Пепа Цветанова Христова

преди….

Пепа Цветанова Христова е на 4 години, от Златица, зодия „Рак”. Много обича да ходи на детска градина, където си играе с приятелчетата „на балони” и „на майки и деца”. Обикновено Пепи е в ролята на детето. Има си и тя „бебе” - русо, с биберон. И като извади биберона от устата му - то плаче. А Пепа го гушка и с песен го приспива. Най- обича песента „Лиляно моме” и за патетата. Обаче истината е, че скоро Пепа ще си имат истинско малко бебе - братче, /каката вече е сигурна в това!/ А когато то дойде, ах, как ще се грижи за него, как ще го обича! Сега се учи да помага на мама - бърше прах. Най-много обича супа, но непременно да е с месо, а също така да й купуват дъвка и сокове.
Успех, Пепи!

 

и……… сега

- Пепи, какво ще кажеш за себе си, 17 години по-късно?
- Все още съм на 20 години, на 8 юли ще навърша 21. Уча задочно в Колеж по икономика и администрация - Пловдив, втора година. Работя в магазин за бижута и аксесоари. Все още не съм омъжена, но на 17 юли ще е сватбата. Предстои ми едно голяма вълнение, за което се подготвям.
- Значи вечи си открила мъжа на живота ти?
- Да, това е Петър, бъдещият ми съпруг. Мисля, че съм намерила подходящия мъж за мен.
- Какви бяха твоите изисквания към него?
- Аз съм човек с характер и за мен най-важното нещо е да се разбираме, да има доверие между нас, което смятам, че е в основата на любовта. При нас нещата станаха случайно и не съм очаквала, че толкова години ще се задържим заедно - вече пет години. Допаднахме си като характери, емоционални сме и двамата. През всичкото това време на много неща се научихме взаимно. Дори усещам промяна и у мен и у него. Учим се да живеем заедно и като че и двамата улегнахме.
- Какво беше твоето детство?
- Моето детство беше много забавно - прекрасни хубави спомени са останали в душата ми, много приятели, по цял ден игри - а бе беше едно безгрижно детство!
- А братчето, което толкова очакваше?
- Имам и сестра и брат, които са породени. Наистина много го исках това братче. Все казвах на мама: „Искам бебе, искам бебе!” И един ден тя ми каза, че ще имаме бебе. Толкова много го чаках, че постоянно разказвах как само аз ще го гледам, само аз ще се грижа за него. Още при излизането му от родилния дом се разплаках, защото исках да го гушкам, а те не ми разрешиха, защото съм била много малка. В началото ревнувах, тъй като бях свикнала всичко да е за мене, егоистично постъпвах…
- А сега ревнуваш ли?
- Не, сега много ги обичам и двамата. Радвам се, че ги има на този свят, защото друго си е да имаш някой близък човек до себе си. Особено когато пораснахме - ние станахме най-добри приятели, всичко си споделяме и най-важното - подкрепяме се.
- Спомняш ли си празника, организиран от Камбана?
- Беше много хубав и забавен. Много момиченца участваха. Накрая имаше една голяма торта. До ден днешен разказвам за него на моите приятелки, особено сега, когато започнахте тази рубрика „Малката мис - 17 години по-късно”. За мен това е един ярък спомен, защото сега има много шоутата по телевизията, но тогава не е имало такива неща и той бе по-особено преживяване.
