Семеен бизнес
Яна Иванчовска е на 32 години, Зодия Овен. Съпругът й Николай е трикратен републикански шампион по ориентиране. Работи в електро-разпределителното предприятие в Пирдоп и е студент със специалност ел.обзавеждане. Тя е от Христо Даново, а той от Буново. Имат двама синовете Боян и Александър, на 11 и на 6 години. Преди девет години Яна започва своя семеен бизнес с малко магазинче за детски стоки на автогарата. Днес семейството се радва на построената модерна постройка на фирмата им Никяна, с два магазина – детски и за хранителни стоки и жилищна площ на горния етаж.
– Г-жо Иванчовска, кое Ви накара да преди години да се ориентирате към семеен бизнес?
– Когато пристигнах в града, най-напред работех в един шивашки цех. Винаги съм знаела, че търговията ми е в кръвта. Решихме да изтеглим кредит и да си купим малкото магазинче на автогарата и да започнем бизнес. Ники тогава много скачаше, не беше съгласен. Казвах му – ще видиш, ще се справим, знаеш, че аз съм упорита. Тогава изтеглихме 5 000 лв, магазинът струваше 3 000 лв, трябваше да се регистрира фирма, трябваше обзавеждане, касови апарати и освен това да останат пари за зареждане със стоки.
И така, да не се изложа и пред Ники, ходих да преговарям със собственика да взема магазина на изплащане. Помня, че един дърводелец ми направи обзавеждането. Всичко беше много скромно, но беше много различно – направих сини стоборки, градинка, в която бяха разположени играчките, вложих цялото си въображение. Трудно е, когато нямаш мая, когато нямаш предварително средства. Тъй като не бяхме от тука, още нямахме близки, нямахме приятели, а за мен беше особено важно да се наложа пред хората, пред обществото. Исках да се докажа като име, че съм сериозна към работата си.
Винаги съм се интересувала от дрехи, от мода. Вече първият ни син Боян беше роден и ми се искаше по-различни дрехи да му купувам
Аз зареждах със стоки и си спомням колко ми беше трудно в началото, но започнахме по малко да си стъпваме на краката. През цялата ми бременност ходех и зареждах. Когато родих Александър, само 4 дни бях в болницата и отново започнах работа. Бебето на 7 дена – в едно кошче и с мен на София за стока.
Това никога няма да го забравя. И така съм отгледала Александър – в колата и не съм се предавала.
– Как беше с конкуренцията?
– Аз изпитах на гърба си конкуренцията, когато дойдоха и отвориха до вратата ми детски магазин. Но това може би ми направи добра услуга, защото в такава ситуация един търговец може да се докаже дали е истински търговец. Врата до врата, почти една и съща стока, хората бъркаха магазина, влизаха в другия, мислейки че е моя… Голям удар беше. Но мога да кажа, че това нещо страшно много ме амбицира. Всяко зло е за добро. А доброто винаги побеждава. Когато човек прави добро и гледа позитивно на всичко, то и хората гледат на тебе така.
– Как се роди идеята за голямата постройка с магазини?
– Харесах тази къща, тя беше много стара. Шест месеца сме водили преговори със собствениците да купим това място. Не знам защо, но в живота всичко съм постигала много трудно. Когато влязохме вътре, Ники каза: Аз тука нищо няма да пипам. Толкова обстановката беше отчайваща. Извикахме работници да чистят и в зимата в най-големия студ – аз, мъжа ми и негови колеги всичко сме съборили и изчистили – 120 камиона с боклуци сме изкарали от там. И започнахме да копаем основите. Много се радвах, че всичките ни съседи много ни се възхищаваха и идваха да ни помагат. Спомнях си вълненията ми преди девет години, когато започвах с малкото магазинче. Този път се хвърлях на нещо много по-голямо. Само аз си знам колко нощи не съм спала, колко тревоги – дали ще успея, дали ще мога да се справя с тези големи магазини, с кредитите. Мога да кажа, че къщата почти моят мъж си я построи до груб строеж, тъй като нямахме средства. Аз не се срамувам да кажа това, но се гордея, че всичкото това сме постигнали с много труд. С честен труд. И отново искам да подчертая, че много хора тук от Пирдоп ни помогнаха. Няма да забравя фирма Авал, които ми сложиха дограмата без пари и ме чакаха. Много са хората, които са ми помогнали. Иван Иванов със строителните материали и Илка Костадинова от Топливо, фирмата „Булгипс“от Хисара – с плочки, гипсокартони.
Но има и недоброжелателни хора – чувам аз, че къщата била на мутрите, че била на някакви хора от Пирдоп, говорят се най-различни неща. Тези два магазина и помещенията над тях са собственост на мен и мъжа ми. Това си е наш семеен бизнес, постигнато е с много труд и упоритост. В момента все още живеем в гарсониера и не се срамувам от това. Майка ми също ми е помагала и финансово и с гледане на децата през лятото.
– Доволна ли сте от постигнатото?
– Да, успях да реализирам мечтата си. Сега искам магазините да се разработят, клиентите да са доволни. Така, както съм създала името на детския магазин, да се докажа и в новите магазини.
С голямо удоволствие отивам на работа. Сутрин от 9 – до вечерта съм там. Момичетата, които работят са много добри, много ми помагат и аз имам голямо доверие в тях. Може би, защото те оценяват и аз какъв човек съм. Всеки ден улицата се мие с маркуча, мете се. Аз съм човек, който винаги е обичал хубавите неща. Сама не бих могла да се справя, ако Николай не е бил винаги зад гърба ми. Повечето решения взимам аз, но заслугата за всичко в много голяма степен е негова. Взаимно се допълваме. Аз съм силна в едно, той – в друго. И на него не му е лесно – много неща на куп върши – работи, учи, ангажиран е и с децата и с бизнеса…Винаги много съм се гордяла с него. Когато има любов, разбирателство – всичко се постига. Ние сме хора със широки сърца, имаме приятели, което за мен е изключително ценно. Много съм мизерствала, живели сме по квартири, когато детето ни беше на два месеца съм работила вечер, за да изкарам малко пари за памперси и пюрета. Никога не бих се срамувала от това, но по-важното е, че никога не съм се предавала.
– Има ли семейният бизнес бъдеще у нас?
– Има, но само ако има разбирателство. Тогава всичко се постига. Децата ми още са малко, но може би в бъдеще и те ще се включат в него. Аз имам още една мечта, за сега няма да говоря за нея, но вярвам, че ще я осъществя. Щом като с такова нещо до сега се справих, започвайки от нулата. Аз съм от хората, които знаят и две и двеста. С Ники никога не сме се карали за пари. Колкото сме имали – имали сме. Вложили сме страшно много средства, много кредити, ипотеки. Сега трябва много да се работи, да ги изплащаме, за да не се изложа.
– С какво ще зарадвате Вашите клиенти?
– Идва новата учебна година и започнахме да зареждаме с много хубави дрехи, ученически раници, обувки – всичко, което е нужно за учениците, креватчета, столчета за хранене, колички, които биха могли да се поръчат и по каталог. А в хранителния магазин докарваме много разнообразни неща – нека хората да дойдат и да видят.И нещо ново за района – ще продаваме всички продукти на Феникс – сладоледени кисели млека в гърненцата, торти, десерти. Имаме идея да направим щанд с продукти за здравословно хранене. Защото най-важното правило за мен е клиентът да остане доволен.
