Оперното изкуство е живо и има горещи почитатели

 

• Ясен Ангелиев – оперен певец, пред в. Камбана

Ясен Ангелиев е роден на през 1980 г. Занимава се с музика от най-ранна детска възраст и има записи от 3 годишен. Завършил е Националното музикално училище „Л. Пипков“, след това следва в Музикалната академия „Панчо Владигеров“, където получава магистърска степен по класическо пеене. Родителите му Сладинка и Владимир Ангелиеви са музиканти и съвсем естествено е Ясен да тръгне по техния път. В началото музиката е негово хоби, а сега и професия. В момента е певец на свободна практика.

– Здравей Ясене, миналата година по това време – преди Великден, ни разказа за гастролите си в Германия. Какво ново в творческата ти кариера през тази една година?

– Да, при последната ни среща току що се бях върнал от Залцбург. Както знаете, аз работя на свободна практика и през месец март заминах на едно турне Испания-Франция, организирано от една популярна испанска компания „Опера 2001″. В Испания изнесохме около 20 спектакъла в градовете Валенсия, Сарагоса и др. По-интересното бе участието ни в откриването на „Театро Флорида“ в град Алхесирас. Той е най-южният в Европа и е роден град на Пако Де Лусия. Участвахме с тази компания в откриването на театъра. Имах уникалната възможност да бъда на тази сцена и да видя Гибралтар, както и да усетя африканския дух. От там пътувахме до Кадис – столицата на Андалусия, където също имахме спектакъл. Видяхме отдалеч Африка и останах силно впечатлен.

– Голям ли е интересът към оперното изкуство в тези страни?

– Хората са настроени изключително позитивно към това изкуство, обичат го, радват му се. Особено в по-южната част на Испания има традиция публиката да тропа с крака, когато представлението й харесва. Ръкопляскат, тропат. Много са енергични, много са темпераментни. Испанците са отворени към всякаква музика. Често се случва – седнал си в някое кафене, появяват се хора с китари и започнат да пеят и да свирят съвсем непринудено, което е нещо съвсем обичайно и нормално.

– С какъв спектакъл се изявихте във всички тези градове?

– Това е опера „Набуко“. Тази испанска компания „Опера 2001″, набира оркестъра и хора от България. Всички са от различни страни. Това си е испанска продукция.

Имахме три спектакъла и във Франция в град Бордо.

– Как се озова в тази музикална фирма?

– През 2014 г. се навършват 10 г. от международната ми практика да пътувам по турнета. През 2004 г. ми бе първото излизане в чужбина. Вече 10 години съм добре познат в тези среди. Знаят, че мога да свърша ангажимента, който съм поел.

– Заплащането по-добро ли е отколкото в България?

– Заплащането е по-добро като времетраене за дадени спектакли и т.н. Не съм на щат, но във всеки случай испанците са по-добре платени от българите.

– Разкажи по-подробно за последния ти ангажимент.

– Последният ми ангажимент бе със спектакли на оперетата „Трите стари чанти“ в цяла Германия. Едно двуседмично турне с компанията „One Graph“. Агенцията има пътуващ оперен театър – „Евротурне“. С оркестъра „Враченска филхармония“ бяхме четири дена на репетиция във Враца. Четири човека от България и солистите немци. След репетициите летяхме до Берлин. В квартала „Рюдерсдорф“ ни бяха репетициите от немска страна, с немския диригент, с мизансцен. Три дни репетиции. След тях започнахме да пътуваме по цяла Германия по предварително написания план-график.

– На немски ли е изпълнението?

– Да. Аз уча немски от VІІ клас. В основното училище в Златица бях единственият ученик, който учеше немски. Мислех, че в бъдеще може да ми потрябва и ето, че действително ми потрябва. Участвам в немска постановка, на немска компания, с изпълнение на немски. Трябваше да играя френски барон. Имахме реплики и на френски и на немски. Като солист бях с френския барон, участвах и в хора. Имахме спектакли в Ню Исенбург, Швейнфурт, Волфсбург, Нететал, Франкфурт на Майн, Гумерсбах и Амберг. Турнето продължи 2 седмици и имахме 9 спектакъла. Завършихме в Амберг, който е един прекрасен град. Директорът на музея на авиацията ми каза, че е на 1 000 години, а градът е като нов. Но там хората поддържат традициите. След завършването на турнето направихме един 600 км. преход до Берлин. С Bulgaria Аir се върнахме в България.

