/есе/
Всички хора като чуят думата „рицар“се сещат за едно и също-средновековие, снажен момък с рицарски одежди, дама на сърцето…Но дали това е най-точното определение? Един човек може да бъде рицар дори и този свят на технологии и модернизация, но само по душа.
Ако той е честен, достоен справедлив-какво му пречи дори без меч в ръка да побеждава своите противници?
За съжаление има и друг начин, определян от много хора за по-лесен, по-сигурен. Това се случва- да забиеш ножа в гърба на всеки, дори на най-добрия си приятел, за да победиш. Да си подъл, нечестен и лицемерен – има ли ги?
А на въпроса има ли нужда от рицари днес, бих отговорил:да! Има още един важен въпрос – от какъв тип рицари имаме нужда? От съвременния, непобедим рицар или от безопасния герой на Сервантес- Дон Кихот, внушил си, че е рицар? Представете си сега как един толкова идеален герой ще съществува в нашия толкова несъвършен свят. Въпреки чистотата на мислите и намеренията, той едва ли би могъл да ни помогне и промени.
Ние сме такива, каквито сме, имаме плюсове и минуси в характера си, но понякога се случва така, че отрицателните черти ни спасяват.
От друга страна Дон Кихот- несъвършеният рицар, е типа герой, които би могъл да ни спаси и от когото имаме нужда. Ще кажете, как би могъл да ни помогне един луд човек, биещ се с вятърни мелници и нападащ невинни монаси?
А пък аз ще кажа: в лицето на този персонаж никои не вижда типичния рицар , а един невинен безопасен човек, които по никакъв начин не би могъл да ни застраши. Той ни превръща в мечтатели, уверени в силите си. Човек има нужда да се чувства приеман и значим. Да вижда, че има някой по-зле, по-луд и по-смешен от него.
Така различният от всички Дон Кихот ни обединява в общата ни подигравка и насмешка над него. А обединените хора са непобедими.
Стоян Дурчев -Х“а“ клас
