Мартина Николова Владова
преди
Госпожица Мартина Николова Владова е на 3 годинки и половина, от София, зодия „Риби“. Има си приятелче Боби, с което си играе в парка, но може по цял ден да си гледа филмчета с Том и Джери, които са й любими. Знае вече две френски песнички „Frere Jaques“ и Sur le pont d`Avignon“ А докато събира опадалите плодове и бере домати в градината на баба си, пее: „Под липите спомен мой, подава се гъсеница!…“ – собствено творчество. Обича много сладолед, но изправен /т.е. на клечка/. И домат, но също изправен /тесен и дълъг/. Предпочита да плува върху пясъчника /пясъка/ вместо в морето, но и това е въпрос на вкус. Предпочита мама да я облича с бялата рокличка и с „тропкавите“ обувки. С кукли не си играе, а все на лекарки. Защото иска да стане „инистизиоложка“ като порасне, като ги режат хората – да не ги боли…Успех Марти!
и….. сега
– Марти, какво беше твоето детство и кой е най-яркият ти спомен от времето, когато предпочиташе мама да те облича с бялата рокличка и с „тропкавите“ обувки?
– Безкрайните игри с братовчед ми в двора на баба и дядо в Пирдоп! Имах една истинско детство, изпълнено с много игри и усмивки.
– Какво си спомняш от празника на малките „Мис“, организиран от в. Камбана?
– Ами почти нищо, но от снимките, които имам и от разказите на мама мисля, че е бил един хубав празник.
– Като малка си мечтала да станеш „инистизиоложка“ и да режеш хората, за да не ги боли. Сбъднаха ли се детските ти мечти и за какво мечтаеш сега?
Детските ми мечти са на път да се сбъднат и внимателно следвам целите си. Едва ли ще стана точно „инистизиоложка“, но професионалната ми ориентация към медицината се е запазила. Сега мечтая да стана добър лекар, да бъда щастива, да радвам родителите си и близките ми хора.
– С какво се занимаваш днес – учене, хобита, спорт?
– Уча медицина в МУ – Плевен. Хобито ми е фотография, но за жалост не ми остава много време за спорт. Когато съм свобода карам кънки на рампа.
– Какво най-много те вълнува? Какви са най-силните ти желания?
– Най-силното ми желание в момента е да е лято и да се излежавам по цял ден на плажа, някъде на морето, далече от хилядите забързани и намусени хора.
– Оптимистка ли си по отношение на бъдещата ти реализация в България? Или може би в чужбина?
– По принцип гледам да съм оптимист за всичко, но на моменти случващите се неща около мен ме карат да се замислям дали наистина бих успяла да се реализирам и да бъда щастлива в България. Това не трябва да бъде така, защото България е за българите, но май все повече хора намират щастието си извън родината. Не знам, кой трябва да поправи това, но определено би било хубаво да се направи нещо по въпроса.
– Имаш ли любима максима?
– Scientia est potentia / Знанието е сила/.
– Какво най-много цениш в живота, в отношенията между хората?
– За мен най-важното нещо в живота, това е здравето! След това смятам че човек трябва да бъде искрен в отношенията си с хората.
– Мнението ти за днешното младо поколение на твоята възраст?
– Не съм сигурна дали то е добро, или лошо. Възрастните казват за нас „разхайтена работа“, но според мен всяко поколение си има своите хубави и лоши черти. Те отразяват това, което са ни предали предните поколения, но са отражение и на сегашния, динамичен и изпълнен с много емоции живот.
– Как виждаш себе си след още 17 години?
– Ха-ха! Вероятно добър лекар с частна практика. Част от едно хубаво и сплотено семейство, каквото е моето сега. И надявам се пак да отговарям на подобни въпроси на вестник Камбана след още 17 години.
