Наталия Ангелова
Преди
Наталия Ангелова е на три години и половина, зодия Телец. На галено й казват Ния. От София е, но с желание гостува на бабите и дядовците си в Златица и Челопеч. Весела, общителна и великодушна; с подкупваща усмивка и мили думи постига каквото иска. Ако чарът и не помогне, пуска в ход другото си оръжие – сълзите: възрастните не устояват да гледат разплакани сините й очи.
Обича всички, но най-много-батко си Пани. Любимите й играчки- патето и кучето – се редуват през вечер да й правят компания в леглото. Ния е надеждата на дядо си Луко да наследи музикалния му талант. Двамата често „свирят“ заедно. Тя е подвластна на магията музика: обожава песните и танците.
Мечтае да пътува в далечни страни и да се вози на хубави коли. Казва, че сега е малка дама, но като порасне, ще стане голяма дама. А иначе – 
певица.
Сега
– Какви са спомените ти от детските години? Каква беше като дете?
– Имам прекрасни спомени от детството. Най-много обичах да прекарвам времето си навън с приятели и да правим всевъзможни бели. Обожавах лятото, защото го прекарвах при бабите и дядовците ми в Златица и Челопеч. Това може би са и едни от най хубавите ми моменти от детството – когато с дядо Луко отивахме следобедите да посвирим и да попеем в читалището, а баба Кулка ни посрещаше вечерите с най-вкусните гозби. Или когато помагахме на дядо Панчо на нивата, след което се събирахме за обяд в кухнята с братовчед ми и брат ми, а баба Недка ни разказваше всякакви забавни истории. На моменти бях доста опърничава и винаги държах да получавам това, което поискам. Бях голям инат и в повечето случаи вървях с рогата напред – типично за зодията ми Телец.
– Помниш ли празника на малките „Мис“, организиран от в. Камбана?
– Бях много развълнувана на празника на малките „Мис“. Станахме рано сутринта, мама ми беше облякла най-хубавата рокля и цялото семейство потеглихме към Пирдоп. За жалост, времето не беше на наша страна -имаше доста сняг и закъсахме по пътя. Нямаше как да продължим и се върнахме в София. Бях много, много разочарована. Но все още си пазя сребърното медальонче- зодия Телец, което получих малко по-късно като подарък от в. „Камбана“.
– В представянето ти тогава сме писали, че постигаш всичко с подкупваща усмивка и мили думи, а когато те не помагат – със сълзи. И сега ли е така, или имаш други оръжия?
– Милите думи и искрената усмивка винаги помагат. Няма нищо по-хубаво от един усмихнат човек срещу теб. Хората го оценяват. Но само с тези две неща не можеш да постигнеш всичко. Сълзите също не помагат. Трябва да се трудиш, да знаеш какво искаш и да вярваш в успеха. Тогава вече наистина ще получиш всичко.
– Като малка си мечтала да станеш певица и да пътуваш в различни страни. Сбъдна ли се нещо от детските мечти, или с времето мечтите се промениха?
– Обожавам музиката. Тя е най-добрият начин да изразиш чувствата си и себе си. Певица не станах, но все още обичам да пея, въпреки че хич не ми се отдава. Другата ми мечта все още е да обиколя и да посетя различни страни и да се запозная с различни култури. Още не ми се е отдала възможност да пътувам по света, но знам, че един ден и това ще стане. За сега това си остава моята най-голяма мечта.
– Какво най-много те вълнува днес? Какви са най-силните ти желания?
– Най-много в момента ме вълнува бъдещето ми. Съсредоточила съм се върху обучението ми в университета и изучаването на езици. А най-силното ми желание е да бъда щастлива. Когато човек е щастлив, значи всичко около него е наред.
– Харесва ли ти тук, в България? Би ли предпочела да живееш в чужбина?
– Не мисля, че бих могла да живея в чужбина. Прекалено привързана съм към родината си, а и тук са хората, които най-много обичам – семейството ми, роднините, приятелите. Вярвам, че нещата ще се променят и българите ще започнат да живеят по-добре. Но това изисква време. Трябва да сме оптимисти.
– Какво най-много цениш в живота, в отношенията между хората?
– Най-важно е хората да бъдат искрени един с друг и да си помагат. Типично за нас българите е, че сме много завистливи, не сме задружни и не можем да работим в екип. Това трябва да се промени. Прекалено много злоба таят хората в себе си и не разбират, че това ги прави нещастни. Всеки обича да обвинява другите за своите неволи, а не разбира, че всичко зависи от самия него.
– Мнението ти за днешното младо поколение на твоята възраст.
– Има много интелигентни и ерудирани млади хора. Най-много ми харесва това, че повечето от тях не са безразлични към нарастващите проблеми по въпроса за опазването на околната среда Създават се младежки организации и се провеждат множество мероприятия срещу презастрояването на много красиви кътчета в България. Все още не сме се научили да ценим това, което имаме.
– Как виждаш себе си след още 17 години?
– В момента следвам икономика и реализацията си виждам в тази сфера. Интересувам се от екология, мениджмънт и бизнес планиране. Ще бъда щастлива, ако работя любима професия и бъда полезна на хората с моята работа.
