Ако болницата е обща кауза…

• Ренета Атанасова

Няма съмнение, че хората от региона са силно притеснени от мисълта, че няма да я има.
Не подлежи на коментар и основателната изострена тревога и напрежението на медиците, които работят там.
Логична е активността на кмета на Пирдоп да търси най-ефективните лостове, които да преобърнат нещата в наша полза. И това е напълно нормално - след като самата тя принадлежи към партията на управляващите, естествено е, че там ще търси лостовете. И ако не бе го сторила до сега, щяхме да я разпнем на кръст…
Дали всичко в замислената от правителството здравна реформа е добро, времето ще покаже.
Дали националният протест на медиците ще успее да извоюва своите искания, още не се знае.
Може да звучи егоистично и не съпричастно, спрямо закриващите се болнични заведения на други места, но за нас важното е, че вече имаме надежда. Надеждата че болницата не просто ще бъде спасена, а и модернизирана.
Редно ли е обаче, по стар нашенски обичай да отричаме всичко, което другият е направил. Да опровергаваме чуждите усилия. Да се съмняваме в добрите помисли. Само защото в професионален и политически план сме на различни позиции. Защото, ако наистина съдбата на болницата е най-важната наша обща кауза, то би трябвало да пренебрегнем предишни несъгласия, конфликти, обиди.
Трогателен бе детският благотворителен концерт в името на тази кауза. Усилията на Инициативния комитет в търсене на изход са адмириращи, така както и инициативността му да предложи обстойна оздравителна програма, която да бъде представена пред големите предприятия. Но както е видно, само това не е достатъчно. Просто защото в днешно време никой не дава пари само заради черни очи.
Затова трябва да признаем, че в момента козовете са в ръцете на кмета. И вместо отново да омаловажаваме стореното до тук, нека я подкрепим да изиграе силните си карти.
Ако болницата наистина е нашата обща кауза…