- Каква мечтаеше да станеш като малка?
- Не си спомням каква е била моята мечта, но баба все ми казваше да следвам право. И понеже съм била дете с характер, тя се шегуваше, че съм била за криво, а не за право. По-късно желанието ми бе да уча финанси. Изкарах пълна шестица на приемния, но не ме приеха, заради дипломата ми от ПГМЕ, която беше по-слаба. Не стана във Варна, но ме приеха в Пловдив и много съм доволна.
- Смяташ ли, че това образование ще ти даде добра основа и възможност за професия, която ще те удовлетворява?
- Надявам се. Колежът е тригодишен и ще получа бакалавърска степен, след което ще уча още две години магистратура, което ще увеличи шансовете за това.
- С какво друго се занимаваш, някакво хоби?
- В почивните дни обичам да отделям време за външния си вид - спортуване, или нещо друго. Обичам да съм сред хората - ходя на разходки, в къщи въртя велометър, или карам колело с брат ми.
- Оптимистка ли си по отношение реализацията на младите хора в България? Или шансовете в чужбина са повече?
- Според мен, стига нещо силно да искаш, всичко ще постигнеш! Без значение дали става дума за България, или за чужбина. Като цяло възможностите в България са по-малки. Но не винаги онова, което целиш да постигнеш в чужбина ще стане. Там има много други трудности, които трябва да се преодоляват. Камъкът все пак си тежи на мястото и е по-добре тук нещата да се случат.
- Смяташ ли че си постигнала мечтите си и за какво още мечтаеш?
- Донякъде съм ги постигнала. Една от мечтите ми е да се занимавам с нещо мое, някакъв бизнес, който аз да управлявам. Още не е изкристализирала идеята ми, но докато завърша образованието си, това ще стане.
- Степенувай по важност нещата от живота.
- Някои от моите приятелки казват: За мен най-важното е да завърша, да взема магистратура и чак след това да създавам семейство, деца и т.н. За мен нещата не стоят така. Когато си срещнал човека, с който искаш да бъдеш в живота, това не пречи с него да продължаваш да реализираш предначертаните неща. Даже ще имаш още по-голям стимул, мотивация. За мен е много важно да се учи в днешно време, да работиш, да създадеш семейство, колкото до децата, те могат да почакат.
- Какво е мнението ти за младото поколение днес?
- Забелязвам, че тези, които са по-малки от мене са много лекомислени. Изобщо не си дават сметка каво им предстои в живота. Като че нямат амбицията да постигат по-значими неща. То и аз в тинейджърската възраст съм споделяла общата еуфория, когато сякаш нищо не те интересува. Но не е било чак в такава степен, което наблюдавам сега. Навършиш ли 18, и всяка една година ставаш все по-организиран, по-зрял.
- Как виждаш себе си след 17 години?
- Надявам се вече да съм постигнала по-голяма част от мечтите си, от целите си. Да съм завършила образованието си, да имам едно добро семейство, деца и един осмислен, хубав живот.
- Твоята максима?
- Иска ли много силно човек нещо, непременно ще го постигне!

