В Златица – няма пилот в самолета!

В Златица – няма пилот в самолета!

   

 

Зловещо убийство

Златица и районът са настръхнали от зловещото убийство на Атанас Милев на 1 февруари. От известно време шета банда наркомани, която ограбва хората наред. Тя е брутална и жертвите винаги остават с тежки травми след нападенията. Местните твърдят, че това е банда наркомани без скрупули, които на всяка цена вземат от жертвите си това, което искат. При обирите обаче зловещите бандити, пребиват и дори убиват жертвите си, ако им се изпречат на пътя. Точно така се случи и в неделя. Двама маскирани разстреляха Атанас и малтретираха приятелката му и 10-годишното й дете, търсейки пари.
Те били здрави, добре сложени. Щом видели Атанас, единият от бандитите извадил пистолета си и хладнокръвно го разстрелял с два куршума, без да му мигне окото. Милев, който си почивал в едната стая, дори не успял да каже нещо. След като разчистили пътя си, килърите се нахвърлили върху жената и детето в другата стая. Със сезал вързали ръцете и краката на жертвите си и ги приковали за дивана. Делка крещяла с цяло гърло и се молила на колене да освободят детето й, което страдало от астма и в този момент получило пристъп. След дълги молби бандитите се смилили и отвързали едната ръчичка на Михаела, за да може да държи помпичката за дишане на устата си. Час по-късно Делка успяла да се освободи, развързала Михаела и избягали със сетни сили от къщата.
Според показанията на жената, престъпниците ровили из къщата повече от два часа, като непрекъснато крещели само „Къде са парите?“ Те търсели оборота от хранителната борса, която държеше Милев. Вилата на ужасите е отдалечена от града и до нея се стига по черен тесен път. Съседи коментираха, че около 21 ч. повечето виладжии, които живеят в района, се прибират, но никой от съседите не е чул изстрелите.
В понеделник целият град беше настръхнал от ужас, страх и гняв.

Какво тук значи някакава си личност?!

Без съмнение 20 – годишният демократичен преход не оправда надеждите ни, че обществото и държавата ще превърнат България в една правова страна, където правилата и задълженията са еднакви за всички. Като плевел от джунглата, в която живеем, избуяха и ни задушават небивалата корупция, грабежи, рекет, наркомания, а убийствата са толкова много, че надвишават по брой загиналите от Отечествената война. От сутрин до вечер различните медии ни занимават било с Митьо очите, Златко баретата, Пръча – все едно, че са национални герои. Поради „Недостатъчната убедителност“, по правило съдът пуска от ареста убийци, крупни бандити и фалшификатори. Обикновеният човек не се чувства сигурен за своя и на семейството си живот, всеки момент някой може да го гръмне и вследствие този някой попада в графа „неизвестен извършител“. И толкоз. „Какво тук значи някаква си личност?!“.
Много жестоки случаи в нашия район попълниха криминалните хроники. Една аптекарка от Златица бе нападната за пари вечерта пред дома й. Нападателите потрошиха лицевата й част. Жестоко пострада и то няколко пъти магазинерка от града, на която беше строшен черепа. На служителка в бензиностанцията в Саранци, след нападение бе счупена ръката. За да дойде най-страшният ден, който покруси Златица. Убийци наркомани по един изключително жесток, безмилостен и хладнокръвен начин убиха зверски в дома му дълбоко уважавания от всички Атанас Милев, и часове измъчваха неговата приятелка и 10-годишната й дъщеря с един и същ въпрос: „Къде са парите?“ Всичко това доведе до рязко ескалиране на общественото напрежение. Хората се питат:

Защо? Докога? И какво следва да се прави?

Още на следващата вечер залата на Общинския съвет се препълни от приятели и колеги по бизнес на Атанас Милев, общински съветници и граждани. Те заклеймиха този ужасен акт и всеки се видя, като следваща потенциална жертва, избрана за отстрел. Бе решено на следващия ден да се проведе протестен митинг и случаят да стане достояние на цялата държава.

