Българските лесовъди стопанисват правилно горите

• инж. Светослав Петров, директор на Държавно горско стопанство - Пирдоп пред в. Камбана

- Г-н Петров, за обществеността в Средногориието е итересно дали Държавно горско стопанство Пирдоп в ситуация на икономическа криза извършва необходимите меропприятия за подържане на горите. Извършват ли се мероприятията, от които няма приходи за стопанството, а само разходи, наприер залесяването?
- Благодаря за Въпроса. Държавно горско стопанство Пирдоп извършва така наречените лесокултурни мероприятия в държавния горски фонд. Тези мероприятия освен залесяването са попълване и отглеждане на създадените култури, сечи без материален добив, нправа на нови и подържане на съществуващи минерализовани ивици, маркиране на подлежащите за сеч дървета и др. През настоящта 2010г. стопанството трябваше да залеси и залеси 236 дка - изпълнението на това мероприятие е 100%. Попълването на културите също е изпълнено на 100%. Попълнени са култури на площ от 60 дка. Отглеждането на културите се извършва неколкократно през първите три години. До момента през 2010г. са отгледани горски култури върху площ от 448 дка. Възложена е направата на 30 км. нови минерализовани ивици. Обществото трябва да знае, че въпреки, че има световна икономическа криза лесокултурните мероприятия в държавните гори се извършват съгласно предвижданията на лесоустройствените проекти.
- Може ли да дадете разяснения какво се цели с всяко едно от тези мероприятия?
- На всички е известно какво се цели със залесяванията. Искам обаче да подчертая, че целта на съвременните лесовъдски системи е насаженията да се възобновят сами. Предимствата от това са очевидни. На първо място фиданките произлизат от дървостой който е най-приспособен към конкретните условия на средата. Предците на настоящите зрели дървета и респективно на тяхното поколение - новите фиданки са се развивали при тези условия векове наред без антропогенна намеса. Естественият отбор е довел до това да се запазят най-добре приспособените към конкретните условия на средата - тези които имат най-добри генетични заложби. Понастоящем залесяванията са съсредоточени само там, където по някаква причина естественото възобновяване е компрометирано, в опожарените гори и за създаване на нови гори върху незалесени земи. Залесява се с местни дървесни видове с цел да се опази биоразнообразието. На второ място при извършване на залесяване трябва да се полагат значително повече усилия за оцеляване на младия дървостой. Практиката показва, че изкуствените насаждения са по-неустойчиви. Още при преместването на фиданките т разсадника в гората те изпитват стрес, породен от редица причини. В последствие трябва да се реши въпроса с конкуренцията на тревите, храстите и издъните и.т.н. на трето място разбира се е въпроса за стойността на залесяването. Това е скъо мероприятие. Тъй като не всички залесени фиданки оцеляват следващите три години на местото на загиналите се засаждат нови, това наричаме попълване. Отглеждането се извършва основно чрез окопаване и разрохване и косене на трева около фиданките. Направата на минерализовани ивици е противопожарно мерориятие. Известно е, че за да има огън едно от условията е да има горим материал. С направата и подръзката на минерализованата ивица се отстранява горивния материал. Едно от най-важните лесовъдки мероприятия е маркирането на полежащите за сеч дървета. При него се следват естествените биологични процеси и се моделира развитието на насаждението.
- Известно е, че голяма част от горите в района попадат в зоните по НАТУРА 2000. Как се отразява това на горскостопанската дейност?
- Наистина по-голямата част от горите в района попадат в зони по НАТУРА 2000. В горите на община Пирдоп и община Чавдар тези зони заемат над 90% от площта им. Във всяка зона са определени режими на защита, а оттам и съответни ограничения в горскостопанската дейност. Тези ограничения са основно в сезоните на сеч и процента на ползване при възобновителните сечи. Големият процент на зоните по НАТУРА 2000 в района, а и в цяла България показват, че горите са правилно стопанисвани от българските лесовъди и имат голяма екологична стойност.