 

                 

 

 

 Мартина Николова Владова 

преди

Госпожица Мартина Николова Владова е на 3 годинки и половина, от София, зодия „Риби”. Има си приятелче Боби, с което си играе в парка, но може по цял ден да си гледа филмчета с Том и Джери, които са й любими. Знае вече две френски песнички „Frere Jaques” и Sur le pont d`Avignon” А докато събира опадалите плодове и бере домати в градината на баба си, пее: „Под липите спомен мой, подава се гъсеница!…” - собствено творчество. Обича много сладолед, но изправен /т.е. на клечка/. И домат, но също изправен /тесен и дълъг/. Предпочита да плува върху пясъчника /пясъка/ вместо в морето, но и това е въпрос на вкус. Предпочита мама да я облича с бялата рокличка и с „тропкавите” обувки. С кукли не си играе, а все на лекарки. Защото иска да стане „инистизиоложка” като порасне, като ги режат хората - да не ги боли…Успех Марти!

 

и….. сега

- Марти, какво беше твоето детство и кой е най-яркият ти спомен от времето, когато предпочиташе мама да те облича с бялата рокличка и с „тропкавите” обувки?
- Безкрайните игри с братовчед ми в двора на баба и дядо в Пирдоп! Имах една истинско детство, изпълнено с много игри и усмивки.
- Какво си спомняш от празника на малките „Мис”, организиран от в. Камбана?
- Ами почти нищо, но от снимките, които имам и от разказите на мама мисля, че е бил един хубав празник.
- Като малка си мечтала да станеш „инистизиоложка” и да режеш хората, за да не ги боли. Сбъднаха ли се детските ти мечти и за какво мечтаеш сега?
Детските ми мечти са на път да се сбъднат и внимателно следвам целите си. Едва ли ще стана точно „инистизиоложка”, но професионалната ми ориентация към медицината се е запазила. Сега мечтая да стана добър лекар, да бъда щастива, да радвам родителите си и близките ми хора.
- С какво се занимаваш днес - учене, хобита, спорт?
- Уча медицина в МУ - Плевен. Хобито ми е фотография, но за жалост не ми остава много време за спорт. Когато съм свобода карам кънки на рампа.
- Какво най-много те вълнува? Какви са най-силните ти желания?
- Най-силното ми желание в момента е да е лято и да се излежавам по цял ден на плажа, някъде на морето, далече от хилядите забързани и намусени хора.
- Оптимистка ли си по отношение на бъдещата ти реализация в България? Или може би в чужбина?
- По принцип гледам да съм оптимист за всичко, но на моменти случващите се неща около мен ме карат да се замислям дали наистина бих успяла да се реализирам и да бъда щастлива в България. Това не трябва да бъде така, защото България е за българите, но май все повече хора намират щастието си извън родината. Не знам, кой трябва да поправи това, но определено би било хубаво да се направи нещо по въпроса.
- Имаш ли любима максима?
- Scientia est potentia / Знанието е сила/.
- Какво най-много цениш в живота, в отношенията между хората?
- За мен най-важното нещо в живота, това е здравето! След това смятам че човек трябва да бъде искрен в отношенията си с хората.
- Мнението ти за днешното младо поколение на твоята възраст?
- Не съм сигурна дали то е добро, или лошо. Възрастните казват за нас „разхайтена работа”, но според мен всяко поколение си има своите хубави и лоши черти. Те отразяват това, което са ни предали предните поколения, но са отражение и на сегашния , динамичен и изпълнен с много емоции живот.
- Как виждаш себе си след още 17 години?
- Ха-ха! Вероятно добър лекар с частна практика. Част от едно хубаво и сплотено семейство, каквото е моето сега. И надявам се пак да отговарям на подобни въпроси на вестник Кмабана след още 17 години.

 

                             

Силвия Димитрова Спиридонова

 преди

Силвия Димитрова Спиридонова е на 5 години, от Златица, зодия „Близнаци”.
Обича да пише цифрички и букви, да оцветява в книжките за оцветяване. Харесва й да си играе на „манекенки”, като след това мама трябва да подреди отново гардеробчето й. Лудориите спират обаче, когато мама или тате пускат „нейните” касети с анимационни филми и Алф. Сиси е вече „голямата” кака, има си братче Виктор на 5 месеца, което много обича и помага на мама - люшка количката, дава му биберон. С нетърпение чака да порасне, за да си играят заедно.

 

 сега

- Какво беше твоето детство и кой е най-яркият ти спомен от времето, когато обичаше да оцветяваш картинки и да си играеш на „манекенки”?
- Имах едно прекрасно детство, изпълнено с безгрижие и игри навън. Сега като се връщам назад и си спомням колко хубаво е било, иска ми се пак да съм дете поне за малко. Спомням си как се събирахме всички деца от улицата, бяхме доста голяма компания и играехме по цял ден на криеница, стражари и апаши, ритахме футбол, а с момичетата много обичахме да си играем на „кукли Барби” и манекенки естетвено. Най-яркият ми спомен?.. Ами имам много такива, но може би никога няма да забравя, как с приятелките ми организирахме концерти, на които се правехме на „Spice girls” (които бяха доста хитова група тогава), правехме репетиции по цял ден с един стар касетофон, включен с няколко разклонителя. Имахме си реквизит и танц за всяка песен. В деня на концерта канехме всички от нашата улица за публика, като им раздавахме десертчета и се забавлявахме много.
- Какво си спомняш от празника на малките „Мис”, организиран от в. Камбана?
- Спомням си, че бях много притеснена дали ще харесат рисунката ми, за която доста се бях постарала. Също си спомням и част от песничката, която изпълних тогава:

