Правим пробното преброяване, за да няма неприятни изненади по време на същинското преброяване. За нас всеки гражданин е важен. Преброяването се отнася до всяко лице, а резултатите принадлежат на всички, заяви председателят на НСИ

 

• Интервю на Десислава Конакчийска

- Доц. Коцева, кога беше взето решението за пробното преброяване по интернет на населението на България и как премина подготовката за него?
- Всяко преброяване в България се провежда с отделен закон. Още през м. май 2009 година беше приет Закон за провеждането на преброяването на населението и жилищния фонд през 2011 година. В този закон се казва - кога ще се проведе преброяването, по какъв начин, какви въпроси ще се задават на гражданите и как се осъществява самото преброяване. Там е посочено, че за първи път в България, при 17-то поред преброяване в историята на страната, ще се даде възможност на българските граждани да се преброят и по интернет. Пробното преброяване ще се проведе от 1 септември, като в 8 часа сутринта, както е записано в закона, ще се отвори интернет системата, в която всеки български гражданин може да влезе и да попълни данните за себе си и своето семейство. Тази система ще бъде активна до 8 часа сутринта на 7-ми септември, след което ще бъде затворена и ще имаме една седмица, в която преброителите ще обиколят адресите в населените места, които са планирани за пробното преброяване, за да зададат въпроси, т.е. с интервю, по класическия начин да преброят гражданите, които не са се преброили по интернет.

- Всъщност, след това ще бъдат ли сравнявани данните от преброяването по интернет и класическия начин или преброителите ще обхванат само тези хора, които не са се включили в електронното преброяване?
- Преброяването по интернет е просто една възможност за българските граждани, които не искат да бъдат посетени по домовете си от преброители, да направят това по интернет. Много по-удобно ще им бъде. Могат да го направят и през нощта в 2 часа, могат да го направят и през деня. Това, което трябва да направят гражданите, които използват интернет, при преброяването е, че след като приключат въвеждането на данните в системата, ще получат един уникален системен код, който се изписва на екрана. Те могат да си го разпечатат или да си го препишат и когато преброителят звънне на тяхната врата след това, те трябва да предоставят този код като удостоверение, че са се преброили по интернет. Но има хора, които не искат да използват преброяването по интернет, други нямат достъп, а някои нямат умения. За тази част от българските граждани ние сме запазили възможността да бъдат посетени от преброители и да им бъдат зададени въпроси.

- Колко души ще бъдат обхванати в това пробно преброяване?
- Според методологията, която е еднаква в целия свят, около 0,5% от цялото население се предвижда да се преброи пробно, за да се тества самия инструментариум и организацията. За България това означава 35 хил. души. Тези 35 хил. са в три области на страната - Стара Загора, Велико Търново, Плевен. Във всеки от тези градове е очертан по един квартал, в който ще се проведе пробното преброяване. Имаме и няколко други населени места в тези области - Гривица, Дебелец, Габарево и Копринка. За първи път НСИ експериментира пробното преброяване в няколко населени места. До сега при предишните преброявания е правен експеримент само в един град. През 2000 година пробното преброяване е било в Ихтиман.

- Какви са критериите, по които се избраха тези населени места?
- Избрани са по няколко критерия - да имат различна степен на осигуреност с интернет, с различна степен на осигуреност на кадастъра, т.е. на географска информационна система с описанието на кварталите. Това се прави, защото преди да тръгнат преброителите страната се разделя на преброителни участъци. Много по-лесно е, когато ние имаме електронен вариант, подложка, както ние я наричаме, за населените места, т.е. имаме кадастър, в който визуално са вкарани всички административни и жилищни сгради и това ни дава автоматично възможност да очертаем тези участъци, а не да ги очертаваме с молив, което е огромен ръчен труд. Много е важно страната да бъде разделена на преброителни участъци, които да не се застъпват, но и да не останат територии, които не са включени, за да се постигне изчерпателност на проучването.

- Готово ли е всичко за пробното преброяване по отношение на информационното и техническото осигуряване?
- Тестът на системата предстои от 1-ви септември. Това е една от причините, поради която ние провеждаме пробно преброяване в трите области, но самата интернет система ще отворим за цялата страна. Идеята на това отваряне за цялата страна е да тестваме самата технология по интернет. Да видим дали гражданите разбират въпросите, лесно ли ги попълват, бързо ли попълват. И по-важното, технически ще издържат ли нашите сървъри и комуникации на натоварването през интернет. Ако всички решат да се преброят в рамките на една седмица това са 7,5 млн. души, ако не се брои всеки поотделно, а всяко домакинство - това означава, че 3 млн. потребители ще влязат в информационната система на НСИ в рамките на една седмица. Правим пробното преброяване, за да няма неприятни изненади по време на същинското преброяване. По този начин ще тестваме техническите възможности на системата.

- Т.е. в зависимост от резултатите от пробното преброяване, може да има подобряване на системата за същинското преброяване през март 2011 година.
- Разбира се. Това е целта. Колкото повече български граждани се включат и опитат сега да се преброят през интернет ще бъде от полза за всички, тъй като може да се наложи да се подсигури още техника за самата система, може да се наложи да се промени начина на задаването на въпросите, дизайна на системата. Целта е хората, по време на същинското преброяване догодина, да могат за най-кратко време и по най-удобния за тях начин да се преброят.

- Има ли още нещо важно, което трябва да знаят гражданите?
- Важно е да бъдат информирани, че това е пробно преброяване. Това, че сега ще се преброят по интернет, не означава, че те вече са се преброили и че през март месец няма да се преброят отново. Това е един тест и НСИ много разчита на активното съдействие на гражданите. Да отделят все пак време, да влязат в информационната система и да попълнят въпросника, а не да си кажат, че така ли иначе ще се броят и през март. За нас всеки гражданин е важен. Преброяването се отнася до всяко лице, а резултатите принадлежат на всички.

 • Ричард Хаус, генерален мениджър на “Челопеч Майнинг” пред в. “Камбана”

Ричард Хаус е от Канада. Почти 30 години е работил в минната индустрия там, в подземни рудници, в които основно са се придобивали никел и мед. Присъединява се към Дънди Прешъс Металс през април миналата година. Имам три вече пораснали деца, най-малкият му син е учил в Датския колеж в България през последната си година. Съпругата му пътува постоянно от Канада до България и обратно, за да бъде в помощ на децата.

