На 17.05.2010 г. ОбС - Пирдоп с 8 гласа „за” и 4 „против” прие решение №84, което гласи:
На основание чл.21,ал. /1/ т.8 от ЗМСМА и параграф 5
от Предходните и заключителни разпоредби на Закона за народните читалища да се деактува като публична общинска собственост имот пл. №1127 /стара читалищна сграда/, находяща се в УПИ ІІ, кв.86 по плана на гр. Пирдоп с площ 972 кв.м. в т.ч. застроена площ 497 кв.м., описан в АПОС № 82/19.05.2009 г. и да се предаде в собственост на читалище „Напредък”- Пирдоп.
Тъй като в Пирдоп се утвърди „хубава” традиция кметът на общината да оспорва решенията на ОбС пред всички възможни съдебни инстанции, освен мотивите които, внесох в подкрепа на горното решение, искам чрез в. „Камбана” да запозная обществеността с някои документи и материали, които по неоспорим начин доказват, че собственик на старата читалищна сграда е читалище „Напредък”- Пирдоп.

И така малко история:
/Из сборника „Един век светлина”, издаден през 1969 г. по случай 100 годишния юбилей на читалището, стр.28
Нов читалищен дом

През 1891 г. Влайков напуснал Пирдоп. Изграденото с такава любов и много усилия общинско читалище, както го нарекли тогава, започнало пак да линее. Ала наскоро след него в града се върнал, след като завършил висше образование /естествени науки/ друг заслужил пирдопски гражданин - създателят на почвоведската наука в нашата страна Никола Петков Пушкаров. Той веднага бил назначен на мястото на Влайков - главен учител. Пушкаров развил широка културно-просветна дейност и бързо спечелил любовта на гражданството. Той обединил учителството и местната интелигенция и подели с нови сили работата в читалището.
Голямата заслуга на Никола П.Пушкаров се състои в това: той успял да убеди гражданството в необходимостта от читалище, успял да докаже, че неговата роля не се е изразявала само в националното пробуждане и борбите за свобода. Задачите на читалището според Пушкаров са „ежедневно и задълбочено културно-просветно издигане на гражданството” - задачи, които никога не губят своето значение, не остаряват и не могат да се смятат за напълно разрешени.
Така сред младата интелигенция узрява идеята за построяване на нова сграда, позволяваща да се разгърне всестранната читалищна дейност. На възраженията, че за такъв голям строеж ще са необходими много средства, Никола Пушкаров отговорил: „Щом като един отделен гражданин може сам да си построи къща, защо цял град да не може да построи едно читалище.
Подготовката започнала веднага. За да могат да увлекат и гражданското съдействие, младите ентусиасти си послужили с най-силното и убедително оръжие - започнали с личен труд. През лятната ваканция на 1902 г. група младежи, предимно учители, под ръководството на майстор-тухларя Н. Стрелков, започнали да правят тухли. Така били изработени и изпечени 21 000 тухли. Гражданството подкрепило почина на читалищното ръководство. На трудови начала започнали да набавят камъни, греди и пясък. Заможните граждани Иван Л. Джуранов и х. Саво Донков подарили дворни места - два средни парцела, общо 2 400 кв.м. на мястото, където сега е училището „Тодор Влайков”
Пусната била подписка за парични дарения. Пръв се озовал Влайков с 500 лв. златни. Със събраните суми бил ангажиран архитект Н. Занков. Министерството на просветата отказало да изработи безплатно, чрез ведомствените архитекти план за строежа. На архитекта били броени 130 лв.
Възникнал и въпросът къде да бъде построена читалищната сграда. Някои настоявали тя да бъде на подареното място, други искали в центъра на града, като се купи подходящо място. Надделяло това мнение и ръководството на читалището отправило молба до Общинския съвет да отреди парцел на площада, като мястото се откупи от стопаните. Искането било удовлетворено.
На 25.I.1905 год. с открито лично поименно гласуване било решено да се сключи заем с БЗК банка, като се ипотекира гората. Освен това решили комисия да обходи по-състоятелните пирдопчани извън града, като д-р Тодоров, генерал С. Паприков, Георги Геров и др., за да ги поканят лично да дадат своята помощ.
Дебел сняг засипал страната, а ла делегацията, председателят на читалището Иван П.Пушкаров и членът от ръководството Иван Л. Джуранов - потегля с каруци от Пирдоп за Русе. На 26.II. 1905 год. те пристигнали в дома на Георги Геров, който посрещнал много любезно своите съграждани. В протокол № 8 от 7 март 1905 г. на строителния комитет между другото четем:”….господин Геров явил на депутацията, че той желае да освободи читалището от грижите за средства нужни за постройката на това здание, като на свой счот се обещал да го издигне още това лято, когато той сам лично искал да посети родното си място. Депутацията препълнена от радост…..сърдечно благодарила г-ну Герову, като след всичко това без да отива при други благодетели се върнал обратно…..”
Геров изпълнил поетото обещание - броил 40 000 лв. златни и през декември 1905 г. строителният комитет приел завършената сграда. На 18 август 1908 г., в присъствието на цялото семейство на дарителя, читалищният дом бил тържествено открит. Като благодарност, малката уличка южно от читалището била наименувана Георги Геров.
Подготовката и самият строеж на новата чителищна сграда били ръководени от строителен комитет в състав: Стойчо Златанов, Петър Г. Кацаров, Димитър Събев, Петър Григоров и Христо Попов. Председател е бил председателят на читалището по това време Иван Петров Пушкаров.
Авторът на тези исторически данни в сборника за строежа на читалището е Цанко Илиев.
С протокол № 27 от 4 декември 1906 г. Строителният комитет приема от предприемача Мито С. Донков построеното читалищно сдание.

