На 17.05.2010 г. ОбС - Пирдоп с 8 гласа „за” и 4 „против” прие решение №84, което гласи:
На основание чл.21,ал. /1/ т.8 от ЗМСМА и параграф 5
от Предходните и заключителни разпоредби на Закона за народните читалища да се деактува като публична общинска собственост имот пл. №1127 /стара читалищна сграда/, находяща се в УПИ ІІ, кв.86 по плана на гр. Пирдоп с площ 972 кв.м. в т.ч. застроена площ 497 кв.м., описан в АПОС № 82/19.05.2009 г. и да се предаде в собственост на читалище „Напредък”- Пирдоп.
Тъй като в Пирдоп се утвърди „хубава” традиция кметът на общината да оспорва решенията на ОбС пред всички възможни съдебни инстанции, освен мотивите които, внесох в подкрепа на горното решение, искам чрез в. „Камбана” да запозная обществеността с някои документи и материали, които по неоспорим начин доказват, че собственик на старата читалищна сграда е читалище „Напредък”- Пирдоп.
И така малко история:
/Из сборника „Един век светлина”, издаден през 1969 г. по случай 100 годишния юбилей на читалището, стр.28
Нов читалищен дом
През 1891 г. Влайков напуснал Пирдоп. Изграденото с такава любов и много усилия общинско читалище, както го нарекли тогава, започнало пак да линее. Ала наскоро след него в града се върнал, след като завършил висше образование /естествени науки/ друг заслужил пирдопски гражданин - създателят на почвоведската наука в нашата страна Никола Петков Пушкаров. Той веднага бил назначен на мястото на Влайков - главен учител. Пушкаров развил широка културно-просветна дейност и бързо спечелил любовта на гражданството. Той обединил учителството и местната интелигенция и подели с нови сили работата в читалището.
Голямата заслуга на Никола П.Пушкаров се състои в това: той успял да убеди гражданството в необходимостта от читалище, успял да докаже, че неговата роля не се е изразявала само в националното пробуждане и борбите за свобода. Задачите на читалището според Пушкаров са „ежедневно и задълбочено културно-просветно издигане на гражданството” - задачи, които никога не губят своето значение, не остаряват и не могат да се смятат за напълно разрешени.
Така сред младата интелигенция узрява идеята за построяване на нова сграда, позволяваща да се разгърне всестранната читалищна дейност. На възраженията, че за такъв голям строеж ще са необходими много средства, Никола Пушкаров отговорил: „Щом като един отделен гражданин може сам да си построи къща, защо цял град да не може да построи едно читалище.
Подготовката започнала веднага. За да могат да увлекат и гражданското съдействие, младите ентусиасти си послужили с най-силното и убедително оръжие - започнали с личен труд. През лятната ваканция на 1902 г. група младежи, предимно учители, под ръководството на майстор-тухларя Н. Стрелков, започнали да правят тухли. Така били изработени и изпечени 21 000 тухли. Гражданството подкрепило почина на читалищното ръководство. На трудови начала започнали да набавят камъни, греди и пясък. Заможните граждани Иван Л. Джуранов и х. Саво Донков подарили дворни места - два средни парцела, общо 2 400 кв.м. на мястото, където сега е училището „Тодор Влайков”
Пусната била подписка за парични дарения. Пръв се озовал Влайков с 500 лв. златни. Със събраните суми бил ангажиран архитект Н. Занков. Министерството на просветата отказало да изработи безплатно, чрез ведомствените архитекти план за строежа. На архитекта били броени 130 лв.
Възникнал и въпросът къде да бъде построена читалищната сграда. Някои настоявали тя да бъде на подареното място, други искали в центъра на града, като се купи подходящо място. Надделяло това мнение и ръководството на читалището отправило молба до Общинския съвет да отреди парцел на площада, като мястото се откупи от стопаните. Искането било удовлетворено.
На 25.I.1905 год. с открито лично поименно гласуване било решено да се сключи заем с БЗК банка, като се ипотекира гората. Освен това решили комисия да обходи по-състоятелните пирдопчани извън града, като д-р Тодоров, генерал С. Паприков, Георги Геров и др., за да ги поканят лично да дадат своята помощ.
