Искам да изкажа голяма благодарност на учителките Аделина Павлова и Даниела Чернева от СОУ “Св. Паисий Хилендарски” - Златица за чудесното лято на децата ми. Тази година ръководството на училището пое инициативата да организира за първи път летен лагер. Разбира се, притесненията ми бяха много, имайки пред вид факта, че за първи път децата ми ще бъдат сами на такава почивка. Записах ги почти в последния момент, защото не бях сигурна дали ще постъпя правилно. Лично директорката Нели Стефанова ме увери, че е имала няколко оферти, но условията, които предлага х-л „Хит” (3 звезди), намиращ се между Равда и Несебър, е най-подходящо място за детски лагер - мястото е спокойно, лакомствата и забавленията, които те толкова обичат, са на нормални цени, т.е. дневните пари на децата ще бъдат по джоба на повечето родители. Накара ме да повярвам, че не трябва да се притеснявам, защото с тях ще бъдат ръководители, които са добри педагози. Дъщеря ми (11 г.) и синът ми (9 г.), изгаряха от желание да бъдат на летен лагер. Затова, въпреки страховете ни, със съпруга ми решихме да не ги лишаваме от тази възможност. Повярвайте ми, много се притеснявах! Но когато се чувахме по телефона, децата звучеха толкова щастливо, че страховете ми изчезваха. Организацията по пътуването и престоя им там беше много добра. Пътуваха с луксозен автобус, който ги взе от Златица. В хотела бяха настанени по 3 деца. Плажът е бил пред самия хотел. През времето, когато морето не е било подходящо за къпане, са ползвали басейна на хотела. Не са им липсвали забавления - разходки в Равда и Несебър, посещения в любимия на всички деца лунапарк, дискотека. Любителите на екстремни изживявания са посетили и аквапарк. Гледам клипчето, което дъщеря ми е направила последната вечер. На него виждам едни наистина щастливи и доволни деца. Танцуват и скачат в басейна под зоркото око на спасителя и своите ръководители. Когато се върнаха, още със слизането от автобуса казаха, че ще им липсва морето. Вече имат и нови приятели. Безкрайно благодаря на ръководителките Аделина Павлова и Даниела Чернева за вниманието и отношението, с които се отнесоха към децата ни. Следващата година ще ги запишем отново. Имайки пред вид ангажиментите ни, ние не винаги можем да отделим 10 дни за почивка. И колкото и добре да си изкарваме заедно, те имат нужда да бъдат по-самостоятелни. Когато са на лагер, децата ни се учат да бъдат по-отговорни. Нека притесненията ни на родители не помрачават радостта на децата ни. Понякога прекалено много ги обгрижваме и ги лишаваме от възможността да бъдат щастливи. Всички сме били деца и знаем какво е да бъдеш на лагер.
Затова не пропускайте да осигурите на децата си незабравима ваканция. Те имат нужда от това. Лагерите са част от тяхното нормално израстване. Приветствам инициативата на ръководството на СОУ „Св. Паисий Хилендарски” за летен детски лагер, както и това, че всички деца от района могат да се възползват от него. Предлагам да се помисли за подобно нещо и за зимната ваканция. А също така и за скаутски лагери в планината, с организирани походи и игри, които да възпитат у децата любов към природата. Нека събудим у тях живеца, който Интернет-игрите отнеха! Благодаря от името на децата си за чудесната ваканция!
 

Петя Милева

От 6 до 10 август в гр. Берковица НДПК „ Младежта за безопасност на движението” организира лагер-сбор с разширен състав на деца - велосипедисти за подготовка и участие на представителния отбор на България в ХХV Европейски шампионат по приложно колоездене от 24 до 29.09.2010год. в град Скопие (Македония).
За четвърта поредна година представители от Челопеч мерят сили с най-добрите за попадане в националния отбор.
От отбора на община Челопеч бяха определени Илиян Цветанов и Неделко Калоянов, които през всичките кръгове на шампионата за 2010 г. имат отлични резултати в крайното класиране.
За лагер-сбора бяха извикани 8 състезатели (4 момичета и 4 момчета) от клубовете по приложно колоездене Монтана, Берковица, Силистра и Челопеч.
В зависимост от показаните резултати на състезателите през дните на лагера (решаване листовки и майсторско управление на велосипед) на 11 август ще бъде определен съставът на националния отбор от 2 момичета и 2 момчета, които ще представят страната ни на Европейския шампионат.

Д-р Кирил Ленгарски е родом от Кюстендил. Син е на покойния д-р Георги Ленгарски, един от дсетимата заслужили хирурзи в България. В МБАЛ - Пирдоп постъпва на работа преди четири месеца, след като научил, че в Пирдоп набират хирурзи. Преди това е работил в Кюстендил, преминал е през обучение и специализация в някои европейски държави и е убеден, че като специалист е ней-добре да се развива в собствената си държава.
 

- Д-р Ленгарски, с какво Ви привлече пирдопската болница?
- От моя приятел д-р Въжаров, стоматолог, бях чул, че в тази част на България - Пирдоп, Златица, Челопеч и Мирково хората са добри и гостоприемни. Освен това в нашите среди се знае за пирдопската школа хирурзи, „отгледана” от д-р Велчев, за когото моят баща ми е говорил. Исках да се запозная с него, но за голямо мое съжаление той вече бе починал. Знам обаче, че той е бил голям хирург и е оставил дълбока следа в хирургично отделение, в болницата и сред хората на тези седем общини. Той е развил още едно време лапароскопската хирургия. Искам да подчертая, че в Академията, на която съм възпитаник, в първа и във втора хирургия където съм се обучавал, лекарите хирурзи говорят с уважение за Пирдопската школа, за това, че от тук са тръгнали и са се доказали много известни хирурзи днес - проф. Владов, д-р Балкански, д-р Коташев, д-р Мечкаров, д-р Сергеев и др.

