Малката мис- 17 години по-късно

 

                             

Силвия Димитрова Спиридонова

 преди

Силвия Димитрова Спиридонова е на 5 години, от Златица, зодия „Близнаци“.
Обича да пише цифрички и букви, да оцветява в книжките за оцветяване. Харесва й да си играе на „манекенки“, като след това мама трябва да подреди отново гардеробчето й. Лудориите спират обаче, когато мама или тате пускат „нейните“ касети с анимационни филми и Алф. Сиси е вече „голямата“ кака, има си братче Виктор на 5 месеца, което много обича и помага на мама – люшка количката, дава му биберон. С нетърпение чака да порасне, за да си играят заедно.

 

 сега

– Какво беше твоето детство и кой е най-яркият ти спомен от времето, когато обичаше да оцветяваш картинки и да си играеш на „манекенки“?
– Имах едно прекрасно детство, изпълнено с безгрижие и игри навън. Сега като се връщам назад и си спомням колко хубаво е било, иска ми се пак да съм дете поне за малко. Спомням си как се събирахме всички деца от улицата, бяхме доста голяма компания и играехме по цял ден на криеница, стражари и апаши, ритахме футбол, а с момичетата много обичахме да си играем на „кукли Барби“ и манекенки естетвено. Най-яркият ми спомен?.. Ами имам много такива, но може би никога няма да забравя, как с приятелките ми организирахме концерти, на които се правехме на „Spice girls“ (които бяха доста хитова група тогава), правехме репетиции по цял ден с един стар касетофон, включен с няколко разклонителя. Имахме си реквизит и танц за всяка песен. В деня на концерта канехме всички от нашата улица за публика, като им раздавахме десертчета и се забавлявахме много.
– Какво си спомняш от празника на малките „Мис“, организиран от в. Камбана?
– Спомням си, че бях много притеснена дали ще харесат рисунката ми, за която доста се бях постарала. Също си спомням и част от песничката, която изпълних тогава:

Моля кажете, не на шега,
кой нарисува тази дъга,
пъстра, красива, казвайте кой,
аз или вие, тя или той“ и т.н.
А и няма да забравя, че накрая на конкурса имаше една страхотна, огромна плодова торта.
– Сбъднаха ли се детските мечти и за какво мечтаеш сега?
– Когато бях малка, най-много от всичко мечтаех да порасна и като всяко малко момиче мечтаех да стана известна актриса или певица. Но с времето това се промени. Днес имам много мечти.
– С какво се занимаваш днес – учене, хобита, спорт?
– Студентка съм в СУ“Св.Климент Охридски“, специалност Биотехнологии. Харесва ми това, с което се занимавам и се надявам един ден с работата си да бъда полезна на колкото се може повече хора. Обичам да излизам с приятели в свободното си време. Занимавам се с лека атлетика и така се поддържам във форма.
– Какво най-много те вълнува? Какви са най-силните ти желания?
– Най-много ме вълнува образованието ми, в момента то е на преден план. Разбира се, вълнуват ме и семейството ми, приятелят и приятелите ми – те са най-важните и значими хора за мен, на които знам, че винаги мога да разчитам и за които бих направила всичко. За мен най-важното е те да са добре.
– Оптимистка ли си по отношение на бъдещата ти реализация в България? Или може би в чужбина?
– Склонна съм да вярвам, че бих могла да се реализирам по-успешно в чужбина, тъй като в момента в нашата страна младите хора нямат много добри възможности за реализация. Но съм оптимистка и вярвам, че след време нещата тук ще се променят.
– Имаш ли любима максима?
– Няма невъзможни неща!!!
– Какво най-много цениш в живота, в отношенията между хората?
– Най-много ценя искрените и добронамерени хора, защото са рядкост в днешно време.
– Мнението ти за днешното младо поколение на твоята възраст?
– Смятам, че всяко следващо поколение е по-добро от предишното.
– Как виждаш себе си след още 17 години?
– След още 17 години ми се иска да съм успяла в професионален план, да имам семейство с деца и близките ми да са все така до мен и да ме подкрепят във всяко мое начинание.

 

Добави коментар