Quo vadis?

           Във всяка професия има хора по призвание и хора за препитание. Учителите по призвание оглеждат себе си в ръста на своите ученици, в техните успехи, постижения и изяви на високо ниво. Да споделиш радостта, когато един тийнейджър пред национална комисия аргументира теза за равноправието в XXI век, когато ученици от VI, VII клас на национална конференция демонстрират собствен интерактивен продукт за обучение редом с водещи педагози от страната - колко удовлетворение носи всичко това!
Не всички, обаче, са учители по призвание!
Малките хора, обладани от професионална немощ, постепенно настаниха лъжата в педагогическите среди. Уви! Сериозна криза обхваща българското училище! Не толкова материална, колкото криза на ценностите. Налагаме на учениците да консумират лъжи, а сетне се опитваме да ги възпитаваме в почтеност!
Надскочиха ръста си преподавателите от едно съседно село. Забравяйки, че образованието е публична сфера, те въведоха нов метод за реклама - „на ухо”, обикаляйки къщи и кафенета в градчета и села. Обещанията са за „високи перспективи за развитие на децата”, за които факти и доказателства няма! Празнословие - синоним на лъжата. Дори това не им стига - безплатни морски лагери и други безплатни услуги, които не са обект на обучението създават „престиж” на едно училище.
Обида (или може би срам)! Не само за деца и родители, а за гилдията. За българското училище, което винаги е съхранявало моралните устои на нацията!
На къде отиваш, Учителю???

Група учители от СОУ” Св. Паисий Хилендарски” - Златица