Община Бечей, побратимена със Златица, отбелязва своя празник

В периода 30 юли – 1 август побратимената със Златица сръбска община Бечей, отбеляза за втори път своя празник. До промените той се е отбелязвал на датата на освобождаването от немско-фашистките окупатори. Едва миналата година различните политически сили са стигнали до консенсус и за празник на Бечей е била избрана датата, на която през 1774 г. австро-унгарската императрица Мария Терезия издава специален декрет, с който се дават равни права на сърби и маджари от Бечей.
Тазгодишният празник съвпада с 12-годишнина от подписването на съвместен протокол за сътрудничество между общините Бечей и Златица. През годините в двете общини гостуваха делегации, водени от кметовете и председателите на ОбС. Незабравими ще останат спомените от изявите на танцовите състави от двете общини. За Златица в Бечей се говори с голямо уважение.
По покана на общинското ръководство на община Бечей участие в тържествата взеха Тодор Чомпалов – общински съветник, който в качеството му на кмет е подписал протокола за сътрудничество преди 12 години, Петър Белишки – общински съветник и председател на читалището, Костадинка Медарова – председател на ПК „Златица – 91″ и познатият на цял Бечей бивш председател на ОбС Георги Острев. Той бе и основният преводач. За групата непрекъснато се грижеше отговорният общински служител Шандор Пол. Гости на тържествата бяха и делегации от Унгария и Словакия. Групата пътува за своя сметка.
Кметът на община Бечей Кнези Петер посрещна гостите в тържествено украсената зала на общината. Той ги посрещна с „Добре дошли“ и разказа за работата на ОбА и ОбС. В залата бяха зам.- кметът Медуридж Будислав, председателят на ОбС Душан Йованович, Надж Илдико – зам. – председател на ОбС.
Пожелание за просперитет на общината, за здраве, дълъг живот, щастие и работа за всички жители на Бечей, както и за продължаване на връзките между двете общини поднесе Тодор Чомпалов. От името на ОбС той връчи на кмета, председателя на ОбС и зам.- кмета сувенири, които бяха приети със задовалство.
Приветствие поднесе и д-р Ана Пиларикова, ръководител на делегацията от Галанта, Словакия.
Тържествата бяха открити вечерта от кмета на общината. Те се проведоха на зелените морави на брега на р.Тиса при отлична организация. Духовият оркестър с униформи на моряци от речния флот, който има 120 годишна история дефилира пред всички присъстващи. Князи Петер поздрави жителите на унгарски език, а след него зам.-кметът на сръбски език.
До късно през нощта продължи културно-забавната програма, с участието на много състави.
На следващия ден пред достолепната сграда на общината се проведе церемония. До развяващите се на пилоните знамена на Сърбия, Унгария и Войводина, бе издигнато знамето на Бечей с бял, син и зелен цвят. След това в читалищния салон се състоя тържествено събрание, водено от председателя на ОбС. Слово произнесе кметът на общината, а приветствие отправи ръководителят на унгарската делегация. По традиция за съществен принос в областта на културата, образованието, спорта и други области от обществения живот, бяха номинирани 6 граждани, на които Князи Петер връчи награди.
В Бечей на всеки 5 години се обявява почетен гражданин. На тържеството в читалището за такъв бе обявен Виктор Шкарабан, изявен художник и педагог, който получи от кмета наградата. 70-годишният почетен гражданин благодари на сръбски и унгарски за оказаната му висока чест да носи това отличие. След тържеството в градината на читалището бе даден коктейл.
За това, че между сърби и маджари има мир и разбирателство говори фактът, че на разстояние 100 м. един от друг се издигат православен и католически храм.
Групата от Златица посети и двете духовни средища. В църквата „Св. Георги“, осветена през 1858 г., отец Милан разказа интересни исторически факти. Преди тази е имало две църкви. Първата е била изградено от тръстика и глина и разрушена от турците. Втората е била построена до р. Тиса от баронеса Еофелия Йованович. За сегашния храм Австро -Унгария е дала 19 хил. форинта, в знак на благодарност към Бечей за борбата му срещу турците, а руското царско семейство – 16 хил. форинта. Архитектът на православния храм е от Виена, а строителите от – Бечей. Отец Милан бе категоричен, че това което е в Бечей няма да се види дори и в Лувъра – той потвърди тези свои думи, насочвайки вниманието на посетителите към иконата на Св. Йоан Златоуст. Където и да застане зрителят, не толкова очите, а като че ли цялото лице на светеца се обръща. Тайната се крие в техниката на изрисуване на скулите.
В католическия храм, който е към епископията в Суботица и е най-старата църква в Бечей, гостите бяха поздравени от местния пастор /парох/ Ласло Удерер. Сградата е изградена през 1830 год., а до 1763 г. е имало друга. Окончателно дългият 54 м. храм е завършен през 1924 г. Най-голямата камбана тежи 2700 кг., а най – малката 120 кг. Старият орган е изгорял и на негово място има нов. Има голяма акустика. Впечатляващи са съвместните изяви на хоровете от двете църкви, особено когато празниците съвпадат. На службите хората се молят за мир между християните. Кметът и председателя на ОбС присъстват на литургиите и в двете църкви.
Една от атракциите на празника бе провеждането на състезание за приготвяне на най-вкусната рибена чорба. Подредени под конец, бяха издигнати 120 бели открити палатки. До всяка една от тях имаше метални триножници, на които бяха окачени съдове за варене.120 огньове изпълниха пространството с дим и мирис на риба. Сред състезателите беше и кметът на общината, с престилка и запретнати ръкави. Той се слави като един от големите майстори на рибената чорба. Кнези Петер изрично помоли да не бъде класиран. За реда на това състезание се грижеха организаторите, облечени в червени фланелки, сътрудниците в зелени. На почит бяха съдиите от журито, в жълти фланелки. Беше обявен победителят – кулинар, който получи награда, в размер на 1000 евро. Това, което впечатли гостите са жителите на Бечей – тихи, скромни, трудолюбиви, изключително добронамерени и внимателни хора. Няма нелицеприятни изрази, които за съжаление понякога изпълват нашите улици и заведения. Там хората се поздравяват най-приветливо. Животът им не е лек, но притежават ценности, които на много от нас тук ни липсват. Общинската администрация е един добре работещ механизъм. Тихо, внимателно и професионално общинските служители изпълняват задълженията си.
И отново иде реч за думите, казани от Гоце Делчев, че светът следва да се разбира единствено като културна надпревара между народите.

Добави коментар