- Как заварихте отделението при постъпването си?
- Когато дойдох тук, хирургията не беше в добро състояние. Всички не можеха да преодолеят липсата на д- р Велчев и пациентите като че предпочитаха да се оперират в София. Заварих д-р Динев, които е завеждащ в момента и д-р Попов. Мисля, че трябва да се положат не малко усилия, за да може хората от района да възвърнат доверието си към болницата и ХО, може би като се привлекат нови специалисти.
- Какво е положението с отделението в момента?
- Благодарение на зав. д-р Динев хирургията започна да се възражда и се започнаха да се правят операции, някои от които доста тежки. Имаме напоследък една гордост с една операция по спешност, в условията на остра кръвозагуба, това е нещо, с което малко клиники в България биха могли да се похвалят.
- Лапароскопската технология бе въведена тук преди години от д-р Велчев. В какво състояние е апаратурата?
- За мое най-голямо учудване е в много добро състояние, което потвърди и д-р Коташев, който е работил с нея. Ние имаме възможност в момента да извършваме т. н. безкръвни операции, или мини инвазивна хирургия, лапароскопска холецистектомия /оперативно премахване на жлъчния мехур/, така известни като „трите дупки”. На следващия етап имаме идеи да закупим апаратура, която вече е висш пилотаж в безкръвните операции. Американците я наричат SILS, което означава Single incision Laparoscopy surgery. Вместо през три дупки, само през една се извършва процедурата, т.е. премахва се жлъчен мехур, апендикс, миоматозен възел, херния.

- За тази висша класа безкръвни операции имаме ли обучени специалисти?
- Да, това е д-р Коташев, аз също съм завършил съответни курсове. Важното е, че в мемента имаме достатъчно апаратура за извършване на безкръвни операции. имаме достатъчно апаратура.
В България този метод все още не е широко разпространен, но в бъдеще той ще измести настоящите оперативни практики и ще се наложи.
Хирургията в Пирдопската болница е със здрави традиции - тук са идвали и са се оперирали хора от цяла България с тези модерните лапароскопски апарати за безкръвни операции. И аз смятам, че е време хирургията отново да се възроди. Просто делото на д-р Велчев трябва да бъде продължено. В негова памет ние всички трябва да възвърнем авторитета на това отделение, което да бъде локомотивът на болницата, както преди.
- Ще успеете ли да защитите още клинични пътеки?
- Ще се наблегне на коремната хирургия, ако можем да отворим някои неща които сме ги правили - запушвания на съдовете, различните емболии и тромбози. Другото, което може да се отвори е травматологичен сектор към хирургично отделение и да се започнат травматологични операции. Двамата управители д-р Стоянов и Любомир Васев имат идея да се отвори като допълнителен сектор към хирургията и ушен сектор. Водят се преговори с проф. Едрев. Друг сектор ще бъде гинекологията, защото смятам, че при такава заболеваемост, каквато напоследък има в България, необходимо е в МБАЛ да има гинекологично отделение. Защото всяка жена рано или късно има нуждата ако не от друго, то поне от един консултативен преглед от гинеколог и за нейното самочувствие и за предпазване от различни заболявания. Има идея и за урологичен сектор, но това ще стане постепенно.
- На територията на района има три големи индустриални предприятия и опасността от производствен травматизъм съществува. Възможно ли е да се осъществява при нас и неврохирургия?
- Да, така е, но е необходимо поне един от нас да получи квалификация и съответния сертификат, за да може да се осъществява на място най-належащото. Тумори на мозъка няма да оперираме, но за травмите на черепа би трябвало да има адекватна намеса.
- Харесва ли Ви тук и ще останете ли за по-дълго?
- Засега тук се чувствам добре, хората са добронамерени и вече имам приятели от Копривщица до Буново. В условията на тежка финансова криза хората са изтощени, изнервени и една добра дума, едно човешко отношение ще им се отрази повече и от най-доброто лечение. Те
просто искат да им се обърне малко внимание, те идват с болка, а на болният човек трябва да се гледа, като на приятел, както казваше моят баща „Между лекаря и пациентът трябва да се получи харесване”, т.е. ти трябва да умееш да убедиш един човек да ти се довери, да станеш съпричастен с неговата съдба и ако можеш да му помогнеш.
Ние сме хората, които сме се клели да помагаме и да облекчаваме болката на хората. И лекарите и пациентите сме взаимно свързани и взаимно сме си нужни. Те не могат без нас, както и ние без тях.
Искам да благодаря на всички хора от Козница до Гълъбец за доброто посрещане, сърдечното отношение и доверие към мен. Надявам се и в бъдеще да продължим така - отношенията ни да се основават на доверие и взаимно уважение.

