Надежда Олег Прокопиева
преди
Надежда Олег Прокопиева е на четири години и половина, зодия Овен. Кръстена е на баба Наде, но у дома й викат Нани.
Нани си има батко Лъчко. С него си играят „на барче“- тя сервира, а Лъчко слага слушалките, като дисководещ. Често си играят и „на палатка“- носят там одеала, възглавници, книжки, фенерче. Нани има приятелчета, но предпочита да си играе с Дари на криеница. Има си и истинско куче Боби – кафявичко, а опашката му е малко черничка. Нани го вози в каручка. Обича да гледа филмчето за 101 далматинци, не е много по яденето /там Лъчко е силен/, но предпочита филия с лютеница и чубрица. Е и дъвки и бонбони, разбира се. Иска Барби /т.е дядо Мраз/ да й донесе кукла Русалка, но с басейн. Помага на мама – мете с метличката двора и тротоара. Нани определено иска да стане „спасителка по вода“, но в краен случай може и булка, а мъж за сватбата й все ще се намери! А докато чакаме сватбата – успех в конкурса Нани!
и……..сега
– Какво беше твоето детство и кой е най-яркият ти спомен?
– Детсвото ми беше нормлно и спокойно. Играех си с децата в близката градинка – ритахме футбол, играехме федербал, гонехме се…Имам много ярки спомени, дори си спомням конкретни моменти и изрази. Например, никога няма да забравя как всички можеха да карат колело, а аз нямах търпение да се науча. Баща ми в продължение на месец, два тичаше по мен, за да се науча. В момента, в който ме пуснеше – падах. След много мъки от страна на баща ми, потеглих с един модерен BMX. Но не бях свикнала спирачките да бъдат контра и трябваше да се спра в ламринена ограда!.. Но все пак и до днешен ден, много обичам да карам колело.
– Помниш ли празника на малките „Мис“, организиран от в. Камбана?
– Спомням си конкурса малките „Мис“. Мама ми купи синя плюшена рокля с червени панделки, много се срамувах и притеснявах. Спомням си, че бях с майка ми и брат ми и още в началото на празника ни казаха да си приготвим рисунките, а аз не знаех, че трябва и рисунка да нося. Брат ми ходи до вкъщи и донесе една негова със синя кола. Всички момичета около мен имаха цветни рисунки, а моята – момчешка, със синя кола. Спомням си, че за всяка „мис“ имаше подарък – сребърна висулка на зодията. Моята още си я пазя.
– Като малка си мечтала да станеш „спасителка по вода“. Сбъдна ли се нещо от детските мечти и какви са днешните ти мечти?
– Наистина исках да стана спасителка на плажа. Като ученичка дори правех планове да изкарам такъв курс за спасители, но с времето тази идея отмина. Сбъднах най-голямата си детска мечта. Имах гъба на желанията и всеки ден си пожелавах едно и също. Исках да стана волейболистка. Тази моя мечта я сбъднах, но с всяка изминала година приоритетите ми се променяха лека по лека. Сега имам много мечти и не спирам да мечтая. Един ден ще ги изпълня, ще си купя нова гъба на желанията!
– С какво се занимаваш днес – учене, хобита, спорт?
– В момента съм студентка по Администрация и управление – втора година. Интересно ми е в университета, обичам да прекарвам времето си там, но има и по-приятни места. Обичам даходя на фитнес, така се поддържам във форма, а също си поставям цели за изпълнение. Имам едно прекрасно хоби, моето мопсче – Русиана. Прекарвам с нея цялото си свободно време, водя я навсякаде с мен. Разбира се, като всеки млад човек, обичам да излизам с приятели.
– Какво най-много те вълнува днес? Какви са най-силните ти желания?
– Най-много ме вълнува образованието. То е приоритет в момента. Иначе семейството и приятеля и приятелките ми са най-важните и значими хора за мен, хора на които мога да разчитам и да дам всичко за тях. Всичко останало е на заден план. Най-силните ми желания са хората около мен да бъдат здрави и добре, а в личен план – да постигам целите си, както съм го правила до сега.
– Оптимистка ли си по отношение на бъдещата ти реализация в България? Или може би в чужбина?
– В повечето си начинания съм оптимист. Спортът ме научи да вярвам в себе си и в уменията си. Искам да се реализирам в България. Мисля, че държавата ни има нужда от млади и можещи хора. Когато някой не се реализира в дадена сфера, това не бива да го отказва и да бяга от страната. Трудно е да бъдеш добре в България, но не е невъзможно.
– Имаш ли любима максима?
– Имам доста любими максими. Една от тях е: Всеки сам е ковач на своето щастие.
– Какво най-много цениш в живота, в отношенията между хората?
– Най-много ценя честността. Всеки е бил лъган, или е лъгал. И в двата случая се чуствам зле от лъжата.
– Мнението ти за днешното младо поколение на твоята възраст?
– Имам добро мнение за моето поколение. Смятам, че всяко следващо поколение трябва да е по-добро от предното, но през последните години се случва обратното. Децата, които днес са на 14 години правят неща, които когато аз бях на 14 не знаех какжо означават, а винаги съм била в час с новите и „модерните“ неща. Днешните деца порастват много бързо и нямат време да се учат от грешките си.
– Как виждаш себе си след още 17 години?
– Времето минава много бързо за мен. Иска ми се след 17 години да имам семейство с 1-2 дечица и сегашните ми цели да бъдат реализирани и успешно осъществени. Разбира се, близките и познатите ми да бъдат близо до мен и тогава.
