• Бойка Маринова – управител на Току консулт ЕООД, пред в. Камбана
Бойка Маринова е инженер по видео-телевизионна техника, завършила в Ленинград (Санкт Петербург). Работила е за кратко в „Балкантон“, впоследствие в българо-австрийска фирма, доставяща магнитната лента за касетите. През 1991 г. създава своя частна фирма и се занимава с бизнес развитие. Осъществява медицински туризъм за руснаци, и именно необходимостта от съдействие, я сближава с Току консулт, а в последствие и с медицинския клъстер. „Болница Токуда“ е най-голямата частна клиника в България и дава най-големи възможности в тази насока. Според нея, когато представляваш интерес на група от болнични заведения на един пазар, като Русия, е много важно да има авторитетна организация, като клъстера. Защото нито едно здравно заведение, с каквато и здравеопазване да се занимава, не би могло да бъде представено по достатъчно популярен начин, както и да бъде подкрепено от държавата, така че руснаците да идват да се лекуват тук.
– Г-жо Маринова, от кога съществува Току Консулт и какъв е предметът на дейност?
– Основният предмет на дейност е здравният мениджмънт – оптимизация на структурата на болнични заведения, в частта финансови средства, софтуеърни схеми за финансовите, счетоводни и медицински потоци, развитие на качествени здравни услуги . Големите западни болници не се управляват само от лекари, наи-полезното е управителите да са опитни мениджери. Познанието за управлението на болница, с което Току консулт разполага е вследствие на опита, придобит от многогодишен труд на лекари и мениджъри, най-вече от Болница Токуда, Александровска болница, ВМА и др. Например в Болница Токуда бе успешно адаптиран за българските условия управленското ноу-хау на японската верига от 300 болници на Токуда и опита на Университетската Болница на Кембридж в Англия.
– Този медицински клъстер по идея на Току Консулт ли е създаден?
– Създаден е преди две години по идея на Румен Сербезов. В него влизат едни от най-големите болници – Военно медицинска академия, Александровска болница, Токуда, Варненска Университетска Болница и др. Това е неправителствена организация, която има за цел да бъде партньор на изпълнителната власт в реализирането на здравната реформа. Второто важно нещо е, че клъстерът иска да работи по отношение на образованието и квалификацията на медицински специалисти – не само за лекари, а и за медицински сестри. Една от големите цели на клъстера е да направи Висше Училище, в което да се обучават медицински сестри, и което да набира кандидати от близки за нас страни, като Бесарабска България, Македония, Черна Гора, Молдова, Украйна например. Тези медицински сестри да бъдат обучавани тук в България, а след това да им се осигурява и работа у нас и в Европа.
Разработва се програма за изграждане на Клиника за изучаване на човешкия геном клетъчна терапия, важно направление за превенция на заболявания и т.н.
– И попадайки в Току Консулт, Ви привличат като специалист по управление на бизнес?
– По принцип искаха да ме привлекат като консултант.
– Разкажете за нещата, които се случиха в болницата в Гоце Делчев, благодарение на Току Консулт. Дайте примери и за други болници, на които помагате.
– В момента Току Консулт помага с организацията на новото тип отопление на болницата в Перник, тъй като тя е огромна и красива, но до сега са плащали по 300 хил. лв. на година за отопление.
В Гоце Делчев се занимаваме типично със здравен мениджмънт. Преразпределение на разходи и приходи и квалификация на кадрите. Понеже Гоце Делчев е по-отдалечен от столицата, една от целите на Току Консулт е да помага на местните лекари, изпращайки наши специалисти да ги обучават. Защото лекарят трябва да поддържа нивото си. Така както един мениджър ходи постоянно на курсове, така и лекарят трябва да поддържа своята квалификация. Помагаме им също и с изпращане на лекари, които им липсват като специалисти. Този проблем го има и тук, в Пирдоп. Току Консулт помага със специалисти, необходими да се защитят определени здравни пътеки. Но във всеки град и здравното му заведение проблемите са строго индивидуални.
В Гоце Делчев благодарение на доброто сътрудничество между общинското ръководство, управителя на Болницата и нашата консултантска фирма за краткия период на съвместна работа се увеличи заетостта на леглата от 40% на 85%, почти вече е изплатен дългът на Болницата от 2,5 млн. лева, а след 6 годишно ежемесечно отрицателно салдо на финансовите потоци, сега имаме ежемесечни положителни финансови потоци.
– В договора, подписан между Току консулт и Сдружението на общините, упоменати ли са вашите ангажименти? Какво е включено – консултиране, контролиране на приходите и разходите, намиране на специалисти?