Поместваме извадка от Протокол № 27:

Държан на 4 декември 1906 г. в заседанието на читалищния комитет и в присъствието на предприемача от постройката на читалищното здание г-н Мито С. Донков. Отсъства членът на комитета г-н Цано Савов, който е заминал за София.

ДНЕВЕН РЕД:
Приемане на читалищното здание и театър от предприемача Мито С. Донков.

Съгласно писмото на уважаемия благодетел господин Георги П. Геров от 27 ноември 1906 г., което е неразделна част от настоящия протокол и с което последният възлага на комитета да приеме построеното читалищно здание и театър от предприемача М. С. Донков, а също и съгласно чл.3 от „поемните условия”, комитетът пристъпи към своята работа - приемането.
Комитетът, бидейки винаги в течение на работата - да преглежда и одобрява всички материали, приготвени за употребление в постройката от предприемача - прегледа и сега обстоятелствено зданието и намери:
а/ че постройката е извършена точно според плана и допълнителните придобивки, намерени за необходими от архитекта и комитета;
б/ че употребяваните материали са добри и здрави и напълно отговарят на поемните условия;
в/ че всичката работа е извършена солидарно и добросъвестно.
Комитетът, като приема зданието от предприемача и като констатира всички гореизложени неща, както и значителното поскъпняване изобщо на строителните материали през тази година, оставя тяхната преценка на БЛАГОУСМОТРЕНИЕТО И ДОБРАТА ВОЛЯ на уважемия благодетел г-н Георги П. Геров.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Иван Пушкаров

* * *
Ето какво пише по-нататък в сборника „Един век светлина” Петко Ганчев:
„Полезна културно-масова работа извършваше и читалищното кино, което се ръководеше безвъзмездно от Серги Илиев като заместник-председател, а от 1948 година - като председател на читалището - до обособяването му в самостоятелно предприятие през 1952 г. Киното имаше само платен касиер и кинооператор, носеше редовна и сигурна печалба на читалището.
Нарасналата художествена самодейност, особено на театралните и музикални състави, както и нуждата от удобен салон за чествувания и други публични прояви, наложиха да се извърши ремонт на салона, сцената и кабината на киното.
Оказа се обаче, че покривът и подът на салона и самата сцена са прогнили. Наложи се един основен ремонт и дори преустройство, което беше извършено през 1950 год. Читалището изхарчи всичките си средства, натрупани от приходи от гората, наложи се дори да сключи заеми. Необходимо беше да се разшири сцената в дълбочина и ширина, да се сменят пода и покрива на салона, да се направи балкон и нова прожекционна кабина. Цялото преустройство погълна над 2,000,000 лв. / по тогавашния курс/. Тогава това беше първият обществен строеж от по-голям мащаб. Той се ръководеше безвъзмездно от председателя на читалището Серги Илиев и секретар-касиера Иван Шарков, на когото беше плащано скромно месечно възнаграждение през време на строежа”.

* * *
През 1928 г. между читалището и Българската земеделска банка се извършва замяна на недвижим имот, с което зад читалищното здание се оформя градина, използвана за увеселения и за склад на дървен материал, добиван от читалищната гора. Тази градина по-старите пирдопчани помнят и я свързват с доста от романтиката на младежките си години.

Ето какво е отразено в Нотариалния акт:

Нотариален акт
За замяна на недвижим имот, том ІV, № 142, регистър 1631, дело № 831/1928

Днес на тридесет и първи август хиляда деветстотин тридесет и осма година явиха се при мене Димитър Ангелов Пирдопски мирови съдия в канцеларията ми в гр.Пирдоп от една страна Спиридон Захариев - Началник на Българската Земеделска Банка Пирдопски клон, а от друга протоерей Иван Гайдаров - Председателя на Управителния съвет на Пирдопското читалище „Напредък”, лично мене познати, които ми заявиха, че сключват следния договор за замяна на недвижим имот: 1. Спиридон Захариев, действащ от името и за сметка на Българската Земеделска Банка „Пирдопски клон” прехвърля върху Пирдопското читалище „Напредък” правото на собственост и владение начиная от днес, на своето празно място от осемстотин шестдесет и два квадратни метра, находящо се в гр.Пирдоп на улица „Георги Геров” № 688, на което е образуван парцел II в квартал №6 - по плана на гр.Пирдоп при стари съседи: Иван Цанов Раденов, Гено Филипов, Тодор и Дечо Кацарови, Златан Петков и път, а при сегашни Иван Балабанов, наследници Златан Петков, наследници на Христо Хаджи Иванов, Георги Манолов, Читалище „Напредък”и улица, което място е оценено на 100 000 сто хиляди лева. 2. В замяна на показания пункт първий от настоящия акт недвижим имот. Протоиерей Иван Гайдаров, Председател на управителния съвет на Читалище „Напредък” в гр.Пирдоп, действащ от името и за сметка на същото читалище „Напредък” и въз основа на решението на извънредното общо събрание на членовете му, взето с Протокол № 6 от 8 юли 1928 г. утвърдено от Министерството на народната просвета прехвърля правото в собственост и владение начиная тоже от днес на Българска Земеделска Банка „Пирдопски клон” собственото си празно място четиристотин квадратни метра, находящо се в гр.Пирдоп на Пазарския площад при съседи: наследници Никола Нонков, Никола Г. Краев, пазарския площад и Филип Доков, с другата част от двора, на която са образувани парцели № I и VІІ по планоснимачния № 100 в квартал №1 по плана на гр.Пирдоп урегулирано общо пространство за двата парцела 547 петстотин четиридесет и седем квадратни метра, което е оценено за 100 000 сто хиляди лева. В удостоверение на горното съставих настоящия нотариален акт за замяна, който прочетох на договарящите се страни и след като те ми заявиха, че сключват договор за замяна по добра воля и разбират смисъла и значението на акта, последният се подписа от тях, свидетелите и от мене Мировий съдия.