- Г-н Хаус, мисилите ли, че професията на хората, които работят под земята е по-особена, по-мъжка?
- Със сигурност това е уникална професия, която привлича хора с определен характер - самостоятелни, независими, хора, които търсят предизвикателствата. Навсякъде, където съм работил, а съм работил в много рудници, навсякъде по света между миньорите има една обща връзка, някакъв вид професонална солидарност.
- През тази година ние публикувахме интервюта с вашите менъджери д-р инж. Илия Гърков, с инж. Николай Христов, които представиха новостите по отношение на производството, технологиите, инвестициите. Докъде са стигнали нещата сега?
- Смятам, че в момента за нас времената са много интересни. В процес сме на разширяване на предприятието. И ако бих могъл да сравня развитието ни с изкачването на един хълм, от началото на инвестицията ни в това предприятие, до сега сме извървели половината от пътя и ни предстои да изминем втората половина. Когато купихме предприятието през 2003 г., то не беше в много добро състояние. Така че инвестирахме в разширяването на производството и като време това отне периода между 2003 - 2008 г. Така че увеличихме производството от около 500 хил. тона на година до 1 млн. тона на година. Сега се подготвяме за следващата стъпка, в която се предвижда увеличаване на производството до 2 млн. тона на година. И това увеличение не включва само добива и самото производството, а е комплексно - включващо и подобряване работните условия на труд и безопасността и екологията. Въвеждаме в работа много нови методи и технологии, нови идеи и миниджмънт. Опитваме се да включим всеки един работник и служител от фирмата като участник в тези промени. Вкарваме тук най-добрите техники и технологии в света. Но всъщност искаме българските хора във фирмата да осъществят промяната. И смятам, че към момента имаме добър успех. А следващата стъпка за мен ще е още по-вдъхновяваща, защото създава много възможности за хората, които работят тук да придобият нов опит и съответно да подобрят и уменията и познанията си за индустрията. Всъщност, най-съществената и най-голямата промяна, която сме постигнали е в техниката на ръководене - в мениджмънта. Фокусирахме усилията си върху безопасността на работната среда. Съсредоточихме вниманието си върху това, което ние като хора, които работим в индустрията окозваме върху околната среда и начините по които можем да подобрим състоянието й.
- Без съмнение всичко това действа възпитателно и върху хората, които работят тук. Те стават ли по-съвестни?
- Смятам, че да - те самите се стремят и постигат по-високо качество на безопасност, при опазването на околната среда, както и в ежедневната си работа. Всъщност, ако всеки човек си каже: „Аз искам всяка вечер да се прибирам при семейството си жив и здрав”, то той ще спазва всички изисквания по безопасността не заради фирамата, а заради самия себе си и семейството си.
По същия начин това е и грижата за околната среда. Те се грижат повече, защото са част от тази общност, защото живеят в тази среда. И имат ясното съзнание, че не трябва да замърсяват тази среда. И според мен това са най-големите ни успехи - от гледна точка на безопасността, на опазването на околната среда и разбира се, изграждането на връзките с местната общественост.
Времето, в което може да се разработва и експлоатира един рудник е ограничено, така че нашето време е ограничено. Но задачата ни е да оставим мястото, в което сме работили по-добро, отколкото сме го заварили.
- Доволен ли сте от българските специалисти, от тяхната квалификация?
- Първоначалните ми очаквания бяха, че хората, с които ще се срещна няма да бъдат високо образовани и квалифицирани. Но това, което заварих тук ме изненада. Специалистите от екипа, с който работя са на изключително високо ниво.
- Справят ли се с новите технологии, които въвеждате?
- Разбира се, при въвеждането на новите технологии има процес на обучение, но те се справят много бързо с усвояването на новостите.
Осигурят ли се възможности за обучение, хората научават всичко много бързо.
- След като окончателно получихте отказ за генерално разрешително за построяване на новата инсталация, какви в момента са приоритетите за фирмата? Имате ли стратегия за нейното бъдещо развитие?
- Нашата идея беше да преработваме концентрата тук на място, но след отрицателното решение, променихме начина на действие и плановете. Хубавото е, че имахме алтернатива в случай на отказ, така че закупихме в Набимия металургичното предприятие, в което пращахме за преработка концентрата, което малко променя стратегията ни. Създава допълнителни възможности, които в момента използваме. Мога да каже, че това предприятие може да се превърне в печелившо място за нас. Основно там ще се преработва целият концентрат от Челопеч Майнинг, но тъй като ние удвояваме производството на концентрата, ще трябва да се повишат възможностите и на намибийското предприятие. Така че ще инвестираме там, за да увеличим производството и да удвоим капацитета на предприятието, така че освен концентрата на Челопеч, то да може да приема и други поръчки.
- Големи ли са транспортните разходи?
- Да, доста са високи. Но въпреки това стойността на концентрата оправдава тези средства. Разбира се беше по-добре да преработваме концентрата в България, но така или иначе това не можа да се случи.
- Интересно е, че на 23 юни т.г. Европейската комисия е излязла с решение, с което отхвърля общата забрана за употреба на цианид в минните технологии в Европа. Смятате ли, че това решение би могло да повлияе на българското правителство да даде разрешение?
- Не съм сигурен, макар че решението на съда не се основаваше на цианидната технология, по скоро касаеше техническите части. Предполагам, че не би имало ефект. Но трудно е да се каже.
- На какво ниво са процесите на рехабилитация на галериите?
- Преди около две години нямахме система за запълнение, сменихме метода на разработване. Така че първоначално добивахме от камери и запълвахме иззетите камери с материал, добит от стерилна маса. Но това не ни даваше възможност да продължаваме да работим, защото трябваше този скален материал да бъде изнесен и правилно запълнен.
От 2008 г. работи запълвачно стопанство, което от гледна точка на плановете ни, изпълнява доста добре запълнението на камерите. Почти сме приключили с изграждането на инсталацията за паставо запълнение. Това ще ни даде възможност да използваме целия отпадъчен материал /хвост/ и съответно ще осигури цялата ни потребност от запълнение. Съответно това ще елиминира необходимостта да се транспортира отпадък от производството към хвостохранилището. Всъщност малко количество ще отива в хвоста, а голямата част ще бъде използвана за запълнение. Следващия месец очакваме инсталацията за пастово запълнение да заработи. Конструктивната част и строителството са приключили.
- Предвиждате ли нови екологични проекти?
- Да, стремим се през цялото време да подобряваме околната среда. Предполагам знаете, че през 2008 г. приключихме запълването на едни такива пропадания. Предстои ни още работа по запълването на повърхностните пропадания. Има три такива участъка със стари пропадания. Втората част от запълването ще започне сега.
Един от големите ни екологични проекти е на хвостохранилището. Около него има един голям участък, който подобряваме. Всъщност във хвостохранилището трябва да се съхранява отпадъкът до края на живота на рудника. Направихме оценка, за да сме сигурни че е стабилно и може да покрие целия на рудника, както и да осигурим безопасност, за да няма аварии. Едно от нещата, които правим по отношение укрепване стабилността на това съоръжение е да разширим стената на хвостохранилището. Също така се опитваме да ограничим всякакви течове през стената към реките Воздол и Тополница, за да можем максимално да ги опазим чисти и да сме в екологичните граници. Това ще го приключим тази година. „Геотехмин” работят като наши подизпълнители в този проект. Около хвостохранилището изграждаме и буферна зона - засадени са дъбови дръвчета, което ще подобри естетически и визуално западната страна на хвостохранилището откъм Чавдар.
- Какви са изчисленията, още колко години живот има този рудник?
- Нашите изчисления сочат срок до 2020 година. Но това е третата година, в която инвестираме в активна проучвателна дейност и намерихме нови зони.
- Бихте ли направил една кратка характеристика на рудник Челопеч в момента - параметри, дълбочина, площ,?
- Дълбочината на рудника между шахтата и най-долното ниво е 735 м.
- Къде са новите точки на откритие?
- Те са по средата. Намерихме зони на север и сега ще проучваме в същия диапазон на юг и на запад.
- Значи инвестирате в технологии, в машини, в екология, в проучване, в център за обучение, за социални дейности. Колко инвестиции са направени до тук, откакто Дънди придоби предприятието?
- До края на миналата година бяхме инвестирали около 230 мил. щ. д. И между 2010 и 2012 г. планираме да инвестираме още около 120 мил. щ. д.
- В какво по-точно?
- В оборудване за новата фабрика, за разширението на производството. Инвестициите в рудника ще са насочени най-вече към промяната на извоза от шахта и наклонка, като това ще става посредством гумено-транспортна лента. За подобряване и разширяване на вентилационната система на рудника. Другата част от по-малки инвестиции ще бъдат насочени към подмяна и модернизиране на оборудването и автоматизация, тъй като голяма част от процесите ще бъдат автоматизирани. Така че след като приключим с всичко това, Челопеч Майнинг ще стане едно много модерно предприятие. А останалата част от инвестициите ще са в хората.
- Какво ще пожелаете на работещите в Челопеч Майнинг във връзка с професионалния им празник - Деня на миньора?
- Винаги пожелавам на хората да имат две неща - здраве и щастие, а имайки тези две неща, трето е финансови успехи и стабилност.

Вероника Начева е на 9 години, но вече е изявена народна певица. Зодия Лъв, което навярно я определя като победител. Тази година премина в ІІІ клас, като в бележника й отгоре до долу има само шестици. Освен отлична ученичка, тя е и отлична спортистка, с медал за бягане, учи пиано и народни танци. Бащата на Вероника Георги Начев по професия е машинист, но напълно се е отдал на всичко онова, което е свързано с развитието и популяризирането на таланата на неговата дъщеря. Като истински неин импресарио, той се грижи за обучението й, за творческите й ангажименти, за ушиването на носиите, за клиповете и дисковете. Споделя, че любовта към народната песен в семейството идва от неговата баба Маргарита Петкова, душанчанка, която навремето е била от първите певици в селото, а дядото Ангел Петков от с. Бенковски е бил музикант и е свирел на флигорна. Откакто Вероника се изявява със своето пеене на различни сцени из България, нейният бъща е плътно до нея, насърчава я, подкрепя я, помага й.

- Вероника, какво е да откриеш такъв голям форум като Десетия национален събор на народното творчество в Копривщица? Какво беше усещането, много ли се вълнуваше?
- Много се вълнувах, но се чувствах и много горда. Изпях песента „Денке ле”, която е пята от Невена Мечкарова от Златица и за което изпълнение е получила златен медал. Тя ме научи на тази песен, за пет дена трябваше да се подготвя. Когато ме чу да я пея, тя направо се разплака. Получих поканата да открия събора от Искра Шипева - директор на музеите в Копривщица. С радост приех, защото това бе голяма чест за мен.
- Получи ли поздравления за твоето изпълнение?
- Да, доста хора ме поздравиха, казаха ми че пея много хубаво, че ме чака голямо бъдеще и всички искаха да се снимат с мене.
- Тази най-силната ти песен ли е?
- Не, най-силна ми е „Заболяла се Калина”, но моята учителката - певицата Гуна Иванова ми каза да изпея „Денке ле”.
- Как започна да пееш, как разбра, че имаш талант?
- Когато още бях в детската градина, учителката ми Марияна Върбанова ме накара да пея „Свири, свири, щурче”. Това беше първата ми изява и всички ми казаха, че мога да пея много хубаво.
- След този успешен дебют какво се случи?
- Чу ме Снежана Борисова и тя сложи началото - започна да работи с мен и ме направи солистка на групата. Тя ме заведе в радио София, където взех участие в музикално-фолклорното предаването на Юлия Цанкова „По нашенски”. По време на това предаване там беше и народната певица Гуна Иванова, с която се запознахме. В началото тя не искаше да ме приеме за своя ученичка от етични съображения - да не ме отнема ученичка от своя колежка. Но половин година по-късно в Златица гостува Николина Чакардъкова. На концерта й ме пуснаха и аз да изпея една песен. А после тя ми каза: „Колко си мъничка и колко хубаво пееш! Но как да те взема при мен в Гоце Делчев, като е далече! А не искаш ли да учиш при Гуна Иванова?” И когато след седмица самата тя беше в Златица, ние още с две деца бяхме подгряваща група, тя ме е чула и каза: „Аз това диамантче ще го взема и ще го шлифовам. Ще му направя пътека, а то само ще си проправи път!”
- На колко години беше тогава?
- На шест години.
- И започна уроците си при нея?
- Още с отиването ми, тя ми даде да разучавам четири родопски песни и през август ме извика да пея в радио Благоевград.
- Къде се провежда обучението и как протичат уроците?
- В София, в културния дом в Красно село. До Нова година по четири пъти в месеца, след това по два пъти. Разпяваме се всички деца, след това тя се занимава с всеки от нас индивидуално - правят се упражнения за качване на тоновете, за разширяване на диапазона на гласа. Много се гордее с мене. Учи ме как да се държа на сцената, как да изговарям думичките. Най-трудно се оказва с високите тонове.
- А у дома упражняваш ли се да взимаш по-високи и все по-високи тонове?
- Да, упражнявам се.
- И откакто вече професионално се занимаваш с народно пеене колко и какви участия имаш, какви награди?
- Ходих в bTV при Росен Петров, в Кнал 1 два пъти, в предаването на Димитър Цонев, в предаването на Даниел Спасов, но може би участието ми в Копривщица е от най-голямо значение.
- Виждам тук медали, купи, изобразяващи лира, други статуетки?
- Да, този е от Панагюрище за патриотични песни, от Кресна, Благоевград, Радуил, участия в „Песента е дар от Бога” - Златица, в Чавдар, фолклорен фестивал „При шопите” в Казичане, Лозен, в Долно Драглище, „На крилете на песента” Правец и др. През м. май, например имах 15 участия.
- Къде учиш пиано?
- Пианото започнах при Даниела Лулчева в с. Чавдар, после с учителката Здравка Дикова. Но имам проблем с едното око и временно го прекъснах, също така и заради многото ангажименти и пътуването ми до София, което отнема много време.
- Виждам, че имащ две нови носии?
- Да, тази е копривщенска, а тази - родопска.
- Скъпи ли са?
- По 400 лв струва едната.
- За какво си мечтаеш Вероника?
- Да стана голяма певица - като Гуна Иванова.
- Може би един ден ще станеш прочута певицане не само в България, а и в чужбина и самата ти да откриваш и да обучаваша малки талантливи деца?
/ Смее се /
- Какво най-обичш да правиш през деня?
- Да карам колело, да си пиша по скайпа с приятели.
- Това твои почитатели ли са Славата да не те заслепи, да не те направи горделива?
- Не-е-е / смее се /
- А освен народна музика какво друго слушаш?
- Слушам рап.
- Какво ти казват съучениците ти в училище?
- Много се радват за мене и се гордеят, че съм им съученичка. И все питат - кога ще ходиш, да ни се обадиш, та да те гледаме.
- А твоите почитатели къде могат да видят твои изпълнения?
- Има направени дискове, клипове, почти всяка сутрин по фолклорния канал на Николина Чакардъкова пускат мои изпълнения, освен това в Youtube, V box 7 има много мои клипове.
- Какви нови неща ти предстоят?
- Доста нови неща, но татко казва още да не говорим за тях, за да не се развали магията.

