Копривщица е един от върховете, по който измерваме постиженията на нашия народ през Възраждане. Нейните духовни излъчвания проникват в най-отдалечените български краища в тъмните времена на чуждото владичество. Това селище има едни от най-добрите училища в страната, читалище и две църкви, в него живеят просветени, широко скроени родолюбиви и способни хора. Те създават онзи материален и нравствен климат на духовно възмогване, високо над снизения хоризонт на поробеното Отечество.
Доброто икономическо положение на Копривщица, развито животновъдство, интензивна ръчна индустрия и разширени търговски връзки създават възможност за зараждане и поддържане на интерес към просветата и на духовния живот. Всичко това създава благоприятни условия за разпространение на възрожденският печат в града и го оформя като книжовен център през Възраждането.
В Копривщица са получавани и четени почти всички български периодични издания, като се започне от първите „Любословие“ и „Цариградски вестник“ и се свърши със сп. „Знание“ на Каравелов и „Секидневний новинар“ на Павел Бобеков. Те достигат до селището чрез абонамент, чрез пощата или са пренасяни на ръка от самите копривщенци, по голямата част, работещи в Цариград като търговци и занаятчии при идването им в родното място.
Найден Геров получавал като учител в Копривщица „Цариградски вестник“. Вестник „Съветник“ (1863-1865 г.) се разпространява в Копривщица от Павел Герджиков, а списание „Читалище“ разпространявал Драган В. Манчов, който не забравял да отдели и изпрати бройки за Копривщица, вероятно чрез колонията копривщенци, живущи в Пловдив.
От копривщенци са писани и публикувани във вестниците много дописки. Такива намираме в: „Цариградски вестник“, в. „България“, вестниците „Съветник“, „Турция“, „Македония“, „Шутош“, „Напредък“, „Левант таймс“, „Източно време“, „Век“, „Ден“, „Право“. Изпращани и публикувани са известия от Копривщица и в Каравеловия „Свобода“, предимно отделни кратки новини, оформени са като анономни материали: „Пишат ни…“, „Научаваме се, че…“. В първите дописки в „Цариградски вестник“ се съобщава за зачестили обири и убийства в Копривщица и околните села. За да откупят свои близки хора, заловени от разбойници, копривщенци трябвало да внесат 7000 гроша.
За изграждането на ново училище и за освещаването му се съобщава в дописката на „Цариградски вестник“, (бр. 394 и 412 от 1858-1859 г.), а има съобщение и за годишните изпити и за развитието на учебното дело. Честването на Св. Св. Кирил и Методий е описано в „Съветник“.
Дописките от Копривщица зачестяват през 70-те години на XIX в.. Личи повишеният интерес към обществените въпроси в града. Например в дописка, озаглавена „Пак за Копривщица“ (в. „Македония“, 21 юли 1871 г.) се критикуват някои явления в обществения живот, чорбаджилъка, увлечението по модата и др. Малко от копривщенските дописки са подписани с името на автора, под другите е отбелязано: „Един копривщенин“, Един съгражданин“, „Един учител в Копривщица“ и др. подобни.
През 1872 г. от Копривщица са изпратени две съобщения за основаните в града дружества – в. „Турция“ от 9 и 15 април – за Машиническото дружество „Трудолюбие“ и в. „Македония“ от 4 юли – за Женското дружество „Благовещение“. В съобщението за Машиническото дружество е отпечатан и уставът му. Дописката за Женското дружество пък съдържа пълен списък на членките – основателки и сведение за събраните през първата година помощи – 8200 гроша. От копривщенец „неизвестно кой“ е „Географическото описание на Копривщица“ (в. „Ден“, 5 май 1876 г.), написано явно с цел да се разбере какво селище е пострадало от въстанието. Друга дописка в „Напредък“ (IX, октомври 1876 г.), в която се описва как били прогонени от турците ония копривщенци, които отишли в околностите да си приберат ограбения им през въстанието добитък. Във вестник „Напредък“ от 20 януари 1875 г. Иван Кълев пише, че „копривщенци искат от правителството да им се определи пощенска чанта и улеснения на съобщенията им с други градове“. В същия вестник на 20 април 1874 г. Михаил Ив. Маджаров съобщава за упадък на училището и дружествата в града заради чорбаджилъка. Копривщенският учител Христо В. Пулеков публикува различни материали в печата в „Цариградски вестник“ (1857 г.) – училищно слово и едно стихотворение; в „Български книжици“ през август 1860 г. – описание на родния си град, заедно с едно стихотворение, а на 8 септември 1870 г. – дописката „Учителите и духовенството“. Като млад учител Йоаким Груев изпраща от Копривщица стихотворението си „Море“, поместено в „Цариградски вестник“ от 24 февруари 1851 г.
Във възрожденското градче се издава ръкописен вестник „Тръба. Лист за шарени работи“ (20 януари 1872 г.). Като редактор и издател се подписва лице с псевдоним „БАЧКО“, но и до днес истинското му име не е известно. От вестникът е запазен само един брой 7, който се съхранява в Дирекция на музеите в Копривщица. Под заглавието му стои мото:
Тръба бучи в Гръми дол,
Гласат й чак в Косьов дол,
На копривщенци ечи,
Да прогледнат те с óчи.