- Г-жо Йотина, разкажете за впечатленията си от посещението на мирковската делегация в Италия.
- Нося на жителите тук най-топли привети от Италия - една прекрасна държава с богата история и с усмихнати хора, от които лъха ведро настроение, отварящо сърцата. Пътуването ни беше от 23 до 27 юли. Групата се състоеше от 8 човека - представител на училището, на детската градина, на медицинския център, на читалището, общински съветници, от всички политически сили.
И така, на 23 юли в 18 часа с „България еър” групат отлетя за Милано. Един прекрасен град, носещ духа на старото време ни плени още със стъпването ни там. Просто човек се връща в историята. Милано е един огромен град, с около 2 мил. жители. Старата римска империя е оставила следи във всяко едно кътче. Където и да надзърнеш, блика история. Ако ние трябва да правим селски туризъм, или поклоннически, или иднустриален, или какъвто и да е друг вид, трябва да започваме от начало, докато при тях историческият туризъм е една даденост.
В Милано посетихме катедралатата Санта Мария делле Грацие - един шедьовър на архитектурата. Като че не го е пипала човешка ръка. Много красива сграда, вдъхваща респект, вяра и удовлетворение, от това, че е сътворена от човек, както и от това, че и ние сме част от тези човешки същества. За мен бе неописуемо вълнение, мислейки си за човешкия талант и сила да постига необятните неща, да реализира необятните си възможности. Бях пленена от духа на този град. Там всяко поколение надгражда, следва някакъв стил и непрекъснато обогатява този и без това богат град. Ако Рим е градът на администрацията, то Милано е градът на световната мода, на музиката и творците. Посетихме Миланската скала, площада Дуоме. Бяхме настанени в хотел, който на времето е бил манастир. Прави впечатление, че във всяка сграда човек е претворил своето усещане за живота. На една сграда се вижда скулптура на майка с дете, на друга - мъж, който държи някаква тежест, та трета - животни. Като че хората са излели способностите си да творят. С много любов е създадено всичко и това без съмнение ги кара да го съхраняват и да го предадават на следващото поколение и именно поради това се усеща духа на времето.
- Главната цел на посещението ви бе да се срещнете с бъдещите си партньори от община Кастеджо.
- Да, на следващия ден посетихме Кастеджо и бяхме приети от кмета и екипа му. С тази община направихме съвместен европейски проект, в който са предвидени сериозни бъдещи взаимоотношения между община Мирково и Кастеджо. Поминъкът в града и околностите е свързан преди всичко с лозарството и производство на различни видове вина. Знаем, че Ломбардия, в която се намират те е прочута с хубавите си вина. Освен това имат много добре развита месна промишленост и производство на различни видове колбаси.
Бяхме посрещнати лично от кмета на Кастеджо д-р Лоренцо Каллегари, съветникът по финансите Мишел Россети, съветникът по култура Лоренцо Вичо и съветничката по туризъм д-р Рената Кроти. Запознаха ни с историята на града и представиха общината. Това което бе отбелязано, че в Кастеджо до сега винаги е имало дясно-центриско управление, а и в момента ксметът е от партията на Силвио Берлоскони. Интересното е, че при тях кметовете нямат право повече от два поредни мандата да са на този пост. След като мине следващият мандат, може пак да се кандидатира.
В своето експозе представих нашата община и с какво се характеризира тя - голямото минно-обогатително предприятие „Елаците Мед, разказах, че в последно време сме възстановили много църкви, което ги впечатли, както и за факта, че в Мирково е създадена първата българска кооперация, което събуди интереса им и поискаха да научат повече за дейността й.
- В кои области ще се развива бъдещото ви сътрудничество?
- Във връзка с бъдещите ни взаимоотношения, посетихме един информационен център. Тъй като нашата община чака одобрение на проект именно за създаване на подобен център, за нас беше изключително полезно да видим какво представлява един работещ туристически информационен център. Той се помещав в една зала, в която всяка фирма на територията на Кастеджо е предоставила рекламно-информационни материали - дипляни, визитки, видеоклипове. Всеки посетител, който се интересува от дадената фирма и нейните производства, може да получи информация и да вземе координатите на хората, с които иска да се види. През цялото време на монитор текат презентации на различни фирми. Тяхното ноу-хау в това отношение много ще ни помогне в организиране работата на нашия център. Нашите две общини ще имат връзки презимно в туризма. Възнамеряваме да свържем хора от бизнеса, които имат интерес да търгуват с вина. Предвижда се също така и обмен на културни изяви. През есента кмета на Кастеджо, който е лекар и членува в една фондация, заедно с още трима - четирима свои колеги специалисти, единият от които е ортопед, другият - детски лекар, ще дойдат в нашия Медицински център и ще направят безплатен преглед на желаещите от общината. Това, ще бъде един добър жест от тяхна страна за бъдещето ни сътрудничество.
Визитата ни беше опознавателна, очертахме възможностите да свържем бизнеса, за да може да има по-голямо движение на хора и капитали в двете посоки, както и взаимодействие в туризма и културата.

На 30 юли в парк „Пещерата” - Златица, в късния след обяд настъпи оживление. Отвсякъде се чуваха любими детски песни, смях и радостни викове. Причината бе откриването на третия по рода си парк в района, обновен по инициатива на Ротари клуб Пирдоп.
Васил Кафеджиев - президент на Ротари клуб, поздрави присъстващите и изказа радостта си от осъществяването на поредната инициатива, подета от ротарианците. Той обяви, че следващият Ротари парк ще бъде в община Антон.
Основният инициатор за възобновяването на парк „Пещерата” е Георги Георгиев - паст президент на организацията. Той с много ентусиазъм е представил идеята си на своите колеги, които и за миг не са се поколебали да осъществят проекта, а ОбС - Златица е взел необходимото решение и е дал съгласието си за реализирането на идеята.
Настоящият президент на Ротари клуб Пирдоп Васил Кафеджиев изрази своята и на колегите си удовлетвореност, че с всяка своя инициатива успяват да доставят радост на хората, като правят света по-хубав. „Ние можем и трябва да се стремим към простите неща, да правим по-доброто и да го правим до край. Убедени сме, че това е нашата мисия и ще продължаваме да я следваме.” Той поднесе искрени благодарности на предприятията - „Аурубис България” АД, „Челопеч Майнинг” ЕАД, „Елаците Мед” АД и община Златица за тяхната подкрепа и съдействие, без които не биха могли в този ден да се радват на постигнатото.
Васил Кафеджиев символично предаде всички технически документи на парк „Пещерата” на кмета на общината Нонка Каменова.
Своята радост от това, което се случва в родния й град Златица изрази и Радина Калканджиева - президент на Интеракт клуб от СОУ „Св. Паисий Хилендарски” - Златица. „Горда съм, че имам възможността да отправя своите поздравления към едни добри хора, които ден след ден се опитват и успяват да направят родния ни край по-хубав, по-добър. Те подариха на Златица един оазис за отдих, игри и забавления на малки, големи и по-големи. Ние интеаркторите с голям интерес споделяме вашите стъпки в служба на обществото и жадно черпим опит от вас с надежда, че един ден, до колкото е възможно, ще продължим вашата мисия. Не знам какво ви е подтикнало, това красиво кътче да се направи точно в Златица, но вашата служба към обществото е достойна за уважение. Най-трудното тепърва предстои - как ние, обществото, ще съумеем да запазим този красив парк за бъдещето поколение.”
Васил Кафеджиев и кметът Нонка Каменова тържествено прерязаха трикольорната лента, с което сложиха началото на много летни игри, усмивки и забавления за малки и големи. Бе открита и упоменателна плоча на специално поставена за целта морена.
За да им върви на всички, като по вода, Нонка Каменова лисна менче с вода. Всички гости и приятели опитаха от вкусната питка. С прекрасния си глас Цвети Грамова огласи парка. За малките посетители имаше изненада - интеракторите им раздадоха лакомства.
На новопостроената площадка за тенис на маса, д-р Георги Георгиев и негови приятели демонстрираха уменията си на тенисисти в приятелски мач. Игрите и забавленията за децата продължиха до късно вечерта.
Усилието, което са положили и членовете на Ротари клуб Пирдоп и дарителите си е заслужавало. Те бяха не по-малко развълнувани и щастливи, като виждаха усмихнатите детски лица около тях.