Вероника Начева и нейното семейство изказват своята гореща благодарност за подкрепата, която получават от кметовете на Златица и Копривщица Нонка Каменова и Любомир Цеков, от Искра Шипева - директор на музеите и председател на ОбС - Копривщица, на всички, които подпомагат таланта на малката певици и й помагат при заснемането на клипове и издаването на дискове.

Инж. Иван Андреев - изп. директор на Българската минно-геоложка камара, пред в. Камбана

Инж. Иван Андреев е на 38 години и е роден в Пирдоп.
Завършил е МГУ „Св. Иван Рилски” гр. София, образователно-квалификационна степен „Минен инженер”, със специалност „Маркшайдерство и Геодезия”.
През 1995 започва работа в рудник Челопеч като замерчик (помощник на маркшайдера), след това става маркшайдер и през 1998 г. е назначен за Главен маркшайдер.
След 2007 г., като Главен маркшайдер води щита на метротунелите в София до завършване на проекта, който минава през центъра.

- Г- н Андреев, от кога заемате този пост и имахте ли конкуренти при избора Ви за него?
- На този пост съм от 1 април тази година. Това е кратък период, но още от първия ден се сблъсках с наболелите проблеми на бранша, присъствайки на разширено заседание на УС, където се приеха пакет антикризисни мерки за минно-добивния бранш.
За конкурентите за този пост не мога да кажа нищо конкретно, защото не знам кои са те и не съм се интересувал. Знам само, че кандидатите са били повече от 60 души, включително чужденци и българи, живеещи и работещи в чужбина.
Аз гледам напред - отговорността на позицията е огромна. Правя всичко, което е по силите ми, за да оправдая доверието на Управителния съвет и бранша. За няколко месеца не мога да оценя моята работа, защото все още се ориентирам, все още опознавам колегите, компаниите. Надявам се, че работя в правилната посока и оценката ще дойде от тях.

- Миньорството като професия и поминък по нашите земи не е от вчера, но какво е днешното значение на минно-добивната промишленост за икономиката на България?
- Наистина, според наши автори първото злато, добито и обработено в нашите земи е 4500 до 4000 г. пр.н.е. Някои стигат дори по-далеч, като твърдят, че то е първото произведено злато в света.
Към настоящия момент минно-добивната индустрия е от съществено значение за икономиката на страната. Малко под 5% от БВП се формира от бранша. Пряко заетите са около 28 000 човека, а в съпътстващи дейности още около 120 000 човека. Има цели райони в страната, където населението е заето в минната индустрия, което е единственият поминък там.
Освен това продуктите на минната индустрия са в основата на почти всички останали отрасли на икономиката, ежедневният ни живот също не може без тях.

- Какво е състоянието на рудодобива и изпитва ли някакви по-особени затруднения в условията на финансова криза?
- За 2009 г. общо минната индустрия регистрира спад на производството с 18,5%, а намалението на заетите е около 10%. През първите три месеца на 2010 г. според предварителни данни от НСИ производството също се движи надолу, но за април и май се вижда слаб растеж, спрямо същия период на миналата година.
С последните данни за месец юни ясно се вижда, че браншът е водещ и върви нагоре. На годишна база повишението на добивната промишленост е 13,4%, като отделните подотрасли имат различен принос. Въгледобив, рудодобив, добив на инертни и строителни материали, добив на скално-облицовъчни, инертни и строителни материали, индустриални минерали - всички тези подотрасли съответно изпитват различни трудности.
За рудодобива специално цените на металите се повишиха след резкия спад през 2008 г. и се повиши силно търсенето им. Търсенето от страна на най-големия консуматор на мед в света - Китай, се увеличи, освен това строителството започна да се съживява. Все още цените не са се възстановили до пиковите си стойности, но дългосрочните прогнози са добри. Освен това голям процент от рудодобивните компании възстановиха на работа хората, които се наложи да освободят заради икономическата криза.

- Каква е държавната политика по отношение на отрасъла и има ли несъвършенства Законът за подземните богатства?
- Не е тайна, че Българската минно-геоложка камара повече от 10 години се опитва да намери политическа воля за промяна на Закона за подземните богатства, защото нормативната рамка не отговаря на европейската и световна практика. В момента три са компетентните органи за минната индустрия - МИЕТ, МРРБ и МОСВ. Това е и най-големият проблем, разбира се, липсата на единен орган, който да изпълнява правомощията по Закона. Там са съсредоточени и нашите усилия на този етап, тъй като предстои гласуване в Народното събрание за проект за изменение и допълнение на ЗПБ, който Министерски съвет прие, конституиращ именно такъв единен орган за управление на подземните богатства. На следващ етап ще бъдат дискутирани и други промени в Закона, но това остава за времето след приемане на единна държавна политика за подземните богатства, най-вероятно към края на годината.

- Има ли държавна стратегия за бъдещото развитие на рудодобива?
- Страната ни е богата на полезни изкопаеми, но те са с ниско съдържание на полезни компоненти. В същото време държавата ни има възможност да добива редица скалнооблицовъчни материали, които се търсят на световния пазар, но практически ние добиваме само декоративни варовици, мрамори и гнайси.
За да се гарантира устойчивото развитие на минната индустрия в страната, а също така и на икономиката ни, е необходимо да има държавна политика и стратегия за бранша. В противен случай се работи „на парче”. Към момента няма подобна дългосрочна визия, но вече е сформирана работната група за изработване на държавна политика и стратегия. Камарата ще защитава интересите на бранша в тази работна група.
Освен това през месец септември тази година ние ще се опитаме да поставим начало на една много важна дискусия за устойчивото развитие на минната индустрия в рамките на Международна конференция, инициирана от БМГК, в която сме поканили представители на държавата, бранша, неправителствени и граждански организации, ще участват и много представители от чужбина. Надявам се тази дискусия да има положителен ефект върху всички участници и да се извлекат нужните изводи и заключения.

- Какви проблеми на бранша поставя камарата пред държавните институции и намират ли те отзвук и разрешение, т.е. има ли чуваемост?
- По решение на УС и разпореждане на Председателя на камарата са изпратени 180 писма, предложения, становища по различни актуални проблеми на бранша до отговорните ведомства.
Като приоритет бяха изготвени и предоставени на МИЕТ принципи на Национална политика за подземните богатства за приемане от Министерски съвет заедно с Концепция за усъвършенстване на законодателството в областта на подземните богатства и проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства в съответствие с подписания между БМГК и водещите политически сили Меморандум за разбирателство.
Подготвен бе и проект на Закон за Българската минно-геоложка камара.
Въпреки многократните сигнали, отправяни от БМГК, проведените срещи с администрацията и експерти е налице безсилие в държавната система и компетентните органи за справяне с ширещия се незаконен добив на подземни богатства в страната, което е крайно неприемливо от страна на законния и прозрачен бизнес. В някои подотрасли това недопустимо явление достига до 90% от общия добив (напр. в добива на скалнооблицовъчни материали).
За справянето с незаконния добив считаме, че трябва той да се криминализира, като БМГК е предложила в новия проект на ЗИД на ЗПБ такъв текст.
Има редица проблеми, които не можем да изредим сега, но се надяваме, че ще намерят решение в близко бъдеще.
За Камарата най-важно е да защити интересите на бранша като националнопредставителна организация на минния бизнес. Разбира, се помагаме и на конкретни предприятия да разрешат проблемите си. Основно се търси съдействието на браншовата организация за придвижването на забавени преписки, които бяха с хиляди в различните министерства.