„Моля кажете, не на шега,
кой нарисува тази дъга,
пъстра, красива, казвайте кой,
аз или вие, тя или той” и т.н.
А и няма да забравя, че накрая на конкурса имаше една страхотна, огромна плодова торта.
- Сбъднаха ли се детските мечти и за какво мечтаеш сега?
- Когато бях малка, най-много от всичко мечтаех да порасна и като всяко малко момиче мечтаех да стана известна актриса или певица. Но с времето това се промени. Днес имам много мечти.
- С какво се занимаваш днес - учене, хобита, спорт?
- Студентка съм в СУ”Св.Климент Охридски”, специалност Биотехнологии. Харесва ми това, с което се занимавам и се надявам един ден с работата си да бъда полезна на колкото се може повече хора. Обичам да излизам с приятели в свободното си време. Занимавам се с лека атлетика и така се поддържам във форма.
- Какво най-много те вълнува? Какви са най-силните ти желания?
- Най-много ме вълнува образованието ми, в момента то е на преден план. Разбира се, вълнуват ме и семейството ми, приятелят и приятелите ми - те са най-важните и значими хора за мен, на които знам, че винаги мога да разчитам и за които бих направила всичко. За мен най-важното е те да са добре.
- Оптимистка ли си по отношение на бъдещата ти реализация в България? Или може би в чужбина?
- Склонна съм да вярвам, че бих могла да се реализирам по-успешно в чужбина, тъй като в момента в нашата страна младите хора нямат много добри възможности за реализация. Но съм оптимистка и вярвам, че след време нещата тук ще се променят.
- Имаш ли любима максима?
- Няма невъзможни неща!!!
- Какво най-много цениш в живота, в отношенията между хората?
- Най-много ценя искрените и добронамерени хора, защото са рядкост в днешно време.
- Мнението ти за днешното младо поколение на твоята възраст?
- Смятам, че всяко следващо поколение е по-добро от предишното.
- Как виждаш себе си след още 17 години?
- След още 17 години ми се иска да съм успяла в професионален план, да имам семейство с деца и близките ми да са все така до мен и да ме подкрепят във всяко мое начинание.

 

                                     

                                                

                                                 

  

  

  

  

  

  Надежда Олег Прокопиева

 

преди

 

Надежда Олег Прокопиева е на четири години и половина, зодия Овен. Кръстена е на баба Наде, но у дома й викат Нани.
Нани си има батко Лъчко. С него си играят „на барче”- тя сервира, а Лъчко слага слушалките, като дисководещ. Често си играят и „на палатка”- носят там одеала, възглавници, книжки, фенерче. Нани има приятелчета, но предпочита да си играе с Дари на криеница. Има си и истинско куче Боби - кафявичко, а опашката му е малко черничка. Нани го вози в каручка. Обича да гледа филмчето за 101 далматинци, не е много по яденето /там Лъчко е силен/, но предпочита филия с лютеница и чубрица. Е и дъвки и бонбони, разбира се. Иска Барби /т.е дядо Мраз/ да й донесе кукла Русалка, но с басейн. Помага на мама - мете с метличката двора и тротоара. Нани определено иска да стане „спасителка по вода”, но в краен случай може и булка, а мъж за сватбата й все ще се намери! А докато чакаме сватбата - успех в конкурса Нани!

 

 и……..сега

 

- Какво беше твоето детство и кой е най-яркият ти спомен?
- Детсвото ми беше нормлно и спокойно. Играех си с децата в близката градинка - ритахме футбол, играехме федербал, гонехме се…Имам много ярки спомени, дори си спомням конкретни моменти и изрази. Например, никога няма да забравя как всички можеха да карат колело, а аз нямах търпение да се науча. Баща ми в продължение на месец, два тичаше по мен, за да се науча. В момента, в който ме пуснеше - падах. След много мъки от страна на баща ми, потеглих с един модерен BMX. Но не бях свикнала спирачките да бъдат контра и трябваше да се спра в ламринена ограда!.. Но все пак и до днешен ден, много обичам да карам колело.
- Помниш ли празника на малките „Мис”, организиран от в. Камбана?
- Спомням си конкурса малките „Мис”. Мама ми купи синя плюшена рокля с червени панделки, много се срамувах и притеснявах. Спомням си, че бях с майка ми и брат ми и още в началото на празника ни казаха да си приготвим рисунките, а аз не знаех, че трябва и рисунка да нося. Брат ми ходи до вкъщи и донесе една негова със синя кола. Всички момичета около мен имаха цветни рисунки, а моята - момчешка, със синя кола. Спомням си, че за всяка „мис” имаше подарък - сребърна висулка на зодията. Моята още си я пазя.
- Като малка си мечтала да станеш „спасителка по вода”. Сбъдна ли се нещо от детските мечти и какви са днешните ти мечти?
- Наистина исках да стана спасителка на плажа. Като ученичка дори правех планове да изкарам такъв курс за спасители, но с времето тази идея отмина. Сбъднах най-голямата си детска мечта. Имах гъба на желанията и всеки ден си пожелавах едно и също. Исках да стана волейболистка. Тази моя мечта я сбъднах, но с всяка изминала година приоритетите ми се променяха лека по лека. Сега имам много мечти и не спирам да мечтая. Един ден ще ги изпълня, ще си купя нова гъба на желанията!