Както многократно писахме, тазгодишният акцент в спонсорската програма на Аурубис България е в инвестирането в младите хора, в областта на културата, образованието, в талантите, в можещите, знаещите и искащите да се развиват деца от района. В тази насока са изработени два проекта от екип в състав - Драга Сапунджиева - координатор „Административно дело”, Антоанета Златанова - специалист „Административни дейности” и Величка Денкова - отдел „Комуникации”. Единият е „Летен езиков лагер” в гр. Ларнака, Гърция, който бе организиран за учениците от двете средни училища в Пирдоп и Златица. Вторият е свързан с участието на фолклорна формация „Луди-млади” в „Европеада 2010″ - гр. Болзано, Италия.
И двете инициативи са приветствани от изп. директор на Аурубис - Никола Треан, който е твърдо убеден, че най-добрата инвестиция е в младите хора.
За двата проекта са проведени конкурси. Избраните за летния лагер са Цанка Николова и Даниел Илиев от СОУ „С. Савов”- Пирдоп и Ивелина Стайкова и Диана Антонова от СОУ „Св. Паисий Хилендарско” - Златица. Възможността да отидат и да представят България във фестивала в Италия печели формацията „Луди - млади”, с ръководител Петър Грамов. В нея участват танцьорите - Недка Костова, Симона Златанова, Цветина Ефремова, Богдан Луканов и Владимир Владимиров и оркестрантите Димитър Стойков, Кузман Кузманов, Тошко Тодоров и Петър Грамов. Знаменосци са Петрана Грамова, Димитър Димитров и солистка - Цвети Грамова.
На 4 август в „Аурубис” двете групи се събраха за да обменят своите впечатления, мнения, препоръки за следващите проекти.
Драга Сапунджиева откри срещата. Тя изрази радостта си, че изборът им е бил отличен и се надява тези два стартови проекта да са били успешни. Целта е постигната, а именно един много добър старт за тези млади хора - шанса да покажат възможности, потенциал и талант.
Първи споделиха впечатленията си младежите, които са били в Гърция. Всички те изразиха удовлетворението си от общуването на английски език, станало възможно благодарение на добрата подготовка, която са получили от българските си учители, а след това и от преподавателите в лагера. Разбира се, изразиха радостта си от новите приятелства, които са създали и се надяват да запазят дълго време.
Представителите на Аурубис ги увериха, че и занапред ще има такива проекти.
След това и втората група показа, с какво е впечатлила публиката в Италия. „Луди - млади” бяха подготвили презентация с любителски видеоматериал. С това те се опитаха да накарат присъстващите поне за миг да усетят, това, което те са изпитали там. За тях думите не стигаха. Във филма те представиха моменти от пътуването си до Италия, от участията и представленията им. Изявите им са били на различни сцени и форуми, по площади и паркове в гр. Болзано. Всички единодушно изразиха удовлетворението си, че са представили чудесно нашата държава и фирма „Аурубис”. Интересът към „Луди - млади” е бил много голям, както от стана на медии, така и от страна на самите участници във фестивала и на публиката. Там са срещнали и много българи. Като участници в парада са били единствената група, която хем е свирела, хем е танцувала. Близо два километра и половина са преминали, играейки Дайчовото хоро. Докато гледаха кадрите те сами се чудеха, как са издържали, но знаят че еуфорията и тонусът са ги крепили, както и насладата от това, че хората им се радват, оценяват ги и ги поздравяват.
Формацията, е посетила и фирма „Аурубис, Италия” в гр. Авелино, за да предадат поздрави от колегите им тук. Там всички са спрели работа, за да ги погледат. Дори са написали писмо до българските си колеги, в което изразяват възхищението си към талантите.
В края на срещата, в знак на искрената си благодарност за предоставената им възможност да покажат таланта си и зад граница, формацията подари диск с филма, снимки от Италия и сувенири на екипа на фирмата.

