Открихме великолепието на челопешкия иконостас

 

иконостаса преди реставрацията

 

и след реставрацията

 

 

 

 

• Стефан Стефанов, реставратор пред в. Камбана

Стефан Стефанов е реставратор. Със съпругата си Любомира са завършили Художествената Академия през 1991 г., специалност Реставрация. След завършването си Стефан е работил в реставраторското ателие на Националната Художествена Галерия, а Любомира – в Музея за история на София. От 15 години работят съвместно на свободна практика. Реставрират икони и картини, а по църквите из страната – иконостаси и стенописи. В момента са ангажирани с реставрацията на иконостаса и иконите в църквата „Св. Николай Мириклийски“ в Челопеч.

– Г-н Стефанов, в коя област на реставрация сте се специализирали?
– В Академията получихме добри познания и умения в тази област. Това е единственото специализирано образование за реставрация у нас, което е на едно високо ниво. В България от 35 години има вече научна мисъл за реставрация на художествени произведения, така, както това се прави по света. И двамата работим реставрация на живопис. Имаме добре организирано ателие, в което приемаме кавалетни произведения на живописта – икони и картини от галерии, или на частни колекционери, а по църквите работим по стенописите и иконостасите – иконопис и резба, понеже самите процеси на реставрацията са свързани и до известна степен са взаимозависими.
– Колко църкви вече сте реставрирали и кои са по-интересните от тях?
– От 15 години работим по значими проекти. Реставрирахме част от степописите на църквата „Св. Димитър“ във Видин, направихме една цялостна реставрация на иконостаса в Карнобат. Иконостасът е много голям, резбован, с хубави икони – един от най-хубавите дебърски иконостаси в България. Дърворезбата му прилича на тази в църквата в Пирдоп. Миналата година цяло лято реставрирахме иконстаса на Сливенската митрополитска църква „Св. Димитър“. Не беше пипан от доста отдавна. Там резбата е тревненска и иконите са изключително хубави, чийто автор е най-известният иконописец на Тревненската школа Йоникий Папа Витанов. Работихме цяло лято и направихме много добра реставрация.
– Кой ви покани в Челопеч, как се озовахте тук?
– Познаваме се с г-н Алекс Нестор, който има информация и поглед върху други неща, които сме правили. Поканата изцяло е по негова инициатива и поради факта, че „Челопеч Майнинг“ се е ангажирал с цялостното възстановяване на храма.
– Какво беше предизвикателството в Челопеч? Какво заварихте, какво открихте и как се чувствате сега, след като иконостасът грейва с всичките си цветове?
– Много е интересно, че иконостасът от нулево ниво на естетическия си вид, при реставрацията излезе един иконостас с изключително художествено ниво. През годините е бил покриван с блажна боя. Веднъж буквално е бил замазан.
– Защо е направено това, как си го обяснявате?
– През годините, по време на църковните служби всички художествени предмети в църквата – икони, иконостаси, стенописи се опушват от свещите, от атмосферните условия и почерняват. На богомолците и свещениците това не им е харесвало и те се стараели по някакъв начин да ги обновят, или някак си да замажат мърсотията. И в тези по-ценни църкви в България от ХІХ век, че и по-стари, по онова време не е имало мисъл за реставрация нито у свещениците, нито у църковното настоятелство, нито у епитропите. Те не са имали научна мисъл да запазят това, което е било създадено, а единственото им желание е било да го подновят и така да си обноваят самата църквата. Затова методите им са били много по-различни от тези, които ние сега използваме.
Заварихме иконостаса черен, тъмен, буквално замазан с кафява боя. При пробите и сондите, които направифме се виждаше, че отдолу има полихрония
/ цветност/, но не предполагахме че е толкова хубав, и толкова високо художествено изписан.
– Разкажете сега какво точно представлява този иконостас.
– Най-долу са сцените от Шестоднева. Това са старозаветни библейски сцени, изобразяващи създаването на света и по-конкретно – създаването на Адам и Ева. Има 6 сцени на подиконните табли. Първата – създаването на Адам, втората – Адам дава имената на животните, третата – създаването на Ева, след това е сцената със забраната да ядат от дървото, после тази на изкушението и накрая изгонването им от рая. Това са традиционни теми за подиконни табли на иконостасите. Тук впечатляващи са композиците – рядко има толкова големи, хубави и толкова добре изпълнени! Обикновено са по-малки, или са в средата.
Има ли на друго място такива?
– И на други места в България има такива, но тези са прекрасни – като композиция, като изпълнение и като финност на художествената работа.