Митингът

На 3 февруари целият площад беше почернял от хора. Случайно или не, близо час нямаше ток. Голяма част държеха в ръцете си запалени свещи. Бяха издигнати лозунги. Митингът беше открит от Димитър Харалампиев, след което по микрофона говориха кметът на общината, общински съветници, близки и познати на убития им съгражданин. Сълзите напираха от очите на всички, особено когато чуха думите на Делка и дъщеря й. Гражданите споделиха тревогата си, че в лицето на държавата и общинската власт не виждат гарант и настояват час по-скоро убийците и престъпниците да бъдат разкрити и съдени. Много хора изявиха готовност да участват лично в гражданско формирование за защита и осигуряване на обществен ред.
Силно изказване направи мъж от ромски произход, който излезе с момченцето си и попита кой в този град ще осигури живота им. Той призова хората да не се делят на българи и цигани, защото всички са граждани на България и всички трябва да се обединят в борбата срещу жестокостта.
Младеж, работил при Атанас Милев, отправи въпрос докога ще се допускат безчинства от престъпници и убийци и докога ще се страхуваме и овцедушно ще превиваме врат.

Само полицията ли носи отговорност?

По време на митинга вървеше подписка. В текста се настоява разследването на убийството на Атанас Милев да не се води от местните структури на полицията, а централно. Иска се да бъде подменен ръководният състав на РУ на МВР в Пирдоп и полицейския участък в Златица. Настоява се за пълна информация докъде са стигнали разследванията за нападенията и кражбите в района. Хората, излезли на митинга, обзети от мъка, състрадание, гняв и напрежение, без колебание се подписваха. В такъв момент те биха подписали какъвто и да е поднесен им текст, включително и ако в него се настояваше за оставката на кмета.
Но явно съчинителите на текста и организаторите на подписката, използвайки общественото напрежение, работеха стратегически за собствените си и политическите си цели. Трябваше яростно да се хвърли цялата вина единствено върху местната полиция, за да не би някому да дойде на ум, че градоначалникът не по-малко е отговорен за случилото се. Около масичката с подписката се суетяха старознайни кадровици в района. Целта им е да бъде освободен от длъжност началникът на РУ на МВР в Пирдоп Стоян Димитров и може би се надяват да бъде върнат бившият такъв. Жителите на района следва да знаят, че за разлика от другите управления в областта, пирдопското е най-тежко. То обслужва голяма територия със седем общини, с разположени върху нея големи предприятия. В района гастролират хора от кол и от въже. И нека да не се забравя, че преди години РПУ Пирдоп беше едно от водещите в областта и бе докарано до последно място преди идването на Стоян Димитров. Неимоверна е борбата на Стоян Димитров за увеличаване на щата и осигуряване на автомобили и гориво. Всичко това зависи от държавата, от МВР и ОДП, за което са нужни много пари. Най-тежката задача, с която той се зае, бе да накара подчинените му да работят. Защото не количеството на полицаите, а качеството и мотивацията им са водещите за една ефективна работа.

Има ли пилот в самолета?

Повечето престъпления се извършват там, където полицейското присъствие е символично, а кметската власт е слаба. Според ЗМСМА и Закона за МВР на кметовете на общини е вменено отговорното задължение за осигуряване на обществения ред. В Община Златица такава власт няма. Няма не само пилот в самолата, но липсва и автопилот и следва катастрофата.
Във вилната зона, където беше извършено убийството, почти няма улично осветление, цари рай за престъпниците. Оправданието, което даде Нонка Каменова е, че липсвало някакво реле, което струвало…..100 лв. За банкети и за дузина неправомерни харчения на общински средства пари има, а за едно реле няма. Освен това по време на миналия мандат с решение на ОбС бе създадена общинска охрана. Бившият кмет Атанас Петров сключи договор с охранителната фирма СОТ „ Аркус – Сигурност“ ООД. Цяла година денонощно екип на фирмата с автомобил и във взаимодействие с полицията обикаляше из цялата община, което се оказа ефективно. Няколко месеца преди изтичане на договора управителят на клона на фирмата в Пирдоп Манчо Манчев, направи серия несполучливи опити да се срещне с кмета на Златица. Според договора, ако и двете страни нямат една към друга претенции, то той автоматично се подновява за още една година. И вместо това да стане, след изтичане на този срок, по същество Нонка Каменова изгони фирмата. Тя била имала становище по този казус и не я харесвала. Ще измине година без общинска охрана в Златица и без никакво действие от страна на кмета. За пример може да бъде посочена община Мирково, където ефективно работи охранителна фирма.

Добави коментар