• Д-р Георги Мишев, М.Д. – специалист лицево-челюстна херургия, пред в. Камбана
Д-р Георги Мишев е роден през 1974 г. Отраснал е в Пловдив и София. През 1999 г. завършва Медицинския университет в София, специалност „Лицево-челюстна хирургия“. Работи година и половина в Окръжна стоматологична клиника, а от 2001 г. започва да работи като хирург в Университетска болница „Пирогов“ – София. От февруари 2012 г. е преподавател в Медицинския университет в София. В момента води специализантите по орална хирургия.
– Д-р Мишев, как се насочихте към тази професия?
– Трето поколение медик съм. Единият от дядовците ми бе лицево-челюстен хирург, а другият травматолог. Майка ми е очен лекар, а баща ми е травматолог. Брат ми и сестра ми също са доктори. Така че, насочването ми към медицината се получи естествено.
– Достатъчно ли добро образование получихте в България?
– За щастие, мога да дам пълноценен отговор. Образованието в България, което съм получил, съм го видял от две страни – едната като студент и другата – като преподавател. Смея да твърдя, че образованието у нас е на доста високо ниво. Бих казал дори, че е едно от най-добрите, които се дават в Европа. Поради две причини – първата е, че хорариумът е изключително богат и втората – възможността за работа върху пациенти. На българските студенти тази възможност е дадена доста по-рано в системата на образованието им във висшето учебно заведение. Българските студенти освен теоретично подготвени, излизат и практически подготвени от университета. Естествено, липсата на интерес от страна на студентите, не може да бъде покрита от усилията на преподавателите и системата на образование. Всеки пожелал квалификация и образованост, има условия да ги получи.
– Продължили сте обучението си и в чужбина?
– Да, най-напред бях в Лондон на частни разноски. Първо преминах 6-месечен курс по английски език. Това ми бе необходимо, за да мога да се справям с последващите квалификационни степени, които исках да взема. След което изучавах бизнес комуникация. Това са часове по икономика, които са ориентирани към здравния мениджмънт. По това време се появиха в България изискванията за работещите в здравните заведения да имат обучение по здравен мениджмънт. Това бяха квалификационни курсове, които целяха да ми дадат по-широк поглед върху материята
След като се върнах в България, заминах за Швейцария.
Тогава работех в „Пирогов“. Спечелих стипендия, която бе отпусната въз основа на тема, която трябваше да бъде разработена. Темата бе свързана с ензимите, които отговарят за развитието на туморите в лицево-челюстната област. Ние изследвахме тези ензими, като смятахме, че откриването им и повлияването им могат да ограничат разпространението или развитието на туморите в лицево-челюстната област.
Година и половина бях там – от 2006 г. до началото на 2008. Там защитих своя дисертационен труд. От Швейцария получих медицински докторат.
А през 2008 г. записах магистратура в Икономическия институт, 3 семестъра, от където имам диплома за здравен мениджмънт.
– Какви са възможностите на един специалист в България, спрямо тези на негов колега в чужбина?
– Ако говорим за възможностите на швейцарския специалист в Швейцария, те са големи. Ако говорим за възможностите на българския специалист в Швейцария, то те са значително по-малки.
В Швейцария конкуренцията е много жестока, защото хората там се конкурират освен помежду си, а и още с германци, англичани, белгийци и французи. Тук в България за щастие конкуренцията не е чак толкова голяма. Още повече, че в Централна Европа, по времето, в което аз бях там, имаше изобилие от специалисти. Докато тук в България изобилие на специалисти няма, по-скоро има липса на специалисти. Дори от тази гледна точка конкуренцията в България е много слаба. А по отношение на реализация, финансова и морална, е съвсем различно. Защото в Швейцария докторите, зъболекарите, специалистите, които са в здравната сфера имат относително по-различен статут и се ползват с по-различно отношение от страна на обществото. Да не говорим за заплащането, което е далеч по-високо отколкото в България. За съжаление, тук бялото братство, както наричам хората с бели престилки, се оказа един буфер между пациентите и здравната система.
В здравната система единствената реформа, която се извърши в България е че всяка болница получава един годишен бюджет. С тази разлика, че преди го получаваше директно от Министерството, а сега има един посредник, които се нарича „Здравна каса“. Иначе нищо ново не се случи, особено откакто влязоха лимитираните бюджети. Това си е абсолютно централизирано държавно финансиране на болниците, само че с няколко релейни станции.