– Всичко това, което изброихте, но на базата на оздравителен план, който е изготвен, но все още се дискутира и предстои да бъде актуализиран. Аз работя в Току Консулт като управител отскоро. От предишния екип в момента работят лекари, като наши консултанти. Този бизнес план е създаден, за да се върви стъпка по стъпка така, че да се стигне до оздравяване на болницата. Има много стари задължения и планът включва и това как те да се разсрочат. Проблемът е, че много години Болница Пирдоп е получавала финансово съдеиствие от бизнеса, но тези пари не са били насочвани към развитие на медицинска дейност, а са насочвани главно за възнаграждения. По тази причина Сдружението на общините е взело решение, че за да продължи финансирането, трябва да има контрол и прозрачност как да се управляват тези средства. Току консулт е поканен именно за да помогне за подобряване на управлението, оздравяване на медицинската дейност и постигане на достатъчно постъплениея, за да заработи Болницата самостоятелно. Поради стечение на обстоятелствата, в началото на лятото стана ясно, че това, за което е изпратена Току Консулт в пирдопската болница не се тълкува по правилен начин.
– От къде идва конфликтът?
– Конфликтът идва от това, че този бизнес план, който сме изготвили предлага мерки, които предизвикват промяна в статуквото на болницата Пирдоп. В Закона за здравеопазването има лимити и тази болница работи с точно толкова специалисти колкото трябва да има на щат, за да подържат определени клинични пътеки.
С д-р Мирковска сме на едно мнение, че няма излишни хора, които да са назначени в болницата от гледна точка на медицински персонал. Но какво се получава? Защо има кухи щатове, за които да се плащат заплата и осигуровки, а не работят в болницата? Когато се тръгне към промяна, някак спокойствието на хората, които са свикнали да работят по стария начин се нарушава и съответно този, който нарушава спокойствието е виновен.
– Смятате ли, че решенията, които се взеха на последната работна среща в Челопеч миналата седмица е правилната крачка?
– Да. От страна на Току Консулт ще положим всички възможни усилия, за да използваме целия експертен капацитет, за да поканиме и лекари, да доставим софтуери и т.н., за да потръгнат нещата. Но има една поговорка „Насила може да вземеш, насила не може да дадеш“. Мисля, че вече започва да се постига разбиране. За нас от Току консулт нито за миг не е стоял въпросът за покупко-продажба на тази болница. Не е вярно, че ремонтът е трябвало да се извърши от наши фирми. Това, че сме направили количествено-стойностна сметка, далеч не значи, че сме срещу правенето на обществени поръчки. Нека този ремонт го направят местни фирми, но да го направят. Не може утре, като паднат две снежинки на стълбите, да падат хората. Конфликтът тръгна от това, че желанието на Току Консулт бе тази болница да прави проактивни действия от гледна точка на това да развива дейности, които носят приходи на болницата, а не просто средствата, които се получават да отиват за запълване на стари дупки и плащане на заплати на тези 130 човека, които ние не винаги ги виждаме в болницатa.
– Според Току консулт болницата, в настоящето си състояние с колко персонал трябва да бъде?
– Именно затова говорим за оптимизиране на болницата. Защото трябва да се оставят отделенията, които вашата община сметне за необходимо да има. Поставен бе един въпрос, който не получи отговор: „Каква болница искате?“. Ако се иска печеливша болница, трябва да има едни условия и един персонал, ако става дума за социално заведение – други. Задължително трябва да има педиатрия, вътрешни болести,хирургия и т.н. Това е нещо, което в момента ще актуализираме, залагайки на факта, че вие искате да имате социална болница. В дългосрочен план, с възможностите, които болницата има зад гърба си, спокойно може да се превърне в център за лечение на професионални заболявания. В България отдавна няма такава болница, а вие тук имате възможност да я направите такава. Бидейки социална и измъквайки се от тази дупка, в която е, по-нататък има крачки, които са печеливши.
– Има ли вече съгласие между „Току Консулт“ и Съвета на директорите в МБАЛ?
– Да, принципно съгласие и консенсус имаме. Можем да направим така, че да дойдат лекари. Друг е въпросът, дали ще искат да останат. Току консулт не си е променила позицията преди и след конфликта. Това, което го искахме преди, го искаме и сега. Правилно бе изведена първата цел – трябва да се започне от назначаването на специалисти.
Целта на ръководството на „Току Консулт“ е в тази болница да се постигнат условия, при които хората да почувстват наистина, че имат една добре работеща болница, в която ще получат качествена грижа и лечение.