- Двете големи рудодобивни предприятия в нашия район „Челопеч Майнинг” и „Елаците Мед” са пример за мащабни инвестиции, технологично обновление и увеличаване на производството. Къде сме ние, според тези показатели, спрямо други сродни рудодобивни фирми в България?
- Смятам, че е важно да се казва, че въпреки трудната икономическа ситуация има предприятия, които продължават да инвестират.
Например „Елаците-мед” АД за 2008 г. е инвестирало 27 млн. евро, а през 2009 г. - 16,5 млн. евро в проекти, свързани с модернизация на предприятието, управление и пречистване на водите, сигурност на депата за отпадъци и енергийна ефективност. Не остава назад и грижата за подобряване на безопасността на труда и здравето на работещите, както и реализацията на различни проекти, подпомагащи местната общност. Неслучайно Елаците са „Инвеститор за 2009 г.”
„Челопеч Майнинг” ЕАД от 2004 г. до края на миналата година е инвестирала над 230 млн. долара. Това са инвестиции в производството - ново оборудване за рудника и обогатителната фабрика; инвестиции за рекултивация и опазване на околната среда; инвестиции в повишаване на ефективността на работата - изграждане на наклонени галерии, увеличаване на добива, включване в производствения цикъл на полуавтогенна мелница; големи успехи са постигнати в областите безопасност на труда и обучение на персонала. Отделно ежегодно се реализират съвместни проекти, насочени към местната общност.
По отношение на социалната отговорност на тези предприятия мога само да кажа, че те са се доказали като такива в годините. Със сигурност са сред водещите в това отношение, при това става дума за целенасочена политика, а не за една-две акции.
По тези критерии „Челопеч” и „Елаците” и бих споменал и „Асарел-Медет” АД наистина са за пример и трябва да служат за репер на фирми не само от рудодобива или минния бранш, а и в други икономически дейности в България.

- И двете фирми имат амбициозни програми по отношение на екологията. Достатъчно ли е това, което се прави в това отношение и отговаря ли на европейските критерии и практики?
- И двете компании имат ясна политика по отношение на устойчивото развитие и инвестират в опазване на околната среда.
„Челопеч Майнинг” ЕАД между 2004 и 2008 г. осъществи мащабни рекултивационни дейности на площ от над 100 дка. И понастоящем тази дейност продължава и извън територията на дружеството с изпълнението на консервационен проект - изграждане на зелена буферна зона по продължение на западната страна на съществуващото хвостохранилище.
В момента например в областта на околната среда „Елаците-Мед” АД развива и концепция за управление на водите. Тя ще се осъществява поетапно до 2014 г. и включва изграждането на три пречиствателни съоръжения за замърсени води от рудник „Елаците”. Сега две от тях са във финална фаза на изпълнение.
Сигурен съм, че и двете предприятия имат амбициозни проекти в това отношение и за следващите години, защото тези дейности се планират дългосрочно. В минната индустрия се инвестира години, преди да се стигне до възвръщането на инвестициите.
По отношение на това дали направеното от тях отговаря на европейските практики - ако приемем, че Директивите на ЕС са граничната линия между добрите и лошите практики, то да, дори в някои отношения многократно ги изпреварва.

- Какво ще пожелаете на колегите си от минно-добивната промишленост във връзка с предстоящия празник?
- Бих искал да пожелая преди всичко здраве на тях и семействата им! Искам и да поздравя всички, свързали професионалния си път с миньорството, защото това наистина е не само тежък и отговорен труд, но и призвание за цял живот. Свалям шапка на всеки, който веднъж нагазил калта в галерията и усетил миризмата на рудник е приел да остане за цял живот Миньор.
Мога да кажа само, че за мен е чест да познавам и работя с такива достойни хора.
Бъдете здрави, колеги!

Д-р Кирил Ленгарски е родом от Кюстендил. Син е на покойния д-р Георги Ленгарски, един от дсетимата заслужили хирурзи в България. В МБАЛ - Пирдоп постъпва на работа преди четири месеца, след като научил, че в Пирдоп набират хирурзи. Преди това е работил в Кюстендил, преминал е през обучение и специализация в някои европейски държави и е убеден, че като специалист е ней-добре да се развива в собствената си държава.
 

- Д-р Ленгарски, с какво Ви привлече пирдопската болница?
- От моя приятел д-р Въжаров, стоматолог, бях чул, че в тази част на България - Пирдоп, Златица, Челопеч и Мирково хората са добри и гостоприемни. Освен това в нашите среди се знае за пирдопската школа хирурзи, „отгледана” от д-р Велчев, за когото моят баща ми е говорил. Исках да се запозная с него, но за голямо мое съжаление той вече бе починал. Знам обаче, че той е бил голям хирург и е оставил дълбока следа в хирургично отделение, в болницата и сред хората на тези седем общини. Той е развил още едно време лапароскопската хирургия. Искам да подчертая, че в Академията, на която съм възпитаник, в първа и във втора хирургия където съм се обучавал, лекарите хирурзи говорят с уважение за Пирдопската школа, за това, че от тук са тръгнали и са се доказали много известни хирурзи днес - проф. Владов, д-р Балкански, д-р Коташев, д-р Мечкаров, д-р Сергеев и др.

- Как заварихте отделението при постъпването си?
- Когато дойдох тук, хирургията не беше в добро състояние. Всички не можеха да преодолеят липсата на д- р Велчев и пациентите като че предпочитаха да се оперират в София. Заварих д-р Динев, които е завеждащ в момента и д-р Попов. Мисля, че трябва да се положат не малко усилия, за да може хората от района да възвърнат доверието си към болницата и ХО, може би като се привлекат нови специалисти.
- Какво е положението с отделението в момента?
- Благодарение на зав. д-р Динев хирургията започна да се възражда и се започнаха да се правят операции, някои от които доста тежки. Имаме напоследък една гордост с една операция по спешност, в условията на остра кръвозагуба, това е нещо, с което малко клиники в България биха могли да се похвалят.
- Лапароскопската технология бе въведена тук преди години от д-р Велчев. В какво състояние е апаратурата?
- За мое най-голямо учудване е в много добро състояние, което потвърди и д-р Коташев, който е работил с нея. Ние имаме възможност в момента да извършваме т. н. безкръвни операции, или мини инвазивна хирургия, лапароскопска холецистектомия /оперативно премахване на жлъчния мехур/, така известни като „трите дупки”. На следващия етап имаме идеи да закупим апаратура, която вече е висш пилотаж в безкръвните операции. Американците я наричат SILS, което означава Single incision Laparoscopy surgery. Вместо през три дупки, само през една се извършва процедурата, т.е. премахва се жлъчен мехур, апендикс, миоматозен възел, херния.

- За тази висша класа безкръвни операции имаме ли обучени специалисти?
- Да, това е д-р Коташев, аз също съм завършил съответни курсове. Важното е, че в мемента имаме достатъчно апаратура за извършване на безкръвни операции. имаме достатъчно апаратура.
В България този метод все още не е широко разпространен, но в бъдеще той ще измести настоящите оперативни практики и ще се наложи.
Хирургията в Пирдопската болница е със здрави традиции - тук са идвали и са се оперирали хора от цяла България с тези модерните лапароскопски апарати за безкръвни операции. И аз смятам, че е време хирургията отново да се възроди. Просто делото на д-р Велчев трябва да бъде продължено. В негова памет ние всички трябва да възвърнем авторитета на това отделение, което да бъде локомотивът на болницата, както преди.
- Ще успеете ли да защитите още клинични пътеки?
- Ще се наблегне на коремната хирургия, ако можем да отворим някои неща които сме ги правили - запушвания на съдовете, различните емболии и тромбози. Другото, което може да се отвори е травматологичен сектор към хирургично отделение и да се започнат травматологични операции. Двамата управители д-р Стоянов и Любомир Васев имат идея да се отвори като допълнителен сектор към хирургията и ушен сектор. Водят се преговори с проф. Едрев. Друг сектор ще бъде гинекологията, защото смятам, че при такава заболеваемост, каквато напоследък има в България, необходимо е в МБАЛ да има гинекологично отделение. Защото всяка жена рано или късно има нуждата ако не от друго, то поне от един консултативен преглед от гинеколог и за нейното самочувствие и за предпазване от различни заболявания. Има идея и за урологичен сектор, но това ще стане постепенно.
- На територията на района има три големи индустриални предприятия и опасността от производствен травматизъм съществува. Възможно ли е да се осъществява при нас и неврохирургия?
- Да, така е, но е необходимо поне един от нас да получи квалификация и съответния сертификат, за да може да се осъществява на място най-належащото. Тумори на мозъка няма да оперираме, но за травмите на черепа би трябвало да има адекватна намеса.
- Харесва ли Ви тук и ще останете ли за по-дълго?
- Засега тук се чувствам добре, хората са добронамерени и вече имам приятели от Копривщица до Буново. В условията на тежка финансова криза хората са изтощени, изнервени и една добра дума, едно човешко отношение ще им се отрази повече и от най-доброто лечение. Те
просто искат да им се обърне малко внимание, те идват с болка, а на болният човек трябва да се гледа, като на приятел, както казваше моят баща „Между лекаря и пациентът трябва да се получи харесване”, т.е. ти трябва да умееш да убедиш един човек да ти се довери, да станеш съпричастен с неговата съдба и ако можеш да му помогнеш.
Ние сме хората, които сме се клели да помагаме и да облекчаваме болката на хората. И лекарите и пациентите сме взаимно свързани и взаимно сме си нужни. Те не могат без нас, както и ние без тях.
Искам да благодаря на всички хора от Козница до Гълъбец за доброто посрещане, сърдечното отношение и доверие към мен. Надявам се и в бъдеще да продължим така - отношенията ни да се основават на доверие и взаимно уважение.