– Новостите в стоматологията – с каква скорост идват от Европа при нас? Къде сме ние?
– Новостите в стоматологията са насочени предимно в естетичната стоматология. Изключително много се набляга на естетиката, което е нормално. За щастие новостите в световен и европейски мащаб почти непосредствено достигат до България, тъй като Медицинският университет в София извършва непрекъснат обмен на кадри с Франция, Италия, Швейцария, Щатите. Този обмен на кадри и информация непрекъснато се поддържа на едно добро ниво.
Другото към което се стремим е, всичко това да влиза в учебния процес, за да може студентите бързо да достигат до тази иновативна информация. Освен това има няколко основни принципи, които в годините са се доказали и не са се изменили. Новостите, които навлизат са предимно в естетичната и функционалната част. Смея да твърдя, че България не изостава в това отношение.
– Естетиката в стоматологията без съмнение е важна, но не е ли най-важно лечението, което да не отстъпва на по- заден план?
– За съжаление, както всяко друго нещо в нашето общество, така и тук хората бяха привлечени от удоволствията, които предлага съвременният свят. Искаха много бързо да ги получат, продължават да искат бързо да ги получат и много да им се наслаждават дълго време. Не е тайна, че по-голяма част от услугите в нашата държава се комерсиализираха. Това не подмина нито медицината, нито фармацията, нито стоматологията, нито която и да е друга сфера. В този ред на мисли границата между лечебния процес и печеленето на пари вече става доста сложно и е строго индивидуално за всеки един от изпълнителите на тези услуги. За щастие все още смея да твърдя, че голяма част от моите колеги предимно лекуват и по-малко печелят. Защото има колеги между нас, които предимно печелят и по-малко лекуват. Но не бива да се забравя, че в нашата професия се заплащат услугите за това човек да бъде излекуван
– Какво предлага вече стоматологията в България като техники, като материали?
– Почти 100% каквото може да намерите и в Европа. Като се започне от хирургичната част, която все повече заема пространство в нашата дейност, корекция на алвеоларни гребени, синус, лифтинги, поставяне на импланти, присаждане на кост, и цялото това нещо, за да може да се постигне една пълноценна функция, която е съпроводена с висока степен на естетика. Новото, което в действителност е най-важното е, че се набляга на пълната рехабилитация на устната кухина, а не на лечението на отделния зъб и отделен сектор. Иновациите са свързани с идеята, пациентът да получи възможността за много кратко време да му бъде извършена пълна рехабилитация на устната кухина. За период от 2 – 3 седмици или месец, да бъде извършена пълна промяна, която да му даде възможност да води пълноценен живот. С това са свързани съвременните методи за изработване на циркониеви, керамични корони, съвременни методи за поставяне на импланти, съвременните методи за присаждане на кост и корекция на алвеоларни гребени, както споменахме. Всичките тези неща, събрани вкупом, могат да донесат едно прекрасно самочувствие на пациента.
– Вашите професионални принципи по отношение на пациента?
– Първи основен принцип е доверието. Не се ли изгради доверие между лекуващ и пациент – успех няма да има. Това е първия основен принцип. Изгради ли се доверие между пациента и лечителя от там насетне каквито и трудности да се случат по време на лечението, те ще бъдат преодолени.
Вторият ми принцип е да лекувам така, че дълго време хората да бъдат доволни и сами да ме търсят.
Третият принцип е: не е важно колко ще спечеля сега, а колко дълго време ще печеля.
– Вие сте млад човек на 40 години. Удовлетворява ли Ви работа Ви тук, в България?
– Мога да твърдя, че и позицията и работата, която имам в България ме удовлетворяват по няколко причини. Първата е, че в крайна сметка живея в родната си страна. Имах възможност да поживея в чужбина, да уча и работя. Колкото и да е, винаги си оставаме чужденци. Няма как да бъде иначе. Второто е, че държавата ни има изключително красива природа. Възможностите за пътуване и отдих са богати. Вярно е, че обществото ни се тресе от някои морални дисбаланси, но пък не всяко общество е идеално. Що се отнася до работата ми, смятам, че хората в България тепърва ще имат нужда от високо качествено стоматологично лечение.