В периода 30 юли - 1 август побратимената със Златица сръбска община Бечей, отбеляза за втори път своя празник. До промените той се е отбелязвал на датата на освобождаването от немско-фашистките окупатори. Едва миналата година различните политически сили са стигнали до консенсус и за празник на Бечей е била избрана датата, на която през 1774 г. австро-унгарската императрица Мария Терезия издава специален декрет, с който се дават равни права на сърби и маджари от Бечей.
Тазгодишният празник съвпада с 12-годишнина от подписването на съвместен протокол за сътрудничество между общините Бечей и Златица. През годините в двете общини гостуваха делегации, водени от кметовете и председателите на ОбС. Незабравими ще останат спомените от изявите на танцовите състави от двете общини. За Златица в Бечей се говори с голямо уважение.
По покана на общинското ръководство на община Бечей участие в тържествата взеха Тодор Чомпалов - общински съветник, който в качеството му на кмет е подписал протокола за сътрудничество преди 12 години, Петър Белишки - общински съветник и председател на читалището, Костадинка Медарова - председател на ПК „Златица - 91″ и познатият на цял Бечей бивш председател на ОбС Георги Острев. Той бе и основният преводач. За групата непрекъснато се грижеше отговорният общински служител Шандор Пол. Гости на тържествата бяха и делегации от Унгария и Словакия. Групата пътува за своя сметка.
Кметът на община Бечей Кнези Петер посрещна гостите в тържествено украсената зала на общината. Той ги посрещна с „Добре дошли” и разказа за работата на ОбА и ОбС. В залата бяха зам.- кметът Медуридж Будислав, председателят на ОбС Душан Йованович, Надж Илдико - зам. - председател на ОбС.
Пожелание за просперитет на общината, за здраве, дълъг живот, щастие и работа за всички жители на Бечей, както и за продължаване на връзките между двете общини поднесе Тодор Чомпалов. От името на ОбС той връчи на кмета, председателя на ОбС и зам.- кмета сувенири, които бяха приети със задовалство.
Приветствие поднесе и д-р Ана Пиларикова, ръководител на делегацията от Галанта, Словакия.
Тържествата бяха открити вечерта от кмета на общината. Те се проведоха на зелените морави на брега на р.Тиса при отлична организация. Духовият оркестър с униформи на моряци от речния флот, който има 120 годишна история дефилира пред всички присъстващи. Князи Петер поздрави жителите на унгарски език, а след него зам.-кметът на сръбски език.
До късно през нощта продължи културно-забавната програма, с участието на много състави.
На следващия ден пред достолепната сграда на общината се проведе церемония. До развяващите се на пилоните знамена на Сърбия, Унгария и Войводина, бе издигнато знамето на Бечей с бял, син и зелен цвят. След това в читалищния салон се състоя тържествено събрание, водено от председателя на ОбС. Слово произнесе кметът на общината, а приветствие отправи ръководителят на унгарската делегация. По традиция за съществен принос в областта на културата, образованието, спорта и други области от обществения живот, бяха номинирани 6 граждани, на които Князи Петер връчи награди.
В Бечей на всеки 5 години се обявява почетен гражданин. На тържеството в читалището за такъв бе обявен Виктор Шкарабан, изявен художник и педагог, който получи от кмета наградата. 70-годишният почетен гражданин благодари на сръбски и унгарски за оказаната му висока чест да носи това отличие. След тържеството в градината на читалището бе даден коктейл.
За това, че между сърби и маджари има мир и разбирателство говори фактът, че на разстояние 100 м. един от друг се издигат православен и католически храм.
Групата от Златица посети и двете духовни средища. В църквата „Св. Георги”, осветена през 1858 г., отец Милан разказа интересни исторически факти. Преди тази е имало две църкви. Първата е била изградено от тръстика и глина и разрушена от турците. Втората е била построена до р. Тиса от баронеса Еофелия Йованович. За сегашния храм Австро -Унгария е дала 19 хил. форинта, в знак на благодарност към Бечей за борбата му срещу турците, а руското царско семейство - 16 хил. форинта. Архитектът на православния храм е от Виена, а строителите от - Бечей. Отец Милан бе категоричен, че това което е в Бечей няма да се види дори и в Лувъра - той потвърди тези свои думи, насочвайки вниманието на посетителите към иконата на Св. Йоан Златоуст. Където и да застане зрителят, не толкова очите, а като че ли цялото лице на светеца се обръща. Тайната се крие в техниката на изрисуване на скулите.
В католическия храм, който е към епископията в Суботица и е най-старата църква в Бечей, гостите бяха поздравени от местния пастор /парох/ Ласло Удерер. Сградата е изградена през 1830 год., а до 1763 г. е имало друга. Окончателно дългият 54 м. храм е завършен през 1924 г. Най-голямата камбана тежи 2700 кг., а най - малката 120 кг. Старият орган е изгорял и на негово място има нов. Има голяма акустика. Впечатляващи са съвместните изяви на хоровете от двете църкви, особено когато празниците съвпадат. На службите хората се молят за мир между християните. Кметът и председателя на ОбС присъстват на литургиите и в двете църкви.
Една от атракциите на празника бе провеждането на състезание за приготвяне на най-вкусната рибена чорба. Подредени под конец, бяха издигнати 120 бели открити палатки. До всяка една от тях имаше метални триножници, на които бяха окачени съдове за варене.120 огньове изпълниха пространството с дим и мирис на риба. Сред състезателите беше и кметът на общината, с престилка и запретнати ръкави. Той се слави като един от големите майстори на рибената чорба. Кнези Петер изрично помоли да не бъде класиран. За реда на това състезание се грижеха организаторите, облечени в червени фланелки, сътрудниците в зелени. На почит бяха съдиите от журито, в жълти фланелки. Беше обявен победителят - кулинар, който получи награда, в размер на 1000 евро. Това, което впечатли гостите са жителите на Бечей - тихи, скромни, трудолюбиви, изключително добронамерени и внимателни хора. Няма нелицеприятни изрази, които за съжаление понякога изпълват нашите улици и заведения. Там хората се поздравяват най-приветливо. Животът им не е лек, но притежават ценности, които на много от нас тук ни липсват. Общинската администрация е един добре работещ механизъм. Тихо, внимателно и професионално общинските служители изпълняват задълженията си.
И отново иде реч за думите, казани от Гоце Делчев, че светът следва да се разбира единствено като културна надпревара между народите.

Красимир Иванов на 53 г. През 1969 г. семейството му се установява в Пирдоп, тъй като баща му започва работа в МОК “Медет”. Завършил е пирдопската гимназия. Иска да учи в Духовната академия, но вуйчото, който тогава е действащ генерал се възпротивява. Записват го във Военното училещ в Търново, но и там нещата не се получават и напуска. След казармата работи една година като сервитьор, след което заминава за Ирак, където прекарва две години и нещо. Връща се, жени се. През 1984 г. го приемат в МЕИ, но след първия семестър напуска и се връща в Пирдоп. Пет години работил по казината в София. След това в Германия три години. Там работи в автосервиз и в казиното в Саарбрюкен.
- И след този толкова интересен житейски път, г-н Иванов, с какво се занимавате сега?
- Сега животът ми е много интересен, дай Боже всекиму.
- Кой вятър отново Ви довя в Пирдоп?
- Търсех да си купя къща извън София, искаше ми се да бъде в Тетевенския балкан. Но един приятел ми се обади, че се продава тази къща в Пирдоп. Тя беше известна къща, в ученическите ни години я наричахме „Къщата на духовете”. Тя беше малко запустяла, с особена архитектура - с чардаци отпред, голям двор отзад. И аз дойдох и я купих. Направих й ремонт. Видя се, че има място, а и че няма какво да се прави в Пирдоп.
- Чия беше идеята да създадете рок-клуб?
- Жена ми предложи да направим едно заведение, в което да се събират и млади и стари - хора от всички възрасти, на които Азис и останалата чалга няма да им липсват. С една дума преди всичко хора, които по душа са рокаджии. Защото, както знаете - рокът е състояние на духа.
И така - построихме тази сграда, която официално ще бъде открита официално на 13 август, но тя и в момента функционира като рок-клуб. И понеже не може да бъде само рок-клуб, а трябва и да се изкарват някакви пари, решихме да бъде и грил. Защото рокът върви с много бира, с кебапчета и пържолри. Жена ми е завършил хотелиерство и ресторантьорство във Варна и е много добра готвачка. И целият й професионален път е минал в хотели и ресторанти. Била е управителка на Шаратон, на Виенската сладкарница в София, работила е по корабите - все в този бранш. Тя пое кухнята, направи страхотни менюта с предястия, салати и скара, аз поех бара.
- А музикалната среда на кого е поверена?
- На мен, разбира се.
- Кой изрисува клуба отвън?
- Пламен Панчев от Златица.
- Какво ще кажете на бъдещите си клиенти?
- Ще им кажа да не се притесняват, да идват, да пият бира и да се наслаждават на старите парчета, на старите балади, на старите групи. Имаме толкова записи, че до Нова година да не повтаряме нито един. Имаме много музика - и от по-новата рокаджийска вълна и от баш старите динозавъри.
- Имате ли идея да докарате наши съвременни банди.
- Аз съм приятел с много от тях и това е напълно осъществимо.
Клубът се казва”Рок-грил-22″. 22 е номерът на ул. „Панагюрско шосе”. Значи: Рок и бира на Панагюрското в Пирдоп!”

