Община Челопеч излиза от проекта за оздравяване на МБАЛ – Пирдоп

 

aleksi-kesqkov

От 6 октомври община Челопеч се оттегля от проекта за оздравяване на МБАЛ-Пирдоп – това заяви пред представители на в. Камбана и ТВ Средногорие Медия кметът на общината инж. Алекси Кесяков. Ето какво заяви още кметът Кесяков в интервюто пред двете медии:

– Бих искал да дам малко предистория по този проблем. Още преди повече от 10 години, тогавашният управител на МБАЛ-Пирдоп д-р Юрий Торнев събра кметовете от района и каза, че на болницата й трябва дофинансиране, за да може да съществува. От тогава много вода изтече, много неща се случиха. Последното, което се случи е, че останалите общини, освен община Пирдоп, се включиха в дружеството МБАЛ-Пирдоп АД, като акционери, като това стана по договорен проект между общините и предприятията. Идеята беше, че предприятията очакваха да видят финансов ангажимент от всички общини към съдбата на болницата, за да може да продължат да финансират проекта в по-голямата му част. Тогава се мина през една дълга процедура от ЕООД към ЕАД и АД. Правейки го еднолично акционерно дружество, община Пирдоп определиха капитал от 2 200 000 лева. Беше обяснено, че е направена оценка на сградата на болницата от независим оценител за приблизително 1 500 000 лева.

Твърдя, че това е прекалено висока стойност за сграда в такова окаяно състояние, но в името на това да стартира проектът, ние се съгласихме. Защо се направи това? За да може останалите общини да участват финансово, но община Пирдоп да остане мажоритарен собственик. Трябва да се отбележи, че за 10 години самостоятелно управление на тази болница, община Пирдоп не успя да се справи с проблема за оздравяване.

В крайна сметка, беше важно бъдещето на тази болница. Тогава се направиха едни сметки на база на брой население на една община, какъв дялов капитал да има всяка една от седемте общини като участие в акционерното дружество. Оказа се, че община Челопеч трябва да закупи акции за 120 000 лева, с което ние да изпълним квотата си. Изводът, който направих тогава бе, че община Пирдоп иска да продължава да управлява болницата, а останалите общини само да дофинансират. Но в името на това да имаме здравеопазване в района и да имаме болница, се съгласих да участваме. След това, при създаване на Устава, аз държах на двустепенната система на управление, за да може да се гарантира равноправното участие на всяка община, независимо от нейния дял. По-голямата част от колегите се съгласиха и затова се създаде Надзорния съвет, с по един представител от община. В последствие, обаче, се оказа, че този съвет не може да работи пълноценно, работеха трима-четирима души от него, което показа, че няма интерес. Останахме три общини  Пирдоп, Челопеч и Чавдар, които демонстрирахме желанието си болницата да продължи да съществува.

Защо ние останахме в този проект?

Немалка част от обяснението е заради моето лично отношение. Тази болница и лекарите в нея, многократно са помагали на мои близки роднини и на семейството ми. Имам реална представа какво означава какво е да нямаме болница. Ако я нямаше в тези критични моменти, знам колко трудно щеше да бъде. Бях и продължавам да бъда абсолютно убеден, че здравеопазване в района трябва да има. Какво се оказа обаче?

В тези 12 години, в които участваме в решението на проблема МБАЛ-Пирдоп, се работеше на парче. Например, този месец не стигат няколко десетки хиляди лева за заплати. Уговаряме срещи, правим договорки, намираме парите и нещата се успокояват. Проблемът не се решава, но сме закърпили една дупка. На следващия месец се оказва, че трябва да се плати ел.енергията  пак наново срещи, преговори, отново се намира нужната сума, но големият проблем продължава да стои. И дупките продължават да излизат и да стават повече. Нямаше план за решение. Точно затова и предприятията, започнаха да бият отбой. Те искат да видят, че парите, които дават не отиват за закърпване на тези дупки, а да се реши проблемът радикално. Те искат да видят план, чиято реализация, колкото и трудна да бъде, в крайна сметка ще се стигне до момента, в който болницата ще успее самостоятелно да се издържа или да има малка необходимост от субсидии, с които общините да покриват текущия дефицит, въпреки своите отънели бюджети. Първият път, когато се получи такова сериозно притеснение, създадохме акционерното дружество и показахме, че имаме желание да решим радикално проблема.

Община Челопеч участва от самото начало в проекта по оздравяване, когато имаше шанс това да се случи и здравното заведение да се изправи на крака. Но съветите, които се даваха, не се следваха от община Пирдоп. Дори, през 2007 г., община Челопеч искаше да направи предложение към община Пирдоп да купи болницата за 1 лев, заедно със задълженията от над 1 500 000 лева. Разбира се, тогава ни бе казано, че това няма как да се случи и въобще да не подаваме официално искане. Отново бе доказано кое е приоритетно за община Пирдоп – дали спасението на болницата, независимо чия е тя, или ръководството й от страна на общината.

