За агресия говорим тогава когато, някой наранява друго живо същество, друг човек или себе си, или когато има целенасочено повреждане или унищожаване на вещи и предмети. Не всяко агресивно поведение, е неприемливо и вредно. Например:
– тъй нареченият „спортен хъс“- желанието да победиш в дадено състезание
– противопоставяне срещу авторитета на възрастните – това е закономерен процес при порастване и изграждане на собствената личност
– чупенето на вещ с цел да се види как работи може да е начин за изследване при любознателно дете и тъй нататък.
Агресивното поведение става проблем, когато в резултат на него има причиняване на болка и страдание, тук се включва и повреждането на ценни вещи. Този вид поведение, много често не се дължи на осъзнат личен избор. То може да е следствие от различни причини:
– Биологични – приема се, че при някои хора това да са по-агресивни от други е генетично заложено.
– Неспособност за овладяване на собствените агресивни импулси – всеки човек има моменти, в които изпитва желание да действа агресивно. При децата, тъй като са във възраст, в която се учат да се владеят и като цяло имат по-слаб контрол върху поведението си, това е още по-видимо.
– Реакция на травмиращи събития в живота – това е една от най-често срещаните причини и от най-трудните за преодоляване.
– Неспособност за справяне с изискванията на другите – децата се стремят да отговорят на очакванията и изискванията на значимите за тях хора, но понякога тези изисквания не са съобразени с възможностите и възрастта на детето. На нападките, недоволството и обвиненията на възрастните при несправяне от страна на детето, то реагира с един или друг вид агресивно поведение.
– Заучен модел на поведение – не трябва да забравяме примера, който даваме на децата си. Те постоянно се учат от обкръжението си – когато даден модел на действие им се демонстрира често, като нещо което е редно и има ефект, то съвсем естествено е, те също да го пробват и затвърдят в поведението си.
Във всички изброени ситуации може да има прояви на агресивно поведение, но детето няма да знае защо всъщност се държи по този начин. Осъзнатост и целенасочено агресивно поведение се развива след многобройни агресивни прояви във времето. В някакъв момент се получава натрупване на тези прояви и детето, на базата на личния си опит, достига до убеждението, че агресията е успешен начин да подчиниш другия, да го накараш да прави това, което желаеш. Тези деца стават неспособни да надскочат единствения разбираем за тях модел на поведение – на подчиняване на другите – и се опитват да го прилагат във всички сфери на живота. Ако не се окаже навременна и адекватна помощ, най-вероятно и като възрастни децата ще запазят тези свои ограничения и неспособност за пълноценни контакти с хората.
Агресивното поведение може да бъде овладяно, но не и с методи на наказание, които са остаряла и неефективна форма на възпитание и много често водят до обратен ефект т.е. към засилване на агресията.
Тормозът е вид агресивно поведение. Той е целенасочен и се прилага съзнателно – да се причини физическа или душевна болка на жертвата и тя да се чувства зле. Тези които осъществяват тормоза, рядко имат чувството, че вършат нещо нередно и смятат, че жертвата им го заслужава.
Видове тормоз:
– физически – ритане, скубане, щипане, блъскане, биене, чупене на лични вещи и др.
– вербален – обиди, подигравки, сексуални намеци, заплашване, даване на прякори т.е. жертвата се чувства зле от това, което и се казва.
– индиректен – не по-малко нараняващ от другите. Тук се включва настройването на други хора срещу жертвата, „говоренето зад гърба“, разпространяването на слухове и др.
Последствията за жертвите на тормоз са, че те се чувстват нещастни и подтиснати, имат ниска самооценка и самочувствие, могат да откажат да ходят на места, където има вероятност да срещнат агресора – в това число и на училище. Понякога се озлобяват от преживения тормоз и впоследствие прилагат такъв на по-слаби от тях деца.
Освен изброеното дотук, на базата на изживения в детско-юношеска възраст тормоз, може да се стигне и до по-сериозни последици в зряла възраст – повишен риск от емоционални разстройства, трудно създаване на отношения на близост и доверие и тъй нататък.
Агресивността води до последствия и при мъчителите – свикнали с описания модел на поведение, те често нарушават общоприети правила, изпитват трудности в създаването на пълноценни взаимоотношения с връстниците, пренебрегват правата на другите, формират изкривена представа за значимостта на собствената си личност и др.
Ето няколко признака, които подсказват, че с детето се случва нещо и то може да е обект на тормоз:
• често е уморено, плаче
• нощно напикаване и кошмари
• промяна в обичайният маршрут до училището
• има следи от одрано, скъсани дрехи, синини
• страхува се от внезапни шумове, тъмно и физически контакт
• нервно е, гризе си ноктите, започва да заеква
Тези признаци не означават непременно, че детето ви търпи тормоз, но тяхното присъствие загатва необходимост да поговорите с него и да се опитате да разберете дали нещо не го притеснява.
Ако разберете, че вашият син или дъщеря са жертва на тормоз, е важно да поговорите – изслушайте ги внимателно, вярвайте на детето, покажете че ви е грижа за това, което се случва с него и не го критикувайте. Потърсете съдействие от училището в лицето на класния ръководител – обяснете му какво ви притеснява и какво очаквате той да направи.
Помогнете на детето да даде отпор на агресора си – като му вярвате и му показвате че го обичате, насърчавате да създава контакти с добронамерени деца и проявявате разбиране.
Материалът подготви Йонка Василева, социален работник,
Център за обществена подкрепа-Пирдоп
Използвана литература:
Методи Коралов – „Насилието между децата: Какво трябва да знаем за него“- брошура за родители, София 2007, по материали, предоставени от УНИЦЕФ.
