Кой се опитва да приватизира Веселин Андреев?

На 22 февруари, петък, в Пирдоп бе чествана 90-годишнината от рождението на поета-партизанин, на писателя, на почетния гражданин на Пирдоп Веселин Андреев.

Организатори на събитието са Съюзът на българските писатели, община Пирдоп, музей „Луканова къща“ и БАС. А както разбрахме „от кухнята“, основните съставители на програмата по честването са уредникът на музея Иван Иванов и председателката на БАС Нона Маринова. Въпреки важността на събитието, то не бе оповестено на широката пирдопска общественост – нямаше съобщения в регионалните медии, нямаше обяви поне в центъра на града. Текстът на съобщението е бил предоставен на местната радиоточка в четвъртък на обед, а на изпълняващата „Връзки с обществеността“ в община Пирдоп й е било съобщено в петък на обед, половин час преди началото на честването. Хората, които присъстваха на поднасянето на цветя пред родната къща на Веселин Андреев и в Ритуалната зала са получили покани. Покани, които Иван Иванов е преценил на кого трябва да бъдат изпратени и на кого не. Една такава избирателност на поканените би могла да се прилага към личен или семеен празник, но не и когато става въпрос за общинско честване на една от най-значимите личности на Пирдоп. И едва ли лицата, които са упълномощени да се занимават с подготовката на честването трябва и да решават кой да присъства и кой не.

Това, че на някой си много му се ще „Камбана“ да я няма под слънцето, не ме вълнува. И не бих се занимавала с отявлените демонстрации в тази посока, ако не идеше реч не за някой друг, а за светлата личност на Веселин Андреев. Човекът, с когото бяхме в най-топли и сърдечни отношения приживе. С когото имахме богата кореспонденция, която се пази в архива ни. Човекът, който даде последното си интервю за нашия вестник, а в предсмъртните си наставления написа на в. „Литературен фронт“ да го публикува. Неговата смърт и предсмъртно писмо ни потресоха и стоейки безмълвни пред тленните му останки не можехме да повярваме, че само преди седмица разговаряхме с него в дома му. И понеже се бяхме докоснали до изтерзаната му душа, с нашите слова, в нашия вестник се мъчехме да го защитим и от чуждите и от своите, за което даже получихме упреци от хора, които днес го честват.

Какво написаха през 1991 г. изтъкнатите днешни пирдопски историци? Поднесоха ли му венец? Отправиха ли му прощални думи? Пълна тишина… Неудобно им бе някак си, в онази 1991 година да словославят човек, който се самоубива, проклинайки Живков и живковистите… Едва 12 години по-късно, когато се постави барелефа на родната му къща, а думите от неговото предсмъртно писмо бяха поизбледенели, се възстановиха тривиалните чествания, като в „доброто старо време“, винаги едни и същи, със същите слова, със същите организатори и участници, които „случайно“ пропускаха казаното от Веселин Андреев преди смъртта му. А днес, съвсем конюктурно, Иван Иванов е настоявал пред участниците в литературното четене да избягват думичката „партизанин“, навярно считайки, че по този начин ще се сложи по-добре пред новото синьо ръководство на общината.

Едва ли там горе, откъдето Веселин Андреев ни наблюдава, му се нравят жалките опити да се шикалкави с историческите факти, както и желанието на някои „корифеи по историческите чествания“ в града ни, да си приватизират честванията и спомена за него. Защото Веселин Андреев не е нито единствено на БАС, нито на разпореждане на уредника на пирдопския музей, а на цялата общественост. 

Ренета Атанасова

One thought on “Кой се опитва да приватизира Веселин Андреев?

  1. Лилия Инджиева

    Не бях чела тази статия. Прави сте. Чета в момента една книга, която ми донесе една моя позната от България. На човек му се гади от маскарите, които гледат себе си да изтъкнат.

Добави коментар