Гергана Вацова – спортист на годината на Софийска област, пред в. Камбана

Гергана е от Мирково, на 18 години, зодия Дева, занимава се с джудо и самбо от 9 годишна възраст, а вече е със забележителни постижения на европейските и световни подиуми

– Гергана, кога и как започна твоята спортна кариера?
– Една приятелка ми каза, че в Мирково се сформира клуб по джудо и ме покани и аз да се запиша. Казах си – защо да не опитам и започнах като на шега. Тогава бях на 9 години.
В Мирково учих до VІ клас. От VІІ клас заминах в Спортното училище в София. Там започнах да се занимавам със самбо там ми е първото състезание по самбо. Първата ми треньорка, която ми даде много добра основа е Димитрина Стефанова и когато започнах да печеля състезание след състезание и медал след медал си казах, че това е моят спорт, моето призвание.
– Кои са най-значимите ти награди?
– Първата ми значителна награда е по самбо – ІІ място на Европейското първенство в Литва, след това І място на Световното първенство в Самоков. През април 2010 г. станах първа на Европейското първенство в Гърция. През септември месец станах първа на световното първенство в Грузия. Спечелих и ІІІ място на Световното за жени. На това състезание по принцип нищо не очакваха от мен, играх просто за опит, обаче се получи. Самбото засега не е олимпийски спорт, но за Олимпиадата през 2019 се надяваме да стане. Засега Световното първенство е най- голямото първенство.
– Към кой от националните отбори принадлежиш?
– Аз съм в националния отбор и по джудо и по самбо. В самбото в националния отбор има 10-15 състезатели, а в джудото са повече.
– Кои са най-големите ти конкуренти?
– Най-голямата конкуренция за мен в Европа и света е Русия. Това е голяма държава, с много спортни клубове. В България те са около 300, а в Русия над 1000 и конкуренцията е много голяма.
Рускините са най-добри и много ми е трудно да се боря с тях. Те имат повече състезателки и преди всяко Световно състезание си правят Републиканско и вадят най-добрата си състезателка. На това Световно първенство противничката ме водеше почти до края с 1 точка и треньорът ми каза: „Стегни се, ще загубим с една точка!“ Много трудно я бих.
А в България по принцип нямам конкуренция – ЦСК е най-добрият отбор в България.
– Кой те тренира в момента?
– Сегашната ми треньорка в ЦСК е Красимира Томова. Треньор на Националния отбор по джудо е Георги Георгиев, а по самбо – Васко Соколов.
– У дома радват ли се на успехите ти?
– В семейството много им се радват, макар че мама в началото беше против, защото това е силов спорт и беше я страх от контузии. Имала съм контузии в Белгия, много лошо си изкълчих ръката и почти 6 – 7 месеца не тренирах.
А ти доволна ли си от постигнатото?
– Успехите ми и наградите ме правят много щастлива, но не ме задоволяват. Надявам се, че ще продължавам напред и искам да съм още по-добра.
– Тази спортна дарба наследила ли си я от някого?
– Майка ми е била добра лекоатлетка, но по стечение на обстоятелствата по- късно се е отказала.
– Как виждаш пътя на твоето развитие?
– Тази година завършвам училище, ще бъда абитуриентка. След това ще продължа в Националната спортна академия със самбо. Може би известно време ще се занимавам с треньорство, но съм се насочила към спортна журналистика.
– От тренировки, състезания и училище, остава ли време за други неща?

– Времето, което остава за почивка и други занимания е малко. Постоянно сме на лагери, но все пак намирам време и успявам да съчетавам всичко. Обичам да танцувам, била съм народна танцьорка. И в танците бях добра, но когато ми се наложи да избирам танците или джудото, избрах спорта и не съжалявам за това. Сутрин тренирам 2-3 часа и след обед толкова. Целият ден ми е запълнен с училище и тренировка. Тази година съм на индивидуално обучение, подготвям се и се явявам само на изпити. Остава ми още един изпит да взема и приключвам с училището.
– А любовта?
– Имам приятел, който не е спортист, но се съобразява с това, че имам изключително малко свободно време.
– Необходимо ли е при тези спортове да се следят килограмите?
– Да, необходимо е. Миналата година моята категория беше 52 кг., а бях 56-58 кг. Винаги седмица преди състезание си свалям килограмите – почти нищо не ям, много малко вода, което е много лошо. Треньорите ми казват, че не се прави така, защото на състезанието не достигат силите.
– Притесняваш ли се преди състезание?
– По принцип съм с много слаба психика. Може един човек да съм го била много пъти и всеки път ме е страх от него. Но излизам и се надъхвам сама, не обичам другите да ми говорят. Казвам си: сега или никога, ще се справя! Аз съм левачка и доста затруднявам противничките си.
Федерацията добре ли се грижи за вас!
– Да, добре се грижат, финансират всичките ни участия и поемат абсолютно всички разходи. Имаше един период на спад, в който нямаше много успехи и нямаше пари за лагери, за състезания и почти никъде не се ходеше. Тази година в джудото участвахме в много състезания и взехме медали от Европейското първенство и има повече средства. Победите са обвързани с материален стимул – дават се стипендии. Аз и в самбото и в джудото получих няколко пъти такива стипендии, което е материално поощряване.

Добави коментар