Да живееш живота си на макс, да се чувстваш жив!

• Рап изпълнителят Кристо, пред Клуб „Млад журналист“ от

Професионална гимназия по механоелектротехника – Пирдоп

Христо Балабанов – Кристо е известен не само като рап изпълнител, а и като актьор, режисьор и продуцент. Кариерата му стартира с участия в детски музикални предавания. Завършва Първа английска гимназия в София, а след това за 6 години заминава в Америка, където във Franklin & Marshall College учи актьорско майсторство, режисура, бизнес администрация, студийни изкуства и танци. В амплоато си на изпълнител набляга на хип-хоп, а стилът му при създаване на песни е напълно новаторски. Издава много хитове под номер едно в българските класации от 2004г. насам. Участва също така в български и чуждестранни филмови продукции. Известни са дуетите му със Сантра, Лора Караджова, Галена. В първото си парче с Лора Караджова изпява посланието „Оставам тук“, а наскоро направи и втора песен с нея „Повече от всичко“, като клиповете са повече от впечатляващи и ухаещи на кино. Кристо никога не привлича излишно вниманието върху себе си, а само когато има да каже нещо важно. Неговите откровения разкриват интересни страни от живота му.

– Кристо, поканихме те да ни гостуваш, защото ти си истински пример за реализирал се млад човек в България. Представихме накратко твоята визитка, но ни се иска ти лично да ни разкажеш малко повече за себе си. Как се определяш ти самият?

– Аз съм си обикновен човек. Завърших в София, след това отидох да уча в Щатите. Там започнах да се занимавам с хип-хоп и танци. След това се върнах тук и станах това, което съм. Сантра беше моя съученичка в гимназията, още когато бяхме на вашата възраст, седяхме на един чин. След време аз й споделих, че искам да се занимавам с хип-хоп, решихме да измислим нещо заедно и така се получи първата ни песен „Аз и ти“. 

– А тежи ли ти известността? Кои са хубавите и лошите й страни? 

– Известността никога за мен не е била самоцел. Занимавам се с това, което ми харесва, не го правя с цел да ме познават по улиците, това дори понякога ме дразни. 

– Трудно ли е за един млад човек да се реализира в България? 

– Никъде не е трудно за един млад човек да се реализира, стига той да знае какво иска, да се образова, да работи упорито и да вярва в себе си. Просто в България нямаме навика да поощряваме можещите. Трябваше да отида чак в САЩ, за да ми кажат някакви си чужденци: „Вярвай в себе си!“ Защото тук в България ако можеш девет неща, но си се провалил в едно, обикновено ти казват: „Ти не ставаш за нищо!“ Докато в Америка ако от десет неща не умееш девет, но си добър в едно, чуваш: „Браво! Ти си супер!“ Така че, всеки трябва да открие онова, в което е най-добър и да развива своите способности. Знайте, че всеки един от вас е специален по свой си начин, така че вярвайте в себе си!

– А защо се върна в България и има ли моменти, в които съжаляваш за това?

– Заминах и се върнах. Изкарах SAT 1, SAT 2, получих стипендия и заминах. Имах отлична диплома от гимназията. С учене става тази работа, няма друг начин. Върнах се, защото тук е моят дом, защото тук са най-яките хора, защото никъде не се чувстваш в свои води така, както в родината си. От онова, което съм изживял досега, стигнах до извода, че за младите хора е много полезно да учат в чужбина, да вземат най-доброто от образованието там, да трупат знания и опит навън, но след това да се върнат и да живеят тук, за да могат именно в нашата си страна да прилагат наученото и да се развиват като личности.

– А каква е твоята позиция на тема наркотици и Спин?

