
На 21 август край Еленската базилика се състоя среща на един стар пирдопски род - Мичовия. Мястото не беше избрано случайно от организаторите - Цено и Катя Костадинови. Еленската базилика е символ на града ни и там по-силно от всякъде човек усеща здравината на корените си.
Мичовият род тръгва от Екатерина и Гото Мичови в края на деветнадесети век. Семейството има осем деца - трима синове и пет дъщери. Именно част от наследниците на осемте деца на Екатерина и Гото се събрахме, за да усетим една невероятна тръпка - тази на порива на кръвта, която “вода не става”. Виха се кръшни хора до късно вечерта. Беше направено родословното дърво - от основоположниците, до най-младите попълнения. Старите снимки, качени на компютъра създадоха едно особено вълнение. Те сякаш помогнаха на всички ни да усетим оная невидима, но здрава нишка, която ни свързва. Тази нишка не е само в кръвта, а и в сърцето и душата ни. Там, край Еленската базилика осъзнахме нещо много важно, че колкото и да сме различни, има неща, които са общи за всеки един от рода, без изключение и които са ни генетично заложени - трудолюбие, почтеност, любов и всеотдайност към семейството и не на последно място - любов и привързаност към родния град Пирдоп. Ние без да го осъзнаваме, притежаваме една и съща ценностна система.
Забележително е, че 90 % от наследниците на рода са останали при корените си, не са напуснали района и децата им също се реализират тук. Този факт е изумителен за ХХІ век, когато светът е движение.
Всички присъстващи благодарихме на организаторите - семейство Цено и Катя Костадинови и си пожелахме да се съберем отново на същото място, но с още повече наследници на рода.
Вера Бойчева




