Научната конференция

От 14 часа в Ритуалната зала на читалището  бе оповестено началото на научната конференция на тема: „90 години от рождението на Веселин Андреев“, с научен ръководител проф. Владимир Мигев.

Приветствие към гостите на тържеството и встъпително слово направи Антоанета Илиева – кмет на община Пирдоп.

В програмата бяха предвидени още десет участника – писателят Никола Инджов, ст.н.с. Катя Янева от Института за литературата при БАН, Светла Димитрова от СУ „Св.Климент Охридски“ и пирдопски учители и общественици.

Както каза в началото една от участничките, научна конференция едва ли ще се получи, по-важното е, че ще си спомним с обич и преклонение за Веселин Андреев. Така и стана. Тези, които са определяли темите, по които да се изкажат участниците, би трябвало да се сетят, че едва ли има шанс да се появило някакво научно съобщение в изложенията „Човешката душа в живота и творчеството на Веселин Андреев“, например, или във „Веселин Андреев и миналото на родния край“ и т.н., та да наречем онова, на което присъствахме „научна“ конференция. Честването беше мило и трогателно и би могло да се нарече: Творчески и житейски портрет на нашия съгражданин. Или: Да си спомним за него с обич и преклонение, или другояче, но не и научен форум, тъй като нищо научно, нито ново бе съобщено. 

Никакъв смисъл нямаше и от мултимедийната прожекция, на чийто екран стотина пъти се извъртяха няколко снимки на поета, три негови цитата и преди всичко заснетите негови книги – подредени хоризонтално, вертикално, поединично и след това разхвърляни, които в същото време същите тези книги стояха подредени на масичка пред публиката?! Но явно за някого е от особено значение да отчита в дейността си, че може да прави научни конференции с мултимедийни презантации!…

Ако хората, на които бе възложено да организират честването на Веселин Андреев не бяха зашеметнати от собствената си незаменимост и неоспорима капацитетност, то биха надмогнали личната си неприязън /в името на човека, който се чества/ и биха се позовали и на онези неизвестни факти, свързани с неговия живот, публикувани в „Камбана“, както и на мненията на хората, с които се свързахме след неговата смърт. Защото година след година, в началото на всеки февруари, ние посвещавахме на нашия Веселин Андреев не една страница. Издирихме негови другари и по-сетнешни приятели, които изпратиха, а ние публикувахме изключителни думи за него – Христо Ганев, Валери Петров, Георги Марковски, Мария Дубарова. Синът му Владимир Андреев ни предостави непубликувани страници от неговия дневник. От всички тези непознати до този момент спомени, както и от предоставения ни от доц. Митко Иванов /вече покойник/ „Партизански вестник“, писан в землянката, биха могли да бъдат представени на една истинска научна конференция факти, които още по-пълно биха разкрили богатата, многопластова и сложна личност на поета, партизанина и човека Веселин Андреев.

Дано на следващото юбилейно честване, нещата не се повторят в същия им псевдо вид.

Ренета Атанасова

Добави коментар