Всички наши клиенти могат да си поръчат и резервират музикалнотно меню за вечерта на тел.: 07181 /86 01.

Антоанета Илиева, кмет на община Пирдоп 

- Г-жо Илиева, с какви успехи община Пирдоп ще посрещне тазгодишния празник на града?
- Приемам този въпрос и съответно отговор като своеобразен отчет за годината от миналия празник до сега. Бих я определила като поредната успешна година от мандата. Конкретните неща, които са се случили, ще аргументират оценката, която давам.
През тази година се придвижиха напред спечелените големи проекти. Въпреки че когато газим кал, нямаме вода и всеки пореден дъжд запушва канализацията, каквото и друго да говорим, не би имало значение. Защото това е ежедневието ни. Докато не решим тези проблеми, всичко останало не е толкова важно. Не деля нещата на важни и маловажни, но има неотложни.
Вече сме на финалната права при реализирането на проекта за Душанци. Това ни отне две години, от които почти една година вече сме със сключен договор. До тогава всичко беше проектиране, документи, внасяне, чакане за оценка. Миналата седмица бях поканена от Калина Илиева - изп. директор на Държавен фонд „Земеделие” бях поканена за да получа процедурата, излязла от предварителния контрол, за който документите са внесени на 30 март. Дейностити по трите проекта ще се извършват в едни изкоп и не би трябвало да има трима изпълнители. Затова те се обединяват в един проект. Тази специфика прави различен начина на подготовка на документите. От една страна трябва да се съобразим със ЗОП и да не разделяме процедурата, в същото време ще отчитаме три европейски проекта, като документацията е стриктна за всеки един от тях. И именно това забави нещата при предварителния контрол, тъй като Агенцията за обществени поръчки ни вкара в специален мориторинг. На 26 юли направихме предварителното обявление и започнаха да текат 52-та дни от него. След това се отварят документие. Безспорно ще има много кандидати, интересът от строителните фирми е много голям, а най вероятно ще има и европейски фирми. Фактически след избора на изпълнител започваме да работим в Душанци. В сметката имаме преведени авансово 6 млн. лв., което е 50 % от стойността на проекта. Така че спънки няма. са ни преведени като авансова сума, каквото беше и решението на ОбС.
Мисля, че е голямо постижение ако едно село бъде с изцяло подменени водопровод, канализация и възстановяване на настилката след това, едно село без дупки по улиците, без ежедневни аварии и спиране на водата, без проблеми с канализацията, което ще отговаряме на европейските изисквания относно пречистване на отпадните води. Ще ни остане да довършваме дребни неща, свързани с инфраструктурата и да извършваме дейности със социална насоченост.
Големият интегриран воден проект „Водопровод, канализация, пречиствателна станция за отпадни води на Пирдоп”, който е внесен на 19 януари миналата година е вече във фокуса на на управляващия орган в Министерството на околната среда и водита. Миналата седмица получихме покана за внасяне на коригирано предложение, в съответствие с новите изисквания. В момента, в който имаме тази проектна готовност, записваме се за консултативна среща в Министерството на околната среда и водите. След като се каже, че нещата отговорят на изискванията на ЕС - сключваме договор. И започваме процедурата с искането за авансово плащане, процедура за избор на изпълнител, надзор, управление на проекта и т. н.
- Това ли са най-значимите проекти за мандата Ви?
- Смятам, че тези два проекта, чрез които ще се решат проблемите с инфраструктурата в Душанци и Пирдоп са изключително важни. И ако тези неща започнат да се правят по мое време, въпреки че не биха могли да бъдат завършени, смятам че съм свършила работата на кметовете от прехода и може би за толкова години напред, като ангажимент на местната власт към населението. С решаването на този проблем решаваме проблемите на хората за 20 години напред, които е следвало да бъдат решени, но по обясними причини това не е станало, тъй като до сега не е имало възможност да се търсят и да се получават такива средства.
- Какви други проекти за кандидатстване предвижда общинската администрация?
- В момента тече проектът за изготвяне на техническа помощ за рекултивацията на сметището, който е в процес на работа. Получихме авансовото плащане от 20 %, което е изплатено на изпълнителя.
Друг проект, който внесохме е за саниране на СОУ „С. Савов”. Той е на стойност около 1 млн. лв. Друг проект който подготвяме за м. септември при отварятне на мярка 322 по програма за развите на селските райони е проектът за реконструкция на парк Градска градина. Там се придържаме към някогашния идеен проект - с амфитеатър където е шадраванът, детски площадки, алеи, изцяло ново оформление на ландшафта, автоматична поливна система за тревата, реконструкция на оградата. Предстои ни да го проектираме в работен вариант.
В началото на мандата много бях обнадеждена - европейски пари, проекти, кандидатстване. После потънахме в един застой, който ни обезсърчи. Истината е, че с нещата, които вече се случват около Душанци, започвам да бъда оптимист. Финансовите трудности, които имаме рефлектират върху всяка област, но мисля, че е дошла превратната точка и сега - само напред. Може някой да каже, че вече трета година говорим само за проектите. През първата година бяха документите, през втората - оценките, сега вече започваме строителство. Догодина ще говорим само за копане. Но дотогава не мога да направя нито една улица, нито един тротоар.

