Сведенията за село Църквище, известно в миналото с името Клисекьой не са много, но това не означава,че няма богато историческо минало. От незапомнени времена в началото на прохода мястото е било заселено. От там са преминавали римските легиони за Дакия. През него е влизало и излизало всичко що е идвало от Южна за Северна България. По-старите жители на селото си спомнят останките от кръгло градище, наречено „Пилгуря“, което охранявало прохода.
Църквище е построено върху църковни развалини и от там наси името си. През 1914 г. са направени разкопки под ръководството на проф. Мутафчиев. На мястото, където днес се издига православният храм „Св. Екатерина“ са открити основите на средновековна църква с дължина 44 м. и ширина 18.20 м. Селото по време на петвековния османски гнет е било изключително турско. От времето на завладяването на Църквище от турците, през вековете до ден днешен е останала една легенда, за която Методи Стоянов споменава в книгата си „Град Пирдоп в миналото и сега“.
В легендата се разказва, че турците като направили джамията върху останките на църквата, минарето й често падало, а това ставало всякога, когато ходжата се качвал да призове правоверните на молитва. Минарето било построено за последен път и било решено да се повика за ходжа някой свят човек, защото падането на минарето се отдавало на греховността на ходжите. Не позволявали никому да се покачи на минарето. Най после пристигнал от далеч светия ходжа и когато се покачил да призове правоверните на акшам нааз, още не отворил уста да изрече молитвените думи и върху него се нахвърлила из невиделица една красива жена с разплетени коси, облечена в бели дрехи и с нож в ръка. Ходжата, на врат на глава, не видял как слязъл от минарето и чул сърдитите думи на жената, че тя няма да позволи върху християнски храм да се чуват молитвите на безверници. Минарето пак паднало и от тогава никой турчин не смеел да мине нощем покрай джамията. Тази случка всяла ужас в суеверните турци и легендата се разнесла по околните християнски села. Запазила се е и до днес.