Дебел сняг засипал страната, а ла делегацията, председателят на читалището Иван П.Пушкаров и членът от ръководството Иван Л. Джуранов - потегля с каруци от Пирдоп за Русе. На 26.II. 1905 год. те пристигнали в дома на Георги Геров, който посрещнал много любезно своите съграждани. В протокол № 8 от 7 март 1905 г. на строителния комитет между другото четем:”….господин Геров явил на депутацията, че той желае да освободи читалището от грижите за средства нужни за постройката на това здание, като на свой счот се обещал да го издигне още това лято, когато той сам лично искал да посети родното си място. Депутацията препълнена от радост…..сърдечно благодарила г-ну Герову, като след всичко това без да отива при други благодетели се върнал обратно…..”
Геров изпълнил поетото обещание - броил 40 000 лв. златни и през декември 1905 г. строителният комитет приел завършената сграда. На 18 август 1908 г., в присъствието на цялото семейство на дарителя, читалищният дом бил тържествено открит. Като благодарност, малката уличка южно от читалището била наименувана Георги Геров.
Подготовката и самият строеж на новата чителищна сграда били ръководени от строителен комитет в състав: Стойчо Златанов, Петър Г. Кацаров, Димитър Събев, Петър Григоров и Христо Попов. Председател е бил председателят на читалището по това време Иван Петров Пушкаров.
Авторът на тези исторически данни в сборника за строежа на читалището е Цанко Илиев.
С протокол № 27 от 4 декември 1906 г. Строителният комитет приема от предприемача Мито С. Донков построеното читалищно сдание.
Поместваме извадка от Протокол № 27:
Държан на 4 декември 1906 г. в заседанието на читалищния комитет и в присъствието на предприемача от постройката на читалищното здание г-н Мито С. Донков. Отсъства членът на комитета г-н Цано Савов, който е заминал за София.
ДНЕВЕН РЕД:
Приемане на читалищното здание и театър от предприемача Мито С. Донков.
Съгласно писмото на уважаемия благодетел господин Георги П. Геров от 27 ноември 1906 г., което е неразделна част от настоящия протокол и с което последният възлага на комитета да приеме построеното читалищно здание и театър от предприемача М. С. Донков, а също и съгласно чл.3 от „поемните условия”, комитетът пристъпи към своята работа - приемането.
Комитетът, бидейки винаги в течение на работата - да преглежда и одобрява всички материали, приготвени за употребление в постройката от предприемача - прегледа и сега обстоятелствено зданието и намери:
а/ че постройката е извършена точно според плана и допълнителните придобивки, намерени за необходими от архитекта и комитета;
б/ че употребяваните материали са добри и здрави и напълно отговарят на поемните условия;
в/ че всичката работа е извършена солидарно и добросъвестно.
Комитетът, като приема зданието от предприемача и като констатира всички гореизложени неща, както и значителното поскъпняване изобщо на строителните материали през тази година, оставя тяхната преценка на БЛАГОУСМОТРЕНИЕТО И ДОБРАТА ВОЛЯ на уважемия благодетел г-н Георги П. Геров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Иван Пушкаров
* * *
Ето какво пише по-нататък в сборника „Един век светлина” Петко Ганчев:
„Полезна културно-масова работа извършваше и читалищното кино, което се ръководеше безвъзмездно от Серги Илиев като заместник-председател, а от 1948 година - като председател на читалището - до обособяването му в самостоятелно предприятие през 1952 г. Киното имаше само платен касиер и кинооператор, носеше редовна и сигурна печалба на читалището.
Нарасналата художествена самодейност, особено на театралните и музикални състави, както и нуждата от удобен салон за чествувания и други публични прояви, наложиха да се извърши ремонт на салона, сцената и кабината на киното.
Оказа се обаче, че покривът и подът на салона и самата сцена са прогнили. Наложи се един основен ремонт и дори преустройство, което беше извършено през 1950 год. Читалището изхарчи всичките си средства, натрупани от приходи от гората, наложи се дори да сключи заеми. Необходимо беше да се разшири сцената в дълбочина и ширина, да се сменят пода и покрива на салона, да се направи балкон и нова прожекционна кабина. Цялото преустройство погълна над 2,000,000 лв. / по тогавашния курс/. Тогава това беше първият обществен строеж от по-голям мащаб. Той се ръководеше безвъзмездно от председателя на читалището Серги Илиев и секретар-касиера Иван Шарков, на когото беше плащано скромно месечно възнаграждение през време на строежа”.