Антоанета Илиева, кмет на община Пирдоп 

- Г-жо Илиева, с какви успехи община Пирдоп ще посрещне тазгодишния празник на града?
- Приемам този въпрос и съответно отговор като своеобразен отчет за годината от миналия празник до сега. Бих я определила като поредната успешна година от мандата. Конкретните неща, които са се случили, ще аргументират оценката, която давам.
През тази година се придвижиха напред спечелените големи проекти. Въпреки че когато газим кал, нямаме вода и всеки пореден дъжд запушва канализацията, каквото и друго да говорим, не би имало значение. Защото това е ежедневието ни. Докато не решим тези проблеми, всичко останало не е толкова важно. Не деля нещата на важни и маловажни, но има неотложни.
Вече сме на финалната права при реализирането на проекта за Душанци. Това ни отне две години, от които почти една година вече сме със сключен договор. До тогава всичко беше проектиране, документи, внасяне, чакане за оценка. Миналата седмица бях поканена от Калина Илиева - изп. директор на Държавен фонд „Земеделие” бях поканена за да получа процедурата, излязла от предварителния контрол, за който документите са внесени на 30 март. Дейностити по трите проекта ще се извършват в едни изкоп и не би трябвало да има трима изпълнители. Затова те се обединяват в един проект. Тази специфика прави различен начина на подготовка на документите. От една страна трябва да се съобразим със ЗОП и да не разделяме процедурата, в същото време ще отчитаме три европейски проекта, като документацията е стриктна за всеки един от тях. И именно това забави нещата при предварителния контрол, тъй като Агенцията за обществени поръчки ни вкара в специален мориторинг. На 26 юли направихме предварителното обявление и започнаха да текат 52-та дни от него. След това се отварят документие. Безспорно ще има много кандидати, интересът от строителните фирми е много голям, а най вероятно ще има и европейски фирми. Фактически след избора на изпълнител започваме да работим в Душанци. В сметката имаме преведени авансово 6 млн. лв., което е 50 % от стойността на проекта. Така че спънки няма. са ни преведени като авансова сума, каквото беше и решението на ОбС.
Мисля, че е голямо постижение ако едно село бъде с изцяло подменени водопровод, канализация и възстановяване на настилката след това, едно село без дупки по улиците, без ежедневни аварии и спиране на водата, без проблеми с канализацията, което ще отговаряме на европейските изисквания относно пречистване на отпадните води. Ще ни остане да довършваме дребни неща, свързани с инфраструктурата и да извършваме дейности със социална насоченост.
Големият интегриран воден проект „Водопровод, канализация, пречиствателна станция за отпадни води на Пирдоп”, който е внесен на 19 януари миналата година е вече във фокуса на на управляващия орган в Министерството на околната среда и водита. Миналата седмица получихме покана за внасяне на коригирано предложение, в съответствие с новите изисквания. В момента, в който имаме тази проектна готовност, записваме се за консултативна среща в Министерството на околната среда и водите. След като се каже, че нещата отговорят на изискванията на ЕС - сключваме договор. И започваме процедурата с искането за авансово плащане, процедура за избор на изпълнител, надзор, управление на проекта и т. н.
- Това ли са най-значимите проекти за мандата Ви?
- Смятам, че тези два проекта, чрез които ще се решат проблемите с инфраструктурата в Душанци и Пирдоп са изключително важни. И ако тези неща започнат да се правят по мое време, въпреки че не биха могли да бъдат завършени, смятам че съм свършила работата на кметовете от прехода и може би за толкова години напред, като ангажимент на местната власт към населението. С решаването на този проблем решаваме проблемите на хората за 20 години напред, които е следвало да бъдат решени, но по обясними причини това не е станало, тъй като до сега не е имало възможност да се търсят и да се получават такива средства.
- Какви други проекти за кандидатстване предвижда общинската администрация?
- В момента тече проектът за изготвяне на техническа помощ за рекултивацията на сметището, който е в процес на работа. Получихме авансовото плащане от 20 %, което е изплатено на изпълнителя.
Друг проект, който внесохме е за саниране на СОУ „С. Савов”. Той е на стойност около 1 млн. лв. Друг проект който подготвяме за м. септември при отварятне на мярка 322 по програма за развите на селските райони е проектът за реконструкция на парк Градска градина. Там се придържаме към някогашния идеен проект - с амфитеатър където е шадраванът, детски площадки, алеи, изцяло ново оформление на ландшафта, автоматична поливна система за тревата, реконструкция на оградата. Предстои ни да го проектираме в работен вариант.
В началото на мандата много бях обнадеждена - европейски пари, проекти, кандидатстване. После потънахме в един застой, който ни обезсърчи. Истината е, че с нещата, които вече се случват около Душанци, започвам да бъда оптимист. Финансовите трудности, които имаме рефлектират върху всяка област, но мисля, че е дошла превратната точка и сега - само напред. Може някой да каже, че вече трета година говорим само за проектите. През първата година бяха документите, през втората - оценките, сега вече започваме строителство. Догодина ще говорим само за копане. Но дотогава не мога да направя нито една улица, нито един тротоар.

- Има ли вече светлинка в проблема болница?
- Най-важното е че понятието „здравна карта” вече съществува за Софийска област и че в нея нашата болница съществува като МБАЛ - Пирдоп, с 48 легла, което не е от особено значение. С новото ръководство, както и с компетентностите на д-р Стоян Стоянов и предложенията, които излизат от колектива, нещата започват да вървят към добро. На срещата преди две седмици в Аурубис се изясниха проблемите, които разбуниха духовете - за Медицинския център, центъра в Златица, реши се проблемът с АГ отделение. Стигна се до консунсус по отношение на това, което трябва да се промени. В момента чакама да получим окончателния вариант на одита. Най-важният момент от него е, че когато ние си изпълним нашите ангажименти като общинско ръководство, т. е ОбС е принципалът и решенията трябва да бъдат негови за няколко структурни промени, предприятията се ангажират със значителни суми. Трябва да има добро взаимодействие между Медицинския център и МБАЛ. В одита е препоръчано те да бъдат под една шапка и тя да бъде МБАЛ. Вливане ли, обединение ли - формата ще бъде решение на ОбС и управителите би следвало да го изпълнят. Най-вжажно в одита са няколко цифри, които внасят много яснота и оптимизъм.
За този петгодишен оздравителен или бизнес план - за 2010 г. дофинансирането от предприятията е 1 404 000 лв. Тези пари ще влязат при нас, като е предвидено от тях да се разплатят неразплатените суми от около 800 хил. лв от минали години, което в момента дърпа болницата назад. Защото при сегашната си работа, в момента те се справят с текущите си задължения. През 2011 г. отново е предвидено 100 % дофинансиране. Според анализа, който е направе, при тези работещи отделения, при определения лимит от Здравната каса, недостигът се предвижда да бъде 542 хил. лв., които предприятията ще дофинансират. Третат година - 2012, ако нямат неразплатени суми, ще се реши проблемът с недофинансирането на клиничните пътеки. Има ли ги тези пари, ще ги има и специалистите, персоналът ще си взима редовно заплатите, ще се плаща навреме за медикаменти, консумативи и всичко останало и болницата ще работи. През 2012 г. вече е предвидено съфинансиране от страна на общините. Ние ще поемем ангажимента като наш.Тогава от нас дофинансирането ще бъде 10% - 65 хил. лв. и 90% от предприятията, или общо дофинансиране от 654 хил. лв. През 2013 г. съфинансирането е 30 % - 205 хил. лв, от общината, 70 % от предприятията - 478 хил. лв . Надявам се че дотогава кризата ще е отминала, а като имаме такова задължение, сумата ще бъде предвидена в бюджета. Въпреки, че по мненията на специалистите много субективни неща ще оказват влияния в здравеопазването в страната. През четвърттата година 2014 г. - предвидено е 50% на 50% - по 280 хил. лв. И от 2015 г. евентуалният недостиг на средства да се осигурява само от общината. Специалистите твърдят, че дотогава болницата ще се е стабилизирала, ще се е доказала и може би няма да има необходимост от дофинансиране. От началото на 2011г. се очаква да влязат в сила частните здравно-осигурителни фондове. Коренни промени ще има във финансирането на услугата здравеопазване в България, така че може и да няма нужда от дофинансиране, тъй като тя ще се самоиздържа. Значи и дума не може да става за отлагане във времето смъртта на болницата, а за едно дългосрочно оздравяване и стабилизиране напред във времето.
- През тази година общината получи престижни национални награди във връзка с работата й за хората с увреждания.
- Смятам че и двете отличия, които получихме са изключително ценни за община Пирдоп. И двата пъти общината бе наредена след община Варна. По време на презентацията казах: „Нама малка помощ, стига тя да бъде оказана на време. Не сме направили кой знае какво, но семе го направили, когато тези хора са имали нужда. Няма малка помощ, стига тя да идва от сърцето и да е навреме. Открихме клуба на инвалида, обновихме изцяло дома за стари хора, по социалната програма с Аурубис, по проекта със Социалния инвестиционен фонд, със всички средства, които сме отделяли от бюджета. И тази година имаше нужда от реконструкция в кухненския блок по предписание на РИОКОЗ. Струваше ни 5-6 хил. лв, но вече е направено. Навсякъде, където правехме ремонти е създаден достъпен подход.
- Успяхте ли достатъчно да обезпечите младежките дейности и спорта?
- Тази година, предвид трудния бюджет, който се очертаваше от началото на годината, предложих в социалната програма с Аурубис да се предвидят средства за спорта. Те бяха насочени към всички клубове, които са ползвали средства от общината за участия в състезания. Не казвам, че това е всичко и че това е достатъчно. Но това бе начинът, чрез който за още една година запазихме нашите клубове, да бъдат те конкурентноспособни, да имат възможности да се явяват на състезания, да бъдат домакини на състезания Това са клубовете, които действат на територията на общината - тенис клубът, клубовете по волейбол, по карате и лека атлетика.
В социалната ни програма с Аурубис е включено и вече започва проектиране за сградата на бившата детска градина под гимназията, която ще бъде превърната в Младежки център. Вече е избрана фирмата за проектиране и в рамките на 45 дни проектът трябва да се изготви. И през септември, когато отново се отвори програмата за селските райони смятаме да внесем този проект, който Аурубис изготвя, за да се търси финансиране за строителството. Центърът ще бъде комбинация между спортна дейност и клубове по изкуства - художествени занаяти, школа по танци, школа по пиано и т.н. Предвижда се този център да обхваща извънкласните занимания на децата от І до ХІІ клас. Идеята ни нашите ученици да имат възможност за пълноценно прекарване на свободното време. Предвидена е реконструкция на сградата, преустройство на двора, отвън се предвижда тенискорт, асансьор за достъпна среда, фитнес зала със съблекални.
- Сметището се руши и се разграбва.
- Във връзка с мое писмо до Министерството на екологията, затова че сме приемно депо и че в момента пирдопчани плащат за обработката на отпадъците на всички общини, попитах и какво става и ще стане с регионалното депо. На по-сетнешна среща с министъра на околната среда и водите обясних, че седемте общини от района сме направили постъпки за сдружение, всеки ОбС е взел решение, включително и ОбС - Златица, дори че сме приели Устав и че е избрано името на сдружението. Кметът на Златица обаче обжалва това решетние, което разбрах било вече приключило. И сега общините трябва да направим това Сдружение. Без него нищо не можем да се предприема.
Трябва да се изготви справка за извършените и неизвършени строително-монтажни работи, с цел окончателното завършване на обекта. Община Златица да проведе нова обществена поръчка за избор на изпълнител. Аз ще завърша проекта за рекултивация на временното сметище, но според предписанията не мога да започна рекултивацията преди да е заработило регионалното депо. Най-важното е да има регионално сдружение. Но аз не съм оптимист и мисля, че с Нонка Каменова няма да имаме нито регионално сдружение, нито регионално депо. В началото на септември областният управител ще направи среща с всички кметове. Своевременното завършване зависи от усилията на всички общини. Всички сме отговорни. Но според мен депо ще има, когато Златица си избере друг кмет.
- Удовлетворена ли сте от културния живот в общината и от изявите на самодейците?
- Цялата година преминава под мотото на 580 г. Пирдоп, чествания на кръгли годишнини на наши съграждани. И тази година Влайковите дни преминаха успешно. С успехи могат да се похвалят хористите на Европейския шампионат по фолклор „Еvго Folk 2010″ - Несебър, на малките и големи танцьори от Ансамбъл „Средногорска младост”, които донесоха златен медал от Детския международен фестивал в Приморско и от фестивала на музите в Созопол, на театралите с постановката „Бораня”, която бе много професионално направена и също бе представена в Созопол.
- Ще присъства ли на празника официална делегация от побратимения на Пирдоп град Егоревск?
- Както всяка година и сега очакваме официалната делегация, която ще бъде от четирама човека, трима от които са депутати в местния парламент. Продължаването на тази традиция, възстановена от кмета Цанко Цанов, е израз на най-добрите ни намерения на мен и общинското ръководство за продължаване на това партньорство с побратимения ни град Егоревск. За съжаление през миналата и през тази година, заради световната финансова криза не направихме обмен на групи ученици, но запазваме посещенията на официалните делегации. Делегацията пристига на 30 юли, ще присъства на празника на следващия ден и останалата част от престоя си ще прекара на морето.

