„Извървяхме грандиозен път на развитие и успех“

Д-р инж. Николай Христов, изпълнителен директор на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ пред в. Камбана, в. Регион, Средногорие Медия.

На 39 години, д-р инж. Николай Христов вече има богат академичен и управленски опит. С основна специалност Минерални технологии (сега дисциплината се нарича Обогатяване и рециклиране на суровини), докторантура в областта на обогатяването от Минно-геоложки университет и допълнителни квалификации в направленията преработка на руда и управление на околната среда, Николай Христов продължава академичното си развитие и днес с множество курсове и специализации. Личните му страсти са автомобилите, моторите и машините. Обича да спортува, да е сред природатат и да снима. Женен, с двама сина.

„Като зодия Близнаци, трудно намирам покой със самия себе си. Нямам девиз, който следвам. Динамиката е характерна за мен. Аз съм човек, който обича промяната. Често казвам, че е по-добре ние да бъдем причината и инициативата за промяната на средата около нас, отколкото да се променяме в резултат на това, че средата около нас се променя. Сравнявам управлението, пък и живота, с игра на шах. Просто трябва да може да предвиждаш. Толкова си по-добър, колкото повече ходове напред можеш да предвидиш“.

С Дънди Прешъс Металс е от 2004 г., когато се присъединява към екипа на Обогатителна фабрика като технолог. През 2005 г. е назначен за мениджър на обогатителната фабрика, а от 2011 г. става изпълнителен директор на „Челопеч Майнинг“ЕАД, сега „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД.

Р. Атанасова:

– Г-н Христов, запознати сме с грандиозните постижения на компанията в опазването на околната среда през последните две години. Вие пътувате по света и имате поглед върху други сродни по дейност компании. Къде сме ние в сравнение с тях и какво още има тук да се прави?

– Това е хубав въпрос, защото връщайки се назад във времето, пътят, който изминахме е много интересен. Челопеч извървя сериозен път на развитие и успех. Когато дойдох през 2004 г., това което видях бих могъл да определя като плашещо, въпреки че и тогава Челопеч бе едно от добрите предприятия. Представляваше екологична опасност, застрашаваща здравето и живота на хората. Най-голямото постижение е, че за осем години ние успяхме да преобразим предприятието от неефективно и работещо на загуба до пример за минния бизнес. Ако тогава всички членове на екипа искахме да отидем на различни места по света, за да видим как работят хората по света, то в момента съвсем гордо мога да кажа, че от различни точки на света има голямо желание специалисти от бранша да дойдат тук и да видят как ние правим нещата. Щом другите искат да дойдат и да се поучат от нас, смятам, че това е достатъчно красноречиво само за себе си. Не мисля обаче, че сме извървели пътя докрай. Напротив, определено вярвам, че едно пътуване няма край, то винаги продължава. Виждам още много задачи, с които трябва да се справим и още много предизвикателства, с които трябва да се преборим. Остава ни още много работа и още много път да извървим.

Ив. Иванов:

– Как миньорите от Челопеч ще посрещнат професионалния си празник?

– Мисля, че миньорите от рудник „Челопеч“ трябва и ще посрещнат професионалния си празник с гордо вдигната глава. Защото онова, което всички ние постигнахме в Челопеч е много голям успех – от гледна точка на безопасността и околната среда, от гледна точка на производствения процес и надеждността на производството, надявам се и от гледна точка на взаимодействието на компанията с местните общности. Хората бяха упорити и преодоляха трудностите по пътя и предизвикателствата, пред които всички ние бяхме поставени. Постигнахме заедно невероятни резултати, защото хората имаха желанието да ги постигнем. Те са в основата на успеха, защото са отворени и имат желание да се учат, както и да опитват нови и различни начини на работа.. Изключително съм щастлив, че можем заедно да отпразнуваме професионалния ни празник, за да може всеки един заедно със семейството си да почувства успеха, който постигнахме заедно.

Благодарен съм на всички хора в Дънди Прешъс Металс Челопеч за тяхното желание и мотивация, благодарение на което постигнахме тези резултати. Надявам се, че този празник, на който всички ние ще празнуваме успехът на компанията, да бъде мотивация за още по-големи успехи. За нас предизвикателства не са свършили. Предстоят още неща, с които трябва да се справим.

Р. Атанасова:

– Будят ли тревога у Вас апелите на някои политически партии да бъдат отнети концесиите от чуждите инвеститори?