Връщам се към ангажиментите на община Челопеч  когато бе направена квотата, същата за нашата община бе около 120 000 лева. Ние бяхме едни от първите, които изкупихме квотните си акции. След това продължихме да финансираме болницата, чрез закупуване на допълнителни акции. Предпоследният път, когато трите предприятия се съгласиха да направят големи траншове към болницата, от страна на Дънди Прешъс бе направено предложение, средствата да бъдат от програмата за дарение, която имат към трите общини  Челопеч, Чавдар и Златица. Ние, разбира се, се съгласихме. Бяхме най-ощетени, защото трябваше да платим над 200 000 лева. След това бяха община Чавдар със 160 000 лева и община Златица с около 30 000 лева. Направихме го отново в името на това да имаме болница.

През тази година, 2016 г., общината закупи акции за 100 000 лв., с което сумата става около 400 000 лв. Имаме решение на Общинския съвет, с което се дава право да се купят акции за още 200 000 лв. Защо се прави всичко това? Направихме договорка, която допадна на предприятията  всяко едно от тях да предостави по 500 000 лв., с което да се покрият старите задължения. Те не са никак малко и лихвите, които се трупат по тях са големи  около 7000 лв. на месец. От страна на местната власт, трябваше да се поеме ангажимент, за който признавам, че бях един от инициаторите, текущият дефицит да бъде покриван от общините. Тъй като, разбира се, всички очакват община Челопеч да плаща, като община с най-много средства, затова и Общинският съвет гласува това право до края на годината да закупим акции за още 200 000 лв. Бяхме изчислили, че тези пари ще стигнат до края на 2016 г. за покриване на дефицита и проектът най-накрая да се случи.

Какво обаче се получи в крайна сметка? Община Чавдар преведоха една сума за заплати, които обаче не стигнаха, и ние преведохме 20 000 лв., за които поискахме на заседанието на ОбС – Пирдоп да бъде взето решение да получим акции от МБАЛ на тази стойност. Това решение се взе доста трудно, защото съветниците се притесниха, че община Челопеч получава голям пакет от акции в дружеството, т.е. разклаща се статуквото им на мажоритарен собственик и затова не бяха съгласни. Подходих с учудване към този проблем, тъй като не разбирах напълно мотивацията им за този акт. На една от сесиите, на които се коментираше сливането на капитала на медицинските центрове в Пирдоп и Златица с болницата, аз категорично заявих, че в крайна сметка отговорността и ангажимента към проекта МБАЛ-Пирдоп би следвало да се изразява във финансови измерения и община Челопеч го е заявила с 400 000 лв. Беше ми отговорено, че и община Пирдоп прави достатъчно много по въпроса, тъй като те не са задължени парите от тези акции да ги дават на болницата, а могат да ги задържат, но затова, че те ги дават на болницата, е достатъчно много. Бих искал сега да задам един риторичен въпрос: кой точно би си купил акции от това фалирало дружество и защо смятат, че ние се натискаме да купуваме тези акции? Тези акции са едни хвърчащи хартийки. Дори се оказва, че самата сграда на болницата не влиза в стойността на капитала от 2 200 000 лв.! По Търговския закон, когато се определя капитал на дружество, трябва да се вземе пазарна честна цена. Какво точно е пазарното и честното в цената от 2 200 000 лева за фалирала болница, със задължения над 2 000 000 лв., в която дори сградата не фигурира?

В крайна сметка, община Челопеч трябва да дава пари, но трябва да ги дава, както ги дават компаниите  без да иска акции. Ако предприятията дават средства, защото такава е договорката, и същевременно ги дават под формата на заем, то общината, по закон, няма такова право да дава такъв заем. Следователно, ние трябва или да купим акции, за да имаме възвръщаемост, или да ги дадем като дарение. А срещу тези 400 000 лв. щяхме да си решим проблема със здравеопазването в Челопеч.

Още в самото начало на създаването на дружеството, направих предложение за всяка община да се определи квота на база брой население и да се внасят необходимите средства за структурния дефицит. Аз съм съгласен да си платим своята квота, без да искаме акции, но заявявам да не се очаква община Челопеч да направи нещо повече от това оттук насетне. Затова излизаме от проекта за оздравяване на болницата. Оставаме единствено отворени към варианта за квотно участие във финансирането й. Чак когато останалите общини внесат своята квота и демонстрират същата загриженост и ангажимент, тогава и ние ще внесем нашия дял.

 

Добави коментар