По пътя на мечтите – Пекарна „Прованс“ с. Чавдар

Представяме ви Мария Цачева, собственик на Пекарна „Прованс” с. Чавдар

– Какво ви даде страната на неограничените възможности? Как взехте решението да се върнете в България?

– Америка ни даде много, и продължава да дава на много други като нас. След близо 10 години прекарани там, мога да кажа, че наистина възможностите са неограничени и човек стига да е трудолюбив и усърден ще успее. Ние имахме всичко необходимо за един спокоен и уреден живот.

И може би ни се стори прекалено спокоен, по принцип ние и двамата сме авантюристи и започнахме да търсим промяна. А и много неща ни липсваха, най-вече емоциите – онези първични  и непринудени общувания с хората. Социалният живот е доста различен в чужбина. След няколко прибирания в родното ми село Чавдар, осъзнахме, че е се е превърнало в едно прекрасно място за живеене, много ни харесваше. Всичко това съвпадна с други неща, които се влошиха в Америка – легализираха марихуаната в Колорадо, престрелките в града и по училищата се увеличиха. Притеснявахме се за децата ни.

Съпругът ми винаги е бил генераторът на идеи в семейството и след една година дебати решихме да се върнем в България. Много трудно решение за едно семейство.

– Защо в Чавдар и защо пекарна?

– Когато се прибирахме на ваканция в България, винаги ходехме и до областта Прованс във Франция. Там ни радваха такива малки пекарни Boulangerie и кафета и решихме да направим подобна бутикова пекарна в китното село. Идеята за пекарна се роди, след като нямаше от къде да си купим хляб в Чавдар след 10-11 часа и всички ни се подиграваха, че много късно сме се сетили. След като аз се прибрах с децата и започнах стъпка по стъпка да осъществявам нашия план. И след една година усилен труд пекарната отвори врати. Вече работим почти година, имаме 5 служители и разнообразен асортимент.

– Каква е концепцията ви за развитие?
– От пролетта предлагаме информационен тур-беседа за пътят на хляба. Посещават ни много организирани групи с деца, които идват на посещение в Чавдар или на лятно училище. На децата се изнася беседа с нагледни средства за пътя, който изминава едно житно зрънце от нивата до мелницата, където става на брашно. После замесваме тесто и всяко дете прави своя питка със сирене. След това, докато питките втасват, слушат легендата за играта шах и наградата, която поискал нейният създател от индийския крал, а именно житните зрънца да се удвояват на всяко квадратче от шахматната дъска. Провеждаме и 1-2 игри и после децата си хапват топла питка. Те много се радват, особено когато си слагат униформи  и шапки и се чувстват като истински майстори. А наскоро ни посетиха и представители на женския дипломатически клуб-София, които ни поканиха да участваме с наш щанд на Коледния благотворителен базар тази година в Интер Експо Център. Събраните средства ще бъдат дарени на хора в нужда.

 

Мисля, че в тази насока виждам нашето развитие. Има голям интерес от двата туроператора, които представят Чавдар като дестинация в своите програми. Вече получаваме и доста поръчки  от района – за пици, погачи за сватби и кръщенета, снабдяваме училището в Чавдар и други обекти. Дори наскоро ми се обажда един човек, който искаше да му запазя 4 царевични хляба и се оказва, че идва от Раковски.  Не зная как е стигнала новината чак до там.

Определено за една година много неща се случиха и се надявам да продължават да се случват. Това със сигурност е най-трудната година, може би за всеки бизнес първата година е най-стресова. Сигурна съм, че има какво още да учим, или както се казва “още много хляб има да ядем”. Имам интересни планове за развитие на пекарната, които се събират в израза “хляб и зрелища”, и ако селото продължи да се развива в тази посока ще се осъществят. Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.

Добави коментар