- С какво се занимаваш днес - учене, хобита, спорт?
- В момента съм студентка по Администрация и управление - втора година. Интересно ми е в университета, обичам да прекарвам времето си там, но има и по-приятни места. Обичам даходя на фитнес, така се поддържам във форма, а също си поставям цели за изпълнение. Имам едно прекрасно хоби, моето мопсче - Русиана. Прекарвам с нея цялото си свободно време, водя я навсякаде с мен. Разбира се, като всеки млад човек, обичам да излизам с приятели.
- Какво най-много те вълнува днес? Какви са най-силните ти желания?
- Най-много ме вълнува образованието. То е приоритет в момента. Иначе семейството и приятеля и приятелките ми са най-важните и значими хора за мен, хора на които мога да разчитам и да дам всичко за тях. Всичко останало е на заден план. Най-силните ми желания са хората около мен да бъдат здрави и добре, а в личен план - да постигам целите си, както съм го правила до сега.
- Оптимистка ли си по отношение на бъдещата ти реализация в България? Или може би в чужбина?
- В повечето си начинания съм оптимист. Спортът ме научи да вярвам в себе си и в уменията си. Искам да се реализирам в България. Мисля, че държавата ни има нужда от млади и можещи хора. Когато някой не се реализира в дадена сфера, това не бива да го отказва и да бяга от страната. Трудно е да бъдеш добре в България, но не е невъзможно.
- Имаш ли любима максима?
- Имам доста любими максими. Една от тях е: Всеки сам е ковач на своето щастие.
- Какво най-много цениш в живота, в отношенията между хората?
- Най-много ценя честността. Всеки е бил лъган, или е лъгал. И в двата случая се чуствам зле от лъжата.
- Мнението ти за днешното младо поколение на твоята възраст?
- Имам добро мнение за моето поколение. Смятам, че всяко следващо поколение трябва да е по-добро от предното, но през последните години се случва обратното. Децата, които днес са на 14 години правят неща, които когато аз бях на 14 не знаех какжо означават, а винаги съм била в час с новите и „модерните” неща. Днешните деца порастват много бързо и нямат време да се учат от грешките си.
- Как виждаш себе си след още 17 години?
- Времето минава много бързо за мен. Иска ми се след 17 години да имам семейство с 1-2 дечица и сегашните ми цели да бъдат реализирани и успешно осъществени. Разбира се, близките и познатите ми да бъдат близо до мен и тогава.

 

 

 

Наталия Ангелова 

 

Преди

 Наталия Ангелова е на три години и половина, зодия Телец. На галено й казват Ния. От София е, но с желание гостува на бабите и дядовците си в Златица и Челопеч. Весела, общителна и великодушна; с подкупваща усмивка и мили думи постига каквото иска. Ако чарът и не помогне, пуска в ход другото си оръжие - сълзите: възрастните не устояват да гледат разплакани сините й очи.
Обича всички, но най-много-батко си Пани. Любимите й играчки- патето и кучето - се редуват през вечер да й правят компания в леглото. Ния е надеждата на дядо си Луко да наследи музикалния му талант. Двамата често „свирят” заедно. Тя е подвластна на магията музика: обожава песните и танците.
Мечтае да пътува в далечни страни и да се вози на хубави коли. Казва, че сега е малка дама, но като порасне, ще стане голяма дама. А иначе - певица.