Д О Г О В О Р И Л И:

Началник на Българската Земеделска Банка „Пирдопски клон” /п/ С. Захариев
Председател на пирдопското читалище „Напредък” -/п/ Протоиерей Ив. Гайдаров
Свидетели: /п/ свещ.Т. Бамбеков /п/ Ил. С. Балабанов
Пирдопски Мирови съдия: /п/ Д. Ангелов

През 1943 г. читалището като собственик застрахова за 1 400 000 лв. за 5 години срещу пожар сградата, мебелите, декорите и библиотеката.
През 1947 г. със Закона за национализацията, читалищната сграда и читалищната гора са одържавени. Гората бе върната на читалището, а сградата е деактувана като държавна собственост, със заповед на областния управител от 1998 г. и е предоставена за ползване и управление от читалището.
Приканвам пирдопчаните, които оценяват ролята на читалище „Напредък” през 140 годишната му история в културния и обществен живот на града, да подкрепят решението на ОбС за възстановяване собствеността на читалището върху неговата сграда и прилежащия й терен.

Росен Илиев -
общински съветник

 Всяка година Пирдоп с нетърпение очаква новата постановка на читалищния театър „Хр. Бамбеков”, доказал през годините от своето съществуване високи сценични постижения. Премиерата на спектакъла „Боряна” от Й. Йовков” бе на 18 май, в рамките на Влайкови дни 2010. Постановката е дело на режисьора Христо Стойчев, с театрален хореограф Събина Илиева.
Ролята на Боряна е поверена на Боряна Неова - изявена танцьорка в Ансамбъл „Златица”, която е и пом. хореограф в спектакъла. Към типичните черти на тази Йовкова героиня, изпълнителката внася изключителна грациозност и чара на танцувалния й талант.
Николай Масларски, в ролята на Павле и Веселин Рогачев, в ролята на Рали за пореден път показаха доказаният им безспорен актьорски талант. Доайенът сред изпълнителите Христо Кюркчиев достойно защити образа на своя Златил. Много добро попадение бе изборът на Елена Лукова, която дебютира на сцената в ролята на Вида. Свое забележително присъствие имаха и останалите герои, в изпълнение на Поля Славчева, Момчил Тодоров, Павлин Христов, Николай Николов, Николай Щаплев.
Режисьорът на спектакъла поднася на публиката една нетрадиционна постановка, в която силата на актьорите и тази на танцьорите поделят сценичното пространство и по различен начин правят своите послания. Екипът на режисьора и хореографката искат да ни накарат да вярваме, че освен жизнерадостта и обаянието, които извират от Йовковата героина, то и красотата и дълбочината на българския фолклорен танц може да се опълчи на грозното и тъмното в човешките взаимоотношения и имат мисията да променят света.

Изправена на крака, публиката дълго аплодира своите любимци, които превъплащавайки се Йовковите герои защитиха на сцената непреходните човешки ценности, които стоят в центъра на това класическо произведение.

