Един от съвременните строители на Пирдоп и Пирдопския регион

20 години от смъртта на

Стефан Савов

 

Един от съвременните строители на Пирдоп и на Пирдопския регион.

Пирдоп, както пише в старите книги, бе един малък еснафски град. В последните 50-60 години градът имаше амбиции да се утвърди като голям промишлен център и не без основание. За съжаление в последните 20 години, регионът беше раздробен на дребни селца и градове – общини и окончателно загуби своя облик и статут на значим регион. Това особено се отнася за нашият град Пирдоп, който от околийски център не само по териториално деление, а и по своя административен и интелектуален потенциал, се превърна в част от сивото ни ежедневие. За това все по-важно е да си спомним за значимите личности от нашето минало и настоящето ни. За съжаление отдавна нямаме такива имена като дядо Влайков и плеядата пирдопски интелектуалци, които и като писатели и като политици определяха развитието на страната. Нямаме личности като Вълко Червенков от Златица, който колкото и да е спорен, като деятел на БКП, е бил пръв държавен ръководител на България. Сега нямаме и такива признати имена като Веселин Андреев, който ще остане в нашата история не с партизанското си минало, а с поезията си и непреходното си творчество.
В този ред на мисли нека си припомним и за Стефан Ценов Савов – един от съвременните строители на Пирдоп и на Пирдопския регион.
Преди 20 години, на 18.12.1989 г. нелепа смърт го отне от нас, неговите близки и остави празнота в неговите приятели и обикновените граждани, които го познаваха и обичаха.
Неговият житейски път не е белязан от геройства и значими творчески изяви. Той беше един от всички, скромен и трудолюбив жител на Пирдоп. Съдбата му беше отнела двама братя. Но баба Пауна, неговата майка, със сетни усилия му беше дала образование във Висшия икономически институт във Варна и възпитание в доброта и уважение към съседите и съгражданите си. Жестокото убийство на чичо Саво и трагичната смърт на чичо Петко не бяха посяли в душата му омразата и озлоблението, характерни за бурното време около и след 9. ІХ. 1944 г. Като участник във Втората световна война, той се е сражавал срещу хитлеристките войски в Македония и Сърбия. Като командир на свързочен взвод е участвал и в епичните битки на връх Страцин, с което допринася за бойната слава на новата Българска армия, без да се крие зад смъртта на брат си, като партизански командир. Какво ли й е било тогава на баба Пауна, само тя си знае.
През 50-те години животъ му е характерен за онова младо поколение, което летеше на крилете на мечтите за нов, справедлив и богат живот за всички. Чистотата на душата и обичта към хората не позволяват да се хвърли и най-малка сянка към това време през 50-те години, когато е бил секретар на Околийския комитет на БКП. Няма човек, на който да е навредил и няма човек, на който да не е помогнал. Със същия ентусиазъм се включва в строителството на Медодобивния комбинат, който и сега си го наричаме МДК. Този МДК тогава е бил надеждата на всички хора от Пирдопска околия да се отърват от мизерията и от робския труд по дребните нивички и пасища. Такива хора като баща ми имат основен принос за преобразяването на района ни от дребен селскостопански и занаятчийски – в промишлен и развит. Най-сетне е спряна традицията пирдопчани да се изселват в София, за да търсят препитание. По-старите ни съграждани помнят тези квартали на София като „Хаджи Димитър“ и „Слатина“, които си бяха пирдопски. Големият булевард „Макгахан“ тогава беше тясна уличка, изградена от схлупените къщички на пирдопчани. Такава беше и ул. „Карлък“ в кв. „Слатина“ и още и още. Не случайно и сега едно малко площадче в Подуене носи името „Пирдоп“. За съжаление на този площад вече я няма онази малка кръчма с близкото ни име „Златица“. Признание за нашия град е и това, че в началото на 60-те години именно Стефан Савов е един от първите директори на МДК. До скоро тези години бяха наричани златният век на МДК и на Пирдоп. Това е човекът, който ясно показа, че МДК и Пирдоп са