„Ада тепе“ в основата на сборник за бронзовата епоха

На 29 май в Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките (НАИМ към БАН) беше представен сборника Злато & Бронз – Метали, технологии и контакти на територията на Източните Балкани през бронзовата епоха. Съставители на обширния труд са Стефан Александров, Яна Димитрова, Христо Попов, Барбара Хореш и Кръстю Чукалев. Сборникът е издаден с финансовата подкрепа на Дънди Прешъс Металс.

Основа на сборника стават две изложби, посветени на богатото културно-историческо наследство от малко познатата на широката публика бронзова епоха. Музеят за история на изкуството във Виена приема в началото на 2017 г. изложбата „Първото злато. Ада тепе – най-старият златен рудник в Европа“, която е резултат от съвместната работа на НАИМ към БАН, Музея за история на изкуството във Виена и Института за източна и европейска археология при Австрийската академия на науките. В изложбата участват 14 български музея с 333 находки. За три месеца изложбата е посетена от 210 000 човека и с това оглавява класацията  за най-посещавана в света изложба на антична тематика през 2017 г.. Интересът към изложбата вдъхновява организаторите да я покажат и пред българска публика, тъй като в България до този момент никога не е правена специализирана временна експозиция посветена на бронзовата епоха. Разширена и обновена, изложбата става факт в края на 2017 г. със заглавие „Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата епоха.“  Тя проследява развитието на металургията през бронзовата епоха (от втората половина на III хил пр. Хр. до 12 в. пр. Хр.) и по-конкретно, изработката на предмети от злато и бронз и тяхното място в социалния и религиозния живот на хората, обитавали българските земи. В новата изложба участват 28 музея с над 600 находки, между които златни накити и съдове, бронзови сечива и оръжия, слитъци от бронз, калъпи за изливане на бронзовите предмети, малък брой сребърни накити.

Идеята за изложбите пък води своето начало от спасителните проучвания на хълма Ада тепе до гр. Крумовград. Проучванията се водят в рамките на проект за разработване на открит рудник за златоносни руди „Ада тепе“ от 2001 г.. „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД, дружеството, което разработва първия за последните 40 години рудник в България, се отнася с голямо внимание към откритията и съдейства отговорно за формирането на база с научни резултати, които хвърлят светлина както към миналото на минното дело и металургия в региона, така и към икономиката и обществения живот в тази част от света в последните над 7000 години. С постоянство и последователност минното дружество и НАИМ към БАН успяват да покажат обществената значимост на спасената информация и да допринесат за популярността на Ада тепе в гр. Крумовград и България в световен мащаб.  Към днешна дата това е най-голямата частна инвестиция в проучване на археологически обект на територията на Република България.

„Благодарение на съвместната работа на инвеститор, институциите, призвани да опазват културното наследство, и местната власт се получават положителни резултати, от които полза имат голям брой заинтересовани страни, включително науката, а работата се върши с максимална обществена и професионална отговорност и спазване на най-високи стандарти. Доказателство за последното е и широкото участие на чуждестранни и български специалисти в написването на презентираната в началото на тази седмица нова книга. В нейното написване участваха над 80 специалисти от 8 държави, сред които Германия, Австрия, САЩ, Белгия и др.“ – сподели Христо Попов – ръководител на проучванията на хълма Ада тепе и зам.директор на НАИМ към БАН.

„Осигурявайки финансирането на спасителните проучвания на Ада тепе „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД съдейства за съхраняване на важна културно-историческо нааследство. В основата на разбирането ни за успешен бизнес стоят ценности, които гарантират споделеност и партньори, с които се гради устойчивото бъдеще на региона“ отбеляза изпълнителният директор на минното дружество – д-р инж. Илия Гърков.

Добави коментар