 

Сега

 

- Какви са спомените ти от детските години? Каква беше като дете?
- Имам прекрасни спомени от детството. Най-много обичах да прекарвам времето си навън с приятели и да правим всевъзможни бели. Обожавах лятото, защото го прекарвах при бабите и дядовците ми в Златица и Челопеч. Това може би са и едни от най хубавите ми моменти от детството - когато с дядо Луко отивахме следобедите да посвирим и да попеем в читалището, а баба Кулка ни посрещаше вечерите с най-вкусните гозби. Или когато помагахме на дядо Панчо на нивата, след което се събирахме за обяд в кухнята с братовчед ми и брат ми, а баба Недка ни разказваше всякакви забавни истории. На моменти бях доста опърничава и винаги държах да получавам това, което поискам. Бях голям инат и в повечето случаи вървях с рогата напред - типично за зодията ми Телец.
- Помниш ли празника на малките „Мис”, организиран от в. Камбана?
- Бях много развълнувана на празника на малките „Мис”. Станахме рано сутринта, мама ми беше облякла най-хубавата рокля и цялото семейство потеглихме към Пирдоп. За жалост, времето не беше на наша страна -имаше доста сняг и закъсахме по пътя. Нямаше как да продължим и се върнахме в София. Бях много, много разочарована. Но все още си пазя сребърното медальонче- зодия Телец, което получих малко по-късно като подарък от в. „Камбана”.
- В представянето ти тогава сме писали, че постигаш всичко с подкупваща усмивка и мили думи, а когато те не помагат - със сълзи. И сега ли е така, или имаш други оръжия?
- Милите думи и искрената усмивка винаги помагат. Няма нищо по-хубаво от един усмихнат човек срещу теб. Хората го оценяват. Но само с тези две неща не можеш да постигнеш всичко. Сълзите също не помагат. Трябва да се трудиш, да знаеш какво искаш и да вярваш в успеха. Тогава вече наистина ще получиш всичко.
- Като малка си мечтала да станеш певица и да пътуваш в различни страни. Сбъдна ли се нещо от детските мечти, или с времето мечтите се промениха?
- Обожавам музиката. Тя е най-добрият начин да изразиш чувствата си и себе си. Певица не станах, но все още обичам да пея, въпреки че хич не ми се отдава. Другата ми мечта все още е да обиколя и да посетя различни страни и да се запозная с различни култури. Още не ми се е отдала възможност да пътувам по света, но знам, че един ден и това ще стане. За сега това си остава моята най-голяма мечта.
- Какво най-много те вълнува днес? Какви са най-силните ти желания?
- Най-много в момента ме вълнува бъдещето ми. Съсредоточила съм се върху обучението ми в университета и изучаването на езици. А най-силното ми желание е да бъда щастлива. Когато човек е щастлив, значи всичко около него е наред.
- Харесва ли ти тук, в България? Би ли предпочела да живееш в чужбина?
- Не мисля, че бих могла да живея в чужбина. Прекалено привързана съм към родината си, а и тук са хората, които най-много обичам - семейството ми, роднините, приятелите. Вярвам, че нещата ще се променят и българите ще започнат да живеят по-добре. Но това изисква време. Трябва да сме оптимисти.
- Какво най-много цениш в живота, в отношенията между хората?
- Най-важно е хората да бъдат искрени един с друг и да си помагат. Типично за нас българите е, че сме много завистливи, не сме задружни и не можем да работим в екип. Това трябва да се промени. Прекалено много злоба таят хората в себе си и не разбират, че това ги прави нещастни. Всеки обича да обвинява другите за своите неволи, а не разбира, че всичко зависи от самия него.
- Мнението ти за днешното младо поколение на твоята възраст.
- Има много интелигентни и ерудирани млади хора. Най-много ми харесва това, че повечето от тях не са безразлични към нарастващите проблеми по въпроса за опазването на околната среда Създават се младежки организации и се провеждат множество мероприятия срещу презастрояването на много красиви кътчета в България. Все още не сме се научили да ценим това, което имаме.
- Как виждаш себе си след още 17 години?
- В момента следвам икономика и реализацията си виждам в тази сфера. Интересувам се от екология, мениджмънт и бизнес планиране. Ще бъда щастлива, ако работя любима професия и бъда полезна на хората с моята работа.

 

          

Яна Илиева Мечева

Яна Илиева Мечева от Пирдоп е на 2 годинки и три месеца. /Най-малката участничка в нашия конкурс!/, зодия Везни. Има си батко Любчо, които топло я обича - на своята мъничка сестричка посвещава той най-хубавите си стихове. Красивите шапки - с дантели и с „ушички” пък ги шие баба Любка и още какви хубави дрешки! А Яни разбира от хубавите работи. Още от сега посяга към гривните и пръстените, към лака за нокти, сенките и червилото!