Нагоре по всичките колонки, по люнетите над иконите и лозницата също са много хубави. Освен това при разкриването излезе дата 1856 и надпис, което е много важно. Интересно е, че той не е свързан с името на художника, а е за епитропа – Теодор Кънчов, който е дал парите.
– Какво представляват иконите?
– Иконите, които в момента реставрираме също са много хубави. Те са 6 на брой и вече можем да твърдим кои са авторите. И в предишни изследвания, правени от Асен Василиев – един от най-добрите изследователи на възрожденските майстори се споменава тази църква и майсторите, които са работили тука. По време на реставрацията можем конкретно да твърдим, че майсторът на цялата декорация на иконостаса и на тези сцени се е казвал Давид Георгиев. Асен Василиев казва, че той е дошъл от Цариград, вероятно е учил там и се е заселил в Мирково. Сигурно му е харесла околността и освен това е създал малка школа около себе си, като е имал свои ученици. Иконите по стилови белези и по техника на изписване много приличат на тези, които са тука и които са негови. Има три икони от него – големите царски икони: патронната на Св. Николай, на Св. Богородица и на Св. Димитър. След като датата 1856 г. присъства върху иконостаса, вероятно от това време са и тези три икони. По стилови особености и по изпълнение и двете икони – Исус Христос на трон и св. Николай, намиращи се на южната и северна стена в храма са негови. Тука обаче има вече и негов подпис – „Ръка Давиду“. Може да излезе и още нещо, тъй като през времето иконите също са обновявани. Другите три икони са на Исус Христос, на Св.Йоан Кръстител и на Св. Георги със змея. Те са рисувани от негов ученик – Иван Недялков, по-известен като Йото Недялков от с.Макоцево, както казва и Асен Василиев. При реставрацията установихме, че те бяха по-малко обновявани.
Та това са интересните неща – може да се каже, че тук, в този район е имало една мъничка иконографска школа, която е заформена от Давид Георгиев и неговите ученици – Йото Недялков и др. Асен Василиев пише, че икона на Йото има и в църквата в Антон.
На старите икони бяха преписани лицата и фоновете зад тях. Когато махахме старите, много груби резедави фонове, отдолу излязоха чудесни фонове, преливащи от розово в синьо, а лицата и очите бяха избодени.
Какво говори това?
– Такова нещо се среща и в други църкви. Навярно това е било по време на руско-турската война и е било свързано с някакъв акт на поругаване, на отмъщение от страна на оттеглящите се турци, защото много грубо е издълбано. При реставрацията се откри подпис на Йото и датата 1878 г. Подписът е висок 5 мм – зографите са били много скромни хора. Явно, че точно по време на руско-турската войната тези икони са били поръчани на Йото Недялков. След това тези, които са били повредени, са били поправяни и са с надпис от 1904 г. с името на човека, който е платил за това. Те са поправяни с блажна боя, каквато е използвана за първият слой на иконостаса – сив, а долу таблите са били декорирани с квадрати.
След години е имало второ обновяване, чрез замазване с кафява боя. Разговарях с доста възрастни хора от Челопеч и една жена, която си спомня църквата от 1939 г. казва, че иконостасът още тогава е бил кафяв.
Тези птици горе са орли. Малко наивно са направени, но напълно са в унисон със стила и естетиката на целия ансамбъл на иконостаса.
– Горните малките икони?
– Те са били откраднати и ние ще ги възстановим в същия възрожденски стил. Те са 23 на брой. По принцип се знае кои светци трябва да бъдат изобразени на тях. В средата се прави така наречения триптих „Дейсис“ – Исус Христос, Св. Богородица и Св. Йоан Кръстител,а от двете им страни дванадесетте апостоли. Останалите не знаем кои са били, но ние ще поставим български светци – Св. Йоан Рилски, Св. Петка и др. Върху дяконските врати встрани на едната е изписан Св. Архидякон Стефан, а на другата Св. Арахангел Михаил – това е принципната схема на иконостаса. Някъде той е с резба, другаде не, но това е зависело от средствата, които са давани от хората в селото.
Къде поставяте тази ваша работа спрямо цялостната ви реставраторска кариера?
– Определено мога да твърдя, че това е един връх, защото иконостасът е необикновен.
Целта на всяка една реставрацията, както и при тази, е произведението да добие такъв вид, какъвто е имало при създаването му, с минималните белези на времето.
– Ще се реставрират ли стенописите?
– Те ще бъдат като следващ етап. Сега трябва да доведем до край реставрацията на иконите и иконостаса. И всичко това трябва да стане до празника на Св. Николай, когато напълно обновената църква ще грейне в цялото си величие.

Добави коментар