- Във връзка последните Ваши думи можете ли да дадете примери, как горскостопанската дейност е съобазена с екологията?
- Цялата горскостопанска дейност в горите на България е поставена на екологични основи. Екологичният мениджмът на всяка една екосистема трябва да се подчинява на два основни принципа - повишаване на биопродуктивността и повишаване на екологичните стабилизиращи параметри на екосистемата. Както бе посочено целта на лесовъдските системи е насажденията да се възобновят семенно по естествен начин. В случай, че това не е възможно семената за бъдещите фиданки се събират от специални насаждение - т.нар. семепроизводтвени насаждения от дърветата с най-добри качества. Един от екологичните принципи е принципът на „самоизреждането” - намаляване числеността на популациите в резултат на изменение на възрастта. При отгледните сечи се решават въпросите за регулиране на състава (оставят се дървета от желаните и качествени дървесни видове) и подпомагане на развитието на най качествените дървета. Следвайки принципа на „самоизреждане” се оползотворява дървесината, която би изгнила. При стопанисването на горски комплекси лесовъдите се водят от още два принципа. Първият е да не се изважда (сече) повече дървесина, отолкото е прирастта. Вторият е постояство и равномерност на ползването. Спазването на тези принципи гарантира устойчивото развитие на горските екосистеми. Настоящата световна икономическа криза отново показа, че мениджмънта на всяка човешка дейност трябва да води до устойчиво развитие. В последните години обществото дава все по-голяма оценка на специалните функции на гората. Няма да се спирам на известните на всички водоохранна, противоерозионна, брегозащитна, ирекреационна и мелиоративна функции. Все по-голямо значение се дава на ролята на горското стопанство в борбата с климатичните промени. В обществото все още има неразбиране, че докато растат горите поемат въглерод и превъщатавъглероният двуокис (CO2) от атмосферата в полезни форми като въглерод в органичната маса на дървесината и почвата. Вече в редица страни е призната важността на продуктите от отсечена дървесина за смекчаване на климатичните промени. Все още обаче, не може да се оцени ефекта от „складиране” на въглерод в дървесните продукти. Продуктите от отсечена дървесина са дефинирани като дървени материали, добити от горите, които се използват за продукти като мебели, шперплат и хартиени продукти или за енергия. Тези продукти формират съществена част от въглеродният цикъл. Те имат ефект върху този цикъл, защото запасът от СО2 в дълговечните дървесни продукти може да се задържи на същото ниво, да се увеличи или да намалее. Въглеродът в продуктите от отсечена дървесина преминава през различни етапи и складови нива докато накрая пак се върне в атмосферата. Следователно променяйки търенето на дървени продукти може да влияем върху глобалният цикъл на въглерода и да се борим с климатичните промени. Очевидно смекчаването на климатичните промени се основава на образуването на материален запас от въглерод. Друг ефект се получава чрез употребата на дървесните продукти като заместители на по-енергоемки материали или за намаляване на употребата на фосилни горива чрез заместването им с дървесна биомаса. Последните изследвания показват, че производството на стомана и бетон за строителството изисква над два пъти повече енергия отколкото за продукти от дървесина, освен това е съпътствано с по-голямо производство на парникови газове. Комбинацията от тези два ефекта е много добра - първо използваме дървесните продукти като строителни материали, в които е складиран въглерод и заместват по-енергоемките материали, и след това в края на жизнения цикъл на дървесния продукт за производство на енергия като заместител на фосилните горива. От голяма важност е и удължаването на живота на дървесните продукти. Това може да стане чрез по-правилна употреба, подобряване на защитата на дървесианта и рециклиране. Тъй като дървесината е възобновяем ресурс, употребата и при устйчиво стопанисване на горите се разглежда като неутрална за глобалбият цикъл на въглерода. Ако горите са устойчиво стопанисвани не се стига до обезлесяване. Отсечените дървета се заменят с нови, които поглъщат и складират същите количества въглерод. В някои страни горското стопанство вече участва в пазара на емисии на парникови газове.