Хората много добре посрещат тази оперета, защото е била популярна между Първата и Втората световна война. Много рядко е играна като цяло, авторът Вартен Кол не е много известен, но музиката е прекрасна. Самите немци много си я харесват, с референа: „Под върбите Берлин си е Берлин.“. Като цяло се разказва за Берлин, за балове, както и за хубавия живот между двете войни.

– Напоследък се забелязва доста голям интерес и към българските изяви на нашата опера, но теб те привлича да пътуваш и работиш с колеги от Европа.

– В Софийската опера нещата вървят много добре. Те също имат турнета в чужбина. Ходиха в Гърция на о. Тасос. Моят начин на работа не е свързан с предпочитанията ми към пътуването, а до условията. Опознаваш света, виждаш различни хора, места, нрави. Работиш с немски колектив, немски диригент.

Работата в Германия е доста по-различна. Там всичко се спазва до секундата, всичко е подредено. Ред, дисциплина и отговорност. Случайно ако не кажеш нещо с правилното произношение и акцент и мръднеш от предначертания план, всичко се връща, започва се от начало. Просто нещата трябва да се изпипат така, както те са решили. Ние, изпълнителите, трябва да се постараем да удовлетворим всички техни изисквания. Защото сме на германска земя и нещата са такива.

– Имате ли предвидени изяви около Великден?

– Оперни и оперетни изяви няма да имаме. Малко почивка, все пак са празници.

– Не се ли затъжи за църковните песнопения?

– Затъжил съм се, защото от два месеца не съм бил в Залцбург, Австрия където бях целия декември, по коледните тържества. Имахме 32 концерта. Пет от тях бяха в Залцбург, в стария град. Откривах ги аз, с „Многая лета“. Пътувахме по цяла Австрия – в района на Залцбург и Инсбрук и малко в Германия. Австрия си е Австрия, особено през зимата. Коледната атмосфера е така прекрасна. Хората се радват. 

Този път имахме покана за частно парти за Руската Коледа на 6 и 7 януари. Пяхме пред руснаци, които бяха дошли да празнуват в Южен Тирол в хотел „Аква Дом“, който е построен на 1 300 м. височина. В комплекса – минерални води, измиращи от земята, външни и вътрешни басейни. Навсякъде в Германия и Австрия минералните води са усвоени, ползват се от хората. Създадени са балнеологични центрове за раздвижване – за деца, млади и стари. Хората искат да съчетават полезното с приятното и затове се организират концерти и представления.

– И след всичкия този разкош, все пак ти е мило и ти се иска да си дойдеш в Златица.

– Да. 

– Родителите ти радват ли се, че си поел по техния път, а също така и че си вдигнал „летвата“?

– Родителите ми са имали изяви в България и веднъж в Норвегия. Реално погледнато, по отношение на международните изяви, доста съм напреднал – два пъти в Америка, в Норвегия, почти цяла Европа…

– Къде бе най-удовлетворяващото ти участие до сега?

– Зависи от каква гледна точка. Може би като лична изява, участията ми преди 5 години в Шлоте, защото имах роли. Интересно беше също и в Америка, защото виждаш един друг свят. За да те гледат и да те чуят, идват лелки и баби с кадилаци.

– Какви са очакванията ти?

– Да се появя и на други европейски сцени. Някои градове с население до 50 000 души имат зали, които са по-големи от Софийската опера. Имат традиции, има културен живот и винаги внушително посещение. Въпреки че не е както е било едно време.

Но очаквания за нови ангажименти винаги има.

– Няма ли да организираш някое оперно представление в Златица?

– Импресарио ми беше Петко Бонев – шефът на старозагорската опера. Той направи предложение да се представи оперен спектакъл в Златица. 

Направихме връзка с председателя на читалището. Имаме опасения, че няма да се събере оркестърът, защото се оказа се, че оркестрината била затворена. Въпреки това, може да се намери решение. Например в Германия се е случвало оркестърът да се разположи на първите редове. Направих връзката между читалището в Златица и операта в Стара Загора. Има желание от двете страни тази идея да се случи, което би било много хубаво.

Добави коментар