• Георги Острев

21 ноември 2009 год. - тих слънчев съботен ден. Една обява, като малка бележка е разлепена по центъра на града и напомня, че инж. Михаил Миндиликов ще се срещне с обществеността на града. Темата: Сметището… Това, което Нонка го забатачи и спря и това, което вече се руши, без да е използвано и един ден поне. Инж Миндиликов е познат в Златица. На една от предишните сесии той пред всички в залата заяви, че Нонка Каменова го е излъгала /поредния излъган!/и не му е платила за възложеното му от нея задание по сметището. Свършил си човекът работата перфектно,показал какво още малко трябва да се направи, за да заработи сметището, но ……. желанието на Нонка било друго. С умопомрачително откровение същата му заявила следното:”Хич не ме интересува дали ще има сметище или не! Вие трябва да ми дадете такъв доклад,че да вкарам Атанас Петров в затвора и тогава ще ви платя!”/Впрочем тази нейна параноя да “вкара някой в затвора” и да “даде друг на прокуратурата” е достойна за отделен и обстоен психоанализ. Има една необуздана и твърде много подтискана агресия в това същество, която се отключва при досега и с властта/. И на 21 ноевмри - същата картина. На ъгъла на Читалището стои Нонка Каменова, а от четирите страни на пазара изпълзя колоритната й агитка, все инженерно-технически интелигенти с тясна специализация по сметища и общински дела. Мигове преди началото, Нонка дава последни напътствия на агитката и ги подкарва към залата с доволно наострени сетива. Нонка благо пристъпва зад тях и се “усмихва” по един особен, свой си начин, - дяволит, присмехулен, изпълнен със задоволство, че маймунджулъците й още срещат разбиране сред шепа заблудени хора.
Поогледайте се, драги съграждани, около преливащите контейнери за смет, които благодарение на кметицата от първи януари другата година ще правят ежеседмични екскурзии до Карлово за стотици хиляди лева. Там все още може да видите някой разпран и захвърлен цървул с аналогична усмивка. Какво да правиш … сродни души!
Инж. Миндиликов се беше постарал да представе перспективите пред недостроеното и спряно сметище, благодарение най-вече на прокурорските бленувания на Нонка Каменова, подпомагана от строителния гений на Игнат Раденков и журналистическите напъни на Михнева /наречена от Кеворкян - кралица на клеветата/, все дейности с добра финансова подплатеност./Сега като си помисля навярно детската мечта на Нонка Каменова е била да стане прокурор. Трябва да сме благодарни все пак, че не се е осъществила!/. Току по средата на изложението си инженерно-техническата мисъл в залата се разшава и в съзвучие с предварителните инструкции захапаха Миндиликов като питбули. От страни дяволито им намигаше Нонка и ни трябваше малко време да схванем, че това са нейните сигнали за атака.Отново бяха удавени нормалните доводи на един професионалист от страна на насъсканите от “Униката” шепа хора. Но инж. Миндиликов, макар и заглушаван от крясъци, успя да и каже в прав текст на Нонка, че не е компетентна, че е демагог и че ще носи наказателна отговорност за действията си. Ефекта върху последната бе “обилен душ с дюлова вода” и широка усмивка, онази нейната си. Ефекта върху агитката бе зашеметяващ - вой до небесата и злоба до погнуса. Така у нас в Златица се реагира на истината, макар че от месеци наред акламираме обществеността, че ситуацията в града е страшна, нечовешка, унизителна за хора, живеещи в 21 век. Едно трагично недоразумение, възнаградило себе си със знак за “Уникалност” и повярвало си с тиха лудост в своята изключителност, прави цял град на маймуни. Обърна историята на Златица с хастара надолу и я сведе до клюкарско-махленски сапунен сериал. Мисленно си представете кметове на Златица, като Георги Чолаков, Димитър Овчаров, Ценко Цеков и доближете макар и за миг нашето днешно недоразумение до тях. Обидно е, нали? Та нима са предполагали тези титани-градоначалници, че във века на технологиите и компютрите може да ги наследи толкова елементарен и уникален налъм. Но, такива са язвителните шеги на историята. Тя коронясва налъмите, за да накаже нормалните хора и да ги подсети, че има нещо сбъркано и ненормално в това управление. Времето бавно, но неумолимо приближава развръзката на казуса “Сметището на Златица”. Колкото и да не му се иска на “Униката” май ще отговаря пред закона за безстопанственост и нанесени вреди. Там на обекта всичко се руши и за това тя е отговорна.Така, както е тръгнало почти съм уверен, че ще има дело за неустойки и разходи по обекта след датата на спирането му. На всичко това му сложете и лихвите за минал период и да се прекръстим дали бюджет 2010 год ще бъде достатъчен да покрие тези глупаво пропилени от “Униката” пари. А какво да кажем за ситуацията от първи януари 2010 год., ако Европейския съюз спре нерегламентираните сметища и се наложи да се кара боклука на Златица в Карлово. Всяка къща в Златица ще трябва да прибави към днешната такса смет допълнително още поне по 250 лева. Това Нонка Каменова как ще го обясни на хората - пак с маймунджулъци ли?
Убеден съм, че 2010 год. и който не е прогледнал ще изпищи от финансовия удар, с който трябва да плащаме за дивотиите на едно самозабравило се недоразумение.
България ще излиза от кризата, а Златица ще затъва все по-дълбоко в нея, благодарение на беззаконието и простотията на един елементарен, но последователен в отмъстителността и демагогията си “УНИКАТ”!