По жанр в. „Тръба“ е хумористично-сатиричен, той играе известна роля като критикува обществените недъзи. Появяването на лист с такава насоченост в Копривщица свидетелства „че се било вече развило туй, което се нарича обществено мнение и обществена критика“.
В периода от 1858 до 1878 г. спомоществователи на отделни броеве от възрожденската преса са копривщенци, чиито имена не са споменати, но дават средства за „Цариградски вестник“, „Българска пчела“ , „Съветник“, „Македония“, „Право“, „Читалище“, „Слава“, „Училище“, „Знание“.
Тук е мястото да подчертаем и кои копривщенци, напуснали родния край, участват при списването, редактирането и издаването на възрожденски периодични издания. Активни личности в този процес са: Найден Геров, Йоаким Груев, Любен Каравелов, Константин Босилков, Константин Геров, Георги Груев, Тодор Каблешков, Доротей Врачански (светското му име е Дончо Иванов Спасов), Константин Доганов, Иван Петров Чорапчиев, К. П. Стефанов, Никола Геров Белчев, Рада Гугова-Киркович.
Найден Геров публикува в „Цариградски вестник“ статията „Критики на теорията за българското правописание на Ат. П. Гранитски“, където изтъква нуждата от добри учебници, написани на разбираем български език и прави преглед на излезлите скоро български книги. Той пише и дописки за Пловдивското епархийско училище; през 1875 г. помества народни песни от Копривщица и Панагюрище в сп. „Знание“. Йоаким Груев пише в „Български книжици“; от 1869 до 1875 г. е сътрудник и редактор в Христо Г. Дановото списание „Летоструй“.
Любен Каравелов започва да сътрудничи на възрожденския печат най-напред със свои стихотворения, публикувани в „Братски труд“ през 1860 г. – „Загорец“, „Желание“ и „Пастир“; пише в списание „Българска пчела“ през 1864 г. – отзив за „Новобългарска сбирка“ на Райко Жинзифов; в „Гайда“ през същата година с псевдоним Л. С. Крътица“ пише „Сцена от домашния живот на нашите чорбаджии“; на страниците на „Напредък“ – публикува статията „Що искат българите?“.
Л. Каравелов, както е известно, се утвърждава като един от колосите на българската журналистика. На 7 ноември 1869 г. излиза първия брой на неговия вестник „Свобода“, революционна трибуна на емигрантските среди, орган на БРЦК в Румъния. Вестник „Независимост“ (23.11.1873 г.) продължава направлението на „Свобода“, като орган на националнореволюционното движение. Той поема защитата на в. „Македония“ на П. Р. Славейков, когато турското правителство преследва. Вестникът на Каравелов следи най-внимателно развитието на българския периодичен печат, реагира на ограниченията на цензурата, отбелязва всяко ново явление, взима отношение към по-важните прояви на редактори и сътрудници. На голяма висота стои и Каравеловото списание „Знание“, което започва да излиза на 15 ноември 1875 г. Списанието е анализирано от много изследователи в съдържателно и идейно отношение.
Любен Каравелов е журналист от много висок ранг. Благодарение на своята ерудиция, талант, широк политически кръгозор и непрекъснат труд, той оставя богато публицистично наследство.
Копривщенецът Константин Босилков като учител в гр. Велес, Македония, изпраща дописки до вестник „Право“ за тържественото посрещане на архимандрит Дамаскин и за словата на учителите; описва борбите на българите с власите около ползването на местната църква и гробищата. Константин Геров помества в сп. „Знание“ през 1875 г. народни песни от Копривщица. Георги Груев прави преводи за „Български книжици“, а във вестниците „Турция“ (1871 г.) и „Право“ (1875 г.) пише статии по църковния въпрос и относно съставянето на Епархийския съвет. В сп. „Читалище“ от 1875 г. намираме негов „Материал за една статистика на българското училище“. Тодор Каблешков изпраща през юли 1873 г. две дописки за ползата от железниците и описание на Белово до в. „Право“, отпечатани в притурката му. Доротей Врачански през 1874 г. изказва „Мнение по българския църковен въпрос“ чрез дописка до в. „Съветник“. Константин Доганов съобщава във в. „Ден“ от 1 април 1875 г. за положението на заточениците в Диарбекир и влошените условия след бягството на двама от тях. Иван Петров Чорапчиев е редактор и преводач на в. „Дунав“. К. П. Стефанов, учител във Воден, описва през 1875 г. живота си и дава едно свое стихотворение във в. „Напредък“. Никола Геров Белчев сътрудничи на сп. „Читалище“ през 1871 г. и на сп. „Летоструй“ през 1875 г., където е стихотворението му, посветено на Пловдив със заглавие „Къде“. Рада Гугова-Киркович изпраща до в. „Право“ през 1873 г. сведения за патронния празник на Девическото училище в Пловдив, придружени с нейното слово. Михаил Маджаров публикува две свои стихотворения във в. „Напредък“ през 1875 г.
Направеният кратък обзор само в най-общи щрихи очертава разнообразността в развитието на българския възрожденски печат. Негов връх е публицистичното творчество на Любен Стойчев Каравелов, което откроява най-добре ролята на копривщенци в това значимо и важно дело.
Райна Каблешкова