- Има ли вече светлинка в проблема болница?
- Най-важното е че понятието „здравна карта” вече съществува за Софийска област и че в нея нашата болница съществува като МБАЛ - Пирдоп, с 48 легла, което не е от особено значение. С новото ръководство, както и с компетентностите на д-р Стоян Стоянов и предложенията, които излизат от колектива, нещата започват да вървят към добро. На срещата преди две седмици в Аурубис се изясниха проблемите, които разбуниха духовете - за Медицинския център, центъра в Златица, реши се проблемът с АГ отделение. Стигна се до консунсус по отношение на това, което трябва да се промени. В момента чакама да получим окончателния вариант на одита. Най-важният момент от него е, че когато ние си изпълним нашите ангажименти като общинско ръководство, т. е ОбС е принципалът и решенията трябва да бъдат негови за няколко структурни промени, предприятията се ангажират със значителни суми. Трябва да има добро взаимодействие между Медицинския център и МБАЛ. В одита е препоръчано те да бъдат под една шапка и тя да бъде МБАЛ. Вливане ли, обединение ли - формата ще бъде решение на ОбС и управителите би следвало да го изпълнят. Най-вжажно в одита са няколко цифри, които внасят много яснота и оптимизъм.
За този петгодишен оздравителен или бизнес план - за 2010 г. дофинансирането от предприятията е 1 404 000 лв. Тези пари ще влязат при нас, като е предвидено от тях да се разплатят неразплатените суми от около 800 хил. лв от минали години, което в момента дърпа болницата назад. Защото при сегашната си работа, в момента те се справят с текущите си задължения. През 2011 г. отново е предвидено 100 % дофинансиране. Според анализа, който е направе, при тези работещи отделения, при определения лимит от Здравната каса, недостигът се предвижда да бъде 542 хил. лв., които предприятията ще дофинансират. Третат година - 2012, ако нямат неразплатени суми, ще се реши проблемът с недофинансирането на клиничните пътеки. Има ли ги тези пари, ще ги има и специалистите, персоналът ще си взима редовно заплатите, ще се плаща навреме за медикаменти, консумативи и всичко останало и болницата ще работи. През 2012 г. вече е предвидено съфинансиране от страна на общините. Ние ще поемем ангажимента като наш.Тогава от нас дофинансирането ще бъде 10% - 65 хил. лв. и 90% от предприятията, или общо дофинансиране от 654 хил. лв. През 2013 г. съфинансирането е 30 % - 205 хил. лв, от общината, 70 % от предприятията - 478 хил. лв . Надявам се че дотогава кризата ще е отминала, а като имаме такова задължение, сумата ще бъде предвидена в бюджета. Въпреки, че по мненията на специалистите много субективни неща ще оказват влияния в здравеопазването в страната. През четвърттата година 2014 г. - предвидено е 50% на 50% - по 280 хил. лв. И от 2015 г. евентуалният недостиг на средства да се осигурява само от общината. Специалистите твърдят, че дотогава болницата ще се е стабилизирала, ще се е доказала и може би няма да има необходимост от дофинансиране. От началото на 2011г. се очаква да влязат в сила частните здравно-осигурителни фондове. Коренни промени ще има във финансирането на услугата здравеопазване в България, така че може и да няма нужда от дофинансиране, тъй като тя ще се самоиздържа. Значи и дума не може да става за отлагане във времето смъртта на болницата, а за едно дългосрочно оздравяване и стабилизиране напред във времето.
- През тази година общината получи престижни национални награди във връзка с работата й за хората с увреждания.
- Смятам че и двете отличия, които получихме са изключително ценни за община Пирдоп. И двата пъти общината бе наредена след община Варна. По време на презентацията казах: „Нама малка помощ, стига тя да бъде оказана на време. Не сме направили кой знае какво, но семе го направили, когато тези хора са имали нужда. Няма малка помощ, стига тя да идва от сърцето и да е навреме. Открихме клуба на инвалида, обновихме изцяло дома за стари хора, по социалната програма с Аурубис, по проекта със Социалния инвестиционен фонд, със всички средства, които сме отделяли от бюджета. И тази година имаше нужда от реконструкция в кухненския блок по предписание на РИОКОЗ. Струваше ни 5-6 хил. лв, но вече е направено. Навсякъде, където правехме ремонти е създаден достъпен подход.
- Успяхте ли достатъчно да обезпечите младежките дейности и спорта?
- Тази година, предвид трудния бюджет, който се очертаваше от началото на годината, предложих в социалната програма с Аурубис да се предвидят средства за спорта. Те бяха насочени към всички клубове, които са ползвали средства от общината за участия в състезания. Не казвам, че това е всичко и че това е достатъчно. Но това бе начинът, чрез който за още една година запазихме нашите клубове, да бъдат те конкурентноспособни, да имат възможности да се явяват на състезания, да бъдат домакини на състезания Това са клубовете, които действат на територията на общината - тенис клубът, клубовете по волейбол, по карате и лека атлетика.
В социалната ни програма с Аурубис е включено и вече започва проектиране за сградата на бившата детска градина под гимназията, която ще бъде превърната в Младежки център. Вече е избрана фирмата за проектиране и в рамките на 45 дни проектът трябва да се изготви. И през септември, когато отново се отвори програмата за селските райони смятаме да внесем този проект, който Аурубис изготвя, за да се търси финансиране за строителството. Центърът ще бъде комбинация между спортна дейност и клубове по изкуства - художествени занаяти, школа по танци, школа по пиано и т.н. Предвижда се този център да обхваща извънкласните занимания на децата от І до ХІІ клас. Идеята ни нашите ученици да имат възможност за пълноценно прекарване на свободното време. Предвидена е реконструкция на сградата, преустройство на двора, отвън се предвижда тенискорт, асансьор за достъпна среда, фитнес зала със съблекални.
- Сметището се руши и се разграбва.
- Във връзка с мое писмо до Министерството на екологията, затова че сме приемно депо и че в момента пирдопчани плащат за обработката на отпадъците на всички общини, попитах и какво става и ще стане с регионалното депо. На по-сетнешна среща с министъра на околната среда и водите обясних, че седемте общини от района сме направили постъпки за сдружение, всеки ОбС е взел решение, включително и ОбС - Златица, дори че сме приели Устав и че е избрано името на сдружението. Кметът на Златица обаче обжалва това решетние, което разбрах било вече приключило. И сега общините трябва да направим това Сдружение. Без него нищо не можем да се предприема.
Трябва да се изготви справка за извършените и неизвършени строително-монтажни работи, с цел окончателното завършване на обекта. Община Златица да проведе нова обществена поръчка за избор на изпълнител. Аз ще завърша проекта за рекултивация на временното сметище, но според предписанията не мога да започна рекултивацията преди да е заработило регионалното депо. Най-важното е да има регионално сдружение. Но аз не съм оптимист и мисля, че с Нонка Каменова няма да имаме нито регионално сдружение, нито регионално депо. В началото на септември областният управител ще направи среща с всички кметове. Своевременното завършване зависи от усилията на всички общини. Всички сме отговорни. Но според мен депо ще има, когато Златица си избере друг кмет.
- Удовлетворена ли сте от културния живот в общината и от изявите на самодейците?
- Цялата година преминава под мотото на 580 г. Пирдоп, чествания на кръгли годишнини на наши съграждани. И тази година Влайковите дни преминаха успешно. С успехи могат да се похвалят хористите на Европейския шампионат по фолклор „Еvго Folk 2010″ - Несебър, на малките и големи танцьори от Ансамбъл „Средногорска младост”, които донесоха златен медал от Детския международен фестивал в Приморско и от фестивала на музите в Созопол, на театралите с постановката „Бораня”, която бе много професионално направена и също бе представена в Созопол.
- Ще присъства ли на празника официална делегация от побратимения на Пирдоп град Егоревск?
- Както всяка година и сега очакваме официалната делегация, която ще бъде от четирама човека, трима от които са депутати в местния парламент. Продължаването на тази традиция, възстановена от кмета Цанко Цанов, е израз на най-добрите ни намерения на мен и общинското ръководство за продължаване на това партньорство с побратимения ни град Егоревск. За съжаление през миналата и през тази година, заради световната финансова криза не направихме обмен на групи ученици, но запазваме посещенията на официалните делегации. Делегацията пристига на 30 юли, ще присъства на празника на следващия ден и останалата част от престоя си ще прекара на морето.