По време на сесията на ОбС Златица, състояла се на 26 август, във връзка с питания на граждани, едно младо 19- годишно момиче взе думата и разпалено защитаваше своята работодателка - кмета на общината.
Оказа се, че то се казва Силвия Дамяновска и е поредният кадрови шедьовър от страна на Нонка Каменова, чрез което за пореден път се подиграва с жителите на общината. Младото момиче едва ли има някаква вина. Недоумението идва от обстоятелството, че през юни кметът на общината я назначава на длъжност експерт по образование и култура - т.е. да ръководи един важен общински отдел. Тогава Силвия все още не е била взела дипломата си за средното образование от СОУ „С. Савов”. Но както много неща за Нонка Каменова са без значение, същото е и по отношение на изискванията за висше образование, професия, стаж и т. н.
В случая по-важното е, че чрез това назначение Нонка Каменова е изразила благодарността си към бабата на Силвия - Станка, една от най-преданите нейни фенки. Точно Станка е една от крещящите гражданки, която нарича общинските съветници глупаци и лигльовци.
Нещата имат и други измерения. Тази довчерашна ученичка със средно образование се явява един вид началник на директора на СОУ „Св. Паисий Хилендарски”, на директора на двете детски заведения и в частност на АТПГ. Тя ще ги учи и направлява, ще им поставя задачи, ще предявява взискателност, ще координира дейността и ще им дава оценки.
Какво ли още ще сътвори за нещастната Златица кадровият гений на Нонка Каменова?
Мегдан има - все още са вакантни местата за зам.-кмет, секретар на община, ръководител на ОбЗ „Гора” и др.

Абсурди

Трагедията край Ямбол покруси целия народ. С решение на правителството бе обявен национален траур, което ще рече че се отнася за всички селища, които се намират на територията на България. По друг начин обаче мисли кметът на община Златица Нонка Каменова. С ниската си административна култура тя се опита да се издигне над Станишев и обяви 29 май за траурен ден на общината. Това бе оформено в нейна заповед №196/29.05.2009 г., което е срам за всеки кмет. В заповедта се съобщава че трагедията е на „Бузлуджа” - връх и местност в Стара планина, но не и в Ямбол. Нарежда се още препис от заповедта да бъде връчена на всички заинтересовани лица, но не става ясно кои са те и кой ще ги определя.
За основание на заповедта е посочен чл. 44. ал.2 от ЗМСМА, който гласи, че в изпълнение на своите правомощия кметът на общината издава заповеди. Никъде в закона не е отбелязано, че кметът може да обявява еднолично траур. Това може да реши висшестоящият орган в общината - общинският съвет, който Нонка Каменова не зачита.
Както казва народът, видяла жабата че подковават вола и тя вдигнала крак.