едно цяло. И тогава МДК замърсяваше, и още как, но ни даде хляб и бъдеще. Мечтата на цяло едно поколение беше да си построят къща и да си изучат децата. Благодарение на това МДК, мечтата им се сбъдна. В този период градът се преобрази. Построени бяха първите жилищни блокове. В града се изгради канализация и Пирдоп стана един модерен за времето си град. За разлика от сега. В Пирдоп се изградиха басейни, в които ние, децата на града, спортувахме. Изгради се модерен спортен стадион. Нашият футболен отбор беше на челните места в „Б“ група. От тук израсна в „Славия“ и в националния ни отбор един от най-добрите ни нападатели – Боби Григоров. Няма да забравим и онази сватба, на която легендарният Гунди беше кум, преди която победихме „Беласица“ и целият град беше дошъл на стадиона да зърне Гунди и Котков. Ами борците – цяла плеяда. Дори легендарният Боян Радев тръгна от тука. Спомняме си срещата с него в нашето кино, което тогава беше и читалище и всичко, след като стана олимпийски шампион, както и онази искрена, макар и простовата фраза, че за него най-важно е приятелството с др.Т.Живков. Ами волейбола! Та нашите жени станаха републикански шампиони! А спомняте ли си езерото с ресторанта и лодките в него? Всичко това беше създадено от МДК и благодарение на хора като баща ми. По тава време се изградиха множество хижи. Х.“Паскал“ беше надстроена и доби сегашния си вид именно тогава. На „Артьовица“ имаше само ловната хижа. До нея пак МДК построи новата хижа, която сега е в окаяно положение. Тогава обаче, в тези 60-те години, хижите бяха пълни с туристи. Много малко хора знаят, че дори и строителството на хотелския комплекс „Борова гора“, или както си му казвахме „Шишарката“, беше започнато през 1966 г. До тогава там имаше един павилион, където в неделя пирдопчани излизаха на пикник, както се казва сега. За всичко това и за много други придобивки за населението и града приносът на Стефан Савов е безспорен. Естествено, наред с признанието за този принос, имаше и злоба. Дребни местни величия не можаха да преживеят съжителството с такъв човек. Имаше и доноси и клевети и какво ли не. В последствие разбрахме, че е бил следен и от държавна сигурност и просто от доносници. Стефан Савов стана и първата жертва на идеята МДК да ни дава не само хляб, но и да работи екологично чисто. В края на 60-години основната причина за отстраняването му като директор на МДК е откритата му поддръжка за френския проект за основна реконструкция на МДК. Тогава Франция е била водеща в това производство, но политическото статукво е налагало друго решение. Поради това едва през 80-те години в МДК беше внедрена съвременна технология от Финландия. Въпреки това през 70-години Стефан Савов отново се изявява като блестящ стопански ръководител. Той е първия директор и създател на Завода за стоманена дограма, сега РЗММО. Широкият мащаб на възможностите му отново надхвърлят местните и национални рамки. След проучване в почти всички стани на Западна Европа е разработен проект за изграждане на завод за дограма от алуминий и пластмаса. Сега това е ежедневие за нас, но тогава в началото на 70-те години това беше ерес. Строителството на голям завод беше почти готово, когато завистниците отново победиха. Тезата за това производство беше отхвърлена, заводът беше преместен в София, за което някои местни „другари“ получиха софийско жителство и апартаменти. Това им беше мечтата, а и капацитетът. Гордея се, че съдбата ми даде възможност като първи директор на Завод 8 да завърша тази сграда и да й вдъхна живот, макар и с военно производство.
Изобщо, животът на Стефан Савов беше изпълнен и с борба, и с успехи, и с поражения. След като се пенсионира, той си остана същият обикновен гражданин на Пирдоп. Без хвалби, без претенции завърши земния си път в хармония с града и неговите съграждани.
Смъртта му беше преждевременна и за нас е голяма загуба. За това, макар и твърде емоционално, бих искал да си спомните за него.
Спомнете си за Стефан Савов само с добро. Той беше добър човек!
Иван Стефанов Савов

 

Добави коментар