Как написах „Всичко, нужно за едно стихотворение”

Tom_Filips

Стихотворението с това заглавие написах след първото ми ходене в България преди две години. Аз съм писател, който живее в английския град Бристол. Там срещнах една българска студентка, Василена, когато четох мои творби на четене в Портсмут. Скоро семействата ни се сприятелиха и няколко месеца по-късно пътувах в югоизточна Европа, така че отидох да видя Василена и семейството ѝ в София.

Докато бях там, Василена и майка ѝ Маргарита ме заведоха в Копривщица – прекарахме един страхотен ден – и във влака обратно към столицата забелязахме чифт джапанки и празна консерва от маслини под моята седалка. Стана ни интересно. Кой ги беше оставил? Каква беше цялата история? И тогава, докато наближавахме София, слънцето залезе, хвърляйки невероятни отблясъци към Витоша; минахме покрай една запустяла гара и стара автобусна спирка; имаше едно дърво, което си растеше на нея. Тогава Василена каза, че сега имам всичко необходимо, за да напиша нещо – всички ония различни подробности се бяха случили наведнъж и се превърнаха в съставките на стихотворението.

Когато се прибрах у дома, осъзнах, че е абсолютно права и започнах да пиша „Всичко, нужно за едно стихотворение“. Докато го
пишех, осъзнах също, че не е просто стихотворение за едни джапанки, залез и автобусна спирка; всъщност е за приятелството, благодарността и всички невероятни съвпадения, които сближават две семейства – едното в София, другото в Бристол, и които сега ме довеждат до това да уча български, да превеждам български поети като Илиян Любомиров на английски и да работя с Василена и сестра Марина върху художествено-поетичния проект „Цветна звезда“.

Том Филипс

Всичко, нужно за едно стихотворение
Том Филипс
Пресичайки софийското поле,

чудим се на глас кой ли

е оставил сувенирчета от своето пътуване –

джапанки, празни консерви от маслини –

под седалката

на този стар и скърцащ влак.

Няко босо момиче е слязло, може би,

по стълбичките от вагона,

с изцапани от мръсотията пръсти,

оплакваща се, като дъщеря ми,

от „тъпите ми обувки“;

или някой като приятелката ти, която носеше

във влака бира и дрехи

за зъзнещи и жадни стопаджии.

И влакът бавно запълзя навреме,

за да видим като на калейдоскоп светлини

над виолетовата ви планина.

Натам си се запътила, към Витоша,

в деня, когато трябва да си тръгна,

но сега сочиш към

залеза, запуснати гари,

следи от пътеки, небето проблясва,

една върба прораства на автобусна спирка:

„Това е всичко, от което имаш нужда –

всичко нужно за едно стихотворение.“

Права си, изглежда.

Селцата привечер, стари обувки –

правят пейзажа

на нещо, надявам се, по-голямо:

може би са знак за благодарност

за нещо, което се заражда

на това странно транзитно пътуване и не зная какво е.

 

Превод от английски език:  Юлияна Тодорова

 

One thought on “Как написах „Всичко, нужно за едно стихотворение”

  1. Pingback: Том Филипс: Не се срамувайте да кажете, че пишете |

Добави коментар