В редакцията на вестника пристигнаха писма от читатели, в които те изразяват възмущението и недоумението си, че вече втори месец не получават пресата, за която са абонирани в събота, а чак в понеделник или вторник. Абонаментът за едно издание е своеобразен договор между потребителя и „Български пощи”, който в случая пощенската фирма едностранно нарушава. По-потърпевши са хората от селата, тъй като там закъснението на пратките е още по-голямо. Утежнена е работата и на самите пощальонки, на които се налага в понеделник да прибавят към тежките си чанти и пратките от събота. Очевидно тази нова ситуация е следствие от икономическата криза и без съмнение ръководството на „Български пощи” с това свое разполеждане цели икономии, по отношение на горивото и заплащането на служителите си. Дали обаче по този начин фирмата няма да си самонанесе по-големи вреди, ако през следващата година загуби своите клиенти? Още повече, че конкуренцията на пазара за този вид услуга не е за подценяване.

Във връзка с този проблем, потърсихме становището на Иван Илиев - началник на Районна пощенска станция - Пирдоп

- От 26 юни имаме заповед от главен изп. директор на „Български пощи” ЕАД, с която се спира съботното движение на Сухопътния тракт София - Копривщица, който доставя пощата /кореспонденция, пратки/ и ежедневниците за Мирково, Челопеч, Златица, Пирдоп, Антон, Душанци и Копривщица. Същото се отнася и за обратната кореспонденция, което означава, че писма и пратки, пуснати след 11 часа в петък, пътуват в понеделник.
В заповедта няма няма аргументация за тази разпоредба, като се казва, че това е временно.
Имаме около 18 хиляди абонамента, около 500 ежедневника, голяма част от които се подновяват на тримесечие. Естествено, щом като вестникът не се доставя навреме, хората ще ходят да си го купуват. Ако така продължава много от тях ще се откажат, което за нас би означавало загуба от около 5 000 лв. Пазарът е пълен с части разпространители, които веднага ще запълнят нишата.
„Български пощи” освен че е търговско дружество, има и социална функция, чиито цени на услугите са по-ниски от реалната себестойност и според Закона за пощите разликата трябва да се субсидира от държавния бюджет. Може би от там тръгват нещата. Предполагам, че навсякъде има подобни недоволства, но харата трябва да знаят какви са причините, а не да ходят да се жалват в пощенската станция, да се карат с началника или с пощальонката.
Нашите служители също са много затруднени - в понеделник също се получава голямо закъснение и натовареност, защото идва поща от три дни - пратки, писма, списания, вестници. И от София се тръгва със закъснение, тъй като и там не се работи в събота и неделя. Всичко това, което се изтърси в понеделник, трябва да се обработи, да се разпредели, защото Мирково и Пирдоп са възли за тези села и градове. Така че вместо в 7 часа, пощата за Копривщица и селата тръгва в 9 часа. Когато се работеше в събота, човек можеше да подаде пратка в петък и в събота тя да е пристигнала до обед. Сега последната кола за седмицата тръгва в петък в 11 ч. после чак в понеделник.
Тревожа се, че ще загубим клиентите си, а това ще доведе до ненатоварена работна сила и естествено до съкращения след това.
Това положение е несправедливо за хората, които са си дали парите и трябва да бъдат обслужени качествено и навреме. А и както казах, ще се отрази отрицателно на самата фирма.