- Г-н Гарчев, до къде стигнаха нещата с двата одобрени големи проекта, които общината спечели?
- Продължаваме да чакаме засега. Подали сме за одобрение процедурата за избор на изпълнител. Три месеца чакахме, след това получихме писмо, с две забележки по процедурата, които трябва да отстраним. Отстранихме ги и пак ги внесохме и от тогава нямаме отговр. Дано не чакаме още три месеца. От там нататък предстои провеждането на тръжната процедура. Дано и след нея да няма обжалвания, които още да ни забавят във времето.
По същата програма кандидатстваме и с още един проект за входящия път на Антон. Доколкото знам, други общини, които са кандидатствали за пътища са получили официален отказ. Ние още нищо не сме получили - нито да, нито не. Но дори и да е отказ, нека да го получим, за да се разбере какво в проекта не съответства на програмата за развитие на селските райони. И ако бяхме получили такъв отговор, през тези два месеца бихме могли да поправим това в проекта. От фонд „Земеделие” са дадени два телефонни номера за получаване на информация, но потърсим ли я, съобщават ми само, че нямам писмо. Аз знам достъпът до експертите, които гледат проектите не можем да имаме, но все пак биха могли да кажат - да, гледа се процедурата, ще стане до края на месеца. Аз не искам да говоря с този експерт, а просто искам да получа конкретна информация за движението на нещата.
Евентуално по същата програма ще подготвяме проект за туристически дейности. Още не са избистрени нещата, но може би това ще бъде една бъдеща екопътека и оформяне на мястото около параклиса и чешмата. По програма Регионално развитие сме внесли проект за саниране на училището. Дали ще има резултат все още не се знае. Главната заслуга за този проект е на секретаря на общината Цветелина Костова.
По същата програма има възможност църковното настоятелство да кандидатства за ремонт на църквата, разбира се с наша помощ. Намерили сме човек, който да изготви проекта като дарение. Документално нещата с църковната собственост са по-сложни, но ще се опитаме да отстраним подобни пречки. Преди години направихме рамонт на покрива, тъй като течеше много - с дарения, с доброволен труд и с малка помощ от общината. Сега не тече, но пораженията от преди ремонта са много и трябва да се отстранят.
Има изменение по наредбата, по която се приемат тези проекти - ако общината кандидатства, трябва да е завършил предишния проект, за да вкарва нов, а църковното настоятелство се явява като неправителствена организация. Ако успеем да осъществим проект за ремонт на църквата - ще съм много доволен.
- Какво е намалението на бюджета ви и как ще се отрази то на общината?
- На предстоящата сесия на ОбС на 3 август предстои отчитането на бюджета за шестмесечието. Ще има корекция, поради намаляването на бюджетите в национален план, но това трябва да се приеме от ОбС. Ние работим с много по-малко хора, така че не ни се налага намаляване на администрацията, или излизане на служителите в неплатен отпуск. Явно, че трябва да се направят тези съкращения, икономии, но ние много отдавна сме направили това. От тези икономии успявахме да направим нещо странично и сега на практика ни се връзват ръцете, защото няма да имаме икономии. Намаляха се средствата за капиталови разходи - ремонта на четвъртокласната пътна мрежа го извършихме и договорът е по старите цени, така че сега ще трябва да доплащаме от наши средства по тия договори.
В общата рамка на бюджета 10% е орязването. При първоначален бюджет 822 500 лв., сега той става 740 800 лв. Най-голямо е намалението при капиталовите разходи. Там орязването е 15 %. За общинска пътна мрежа парите са орязани с 15 %, което е 8 600 лв., а бяха 10 100 лв. Много малко остават и нишо не може да се направи с тях. Парите за зимно почистване също са намалени с 10 %, за местни дейности - също с 8 %. В сферата на образованието нищо не се пипа. В държавни дейности са орязани праите за общинска администрация - 12%, здравеопазване - 6% и културни дейности - 10 %. Най-зле това ще се отрази на по капиталовите разходи и зимното почистване. Едва се справяхме и досега. На Козница винаги е зле през зимата - трябва да се опесачава, да се чисти. Но някой е изчислил тези средства може би на база население, а не на географските дадености.
- Възстановихте ли улиците, които пострадаха от пороите?
- Те са 7-8, след дъждовете просто се превълнаха на дерета, не може да се мине и пеша по тях. Направихме протокол, обърнахме се към съответната комисия за евентуално подпомагане. В началото, доколкото имахме финансова възможност позасипахме една улица, още малко ни остава и по втората, но всичкото това е временно. Имахме малко спонсорство, насипахме с чакъл. Ако бъдат отпуснат тези средства идеята ни е да успеем да насипем тези улици с истински чакъл, след което да се валират с валяци. Иначе наливаме от пусто в празно. Ние насипваме, дъждът го сваля и т.н. Само харчим пари. Част от тези улици са включени в спечеления проект, но поне още 3 месеца ще се чака, но дотогава можем ли да ги оставим така?
- До къде стигнаха взаимоотношенията с превозваческата фирма „Клюнчев”?
- Няколко пъти имаше отсрочка от страна на ОбС, през което време фирмата трябваше да отстрани проблемите в обслужването ,както и да представи програма за повишаване качеството на обслужването. Но такова нещо не се случи и вчера бе връчено официално предизвестие за прекратяване на договора. Докато се направи конкурса за нов превозвач, ще има фирма която ще извършва превозите.
- Имате ли проблеми с почистването?
- Проблем е че в края на юни бе преустановена програмата по трудовата заетост. Това все пак си беше една помощ за общината. Имахме две жени, сега няма кой да поддържа хигиената. Правихме инициативи за почистване на селото - включиха се децата, администрацията, но това не може да е постоянно. Взехме една жена почасово - да помете плащада, да изхвърли кошчетата, но не е достатъчно. Да се надяваме, че пак ще ще се възстановят нещата.
- Разбрахме, че тази и следващата година в училището ще преподава учителка от Корпуса на мира?
- Да, това е една млада американка. Училището е подготвило и подало документи за тази цел, които бяха одобрени. Общината помогна с това, че осигурява жилище, в което тя ще живее. В момента се прави основен ремонт на апартамента, който ще бъде оборуден с най-необходимото. До започването на учебната година ще бъдат организирани разговорни курсове по английски език за деца и за възрастни, които може би ще се провеждат сред природата. След това в училището ще бъде определена съответната учебна програмата, кото тя ще преподава на всички класове.
Тази година за първи път детската градина няма да затваря през летния период. Беше нужно да има поне една сборна група, която да поеме децата, които няма кой да гледа през летните месеци.

- Културният живот през лятото?
- Много е активен, благодарение на новия председател на читгалището. Има развитие в дейността. Започнаха спортини празници - тенис на маса, волейбол, футбол, нищо че е летен период, има много желаещи за участие, тъй като младежите са по-свободни. През август ще си направим традиционния поход до „Петте чучура”, който е един стабилен преход от 4 и половина часа.
Пенсионерити също водят активен живот, участват почти във всичко. Дори вчера / 20 юли / на празника на църквата една група беше горе на чешмата, имаше курбан и всичко както се полага за празник.
- Развива ли се стопанството на общината?
- Общината отглежда около два дка картофи, които са за нуждите на детската градина и на социалния патронаж. Когата дойде време за вадене, в акцията се включва администарицията и служителите от тези заведения.
- Как са нещата с медицинското обслужване?
- Там нещата са канализирани. Има още една зъболекарка, която иска да ползва кабинета и този въпрос скоро ще бъде решет.
- Някакво друго интересно събитие?
- Приключихме с изкъпването на козите против бълхи, с решение на ОбС и под контрола и със съдействието на администрацията. На някой може да му се стори незначинелно, но за нас това бе важно. Козите не са били къпани няколко години - собствениците им са пенсионери, нямали са средства. Общината закупи лекарството, организирахме две къпания и най-вече успяхме да го направим преди големите жеги. А бе, селски емоции!..
- Е, все пак се случват и интересни неща и през лятото…
- Да, случват се все пак разни неща, но трябва по-крупни неща да се случват, а сега стоим с вързани ръце. Има някакво разминаване между държавните и общинските структури. А нали и нашна цел и тази на правителството е да се усвоят европейските пари. Въпросът е да работим заедно, да си помагаме, а не само общинските власти да бъдат заплашване със санкции. Уж работим заедно, ама не сме заедно. Би трябвало държавните институции да работят малко повече с общините, да бъдат по-отворени, за да се работи по-ефективно и по-бързо да се случват хубавите неща.