Повече от година и половина в нашата Златица се разиграва някакъв театър на абсурда - цирк ли, трагедия ли, комедия ли, или може би всичкото това на куп.
Главното действащо лице в цялата тази златишка галимация е единствената, неповторимата и най-вече „уникалната” Нонка Каменова!
От една страна, никак не ми се иска да занимавам читателите с тази личност, чиито действия и постъпки предизвикват съжаление, отвращение и омерзение. Но от друга съм длъжен да не мълча. Защото май и аз съм един от тези златишки умници, които не направиха достатъчно, за да се размине нашето градче с това божие създание
/или наказание?!../ Чак толкова ли бяхме заспали, загубени и заблудени, та сами си натресохме това чудо на чудесата. Истина е, че това което човек сам си направи, никой друг не може да му го стори.
Едва ли Нонка би извлякла полза от тези мои мисли, защото за такива баба ми казваше: Ти го плюеш, то се радва и си мисли, че го ръсиш с гюлова вода. Но някой друг би могъл да се замисли над думите ми.
Това, че е лицемерна - ясно! Примери да искаш!
Лошо работи - всички други са й виновни, а тя цялата - в бяло!
Пречи за развитието на спорта, ама душа дава грамоти и медали да връчва и да я снимат ако може. Мрънка, заеква и се излага, ама винаги с усмивка на устата - онази, нейната си!
Затри културния живот в града, но краката си ще счупи - бърза на сцената да се качи, цветя под път и над път да раздава. И с бонбони черпи наред, като на помен. И пак с онази същата усмивка!..
А че е злопаметна - е още по-ясно!
Щом стана кмет -уволни всички, що си бе набелязала - зам.кмет, секретар, специалисти разни, юристи - няма спиране. Който не успя да уволни - сам бяга от нея, като от огън. „Аз съм кметът, от всичко разбирам и други не ми трябват!” Не й пука за разни закони, кодекси, наредби, защото се изживява като специалист по всичко. Е, плаща сега обезщетения, но защо да се тревожи - плаща общината, да не плаща тя?!
Това че е алчна - и това е от ясно, по-ясно!
На всички ушите проглуши, че не й стига заплатата. Първата й кметска работа беше да уреди брат си с 30 кубика дърва, а пенсионерите и инвалидите - ряпа да ядат. После си поиска 11 000 лв. за лични разходи и 1 000 лв. за служебен телефон месечно. Срамота! Другата добре свършена кметска работа беше да си даде 4 000 лв. премия. По причина, че много работи, а Златица е цъфнала и вързала! И извънреден труд си изплаща редовно - преработва се жената, а и в Хамбург практиката е такава. А пък питайте скромното момиче колко дава за обеди, вечери, коктейли и банкети? Сакън, не казва! Кмет е - бюджетът е насреща!
Служебната кола на фамилно, безплатно такси направи. Вози майка, сестра, брат, роднини -давай! - общината плаща! А че пет-шест пъти блъска возилото - нищо, общината и тук плаща.
Това че е клеветница - ясно, ясно, ясно!
Кой ли не оклевети - колеги, служители, кметове, съветници, областни управители, министри, читалище, училище, горско, полиция, журналисти и още, и още!..
Клюки и интриги, простащина и дебелоочие, нахалство и безотговорност - щедро й е дал Господ!
А как лъже-е-е! И пак с невинната усмивка на уста! Но за лъжите - друг път, че няма да стегнат страниците на вестника.
Едно качество у тази особа обаче, преобладава над всички други.
И то е една голяма, огромна и уникална НЕКАДЪРНОСТ. Накъдето и да се завърти, с каквото и да се захване - тази некадърност напира, избликва, прелива и всичко около нея залива.
Ако за по-горе изброените човешки недостатъци може да й прости човек, то за некадърността - НЕ, НЕ БИВА! Защото точно от тази нейна некадърност идва всичко - нищо да се не прави в Златица, а ако се прави - да е отчайващо лошо:
ДАЛАВЕРИТЕ С ОБЩИНСКАТА ГОРА -прокуратурата ще каже колко е откраднато, но залесяване няма, дърва също. И няма да има скоро, както изглежда!
РАЗБИТА АДМИНИСТРАЦИЯ - позапълнена с шепа хора от марката „сбирщайн”, работа не вършат, ама то и не трябва, защото Кмет-вундеркинд си имаме!
БОКЛУЦИТЕ С МЕСЕЦИ ПРЕЛИВАТ! Кметът спи и хич не го е грижа. Нищо не прави, но съдебни дела води! Дела води и на адвокати плаща! Плаща здраво - хиляди и хиляди общински левчета отиват в техните джобове. Колко точно? За какво? Само тя си знае, но не казва. А резултати нещо? И това е тайна!
ХИЖАТА СЕ СРУТВА - няма грижа!
УЧИЛИЩЕТО СЕ РУШИ - карай да върви!
„ГАГАРИН” СЕ РАЗПАДА - много важно!
ФОНТАНЪТ НЕ РАБОТИ, КУЛАТА НЕ СВЕТИ - глезотии били това!
ВОДОПРОВОД В ЗЛАТИЦА - на куково лято!
АСФАЛТИРАНИ УЛИЦИ - ха, ха, ха - какво ли е това?!
ДУПКИТЕ БИЛИ МНОГО - ами заобикаляйте ги!
ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ - има ли я, няма ли я? Питай филанкишията, не кмета.
ПРОЕКТИ ЕВРОПЕЙСКИ - Айде де, откъде? И кои са те?!
СПОРТЪТ - изнемогва!
ЧИТАЛИЩЕТО - пред затваряне!
КУЛТУРНИ ПРАЗНИЦИ - отживелица са - казва кметът!
Тези и още хиляди проблеми съставляват кметската работа. За да ги решава, му плащаме заплата, возим го служебно, храним го на корем. Работа да върши, стопанин на града да е. А как го стопанисва?! - По модела на собствения си двор!..
Кой ни е виновен за всичкото това - само Нонка ли? Нейният случай е ясен и поради това я съжалявам! Днес тя е кмет, утре - не! А после? Вие къде сте? По- умните, по-знаещите, по-можещите?! Мераклии за критикари бол, акъл да дават - също! А ги няма!
Оставихме шепа наглеци да се изживяват като народовластници. Допуснахме лъжци да ни говорят за истината, некадърници - да ни дават акъл за майсторлък, а крадци и мошеници - да ни учат на морал. На нея й пречели всички, та затова нищо не правела! - Добре, така да е!
А на нас кой ни пречи?
На златичани им бяха виновни Коста Джамяров и Ценко Цеков, Стефан Попов и Георги Острев, Тодор Чомпалов и Георги Бояджиев, Атанас Петров и Александър Самарджиев! И колко още?! Оплюхме ги всичките! Сега други сме наред! Тежко му и горко на следващия кмет. Екип ли да прави, пари ли да търси, общински борчове ли да връща? А улиците, водопровода, сметището, училището, детските градини? Даже и бездомните кучета него чакат. Ако отсега не мислим за после - много има да завиждаме и на Пирдоп, и на Челопеч, и на Мирково, да не говорим за Чавдар! Ако това не е пример за кадърен кмет - здраве му кажи! Замислете се за разликата Чавдар - Златица. Колко ли е? -Един кмет!
Хората правят, тичат, а ние тук се оплюваме, очерняме, дирим кусури на другите и все се оправдаваме! А налице - нищо! Това ли е истинската Златица?!
Ще завърша с един показателен пример. Смешен? Тъжен? Жалък? Не знам, но Срамен!
Картинката е следната :
Вечерта в неделя на празника на Златица. Свършва програмата на центъра, започват фойерверки и гърмежи, заря с една дума. Духова музика свири Ботев марш. Свири тържествено, както си му е реда.
Пет човека ( пет !!! ) започват за да играят хоро?! Да, хоро на Ботев марш!!! Чудно ли ви е? Подмятат се насам, натам! Първият вее знамето. Българското знаме! Вее го и често залита.
Какви са тези хора? Неграмотни, пияни, луди? Какви други ще играят хоро на марш? И то на Ботевия марш?
Хваната до знаменосеца, подскача Нонка Каменова - кметът на община Златица!!! Доволна и усмихната! С нейната си усмивчица - тази като на едни дечица!
Да ни е жива и здрава! Честито!!