– Вярвам, че България е свободна страна, със свобода на мислене и свобода на изразяване. Това, което чуваме е етап от развитието на обществото, от динамиката на социалните процеси. 20 години са кратък период, когато говорим за толкова значими промени в обществото. Интерпретирам всичко това като нормален етап от развитието на нашето общество, макар че бих искал да се развиваме по-бързо. Важно е хората да имат свобода на мислене и изразяване, защото само тогава може да бъде намерена истината. Всеки е свободен да мисли съобразно своите ценности и разбирания. Ако държим нашата страна да се развива, трябва да има работеща икономика и предприятия, които да произвеждат и осигуряват производство с добавена стойност. Дънди Прешъс Металс Челопеч е много активна част от икономиката на България и формира значителна част от брутния вътрешен продукт на държавата. Убеден съм, че предприятието ще продължи да бъде отговорен социален партньор, част от икономиката на България.

Ив. Иванов:

– Какво Ви накара да създадете филм за безопасността и за кого е предназначен той?

– Когато говорим за безопасността, не бих могъл да не засегна инцидента в мина „Ораново“, който разтърси хората от бранша и цяла България. Трудно е, но когато се случи подобно нещо, важното е да бъдат извлечени уроците и поуките. Важно е и след това да проявим мъжество и да предприемем действия подобни инциденти да не се случват отново. Надявам се да идентифицираме мерките, които ще окажат ефективна превенция. Искам да изразя своите съболезнования на близките на колегите, които загинаха..

Процесът на осигуряване на безопасността в Челопеч има два основни компонента – единият е осигуряването на безопасна работна среда и безопасни условия на труд. В процеса това се оказа по-лесната част. Другият компонент е спазването на безопасни практики и работа по безопасен начин. Тук вече се сблъскваме с промяна на мисленето на хората и това се оказа доста предизвикателна задача. Много по-лесно е да се промени физическата среда – да се купят машини, инструменти, оборудване, да се построи сграда или съоръжение. По-предизвикателната част се оказа промяната на нагласите и поведенията на хората. Безопасността е един красноречив пример. Успяхме да осигурим среда, която може да се счита за безопасна, като все пак не трябва да забравяме, че говорим за минна индустрия. Истината е, че хората най-трудно се променят. Предизвикателството да промениш себе си е огромно. Успееш ли обаче, вече пред теб се откриват много възможности.

Защото ме е грижа е един филм за безопасността, за хората. Целта е да се замислим защо трябва да се работи безопасно. Един човек е не просто работник или служител в „Дънди Прешъс Металс – Челопеч“, а също е и баща, син, съпруг, член на обществото. Когато всеки един застане на работното си място, трябва много добре да осъзнава, че той не е сам и около него всички колеги са нечии близки. Трябва да мислим много отговорно за това, което правим, защото във всяка човешка дейност има риск. Един фатален инцидент не е само отнемане на човешки живот, а много скръб за цялото семейство, загубени възможности за децата и т. н. Много често забравяме да мислим за тези неща. Често, когато натиснем педала на газта забравяме, че имаме деца, които ни чакат. По същия начин трябва да мислим и когато работим. Защото всяка човешка дейност е свързана с низ от опасности. Този филм прави опит да представи именно тази гледна точка: „Защо ме е грижа?“. Дано той послужи като превантивна мярка, така че всеки път, когато някой бърза да свърши нещо, да се замисли, че трябва да се погрижи не само за себе си, а и за хората около себе си.

Р. Атанасова:

– Какво е Вашето лично усещане и чувство, че сте българин, който е на такава висока позиция в Дънди Прешъс Металс

– Значение имат ценностите, които една компания изповядва. Бих искал да чувствам себе си не като ръководител, а като част от един успешен екип и част от едно успешно начинание. Казвам успешно не само по отношение възвръщаемост на капитала, а успешно за всички заинтересовани страни. Важно е ценностите на една компания да ползват и обществото. Тогава се получава нещо хубаво.

Р. Атанасова:

– И на този празник сте поканили хора, които са работили преди години в рудника и го познават в друг вид, а сега е напълно променен. Какво Ви казват тези хора?

– Думите не са най-важното и човек изразява много малка част от това, което иска да каже с думи. Харесва ми да виждам удовлетвореността в очите на хората, признанието и радостта. Много от тези хора се радват на нашите успехи и аз се радвам с тях.

Надявам се на този празник всички да се чувстват като едно семейство.Поне като организатори сме си поставили тази цел – всеки да се почувства част от това семейство. Празникът не е за определен човек, или за определена група от хора. Той е за всички. Надявам се, че успяваме да създадем атмосфера, в която всички да се почувстват част от делото на Челопеч, част от това, което правим.

– Вашите празнични пожелания?

– На всеки празник казвам почти едно и също. Искам да благодаря на всички за техните усилия, за тяхната мотивация и желание да направят делото ни успешно. Искам да пожелая на всички мъжество, да се справят с трудностите, които неминуемо ще изникват пред нас. Искам да пожелая на всички мир и спокойствие, както на работното място, така и в семейството. Желая на всички здраве, късмет и повече сбъднати мечти.

Добави коментар