Моите спомени за проф. д-р Димитър Павлов

Педагог с голям творчески заряд

Моите спомени за проф. д-р Димитър Павлов
/1936 – 2005/

Проф. Д-р Димитър Павлов е мой голям приятел и състудент от СУ „Св. Климент Охридски“, специалност Педагогика. Нашата творческа дружба продължи с голяма сила до края на неговия живот – 27.09.2005 г.
Син е на Андрей Павлов от Пирдоп, който живее, работи и създава семейство в София. Митко, като дете и младеж, заедно със сестра си Нонка, всяка ваканция прекарваха в Пирдоп при баба си Нона и дядо Павел. Той обичаше Пирдоп до безкрайност.
След завършване на специалността в СУ „Св. Климент Охридски“ задочно следва и завършва аспирантура в МГП „Ленин“ – Москва, става доктор на п.м. и се отдава на ръководна и научна дейност в МНП и СУ „Св. Климент Охридски“.
Професор доктор Димитър Павлов ще се запомни като училищен инспектор по професионалното образование в МНП, а в научно-преподавателската дейност в СУ стига до научната степен -професор-доктор на педагогическите науки, зам. ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, директор на Централния институт за усъвършенстване на учителите и ръководните кадри и други ръководни длъжности в СУ.
Проф. доктор Павлов има над 150 научни публикации.
Аз, след завършване на СУ „Св. Климент Охридски“ продължих по своя творчески път. Моята дългогодишна педагогическа дейност /42 год. педагогически стаж/ – учител, училищен инспектор, директор на НОУ „Тодор Влайков“ /8 год./ и директор /около 20 г. / на ОПГ „Сава Савов“ – Пирдоп, известна в Софийска област, в страната и зад граница.
Нашата творческа дружба на съвестна педагогическа дейност продължи и се задълбочи през всичките тези четиридесет години. Обменяхме ценен опит и нови идеи. Взаимно се радвахме на успехите, които постигахме – той в научната област, а аз в научно-експерименталната работа по организацията и управлението на учебния процес и урока в средното училище.
По негово желание, с голям интерес посети три пъти нашата гимназия, като успя задълбочено да се запознае с резултатите от ръководената от мен смела новаторска научно-експериментална работа на нашия образцов учителски колектив по реформата на образованието, обучението и възпитанието.
Проф. д-р Павлов като брат, със сълзи на очи се възхищаваше и радваше на големите постижения, на нашия всеотдаен труд. С очите си видя, че ние, след смелата новаторска научна-експериментална дългогодишна работа, успяхме да създадем най-положителния модел на съвременно средно училище – еталон за цялата страна, което отговаря на нуждите на живота, днес и в бъдеще. Това е нашият личен принос за развитието на средното образование в нашата мила Република България.
С какво се характеризира личността на педагога проф. д-р Димитър Павлов? На него бяха чужди формализма, администрирането, работата от ден на ден. Защото истинската дидактика не търпи кухата работа, красивите думи, а търси личния пример, завладяващото въздействие, голямото човешко сърце, което той притежаваше. Огънят се пали от огън!
Висока и отговорна, свещена и благородна бе мисията на педагога Павлов. Себеотдаен в името на знанието, светлината, свободата и бъдещето, той утвърждаваше красотата и достойнството на живота.
Любовта към децата и студентите – това бе главният двигател в творчеството на проф. д-р. Павлов.
Душевна щедрост! Две обикновени думи, едно понятие за всеотдайност, за непрекъснато себеотдаване, за готовност всеки да сподели своето духовно богатство. Това са дълбоки и трайни човешки черти, които характеризират проф. Павлов.
За никого от нас не е чужда пра-старата истина, че колкото повече вода се черпи от един кладенец, толкова той става по-чист и водата му по-студена. Това житейско правило в най-голяма степен се отнася за моя голям приятел и състудент Павлов, който никога в над четиридесетгодишна преподавателска и научна дейност не е пестил своята творческа енергия за духовно обогатяване на поверените му студенти, който винаги е бил неразривно свързан с народа. Неотменни черти в цялостния му лик на човек, гражданин и възпитател са непримиримост към грозното, недостойното и неравнодушието в живота.
Педагогът – то е нещо като спомен и нещо като мечта.
Това бе и нашата обща мечта – на мен и на моя голям приятел и състудент Митко, която се реализира.
Щастлив съм, че моята мечта се реализира в продължение на четиридесет и две години педагогически стаж в моя любим град Пирдоп. Гордея се, защото в думата „учителю“ има една нежна и бяла светлина, побрала в себе си всички цветове на дъгата, тя се извива над нас от единия до другия край на небето ни и в нея търсим напредък и закрила. И си мисля, че няма професия по-народна от учителската.
Това е насъщна истина и жива реалност. И още – моите есенни мисли, които ме навестяват в началото на всяка учебна година.
За моя незабравим и голям приятел и състудент Митко /проф.д-р на п.н. Димитър Павлов/, с голяма признателност и благодарност трябва да кажем, че остави дълбоки и трайни среди в педагогическата наука и практика.
Поклон пред неговата светла памет!