ТЕХНОЛОГИЯ НА ЛЪЖАТА

Или как цървул става лачена обувка

Нонка и щурмът към властта

I част

• Георги Острев

Че е изучила „мръсните хватки” на политиката нашата сертифицирана мома - тук спор няма! Въпреки, че с това ставаха и с това лягаха нейните възторжени пропагандисти: „Тя, виждате ли, не е обвързана с партии. Тя е независима. Хората я избраха.” /Интересно тези преди нея от кого са избирани - от хора ли или от белите мечки в Гренландия?/ А всъщност така широко рекламираната безпартийна персона е попила и придобила най-уродливите черти от характера и битността на типичния балкански политик. И те са: лъжи с големи опашки, обещания без изпълнения и покрития, безогледно интриганство във всички посоки като начин на управление и форма на живот, маниакална отмъстителност и злокачествена дребнавост. Липсата на елементарна компетентност и нулевия управленски рефлекс се запълва успешно с опити да прехвърля вина и отговорности на всеки за който може да се сетиш. Що за морал е това да изхвърлиш със шутове от работата им хора, които лично са допринесли за твоя успешен избор и манипулиран имидж? Ратуващата по съдилищата на републиката за човешко отношение към себе си всъщност най-безчовечно и безцеремонно подлага на унижения и къса безапелационно всякакви отношения с лично преданите и довчера хора. Тези са най-уродливите черти на всякаква партийност, на всеки менте политик, на всеки пишман управленец нашия Бай Ганьо в рокля ги е обогатил и доразвил до съвършенство. От друга страна пълната липса на професионална реализация и интелектуална мизерия пък трескаво се компенсира от колекционерска страст на събиране и трупане на всякакви шарени хартийки на фалшива възхвала и бутафорни медали на незаслужено поощрение. Та как си представяш драги читателю една купена с твоите пари нищо не значеща дрънкулка за уникалност забодена нескопосно и фанфарно върху роклята на нашия Бай Ганьо? Правилно: като звънче на свинче. /Това последното барем издава звън, докато онова първото си бие на кухо отвсякъде./ Защото няма нищо по-неестествено от това да се кичиш с титли и медалиончета на фона на своята същностна деградация. Или пък да консумираш властта си чрез своята личностна неосъщественост и катастрофално професионално падение, гордо преминаваща през триумфална арка от …. градински метли. Но нашият Бай Ганьо в рокля не съзнава, че като е тръгнал така от засада като изпечен шмекер да триумфира на пътеката на славата, ще завърши тъжно и безславно в пропаста на безчестието. Всъщност няма как да го съзнава защото миниатюрния му мисловен апарат не е в състояние да регистрира дори и слаб полъх от вятъра. Но така е - онзи Бай Ганьо /Алековия/ в зората на Освобождението буди и смях, и съжаление, а този днешния в роклята, в зората на демокрацията, буди само срам и отвращение. И все пак на помощ трябва да ни се притече психоанализата за да дешифрираме по-пълно това трагично недоразумение. Каква е тази склонност към саморазправа и наказание? Защо все иска да вкара на всяка цена някой в затвора /знае се кого най-вече/, а пък другите ги подкарва и „предава” на прокуратурата, досущ като прасета на месокомбинат „Родопа”? Защо със завидно первезно наслаждение уволнява, преследва, наказва, тероризира околните с крясъци и напрежение и ги държи в състояние на несигурност и страх? Какъв е този пропусквателен режим на влизане и излизане и не е ли той взаимстван от страховитата практика на германски концентрационен лагер? /Ето ти и немската връзка/ Една натрапчива мисъл ме преследва от известно време. Какъв ли е бил нашия Бай Ганьо в рокля в предишния си живот? Най-вероятно е бил тъмничар в френската Бастилия по времето на революцията. И с това си обяснявам многобройните железни шкафове и каси, които го заобикалят и в които всекидневно заключва т.е. „вкарва в затвора” разни папки и бумаги. Де да бяха хора или по възможност предшественици, та да може нашият тъмничар да се изпълни със сладко съдържание… Но не би. Остава само утехата  да тръшка железните врати на шкафовете и касите и да осъжда на строг тъмничен затвор арестантите - папки. Но всичко в този живот казват се връщало и то тъпкано. И така както си играе нашата надзирателка и тъмничарка с папки и каси, да не се наложи утре, след раздялата си със сладкия пост, да придобие заслужен сертификат и за плетене на кошници в Сливенския затвор? Ще поживеем, ще видим…