Министерски съвет заедно с Концепция за усъвършенстване на законодателството в областта на подземните богатства и проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства в съответствие с подписания между БМГК и водещите политически сили Меморандум за разбирателство.
Подготвен бе и проект на Закон за Българската минно-геоложка камара.
Въпреки многократните сигнали, отправяни от БМГК, проведените срещи с администрацията и експерти е налице безсилие в държавната система и компетентните органи за справяне с ширещия се незаконен добив на подземни богатства в страната, което е крайно неприемливо от страна на законния и прозрачен бизнес. В някои подотрасли това недопустимо явление достига до 90% от общия добив (напр. в добива на скалнооблицовъчни материали).
За справянето с незаконния добив считаме, че трябва той да се криминализира, като БМГК е предложила в новия проект на ЗИД на ЗПБ такъв текст.
Има редица проблеми, които не можем да изредим сега, но се надяваме, че ще намерят решение в близко бъдеще.
За Камарата най-важно е да защити интересите на бранша като националнопредставителна организация на минния бизнес. Разбира, се помагаме и на конкретни предприятия да разрешат проблемите си. Основно се търси съдействието на браншовата организация за придвижването на забавени преписки, които бяха с хиляди в различните министерства.
– Двете големи рудодобивни предприятия в нашия район „Челопеч Майнинг“ и „Елаците Мед“ са пример за мащабни инвестиции, технологично обновление и увеличаване на производството. Къде сме ние, според тези показатели, спрямо други сродни рудодобивни фирми в България?
– Смятам, че е важно да се казва, че въпреки трудната икономическа ситуация има предприятия, които продължават да инвестират.
Например „Елаците-мед“ АД за 2008 г. е инвестирало 27 млн. евро, а през 2009 г. – 16,5 млн. евро в проекти, свързани с модернизация на предприятието, управление и пречистване на водите, сигурност на депата за отпадъци и енергийна ефективност. Не остава назад и грижата за подобряване на безопасността на труда и здравето на работещите, както и реализацията на различни проекти, подпомагащи местната общност. Неслучайно Елаците са „Инвеститор за 2009 г.“
„Челопеч Майнинг“ ЕАД от 2004 г. до края на миналата година е инвестирала над 230 млн. долара. Това са инвестиции в производството – ново оборудване за рудника и обогатителната фабрика; инвестиции за рекултивация и опазване на околната среда; инвестиции в повишаване на ефективността на работата – изграждане на наклонени галерии, увеличаване на добива, включване в производствения цикъл на полуавтогенна мелница; големи успехи са постигнати в областите безопасност на труда и обучение на персонала. Отделно ежегодно се реализират съвместни проекти, насочени към местната общност.
По отношение на социалната отговорност на тези предприятия мога само да кажа, че те са се доказали като такива в годините. Със сигурност са сред водещите в това отношение, при това става дума за целенасочена политика, а не за една-две акции.
По тези критерии „Челопеч“ и „Елаците“ и бих споменал и „Асарел-Медет“ АД наистина са за пример и трябва да служат за репер на фирми не само от рудодобива или минния бранш, а и в други икономически дейности в България.
– И двете фирми имат амбициозни програми по отношение на екологията. Достатъчно ли е това, което се прави в това отношение и отговаря ли на европейските критерии и практики?
– И двете компании имат ясна политика по отношение на устойчивото развитие и инвестират в опазване на околната среда.
„Челопеч Майнинг“ ЕАД между 2004 и 2008 г. осъществи мащабни рекултивационни дейности на площ от над 100 дка. И понастоящем тази дейност продължава и извън територията на дружеството с изпълнението на консервационен проект – изграждане на зелена буферна зона по продължение на западната страна на съществуващото хвостохранилище.
В момента например в областта на околната среда „Елаците-Мед“ АД развива и концепция за управление на водите. Тя ще се осъществява поетапно до 2014 г. и включва изграждането на три пречиствателни съоръжения за замърсени води от рудник „Елаците“. Сега две от тях са във финална фаза на изпълнение.
Сигурен съм, че и двете предприятия имат амбициозни проекти в това отношение и за следващите години, защото тези дейности се планират дългосрочно. В минната индустрия се инвестира години, преди да се стигне до възвръщането на инвестициите.
По отношение на това дали направеното от тях отговаря на европейските практики – ако приемем, че Директивите на ЕС са граничната линия между добрите и лошите практики, то да, дори в някои отношения многократно ги изпреварва.
– Какво ще пожелаете на колегите си от минно-добивната промишленост във връзка с предстоящия празник?
– Бих искал да пожелая преди всичко здраве на тях и семействата им! Искам и да поздравя всички, свързали професионалния си път с миньорството, защото това наистина е не само тежък и отговорен труд, но и призвание за цял живот. Свалям шапка на всеки, който веднъж нагазил калта в галерията и усетил миризмата на рудник е приел да остане за цял живот Миньор.
Мога да кажа само, че за мен е чест да познавам и работя с такива достойни хора.
Бъдете здрави, колеги!
