Поетът Харалампи Харалампиев бе удостоен със званието „Почетен гражданин на Челопеч“

На 23 октомври в актовата зала на ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ – с. Челопеч, се състоя представянето на юбилейния поетичен сборник „Челопеч – чело на слънцето“ на известния поет, родом от Челопеч Харалампи Харалампиев, който не присъстваше, поради здравословни причини. Събитието уважиха кметът на община Челопеч инж. Алекси Кесяков, председателят на ОбС-Челопеч Наско Фотев, общински служители, бивши и настоящи директори на учебни заведения, културни дейци, учители, общественици. Специален гост на тържеството бе съпругата на поета Веса Харалампиева.
Татяна Цонкова – мл. експерт „Образование, култура и Връзки с обществеността“ в община Челопеч разказа за професионалния и творчески път на Харалампи Харалампиев.
Той е работил като учител, като журналист, но е известен като един от талантливите писатели на България. Член е на СБП и на СБЖ, автор е на 14 книги, сред които са стихосбирките му „Признание“, „Отглеждане на зърното“, „Оковани думи“, „Сталактити“, „Небе за камбани“. Написал е и книги за деца, либрета за детски мюзикъли, стихове за детски песнички, автор е на многосериен ТВ филм.
Харалампи Харалампиев е носител на приза „Златна лира“ за поезия, „Златно перо“ за журналистика, бронзов приз от „Златния Орфей“, носител е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ ІІ степен. Негови творби са преведени на руски и английски. Името му е в Международната поетична библиотека на САЩ, където е избран за поет на 2002 г.
Ученичката Цветелина Кръстева изпълни стихотворението „Фрън Кая“, а председателката на Сдружение „Клуб на пенсионерите“ Христина Панева – стихотворението „Воздол“.
Литературното представяне на юбилейния поетичен сборник направи Ренета Атанасова – гл. редактор на в. Камбана и издател на поетичната книга.
Роден в с. Челопеч, поетът не веднъж е изненадвал своите земляци с прочувствените си стихове, посветени на родовите си корени, на магическото притегляне на родното място и всички заобикалящи го красоти – очарователната Фрън Кая, която „към Бога вдига нашите крила“, величественият връх Баба, Салташа, Воздол, Мургана, Корминеш, Качулчица, Гарван камък…Ето защо в навечерието на своя юбилей той пожела да ги събере в книга, посветена на неговия „мъничък Челопеч – белокъщен и сладкотревен“, който сравнява с „люлка билково резбена“, със „светъл въздух, изгрял под краката ми…“, за да достигне до съкровеното признание:
„Сто живота в един ще превърна
и ще падна като зърно в земята ти!“
Стиховете в поетичния сборник са пропити от умиление и любов към мястото, където се е родил.
Връзката му с родната земя е така силна, че неговите творчески изблици непрекъснато насочват емоцията му към „златните люспи“ на Челопеч, които озаряват не само славното миналото, но и наситеното с духовни изяви настояще.
Родното място е сравнено с омагьосаното царство от златното детство на поета, в което властва талантът на старите челопешки майстори – тези, които „изписват тайните страници“, с които поетът израства. Това са златните ръце на Дараданите, чиито вратници носят „раните на столетия майсторски длани“.
С особена гордост поетът говори за жилавите корени на челопечани и човешките ценности, които те притежават. Само човек и творец, който така силно усеща своите корени, може да се връща пак, и пак – назад към началото, към образа на своята майка и непреходните добродетели, с които тя го е закърмила. Ето защо в неговите стихове тя е светица, чийто чист образ и днес разпръсва светлина:
Само дълбоко чувствителният човек и изтънченият усет на поета могат да пресъздадат с такъв финес задушевната интимност, провокирана от пламъка на червеното мушкатото, или фреската в Божия храм.
Съдбата на Челопеч е белязана и от златото, което се крие в недрата му. Ето защо във всеки стих, посветен на Челопеч, присъстват „златни люспи“, „златоносна сеч“, орачите сеят „златно жито“. Златото, което в подземията спи, въздиша като живо и ще се събуди взривно разорено, а величественият връх Баба отколе и до днес „закриля златоносния поток“.
Като лайтмотив в поетичния сборник се повтаря темата за летенето, крилата и полета на душата.
Дори цъфналите череши учат пчелите на летеж, а пламналите гриви на конете греят от летежа, „сънищата носят на крилете звездооки новото начало да гнезди“.
Целият житейски и творчески път на поета е оприличен на един несвършващ приказен полет:
„Разперил в ярост воят на крилата…
приказният полет продължава“.
В стиховете на Харалампи Харалампиев всяко нещо диша и живее – олицетворенията, метафорите са изключително цветни, ярки, оригинални: чергата е пъстропола булка,
полето вече за ръце заплака, вихрите се учат как се прави вятър, родилно стене в утрото земята, мракът за молитва коленичи, и всички люляци се учат от лазарките на цъфтене…“
Образите на простите неща са изваяни майсторски, белязани от изтънчена поетичност:
Така както Ботев има своя паметен стих „Настане вечер, месец изгрее…“, така и челопешкият поет има своето паметното стихотворение „Ръката на учителя“, с незабравимия в него стих
„…И всеки помни по един учител
из стръмното ръката му подал.“,
което му отрежда достойно място не само в българската поетична съкровищница, но и Поетичната библиотека Вашингтон го удостои със званието „Поет на света 2002″.
В юбилейния поетичен сборник на Харалампи Харалампиев „Челопеч – чело на слънцето“ са събрани изящни творби, от които лъха родолюбие, мъдрост и обич. Към него ще посягат и ще му се наслаждават не само челопечани, а и всички, които са подвластни на магията на поезията.
Поетичният сборник бе издаден с финансовата подкрепа на община Челопеч, като едно особено признание към стойностната поезия на челопешкия поет и като един своеобразен подарък по случай неговия юбилей. И без съмнение този факт ще бъде оценен както от днешните челопечани, така и от техните наследници утре.
А ние ще продължаваме да се питаме – родното ли място създава твореца, или той самият го увековечава в своите творби?!..
Поздравления към поета отправиха Пенка Минева, която прочете свое стихотворение, посветено но него и Виолета Овчарова, която отправи топли и сърдечни думи и пожелания.
Вокална група „Средногорски звън“ изпълни химна на Челопеч, по текст на Харалампи Харалампиев.
Кметът на община Челопеч инж. Алекси Кесяков поздрави присъстващата част от интелигенцията на Челопеч и изрази дълбокото си съжаление, че поетът не присъства. Той каза, че новата книга, която днес се представя не е само поредният поетичен сборник на поета, а една жива история. А стиховете, които са събрани в нея ще зареждат с родолюбие и родова гордост и нас и бъдещите поколения. „Благодаря на Хари, че го има, че е челопечанин и че ни дарява със своето творчество“ – добави инж. Кесяков.
По решение на ОбС-Челопеч, поетът Харалампи Харалампиев е удостоен със званието „Почетен гражданин на Челопеч“ и е първият носител на това звание в общината. Кметът инж. Алекси Кесяков връчи почетния знак на съпругата Веса Харалампиева.
Тържеството завърши с коктейл.

Добави коментар