• инж. Светослав Петров, директор на Държавно горско стопанство - Пирдоп пред в. Камбана

- Г-н Петров, за обществеността в Средногориието е итересно дали Държавно горско стопанство Пирдоп в ситуация на икономическа криза извършва необходимите меропприятия за подържане на горите. Извършват ли се мероприятията, от които няма приходи за стопанството, а само разходи, наприер залесяването?
- Благодаря за Въпроса. Държавно горско стопанство Пирдоп извършва така наречените лесокултурни мероприятия в държавния горски фонд. Тези мероприятия освен залесяването са попълване и отглеждане на създадените култури, сечи без материален добив, нправа на нови и подържане на съществуващи минерализовани ивици, маркиране на подлежащите за сеч дървета и др. През настоящта 2010г. стопанството трябваше да залеси и залеси 236 дка - изпълнението на това мероприятие е 100%. Попълването на културите също е изпълнено на 100%. Попълнени са култури на площ от 60 дка. Отглеждането на културите се извършва неколкократно през първите три години. До момента през 2010г. са отгледани горски култури върху площ от 448 дка. Възложена е направата на 30 км. нови минерализовани ивици. Обществото трябва да знае, че въпреки, че има световна икономическа криза лесокултурните мероприятия в държавните гори се извършват съгласно предвижданията на лесоустройствените проекти.
- Може ли да дадете разяснения какво се цели с всяко едно от тези мероприятия?
- На всички е известно какво се цели със залесяванията. Искам обаче да подчертая, че целта на съвременните лесовъдски системи е насаженията да се възобновят сами. Предимствата от това са очевидни. На първо място фиданките произлизат от дървостой който е най-приспособен към конкретните условия на средата. Предците на настоящите зрели дървета и респективно на тяхното поколение - новите фиданки са се развивали при тези условия векове наред без антропогенна намеса. Естественият отбор е довел до това да се запазят най-добре приспособените към конкретните условия на средата - тези които имат най-добри генетични заложби. Понастоящем залесяванията са съсредоточени само там, където по някаква причина естественото възобновяване е компрометирано, в опожарените гори и за създаване на нови гори върху незалесени земи. Залесява се с местни дървесни видове с цел да се опази биоразнообразието. На второ място при извършване на залесяване трябва да се полагат значително повече усилия за оцеляване на младия дървостой. Практиката показва, че изкуствените насаждения са по-неустойчиви. Още при преместването на фиданките т разсадника в гората те изпитват стрес, породен от редица причини. В последствие трябва да се реши въпроса с конкуренцията на тревите, храстите и издъните и.т.н. на трето място разбира се е въпроса за стойността на залесяването. Това е скъо мероприятие. Тъй като не всички залесени фиданки оцеляват следващите три години на местото на загиналите се засаждат нови, това наричаме попълване. Отглеждането се извършва основно чрез окопаване и разрохване и косене на трева около фиданките. Направата на минерализовани ивици е противопожарно мерориятие. Известно е, че за да има огън едно от условията е да има горим материал. С направата и подръзката на минерализованата ивица се отстранява горивния материал. Едно от най-важните лесовъдки мероприятия е маркирането на полежащите за сеч дървета. При него се следват естествените биологични процеси и се моделира развитието на насаждението.
- Известно е, че голяма част от горите в района попадат в зоните по НАТУРА 2000. Как се отразява това на горскостопанската дейност?
- Наистина по-голямата част от горите в района попадат в зони по НАТУРА 2000. В горите на община Пирдоп и община Чавдар тези зони заемат над 90% от площта им. Във всяка зона са определени режими на защита, а оттам и съответни ограничения в горскостопанската дейност. Тези ограничения са основно в сезоните на сеч и процента на ползване при възобновителните сечи. Големият процент на зоните по НАТУРА 2000 в района, а и в цяла България показват, че горите са правилно стопанисвани от българските лесовъди и имат голяма екологична стойност.
- Във връзка последните Ваши думи можете ли да дадете примери, как горскостопанската дейност е съобазена с екологията?
- Цялата горскостопанска дейност в горите на България е поставена на екологични основи. Екологичният мениджмът на всяка една екосистема трябва да се подчинява на два основни принципа - повишаване на биопродуктивността и повишаване на екологичните стабилизиращи параметри на екосистемата. Както бе посочено целта на лесовъдските системи е насажденията да се възобновят семенно по естествен начин. В случай, че това не е възможно семената за бъдещите фиданки се събират от специални насаждение - т.нар. семепроизводтвени насаждения от дърветата с най-добри качества. Един от екологичните принципи е принципът на „самоизреждането” - намаляване числеността на популациите в резултат на изменение на възрастта. При отгледните сечи се решават въпросите за регулиране на състава (оставят се дървета от желаните и качествени дървесни видове) и подпомагане на развитието на най качествените дървета. Следвайки принципа на „самоизреждане” се оползотворява дървесината, която би изгнила. При стопанисването на горски комплекси лесовъдите се водят от още два принципа. Първият е да не се изважда (сече) повече дървесина, отолкото е прирастта. Вторият е постояство и равномерност на ползването. Спазването на тези принципи гарантира устойчивото развитие на горските екосистеми. Настоящата световна икономическа криза отново показа, че мениджмънта на всяка човешка дейност трябва да води до устойчиво развитие. В последните години обществото дава все по-голяма оценка на специалните функции на гората. Няма да се спирам на известните на всички водоохранна, противоерозионна, брегозащитна, ирекреационна и мелиоративна функции. Все по-голямо значение се дава на ролята на горското стопанство в борбата с климатичните промени. В обществото все още има неразбиране, че докато растат горите поемат въглерод и превъщатавъглероният двуокис (CO2) от атмосферата в полезни форми като въглерод в органичната маса на дървесината и почвата. Вече в редица страни е призната важността на продуктите от отсечена дървесина за смекчаване на климатичните промени. Все още обаче, не може да се оцени ефекта от „складиране” на въглерод в дървесните продукти. Продуктите от отсечена дървесина са дефинирани като дървени материали, добити от горите, които се използват за продукти като мебели, шперплат и хартиени продукти или за енергия. Тези продукти формират съществена част от въглеродният цикъл. Те имат ефект върху този цикъл, защото запасът от СО2 в дълговечните дървесни продукти може да се задържи на същото ниво, да се увеличи или да намалее. Въглеродът в продуктите от отсечена дървесина преминава през различни етапи и складови нива докато накрая пак се върне в атмосферата. Следователно променяйки търенето на дървени продукти може да влияем върху глобалният цикъл на въглерода и да се борим с климатичните промени. Очевидно смекчаването на климатичните промени се основава на образуването на материален запас от въглерод. Друг ефект се получава чрез употребата на дървесните продукти като заместители на по-енергоемки материали или за намаляване на употребата на фосилни горива чрез заместването им с дървесна биомаса. Последните изследвания показват, че производството на стомана и бетон за строителството изисква над два пъти повече енергия отколкото за продукти от дървесина, освен това е съпътствано с по-голямо производство на парникови газове. Комбинацията от тези два ефекта е много добра - първо използваме дървесните продукти като строителни материали, в които е складиран въглерод и заместват по-енергоемките материали, и след това в края на жизнения цикъл на дървесния продукт за производство на енергия като заместител на фосилните горива. От голяма важност е и удължаването на живота на дървесните продукти. Това може да стане чрез по-правилна употреба, подобряване на защитата на дървесианта и рециклиране. Тъй като дървесината е възобновяем ресурс, употребата и при устйчиво стопанисване на горите се разглежда като неутрална за глобалбият цикъл на въглерода. Ако горите са устойчиво стопанисвани не се стига до обезлесяване. Отсечените дървета се заменят с нови, които поглъщат и складират същите количества въглерод. В някои страни горското стопанство вече участва в пазара на емисии на парникови газове.

 5 юли- Ден на служителите на МВР

• Иван Христов Иванов, временно изпълняващ длъжността началник на РПУ Пирдоп пред в. Камбана

Иван Христов Иванов е от Пирдоп, на 38 години. Висшето си образование е зъвършил в Бургас, специалност „Право”. През 1998 г. постъпва на работа в тогавашната Националната следствена служба, териториално отделение Пирдоп, като помощник следовател, а от 2000 г. е на работа в РПУ - Пирдоп, като младши районен инспектор и работи изключително по дознания. Работи като дознател, а след това като старши разследващ полицай, отговарящ за групата разследващи полицаи в Районното управление. От 21 май т. г., със Заповед на минисътъра на МВР, е назначен за временно изпълняващ длъжността началник на РУП - Пирдоп, до провеждането на конкурс, което се изисква за тази длъжност.

