Д-р Кирил Ленгарски е родом от Кюстендил. Син е на покойния д-р Георги Ленгарски, един от дсетимата заслужили хирурзи в България. В МБАЛ – Пирдоп постъпва на работа преди четири месеца, след като научил, че в Пирдоп набират хирурзи. Преди това е работил в Кюстендил, преминал е през обучение и специализация в някои европейски държави и е убеден, че като специалист е ней-добре да се развива в собствената си държава.
– Д-р Ленгарски, с какво Ви привлече пирдопската болница?
– От моя приятел д-р Въжаров, стоматолог, бях чул, че в тази част на България – Пирдоп, Златица, Челопеч и Мирково хората са добри и гостоприемни. Освен това в нашите среди се знае за пирдопската школа хирурзи, „отгледана“ от д-р Велчев, за когото моят баща ми е говорил. Исках да се запозная с него, но за голямо мое съжаление той вече бе починал. Знам обаче, че той е бил голям хирург и е оставил дълбока следа в хирургично отделение, в болницата и сред хората на тези седем общини. Той е развил още едно време лапароскопската хирургия. Искам да подчертая, че в Академията, на която съм възпитаник, в първа и във втора хирургия където съм се обучавал, лекарите хирурзи говорят с уважение за Пирдопската школа, за това, че от тук са тръгнали и са се доказали много известни хирурзи днес – проф. Владов, д-р Балкански, д-р Коташев, д-р Мечкаров, д-р Сергеев и др.
– Как заварихте отделението при постъпването си?
– Когато дойдох тук, хирургията не беше в добро състояние. Всички не можеха да преодолеят липсата на д- р Велчев и пациентите като че предпочитаха да се оперират в София. Заварих д-р Динев, които е завеждащ в момента и д-р Попов. Мисля, че трябва да се положат не малко усилия, за да може хората от района да възвърнат доверието си към болницата и ХО, може би като се привлекат нови специалисти.
– Какво е положението с отделението в момента?
– Благодарение на зав. д-р Динев хирургията започна да се възражда и се започнаха да се правят операции, някои от които доста тежки. Имаме напоследък една гордост с една операция по спешност, в условията на остра кръвозагуба, това е нещо, с което малко клиники в България биха могли да се похвалят.
– Лапароскопската технология бе въведена тук преди години от д-р Велчев. В какво състояние е апаратурата?
– За мое най-голямо учудване е в много добро състояние, което потвърди и д-р Коташев, който е работил с нея. Ние имаме възможност в момента да извършваме т. н. безкръвни операции, или мини инвазивна хирургия, лапароскопска холецистектомия /оперативно премахване на жлъчния мехур/, така известни като „трите дупки“. На следващия етап имаме идеи да закупим апаратура, която вече е висш пилотаж в безкръвните операции. Американците я наричат SILS, което означава Single incision Laparoscopy surgery. Вместо през три дупки, само през една се извършва процедурата, т.е. премахва се жлъчен мехур, апендикс, миоматозен възел, херния.
– За тази висша класа безкръвни операции имаме ли обучени специалисти?
– Да, това е д-р Коташев, аз също съм завършил съответни курсове. Важното е, че в мемента имаме достатъчно апаратура за извършване на безкръвни операции. имаме достатъчно апаратура.
В България този метод все още не е широко разпространен, но в бъдеще той ще измести настоящите оперативни практики и ще се наложи.
Хирургията в Пирдопската болница е със здрави традиции – тук са идвали и са се оперирали хора от цяла България с тези модерните лапароскопски апарати за безкръвни операции. И аз смятам, че е време хирургията отново да се възроди. Просто делото на д-р Велчев трябва да бъде продължено. В негова памет ние всички трябва да възвърнем авторитета на това отделение, което да бъде локомотивът на болницата, както преди.
– Ще успеете ли да защитите още клинични пътеки?
– Ще се наблегне на коремната хирургия, ако можем да отворим някои неща които сме ги правили – запушвания на съдовете, различните емболии и тромбози. Другото, което може да се отвори е травматологичен сектор към хирургично отделение и да се започнат травматологични операции. Двамата управители д-р Стоянов и Любомир Васев имат идея да се отвори като допълнителен сектор към хирургията и ушен сектор. Водят се преговори с проф. Едрев. Друг сектор ще бъде гинекологията, защото смятам, че при такава заболеваемост, каквато напоследък има в България, необходимо е в МБАЛ да има гинекологично отделение. Защото всяка жена рано или късно има нуждата ако не от друго, то поне от един консултативен преглед от гинеколог и за нейното самочувствие и за предпазване от различни заболявания. Има идея и за урологичен сектор, но това ще стане постепенно.
– На територията на района има три големи индустриални предприятия и опасността от производствен травматизъм съществува. Възможно ли е да се осъществява при нас и неврохирургия?
– Да, така е, но е необходимо поне един от нас да получи квалификация и съответния сертификат, за да може да се осъществява на място най-належащото. Тумори на мозъка няма да оперираме, но за травмите на черепа би трябвало да има адекватна намеса.
– Харесва ли Ви тук и ще останете ли за по-дълго?
– Засега тук се чувствам добре, хората са добронамерени и вече имам приятели от Копривщица до Буново. В условията на тежка финансова криза хората са изтощени, изнервени и една добра дума, едно човешко отношение ще им се отрази повече и от най-доброто лечение. Те
просто искат да им се обърне малко внимание, те идват с болка, а на болният човек трябва да се гледа, като на приятел, както казваше моят баща „Между лекаря и пациентът трябва да се получи харесване“, т.е. ти трябва да умееш да убедиш един човек да ти се довери, да станеш съпричастен с неговата съдба и ако можеш да му помогнеш.
Ние сме хората, които сме се клели да помагаме и да облекчаваме болката на хората. И лекарите и пациентите сме взаимно свързани и взаимно сме си нужни. Те не могат без нас, както и ние без тях.
Искам да благодаря на всички хора от Козница до Гълъбец за доброто посрещане, сърдечното отношение и доверие към мен. Надявам се и в бъдеще да продължим така – отношенията ни да се основават на доверие и взаимно уважение.