Обича да гледа детски филмчета, но най много се смее на Алф. А как само скача и тропа с крачетата, как танцува! Стане ли дума за разходка - веднага тръгва. В леката кола може да стои цял ден. С приятелчетата Ради и Любослав хвърлят ли, хвърлят, играчките. Най-съсредоточена е, когато гледа снимки и книжки. А когато ляга да спи -гушва книжката и след приказката за Кума Лиса и Косе Босе, заспива. Тогава става най-кротка. Още не може да каже какво предпочита да яде, но ръчичките й винаги първо посягат към пиленцата, „кацнали” върху чудните погачи, които баба Любка майстори. А на прощапулника Яна грабна топката. Сигурно ще стане спортистка.

Успех, Яни!

  

  

  

Яна Илиева Мечева е на 18 години, ученичка последна година в СОУ „С.Савов”.

 

- Яна, спомняш ли си нещо от празника на „Малката мис”?
- Нищо не си спомням, само знам какво е било от снимките, които има у дома.
- Каква искаше да станеш като малка?
- Като почти всички момиченца, исках да стана певица. Но това отдавна е отминало. Мисля да кандидатствам право. Ще държа изпити по български език и история. Подготвям се усилено от сега. Посещавах курсове в София.
- Кои са преподавателите ти по тези предмети?
- Мария Тодорова и Анета Венкова, от които получавам много солидна подготовка.
- Значи те ти вдъхнаха любов към тези предмети?
- Четенето, литературата обичам от малка. Сигурно покрай баба Любка. Все ходех при нея да ми чете, да ми разказва. Обичам и да пиша, имам тефтер със стихотворения.
- Продължаваш ли да четеш?
- Да, чета най-различни жанрове. Любовни романи, четох една много интересна книга „Подсъзнанието може всичко” - от областта на психологията. А преди нея прочетох една книга за Ванга на Жени Костова, която много ме впечатли. И си мисля, че ако не успея да вляза право, ще кандидатствам психология.
- А какво стана с топката, която хвана на прощапулника?
- Нищо не стана - по физкултура съм много зле. Но ходя с удоволствие да играя народни танци.
- С какво друго се занимаваш?
- С Клуба „Съхрани българското” ходим по екскурзии. Последния път бяхме в Централния архив, където видяхме много интересни неща - тефтерчето на Левски, ръкописи на Ботев, Санстефанския мирен договор в оригинал, старинни оръжия. Историята много ми е интересна.
- Каква музика слушаш?
- Всякакава - но предимно чалга и диско. И народната музика харесвам също, покрай народните танци.
- Любими изпълнители?
- Преслава и Константин.
- Искаш ли визуално да приличаш на някоя от изпълнителките?
- Може би, но май нямам достатъчно воля.
- А обичаш ли тоалетите, гримовете?
- Да-а-а! Като малка паднах от колелото и си избих преден зъб. Но сега вече имам нова фасада и друго самочувствие.
- Кои занимания сега ти доставят най-голямо удоволствие?
- Държа много на чистотата, на уюта, помагам за това на мама.
- Още ли си сладката сестричка на батко?
- Не знам, но поне не го показва.
- Любовта?
- Не върви изобщо, никаква я няма.
- Каква се виждаш в бъдеще?
- Съдия-изпълнител, или психолог.
- А в личен план?
- Да срещна сериозен и отговорен човек в живота си, да си допадаме по характер, да се разбираме.
- Кое в живота е най-важно за тебе?
- Здравето и разбирателството между хората.
- Какво ще пожелаеш на младите девойки, които са участвали в този конкурс?
- Да са живи и здрави и да се стремят да осъществяват желанията и мечтите си.

 

 

 

През август 1993 г. в. Камбана обявява своя първи конкурс „Малката мис”. В съобщението, поместено във вестника се казва:
„Драги родители, баби и дядовци!
Очарователни малки госпожици!
Нашият конкурс ви дава възможност да представите на широката публика вашите очарователни момиченца в най-първата им младост - до 7-годишна възраст.
Очакваме снимките на малките госпожици, може и придружени с кратки бисери от детското им въображение. Конкурсът ще бъде журиран от читателите в края на годината.”