Ренета Атанасова

Каквото и да ти говорят, знай, че става дума за пари!
Това народно умозаключение безпрекословно приляга и към последните събития, разиграли се в края на март. Въпреки споразумението на Общинските съвети на Пирдоп и Златица за депонирането на златишките боклуци, напрежението ескалира. Нонка Каменова отказа да го подпише, а гуруто Стоян Шиеков спретна граждански протест, с намерение да се спре движението по пътя София-Бургас. Органите на реда отклоняваха колите към отсечката за Карлиево. Тъй като протестиращите не бяха си изпипали работата - имаха разрешение за протест, но не и разрешение за спиране на движението по национален път, Шиеков получи два наказателни акта - от МВР и от Националната агенция по пътна инфраструктура. На следващия ден отново бяха оповестени протести, този път на Бакаджик.
Но…още от сутринта, златишките боклуци потеглиха към старото сметище. По причина на прокурорско постановление. А хората се питаха какво ли всъщност се е случило.
Сигурно Нонка и приятели си вярват, че са герои, спечелили битката срещу собствените си общински съветници и „рекета” на Пирдоп.
Сигурно Стоян Шиеков си вярва, че е предопределен от съдбата да води бъдещите битки и победите му срещу Пирдоп тепърва предстоят.
Сигурно партията на Нонка и нейните духовни водачи смятат, че като нямат ни платформа, ни идеи, ни компетенции, Нонкиният ореол ще грейне още повече на фона на инспирираната от тях отживяла във времето междусъседска омраза.
Сигурно…
Само че е близо до ума / ако го имаш! / да се досетиш, че иде реч за задкулисни действия и противодействия и определен натиск на онези опитни политици, които вече са се втурнали към предизборните си акции и офанзиви. Защото, за каквото и да ти говорят, става дума за пари. Пари, които ще ги има този, който утре ще спечели изборите.

 На 23 март в община Златица бе обявено, че ще се състои пресконференция. Вместо представители на медии, на нея присъстваха шепата граждани от града, определящи се като „съвестта на Златица”. Вместо да бъдат зададени въпроси към кмета, тази сбирка имаше за цел Нонка Каменова отново да убеждава своите привърженици колко честна и почтена е тя, как се бори за интересите на Златица и колко е безгрешна.

От пълния видеозапис на тази „пресконференция” чухме един куп лъжи, които могат да се нарекат „Митовете на Нонка”. В типичния за нея стил, тя се опита за пореден път да покаже на  наивниците колко е велика, безгрешна и колко лош е ОбС избран от 3500 избиратели, а не от 1 600, избрали я нея, ОбС, в който 8 общински съветници са с висше образование, двама от които с по две висши, четирима са бивши съветници и един бивш кмет. Този Общински съвет е най-големият виновник, поради който тя, Нонка Каменова не може да си върши кметските дела.

Кои са митовете, в които Нонка Каменова иска нейните фенове да вярват?

Мит № 1

Кметът на Златица каза, че е била разработила проект за 1 млн. евро, но ОбС не е гласувал и безвъзмездните пари от ЕС са пропаднали. Действително Нонка Каменова внесе докладна записка.

Става дума за изграждане на съоръжение площадка, на което от извозваните отпадъци да се отделят суровини като метал, стъкло, хартия, текстилни отпадъци, които да се изпращат за преработка до съответните заводи.

От това се печели двойно - от полезните вторични суровини и от това, че в сметището ще се депонира по- малко количество отпадъци, с което се увеличава неговия живот.

Идеята е добра, на много места в Европа е осъществена.

Има обаче едно съществено условие - категорично се изисква наличие на съвременно действащо депо за отпадъци, което Златица няма. Строителството на депото, както писахме десетки пъти бе спряно от кмета на община Златица. Не коментирам твърдението на Стоян Шиеков, който заяви, че не тя, а законът го е спрял. И така няма ли сметище, никой от ЕС няма да даде и лев за подобно съоръжение.

Мит №2

Голяма част от общинските служители, с които бившата общинска служителка Нонка Каменова работи 4 години бяха уволнени от нея, или бяха принудени да напуснат, с което по същество ОбА бе ликвидирана и лишена от доказали се специалисти, които в професионално отношение стоят доста високо над нея. Кметът на общината каза, че не може да попълни опразнените от нея щатове, защото собствената й заплатата й била малка и никой не се съгласявал да работи за такива пари. Това не е вярно! Заплатата на общинските служители не зависи от  тази на кмета. Нонка Каменова се опитва да заблуждава привържениците си, че тя била задължила ОбС да утвърди предложената от нея структура на ОбА. По закон българският кмет няма право да задължава ОбС, а  е задължен да изпълнява решенията му.

Кметът на Златица предложи няколко пъти различни варианти на структурата, които бяха отхвърлени от ОбС. В едни от тях щатът беше толкова раздут сякаш е правен  за столичната община, без съмнение за да се даде възможност за общинската ясла да бъдат зачислени цял куп нейни поддръжници и активисти.

В друг вариант бяха сменени наименованията на  длъжностите, за да се намери причина да бъдат освободени некадърните според Нонка Каменова служители.