- Вие ще се явите ли на този конкурс?
- Стига всичко да е наред, работата да върви - това е най-важното. Не е важно кой ще бъде началник, важното е работата да върви, да няма престъпления, а тези които са станали да се разкриват и обществото да е спокойно. А който и да е началник, стига да му се работи, ще се постигнат резултати.
- С какви резултати в цифри посреща РУП - Пирдоп своя празник?
- До момента имаме 303 заявителски материала, като работата е доста повече, тъй като има жалби, други сигнали, по които се извършват проверки, за да се установи дали има данни за престъпление. В началото на годината процентът винаги е нисък, защото макар и да са разкрити извършителите, още тече производство по някои от делата. Към 31 май разкриваемостта е 35. 68 %. Дейността се отчита, когато делото вече е изпратено в прокуратурата с някакво мнение, с мнение за съд, тогава вече случаят се отчита като разкрит. В сравнение с разкриваемостта в национален мащаб, ние сме по средата. Има тенденция както в цялата страна, така и при нас към увеличаване на престъпността и то битовата. Кризата си казва думата.

- С какво нашият район се характеризира по отношение на криминогенната обстановка?
- Продължават кражбите на мед, въпреки че има спад в сравнение с миналата година. Битовите кражби, които не бихме могли да наречем дребни, защото са значими за всеки един ощетен човек. Тези неща си продължават. Правим всичко възможно да ги ограничим, но съставът ни не е голям. Имаме през тази година едно убийство в с. Смолско. В момента имаме задържано лице като извършител, но в момента не мога да давам подробности, тъй като следствието тече.
- Районът ни е съставен от 7 общини, около 30 хил. жители. Достигат ли служители, автомобили, техника, бензин?
- Не. Хората са малко. Особено в отдалечените населени места трудно се стига. Има районни инспектори, младши инспектори, които обикалят, контактуват с местната власт, с живущите, но е трудно - не можем да осигурим постоянно присъствие.
- Напоследък доста се говори за Общинска полиция - целесъобразно ли е това, след като на този етап не е възможно да се открият полицейски участъци и да има постоянно присъствие?
- Би било хубаво, но е трудно осъществимо от законова гледна точка. Тази Общинска полиция няма да има такива правомощия, каквито имат служителите на Министерството. И по отношение на оръжието и по задържането - трудно би било.
- А като вид помощно звено, което да работи съвместно с вас?
- Общинската охрана също би могла да помага, както и охранителните фирми.
- Как работите с тях?
- Имаме контакти, провеждат се срещи, стиковат се нещата. Общинската охрана или полиция могат да бъдат полезни, ако съответната община има възможност да си го позволи. Но както сега се орязват бюджетите на общините - би било трудно.
- Как РУ на МВР си взаимодейства с прокуратура, съд? При нас важи ли приказката „ Ние ги хващаме, те ги пускат”?
- Работим много добре, в отлични взаимоотношения сме - както служебно, така и в личен план нямаме проблеми

- Трудно ли се става полицай - на какви условия трябва да се отговаря и има ли кандидати?
- Различни са изискванията в зависимост от това за каква длъжност се кандидатства. Най-малкото - нужно е поне едно средно образование. Държат се изпити както психологически, така и за физическа подготовка. Правят се тестове, но стига човек да има желание и да е подготвен - не е трудно. И разбира се, да отговаряш на изискванията на министерството - трудно би било криминално проявено лице да постъпи на работа в полицията. Но кандидати винаги има.
Като щат имаме свободни бройки, но няма конкурси, за да се види колко кандидати биха се явили.

- Обществото подпомога ли работата на полицията? Как се изпълняват договорите мужду полицията и общините и има ли реално взаимодействие?
- Това е една стратегия - „Полицията в близост до обществото”. Към общините се изграждат местни комисии по обществен ред и сигурност, които имат за цел да си взаимодействат с органите на МВР и да решават конкретни проблеми, свързани с обществения ред, възникнали на съответната територия. Всичко, което съвместно се върши с тези комисии е свързано с превенцията от престъпност. Изработват се работни карти, по които се работи, като например видеонаблюдението в Пирдоп, Душанци и Златица. В Антон се работи по друга карта, свързана с канализационните елементи - шахтите, чиито метални капаци се подменят с изработени от друг материал. Подобрява се осветлението в проблемни райони. Имахме проблеми с циганите гастрольри, които работят като дървосекачи към различните фирми и се заселват на определини места. Правим посещения на сомотно живущите в общините, на които имаме списъци и са в графиците на младшите полицейски инспектори. Обясняват им се схемите за измами и още много такива превантивни мерки.
- Има ли синдикална организация тук и поставят ли се конкретни искания?
- Да, има такава. Правят събирания, обсъждат проблемите. До момента не са постъпвали някакви конкретни искания към тукашното ръководство. Но чрез председателя на синдикалната организация те поставят своите искания по-нагоре към министъра, или към когото са насочени.
- На новото мясно, на което сте назначен от няколко дни, с какво най-напред бихте желал да се захванете?
- Най-напред да се запозная с обстановката. Ще обмисляме как да осигурим повече полицейско присъствие в най-отдалечените и неосветени точки и доколкото ни е възможно при наличния състав, с който разпполагаме, да ги обхождаме вечер и нощем. Да има някакво присъствие там. И бихме призовали всички фирми и неправителствени организации за подпомагане подобряването на материално-техническата база и апелираме към съдействие от обществеността.
От 28 май влезе в сила изменение на НПК, при което освен разследващите полицаи и останалите служители имат право да извършват действия по разследването, което ще допринесе за по-добро взаимодействие между разследващите и другите органи. Така че в момента започваме да обучаваме тези служители да извършват подобни действия, за да може да се облекчи работата на разследващите полицаи, които доста са натоварени.
- Какво ще пожелаете на вашите колеги за празника?
- Най-вече здраве и семейно щастие. Когато всичко вкъщи е наред и работата ще върви. Пожелавам това и на техните семейства, които трябва да проявяват разбиране, тъй като работата ни е такава - повечето време сме тук, отколкото в къщи.

Интервю

Виолета Овчарова е авторка на девет книги за възрастни и деца - „Циркови мечета”, „Мечово биле”, „Законът на леговището”, „Златото блесна в Челопеч”, „Непокътнатото съкровище на българите”, “С въглен в паметта”, „Празник в Космоса” и „Чуден сън”, която през 2008 г. бе издадена за втори път и в английски вариант.
Член на СБЖ, МОЖ и СНБП.
През 1997 година е наградена с Почетен медал на СНБП - ЗЛАТЕН РЕВЕРЕН за целокупна литературна дейност, а тази година, във връзка с нейната 50-годишнина и 30 години творческа дейност, отново бе удостоена с
почетния медал на СНБП - ЗЛАТЕН РЕВЕРЕН за цялостно литературно творчество.
Виолета Овчарова е единственият член на Съюза на независимите български писатели награждаван два пъти с най-високото отличие на Съюза за литературно творчество за високи постижения в съвременната българска белетристика.

- Г-жо Овчарова, с какво Ви привлече детската аудитория, към която искате да отправяте своите послания?

- Детската аудитория е най-неподправената, най-чистата и най-попиващата аудитория, но точно заради това детският писател е натоварен с огромна отговорност - отговорността да влияе върху развитието на детската психика и детската душа.

- Трудно ли се достига до душата на детето?

- Душата на детето е най-финият музикален инструмент на Майката - Природа. Ако приемем, че енергията е музикален инструмент на Вселената, ще приемем, че най-важната и заедно с това най-красива струна е детската душа. Да се докоснеш до тази струна можеш само ако я озариш с любов - истинската Вселенска любов.

- Какво Ви дават творческите срещи с децата?

- Писането на детски книги е мисията на моя живот в това му земно измерение. Срещите с децата ме зареждат с огромен положителен заряд. В разказите и приказките за деца отправям най-важните послания за съхранението на нашия дом - планетата Земя - любов към всичко живо в Природата, разбиране за живата и нежива материя, доброта, състрадание и съпричастност. Трябва да призная, че най-дълбокият кладенец, от който черпя идеи, е душата на моята дъщеря Полина. Много от приказките са породени от търсенето на нашите души, които, благодаря на Господ, трептят с еднаква честота. Последната книга „Горската лечебница” не напразно е посветена на моя внук Асен - та той бе първият неин слушател и то какъв слушател - вярвам, че и той като майка си и баба си един ден ще поеме по пътя на духовността.
С чувство за огромна отговорност тръгвам към поредната среща с деца. В началото се вълнувам прекомерно и първите две три минути на опознаване все още са ми малко трудни. Никога не знам какво точно ще разкажа - мислите нахлуват изведнъж, връхлитат ме като ято бели птици и оттук нататък и съм аз, и не съм аз. Това, което виждам пред себе си са оживелите герои от приказките. Те идват, за да ми помогнат да осъществя своята мисия - да подпомогна развитието на творческото въображение у децата, да допринеса за развитието на генетично заложената доброта, състрадание и любов към всичко живо и неживо в природата.

- Природата във Вашите произведения не само е издигната в култ. Кое Ви кара да я одухотворявате върху белия лист?
- Всичко в Природата има разум - всяка животинка, птичка, всяко растение - билка или цвете. Нещо повече - всичко в Природата има душа… И за да живеем в пълен синхрон, трябва да осъзнаем, че с всеки жест, всяка мисъл, всяка дума бихме могли не само да дарим любов и доброта, но също така бихме могли да нараним. Изборът е на Човека, поради простата причина, че именно той е дарен от Бог с най-голям разум. От нас, хората, зависи дали ще живеем в хармония с Природата. Както казва дядо Горан на младите природозащитници Боян, Виктор и Рая в „Горската лечебница”: „Помагайте на изпадналите в беда хора и най-вече на животните и птиците. Ние, хората, можем да разчитаме и на себе си, но те, милите, се нуждаят от нашата обич и закрила повече от всичко на света”.
- Вие създавате своите книги и ги дарявате. Това Ваша вътрешна потребност ли е?
- Дарителството е свещен акт между Бог, ближния и самия теб.
- В какво вярвате?
- Вярвам в Бог. Уповавам се на безграничната Му любов. Търся разбиране и подкрепа у най-близките си - семейството, и ги получавам. Щастлива съм.
Вярата в Бог не е само някакво чувство, но е ясно понятие за Него. Между Него и човека се създават лични отношения. Той „възнаграждава тия, които Го търсят”.

Интервю на Ренета Атанасова