И така вече 17 години след този първи конкурс, след който се заредиха „Малкият мъж” и „Аз съм сладко бебе”, Камбана неизменно продължи традицията на последна страница горе в ляво да слага по едно, а понякога и по повече снимките на малки усмихнати дечица, които с присъствието си да опровергават черните статистики и хроники от ежедневието ни.
Тези малчугани вече са красиви госпожици и млади мъже, отдавна разделили се с безгрижното детство. Какви са те сега, сбъднаха ли се детските им фантазии, какви са днешните им мечти? Това ще се опитаме да разберем, поканвайки ги отново в редакцията.

               

               

 

  

  

Първата госпожица, която поканихме за участие в новата ни рубрика „Малката мис - 17 години по-късно” е Генка Николова, репортер и технически организатор в TV „Средногорие”.

 

 

Ето как тя е била представена в конкурса:
Генка Йорданова Николова от Пирдоп е на 6 години, зодия Близнаци. Взела е сините очички на мама и на баба Генка, на която е кръстена. Има двама батковци Стефчо и Пепи, които много я обичат. Обикновено си играе с Мони - който е на 4 години, не понася скрънзавите деца и направо ги отбягва. Когато е самичка Генка пуска у дома котката Тошко. Обича да гледа детски телевизионни филмчета, особено за Том и Джери и за Пинокио. Може да брои до 10 на английски, и най-много обича банани.

 

Днес Генка е на 22 години. Завършила е английската гимназия в Челопеч, в момента е студентка е в Югозападния университет „Н. Рилски” в Благоевград, специалност психология 23 май. Голямата й страст към животните не я е напуснала - има две котки, три кучета и две патици. Другата й страст е четенето на книгите. Най-любимата й авторка е Агата Кристи, изчела е почти всичко от нея, но най-харесва „Азбучни убийства”. Пише стихове. Рисува.
- Генка, като дете каква мечтаеше да станеш?
- Мечтаех да стана принцеса. И до някъде това се осъществи. В семейството ми всички се отнасяха с мен като принцеса.
- Все още ли бананите са любимия ти плод?
- Да, на първо място. След тях е помелото - големият грейпфрут.
- Как се озова на работа в местната телевизия?
- Явих се на кастинг. Като светнаха прожекторите бях много притеснена. Но постепенно свикнах. И като малка обичах да се изявявам, все ме избираха за водеща.
- Какво най-много ти доставя удоволствие сега?
- Обичам да пътувам. Имах възможността да посетя Турция и Испания. Испанският град, където бях беше с крепостни стени, със замъци и излъчваше някаква романтична атмосфера, което много ми допадна. Няма бездомни животни, няма боклуци. Чистота и красота! В Турция посетих Кушадасъ и Анталия. Дълбоко съм впечатлена от обслужването. Отношението към клиентите просто не може да се опише. Карат те да се чувстваш специален Нашият плаж е по-хубав от техния, но там се грижат за удобството на хората. Прекарах една вълшебна почивка сред голяма красота.
- Кои се приоритетите в живота ти?
- За мен на първо място винаги е било семейството. Приятелите също, но често пъти това се оказва променлива величина. Приятелите и любовта са на второ място.
- А любовта има ли я сега?
- Да, има я. Смятам, че всеки човек трябва да изживее голямата си любов, ако не я е срещнал - да продължава да я търси.
- Ти срещна ли я вече?
- Не знам, но е голяма любов.
- За какво мечтаеш?
- Мечтая си хората да сме по-добри, колкото и банално да звучи това. Хората са затворени, подозрителни и рядко си помагат един на друг.

- Какво си пожелаваш да ти се случи?
- Искам да завърша висшето си образование, след това да взема магистърска степен и да си намеря работа, която да ми дава възможност да пътувам. Най-мечтаната дестинация за мен е Африка. Може би ще ми се удаде възможност да участвам в някоя хуманитарна мисия. За момента съм се записала да членувам в един клуб, където се изпращат пари за ваксинация на майките, болни от спин, чрез което детето се предпазва от заразяване по наследство.
- Значи не виждаш бъдещето си в Пирдоп?
- Обичам родния си град и където и живея, винаги ще се завръщам в него. Но ми се иска да пътувам много и да бъда гражданин на света.