* * *
През 1928 г. между читалището и Българската земеделска банка се извършва замяна на недвижим имот, с което зад читалищното здание се оформя градина, използвана за увеселения и за склад на дървен материал, добиван от читалищната гора. Тази градина по-старите пирдопчани помнят и я свързват с доста от романтиката на младежките си години.
Ето какво е отразено в Нотариалния акт:
Нотариален акт
За замяна на недвижим имот, том ІV, № 142, регистър 1631, дело № 831/1928
Днес на тридесет и първи август хиляда деветстотин тридесет и осма година явиха се при мене Димитър Ангелов Пирдопски мирови съдия в канцеларията ми в гр.Пирдоп от една страна Спиридон Захариев - Началник на Българската Земеделска Банка Пирдопски клон, а от друга протоерей Иван Гайдаров - Председателя на Управителния съвет на Пирдопското читалище „Напредък”, лично мене познати, които ми заявиха, че сключват следния договор за замяна на недвижим имот: 1. Спиридон Захариев, действащ от името и за сметка на Българската Земеделска Банка „Пирдопски клон” прехвърля върху Пирдопското читалище „Напредък” правото на собственост и владение начиная от днес, на своето празно място от осемстотин шестдесет и два квадратни метра, находящо се в гр.Пирдоп на улица „Георги Геров” № 688, на което е образуван парцел II в квартал №6 - по плана на гр.Пирдоп при стари съседи: Иван Цанов Раденов, Гено Филипов, Тодор и Дечо Кацарови, Златан Петков и път, а при сегашни Иван Балабанов, наследници Златан Петков, наследници на Христо Хаджи Иванов, Георги Манолов, Читалище „Напредък”и улица, което място е оценено на 100 000 сто хиляди лева. 2. В замяна на показания пункт първий от настоящия акт недвижим имот. Протоиерей Иван Гайдаров, Председател на управителния съвет на Читалище „Напредък” в гр.Пирдоп, действащ от името и за сметка на същото читалище „Напредък” и въз основа на решението на извънредното общо събрание на членовете му, взето с Протокол № 6 от 8 юли 1928 г. утвърдено от Министерството на народната просвета прехвърля правото в собственост и владение начиная тоже от днес на Българска Земеделска Банка „Пирдопски клон” собственото си празно място четиристотин квадратни метра, находящо се в гр.Пирдоп на Пазарския площад при съседи: наследници Никола Нонков, Никола Г. Краев, пазарския площад и Филип Доков, с другата част от двора, на която са образувани парцели № I и VІІ по планоснимачния № 100 в квартал №1 по плана на гр.Пирдоп урегулирано общо пространство за двата парцела 547 петстотин четиридесет и седем квадратни метра, което е оценено за 100 000 сто хиляди лева. В удостоверение на горното съставих настоящия нотариален акт за замяна, който прочетох на договарящите се страни и след като те ми заявиха, че сключват договор за замяна по добра воля и разбират смисъла и значението на акта, последният се подписа от тях, свидетелите и от мене Мировий съдия.
Д О Г О В О Р И Л И:
Началник на Българската Земеделска Банка „Пирдопски клон” /п/ С. Захариев
Председател на пирдопското читалище „Напредък” -/п/ Протоиерей Ив. Гайдаров
Свидетели: /п/ свещ.Т. Бамбеков /п/ Ил. С. Балабанов
Пирдопски Мирови съдия: /п/ Д. Ангелов
През 1943 г. читалището като собственик застрахова за 1 400 000 лв. за 5 години срещу пожар сградата, мебелите, декорите и библиотеката.
През 1947 г. със Закона за национализацията, читалищната сграда и читалищната гора са одържавени. Гората бе върната на читалището, а сградата е деактувана като държавна собственост, със заповед на областния управител от 1998 г. и е предоставена за ползване и управление от читалището.
Приканвам пирдопчаните, които оценяват ролята на читалище „Напредък” през 140 годишната му история в културния и обществен живот на града, да подкрепят решението на ОбС за възстановяване собствеността на читалището върху неговата сграда и прилежащия й терен.
Росен Илиев -
общински съветник