Мит №3

Известни са нарушенията в общинската гора, някои от които направо са  престъпления. За тях ОбС сигнализира до компетентните органи, които извършиха подробна проверка на  фактите. Нещата са твърде сериозни. Има сведения, че бившият ръководител на общинско звено „Гора” Николай Колев, който направо избяга от общината е обявен за национално издирване. Пряк ръководител на цялото звено е кметът на общината и той носи отговорност за неговата дейност и състоянието на гората.

За голямо учудване, на пресконференцията Нонка Каменова заяви, че тя е подала сигнал за гората, което не е вярно.

Мит № 4

Нонка Каменова обвини председателя на ОбС Сашка Кърпарова, че е съобщила на Пирдоп сумите, свързани с депонирането на отпадъците. Според нея това е било един вид търгуване, за което ще си получи заслуженото. Тези данни не са класифицирана информация нито са държавна тайна. Това са общодостъпни за всеки гражданин сведения, които касаят публичния общински бюджет. Тогава да се чуди човек как пък Нонка Каменова е получила сведение, че община Пирдоп имала 700 хил. лв. неразплатени сметки?!

Мит № 5

Вече втора година в общината не се прави нищо. Определените от ОбС 64 хил. лв. за строителство на училището си останаха неоползотворени. На Каменова не й трябва училище. Шадраванът се руши, общинските имоти не се  поддържат, улиците са пълни с дупки / които засега само фотографира /, стотици безпризорни песове скитат по улиците, няма общинска охрана, та дори и часовниковата кула не работи. Кметът на община Златица не се притесни да каже, че не можела да гради нови неща с тая гнила и рухнала почва под себе си. Освен това тя не можела да изпълнява кметските си задължения, тъй като ОбС я принуждавал непрекъснато да пише отговори, да дава обяснения и да води съдебни дела.

Мит № 6

Вярното, което Нонка Каменова каза е, че общината няма неразплатени сметки. Та нали нищо не се прави, не се строи, не се асфалтира. Най-редовно се  изплащат и хилядите левове за хонорари на наетите адвокати от Варна и В. Търново, за медийни изяви, за ежемесечните банкети и коктейли, чрез които Нонка Каменова се отблагодарява на приближените й лица, превръщайки ги в още по-дълбоката съвест на Златица…

Тодор Чомпалов

Най-безхаберният човек в Златица е кметът на общината. Със своята неспособност да управлява процесите в общността, Нонка Каменова нанася постоянно непоправими поражения в много области. Едно от престъпленията срещу населението е затъването на общината в боклуци, с което предпоставките за епидемия са налице. Не помогна със своите решения омразният и ненужен на кметицата Общински съвет. Нонка Каменова, възхвалявана и инспирирана от кликата около нея, не се вслушва в нищо. Затова пък организира просташки сборища в читалището и общината, наричани „пресконференции”, в които лъжите избуяват като отровни бурени, а след активното мероприятие участниците в него се отдават на гуляй в кметския ресторант.
Боклуците заливат не само града, но и селата. Едно от тях е Карлиево, където хората също са потърпевши. Кметът Иван Иванов се е видял в чудо. Между другото, с месеци Нонка Каменова не желае да се среща със селските кметове. Съдбата на техните докладни е кошчето с отпадъци. При такава обстановка кметовете разчитат само на себе си и се спасяват поединично.
За да изчисти село Карлиево, Иван Иванов се обърна към своя съсед - кмета на община Челопеч инж. Алекси Кесяков. Той прояви пълно разбиране, защото е запознат добре с проблема на Златица и действията на Нонка Каменова, като осигури безплатно сметоизвозващата машина.
На 25 март машината премина по всички улици и събра купищата боклуци, натъпкани в контейнерите и разпръснати около тях. Като чуха, че е дошла машината, много жители на селото изнесоха от дворовете си десетки чували пълни с отпадъци.
Това е еднократен акт, който вероятно ще се повтори през следващия месец. Много неща свързват Карлиево с Челопеч, докато в момента община Златица е като мащеха за своето прилежащо село.

Тодор Чомпалов

Нормално е всеки човек да има предпочитание към дадена дума, но не е нормално, а даже е смешно, когато не знае същността на нейното съдържание. Както например думата пресконференция и начинът й на употреба от Нонка Каменова.
Мине, не мине ден и по пощенските кутии се сипят покани от кметицата за поредната пресконференция. Въпреки множеството дипломи и сертификати, с които тя се хвали, изглежда значението на това понятие й е убягнало. На стр. 698 на Българския тълковен речник / 1963 г., второ издание / черно на бяло е написано. А за знаещата западен език, поне думата „преса” би трябвало да й подсказва значението.
Какво представляват Нонкините „пресконференции”? Това е сборище на нереализирали се в живота и обществото посредствени хора, но с неугаснали мераци да политиканстват и които отприщват на воля омразата си към всички, които мислят различно от тях. Силата им е в крещенето и псуването и в омаскаряването на общинските съветници и бивши кметове.
На последното сборище, един от тези екземпляри, който не е забил и един пирон за Златица, а дори не е и неин жител каза, че ако „злобата и отрицателната енергия на ОбС би била включена в електроцентрала, то с произведения ток щяла да блесне цялата община”. Питаме се обаче, ако се подпали простотията, приматщината и лумпенщината, които инспирират Нонкините „пресконференции”, няма ли да лумне такъв огън, който ще срине и затрие Златица?!