В навечерието на 80-годишнината на поета Харалампи Харалампиев, излезе от печат юбилейният му поетичен сборник „Челопеч – чело на слънцето“.
Роден в с. Челопеч, поетът не веднъж е изненадвал своите земляци с прочуствените си стихове, посветени на родното място и на всички заобикалящи го красоти – очарователната Фрън Кая, величественят врът Баба, Салташа, Воздол, Мургана, Корминеш, Качулчица, Гарван камък…Ето защо в навечерието на своя юбилей той пожела да ги събере в книга, посветена на неговия „мъничък Челопеч – белокъщен и сладкотревен“, за който казва:
„Сто живота в един ще превърна
и ще падна като зърно в земята ти!“
Само човек и творец, който така силно усеща своите корени, може да се връща пак, и пак – назад към началото, към образа на своята майка и житейските ценности, които тя му е предадала. Само дълбоко чувствителният човек и изтънченият усет на поета могат да пресъздадат задушевната интимност, провокирана от пламъка на червеното мушкатото, или фреската в Божия храм.
Харалампи Харалампиев е автор 11 поетични книги, между които „Небе за камбани“, „Пет минути за обич“, „Признание“, „И ще бъда..“. Автор е на паметното стихотворение „Ръката на учителя“ с незабравимия в него стих:
„…И всеки помни по един учител
из стръмното ръката му подал.“,
което му отрежда достойно място не само в българската поетична съкровищница, но и Поетичната библиотека Вашингтон го удостои със званието „Поет на света 2002″.
В юбилейния поетичен сборник на Харалампи Харалампиев „Челопеч – чело на слънцето“ са събрани изящни творби, от които лъха родолюбие, мъдрост и обич. Към него ще посягат и ще му се наслаждават не само челопечани, а и всички, които са подвластни на магията на поезията.
А ние ще продължаваме да се питаме – родното ли място създава твореца, или той самият го овековечава в своите творби?!..
Поетичният сборник се издава с финансовата подкрепа на община Челопеч и без съмнение този факт ще бъде оценен и от днешните челопечани и от техните наследници утре.
Ренета Атанасова