– Нищо добро няма да ви дадат наркотиците. Аз неслучайно не пея за тях, а за свободата, за онази истинската вътрешна свобода, която всеки носи в себе си. Не ви трябват наркотици, за да се чувствате добре. Те са създадени, за да ви дадат удоволствие, което можете да си създадете и по естествен начин. Наркотикът ви кара да се чувствате щастливи за нещо, което всъщност не ви се е случило и когато премине действието му, вие отново сте нещастни. Истинският наркотик е да живееш живота си на макс, да се занимаваш с любимите си неща, да се реализираш, да се влюбиш, да спортуваш, да кажеш на някого, че го обичаш… Ето това са истинските наркотици. Не са ви нужни наркотици, за да сте щастливи. А за спина – отвратителна болест. ПАЗЕТЕ СЕ!

– Би ли ни описал как обикновено протича твоето ежедневие.

– Ами ставам, мия си зъбите, закусвам, спортувам, отивам в студиото и се опитвам да пиша музика. Спортна натура съм. Спортът е здраве – психическо и физическо. За какво да се друсам? След като потренирам малко, тялото ми започва да произвежда ендорфини, допамини, които ме стимулират много повече, отколкото някакви боклуци, които да си бода, или да смъркам. Което сега е супер модерно, за съжаление. Самото тялото ти дава тези химикали, абсолютно естествени и по здравословен начин. Това става, като спортуваш, като се смееш, като ядеш банани. Когато спортувам, все едно се друсам с щастие. И като актьорствам и правя музика – също. В „Под прикритие“ бих се появил пак, ако ме извикат. Там моят герой още не е убит. С Вини Джоунс и Том Сайзмор снимах в „Банда герои“. Изкуството ми е на сърце. Обичам да създавам, рисувам много – графика, с маслени бои. Занимавал съм се и с балет. Всякаква комуникация между артиста и зрителя ме кефи. Свиря на пиано от 5-годишен. Баща ми Славчо Балабанов и чичо ми са завършили Консерваторията. Свирили са в националния духов оркестър.

– Кои са любимите ти изпълнители?

– Фен съм на Тупак Шакур. Той е в основата на експлозията на рап културата по целия свят.

– А любима твоя песен?

– Любима моя песен ли? Винаги последната, естествено.

– Защо точно рап музика правиш и дразниш ли се, че понякога по чисто езикови причини бъркат името ти с друг рап изпълнител Криско?

– За всичко може да се пее, животът не е само черно и бяло, а е палитра от цветове. Текстовете обаче трябва да се поднасят внимателно. Знам, че някой ден и моите деца може да слушат рап и ми се иска изпълнителите да сме отговорни, не да търсим бързата слава. Интересно е например да се пее за проститутки, наркотици и такива неща, защото са забранени, но това не помага много в живота. А аз имам послания – живея здравословно, не пуша, не се друсам. Искам да давам пример с песните, които правя. А защо точно към рап се ориентирах? Не мисля, че рапът е боза – има хора, които правят шит рап, други – качествен. Единият доставя емоция, другият не докосва. Рапът е поезия, а музиката е комерсиалният елемент, който продава тази поезия. Чувал съм, че ни бъркат имената с Криско, но това не ме дразни. Който ме харесва, познава ме и е информиран, не се бърка. Казвам се Христо Балабанов. В Америка не могат да казват „х“ и така станах Кристо.

– Кристо, какви са твоите съвети към младите хора в България?

– Съветите, които бих си позволил да дам на младите хора в България е да следват мечтите си с пълен заряд и никога да не се отказват от тях. Родителите, преподавателите, институциите трябва да откриват заложбите и способностите на подрастващите, да ги провокират и поощряват, да им създават условия да се развиват и реализират. Всеки сам за себе си е уникален и негово право е сам да избира живота си. Трябва да откриеш онова, в което си най-добър и да му се посветиш изцяло. Ако имаш някакво хоби, ако нещо ти е любимо – отдай му се! Искаш да твориш – твори, искаш да станеш културист, каратист например, или каквото и да е друго – стани такъв! Да не спираш да мечтаеш и да се бориш за реализиране на мечтите си, да усещаш, че си жив – това е смисълът на съществуването ни! 

Добави коментар