Яна Илиева Мечева
Яна Илиева Мечева от Пирдоп е на 2 годинки и три месеца. /Най-малката участничка в нашия конкурс!/, зодия Везни. Има си батко Любчо, които топло я обича – на своята мъничка сестричка посвещава той най-хубавите си стихове. Красивите шапки – с дантели и с „ушички” пък ги шие баба Любка и още какви хубави дрешки! А Яни разбира от хубавите работи. Още от сега посяга към гривните и пръстените, към лака за нокти, сенките и червилото!
Обича да гледа детски филмчета, но най много се смее на Алф. А как само скача и тропа с крачетата, как танцува! Стане ли дума за разходка – веднага тръгва. В леката кола може да стои цял ден. С приятелчетата Ради и Любослав хвърлят ли, хвърлят, играчките. Най-съсредоточена е, когато гледа снимки и книжки. А когато ляга да спи -гушва книжката и след приказката за Кума Лиса и Косе Босе, заспива. Тогава става най-кротка. Още не може да каже какво предпочита да яде, но ръчичките й винаги първо посягат към пиленцата, „кацнали” върху чудните погачи, които баба Любка майстори. А на прощапулника Яна грабна топката. Сигурно ще стане спортистка.
Успех, Яни!
Яна Илиева Мечева е на 18 години, ученичка последна година в СОУ „С.Савов“.
– Яна, спомняш ли си нещо от празника на „Малката мис“?
– Нищо не си спомням, само знам какво е било от снимките, които има у дома.
– Каква искаше да станеш като малка?
– Като почти всички момиченца, исках да стана певица. Но това отдавна е отминало. Мисля да кандидатствам право. Ще държа изпити по български език и история. Подготвям се усилено от сега. Посещавах курсове в София.
– Кои са преподавателите ти по тези предмети?
– Мария Тодорова и Анета Венкова, от които получавам много солидна подготовка.
– Значи те ти вдъхнаха любов към тези предмети?
– Четенето, литературата обичам от малка. Сигурно покрай баба Любка. Все ходех при нея да ми чете, да ми разказва. Обичам и да пиша, имам тефтер със стихотворения.
– Продължаваш ли да четеш?
– Да, чета най-различни жанрове. Любовни романи, четох една много интересна книга „Подсъзнанието може всичко“ – от областта на психологията. А преди нея прочетох една книга за Ванга на Жени Костова, която много ме впечатли. И си мисля, че ако не успея да вляза право, ще кандидатствам психология.
– А какво стана с топката, която хвана на прощапулника?
– Нищо не стана – по физкултура съм много зле. Но ходя с удоволствие да играя народни танци.
– С какво друго се занимаваш?
– С Клуба „Съхрани българското“ ходим по екскурзии. Последния път бяхме в Централния архив, където видяхме много интересни неща – тефтерчето на Левски, ръкописи на Ботев, Санстефанския мирен договор в оригинал, старинни оръжия. Историята много ми е интересна.
– Каква музика слушаш?
– Всякакава – но предимно чалга и диско. И народната музика харесвам също, покрай народните танци.
– Любими изпълнители?
– Преслава и Константин.
– Искаш ли визуално да приличаш на някоя от изпълнителките?
– Може би, но май нямам достатъчно воля.
– А обичаш ли тоалетите, гримовете?
– Да-а-а! Като малка паднах от колелото и си избих преден зъб. Но сега вече имам нова фасада и друго самочувствие.
– Кои занимания сега ти доставят най-голямо удоволствие?
– Държа много на чистотата, на уюта, помагам за това на мама.
– Още ли си сладката сестричка на батко?
– Не знам, но поне не го показва.
– Любовта?
– Не върви изобщо, никаква я няма.
– Каква се виждаш в бъдеще?
– Съдия-изпълнител, или психолог.
– А в личен план?
– Да срещна сериозен и отговорен човек в живота си, да си допадаме по характер, да се разбираме.
– Кое в живота е най-важно за тебе?
– Здравето и разбирателството между хората.
– Какво ще пожелаеш на младите девойки, които са участвали в този конкурс?
– Да са живи и здрави и да се стремят да осъществяват желанията и мечтите си.
