Малката мис – 17 години по-късно

 

През август 1993 г. в. Камбана обявява своя първи конкурс „Малката мис“. В съобщението, поместено във вестника се казва:
„Драги родители, баби и дядовци!
Очарователни малки госпожици!
Нашият конкурс ви дава възможност да представите на широката публика вашите очарователни момичен
ца в най-първата им младост – до 7-годишна възраст.
Очакваме снимките на малките госпожици, може и придружени с кратки бисери от детското им
въображение. Конкурсът ще бъде журиран от читателите в края на годината.“

И така вече 17 години след този първи конкурс, след който се заредиха „Малкият мъж“ и „Аз съм сладко бебе“, Камбана неизменно продължи традицията на последна страница горе в ляво да слага по едно, а понякога и по повече снимките на малки усмихнати дечица, които с присъствието си да опровергават черните статистики и хроники от ежедневието ни.
Тези малчугани вече са красиви госпожици и млади мъже, отдавна разделили се с безгрижното детство. Какви са те сега, сбъднаха ли се детските им фантазии, какви са днешните им мечти? Това ще се опитаме да разберем, поканвайки ги отново в редакцията.

               

               

 

  

  

Първата госпожица, която поканихме за участие в новата ни рубрика „Малката мис – 17 години по-късно“ е Генка Николова, репортер и технически организатор в TV „Средногорие“.

 

 

Ето как тя е била представена в конкурса:
Генка Йорданова Николова от Пирдоп е на 6 години, зодия Близнаци. Взела е сините очички на мама и на баба Генка, на която е кръстена. Има двама батковци Стефчо и Пепи, които много я обичат. Обикновено си играе с Мони – който е на 4 години, не понася скрънзавите деца и направо ги отбягва. Когато е самичка Генка пуска у дома котката Тошко. Обича да гледа детски телевизионни филмчета, особено за Том и Джери и за Пинокио. Може да брои до 10 на английски, и най-много обича банани.

 

Днес Генка е на 22 години. Завършила е английската гимназия в Челопеч, в момента е студентка е в Югозападния университет „Н. Рилски“ в Благоевград, специалност психология 23 май. Голямата й страст към животните не я е напуснала – има две котки, три кучета и две патици. Другата й страст е четенето на книгите. Най-любимата й авторка е Агата Кристи, изчела е почти всичко от нея, но най-харесва „Азбучни убийства“. Пише стихове. Рисува.
– Генка, като дете каква мечтаеше да станеш?
– Мечтаех да стана принцеса. И до някъде това се осъществи. В семейството ми всички се отнасяха с мен като принцеса.
– Все още ли бананите са любимия ти плод?
– Да, на първо място. След тях е помелото – големият грейпфрут.
– Как се озова на работа в местната телевизия?
– Явих се на кастинг. Като светнаха прожекторите бях много притеснена. Но постепенно свикнах. И като малка обичах да се изявявам, все ме избираха за водеща.
– Какво най-много ти доставя удоволствие сега?
– Обичам да пътувам. Имах възможността да посетя Турция и Испания. Испанският град, където бях беше с крепостни стени, със замъци и излъчваше някаква романтична атмосфера, което много ми допадна. Няма бездомни животни, няма боклуци. Чистота и красота! В Турция посетих Кушадасъ и Анталия. Дълбоко съм впечатлена от обслужването. Отношението към клиентите просто не може да се опише. Карат те да се чувстваш специален Нашият плаж е по-хубав от техния, но там се грижат за удобството на хората. Прекарах една вълшебна почивка сред голяма красота.
– Кои се приоритетите в живота ти?
– За мен на първо място винаги е било семейството. Приятелите също, но често пъти това се оказва променлива величина. Приятелите и любовта са на второ място.
– А любовта има ли я сега?
– Да, има я. Смятам, че всеки човек трябва да изживее голямата си любов, ако не я е срещнал – да продължава да я търси.
– Ти срещна ли я вече?
– Не знам, но е голяма любов.
– За какво мечтаеш?
– Мечтая си хората да сме по-добри, колкото и банално да звучи това. Хората са затворени, подозрителни и рядко си помагат един на друг.

– Какво си пожелаваш да ти се случи?
– Искам да завърша висшето си образование, след това да взема магистърска степен и да си намеря работа, която да ми дава възможност да пътувам. Най-мечтаната дестинация за мен е Африка. Може би ще ми се удаде възможност да участвам в някоя хуманитарна мисия. За момента съм се записала да членувам в един клуб, където се изпращат пари за ваксинация на майките, болни от спин, чрез което детето се предпазва от заразяване по наследство.
– Значи не виждаш бъдещето си в Пирдоп?
– Обичам родния си град и където и живея, винаги ще се завръщам в него. Но ми се иска да пътувам много и да бъда гражданин на света.

Добави коментар