Малката мис- 17 години по-късно

  

  

  

  

  

Пепа Цветанова Христова

преди….

Пепа Цветанова Христова е на 4 години, от Златица, зодия „Рак“. Много обича да ходи на детска градина, където си играе с приятелчетата „на балони“ и „на майки и деца“. Обикновено Пепи е в ролята на детето. Има си и тя „бебе“ – русо, с биберон. И като извади биберона от устата му – то плаче. А Пепа го гушка и с песен го приспива. Най- обича песента „Лиляно моме“ и за патетата. Обаче истината е, че скоро Пепа ще си имат истинско малко бебе – братче, /каката вече е сигурна в това!/ А когато то дойде, ах, как ще се грижи за него, как ще го обича! Сега се учи да помага на мама – бърше прах. Най-много обича супа, но непременно да е с месо, а също така да й купуват дъвка и сокове.
Успех, Пепи!

 

и……… сега

– Пепи, какво ще кажеш за себе си, 17 години по-късно?
– Все още съм на 20 години, на 8 юли ще навърша 21. Уча задочно в Колеж по икономика и администрация – Пловдив, втора година. Работя в магазин за бижута и аксесоари. Все още не съм омъжена, но на 17 юли ще е сватбата. Предстои ми едно голяма вълнение, за което се подготвям.
– Значи вечи си открила мъжа на живота ти?
– Да, това е Петър, бъдещият ми съпруг. Мисля, че съм намерила подходящия мъж за мен.
– Какви бяха твоите изисквания към него?
– Аз съм човек с характер и за мен най-важното нещо е да се разбираме, да има доверие между нас, което смятам, че е в основата на любовта. При нас нещата станаха случайно и не съм очаквала, че толкова години ще се задържим заедно – вече пет години. Допаднахме си като характери, емоционални сме и двамата. През всичкото това време на много неща се научихме взаимно. Дори усещам промяна и у мен и у него. Учим се да живеем заедно и като че и двамата улегнахме.
– Какво беше твоето детство?
– Моето детство беше много забавно – прекрасни хубави спомени са останали в душата ми, много приятели, по цял ден игри – а бе беше едно безгрижно детство!
– А братчето, което толкова очакваше?
– Имам и сестра и брат, които са породени. Наистина много го исках това братче. Все казвах на мама: „Искам бебе, искам бебе!“ И един ден тя ми каза, че ще имаме бебе. Толкова много го чаках, че постоянно разказвах как само аз ще го гледам, само аз ще се грижа за него. Още при излизането му от родилния дом се разплаках, защото исках да го гушкам, а те не ми разрешиха, защото съм била много малка. В началото ревнувах, тъй като бях свикнала всичко да е за мене, егоистично постъпвах…
– А сега ревнуваш ли?
– Не, сега много ги обичам и двамата. Радвам се, че ги има на този свят, защото друго си е да имаш някой близък човек до себе си. Особено когато пораснахме – ние станахме най-добри приятели, всичко си споделяме и най-важното – подкрепяме се.
– Спомняш ли си празника, организиран от Камбана?
– Беше много хубав и забавен. Много момиченца участваха. Накрая имаше една голяма торта. До ден днешен разказвам за него на моите приятелки, особено сега, когато започнахте тази рубрика „Малката мис – 17 години по-късно“. За мен това е един ярък спомен, защото сега има много шоутата по телевизията, но тогава не е имало такива неща и той бе по-особено преживяване.
– Каква мечтаеше да станеш като малка?
– Не си спомням каква е била моята мечта, но баба все ми казваше да следвам право. И понеже съм била дете с характер, тя се шегуваше, че съм била за криво, а не за право. По-късно желанието ми бе да уча финанси. Изкарах пълна шестица на приемния, но не ме приеха, заради дипломата ми от ПГМЕ, която беше по-слаба. Не стана във Варна, но ме приеха в Пловдив и много съм доволна.
– Смяташ ли, че това образование ще ти даде добра основа и възможност за професия, която ще те удовлетворява?
– Надявам се. Колежът е тригодишен и ще получа бакалавърска степен, след което ще уча още две години магистратура, което ще увеличи шансовете за това.
– С какво друго се занимаваш, някакво хоби?
– В почивните дни обичам да отделям време за външния си вид – спортуване, или нещо друго. Обичам да съм сред хората – ходя на разходки, в къщи въртя велометър, или карам колело с брат ми.
– Оптимистка ли си по отношение реализацията на младите хора в България? Или шансовете в чужбина са повече?
– Според мен, стига нещо силно да искаш, всичко ще постигнеш! Без значение дали става дума за България, или за чужбина. Като цяло възможностите в България са по-малки. Но не винаги онова, което целиш да постигнеш в чужбина ще стане. Там има много други трудности, които трябва да се преодоляват. Камъкът все пак си тежи на мястото и е по-добре тук нещата да се случат.
Смяташ ли че си постигнала мечтите си и за какво още мечтаеш?
– Донякъде съм ги постигнала. Една от мечтите ми е да се занимавам с нещо мое, някакъв бизнес, който аз да управлявам. Още не е изкристализирала идеята ми, но докато завърша образованието си, това ще стане.
– Степенувай по важност нещата от живота.
– Някои от моите приятелки казват: За мен най-важното е да завърша, да взема магистратура и чак след това да създавам семейство, деца и т.н. За мен нещата не стоят така. Когато си срещнал човека, с който искаш да бъдеш в живота, това не пречи с него да продължаваш да реализираш предначертаните неща. Даже ще имаш още по-голям стимул, мотивация. За мен е много важно да се учи в днешно време, да работиш, да създадеш семейство, колкото до децата, те могат да почакат.
– Какво е мнението ти за младото поколение днес?
– Забелязвам, че тези, които са по-малки от мене са много лекомислени. Изобщо не си дават сметка каво им предстои в живота. Като че нямат амбицията да постигат по-значими неща. То и аз в тинейджърската възраст съм споделяла общата еуфория, когато сякаш нищо не те интересува. Но не е било чак в такава степен, което наблюдавам сега. Навършиш ли 18, и всяка една година ставаш все по-организиран, по-зрял.
– Как виждаш себе си след 17 години?
– Надявам се вече да съм постигнала по-голяма част от мечтите си, от целите си. Да съм завършила образованието си, да имам едно добро семейство, деца и един осмислен, хубав живот.
– Твоята максима?
– Иска ли много силно човек нещо, непременно ще го постигне!

 

Добави коментар