Пъчене пред криво огледало

• Ренета Атанасова

 

Кой не знае Петя, кой не е слушал за нея!

Кой не я е виждал на пресконференции, с апокалиптични екологични надслови! Кой не е слушал дебелите й лъжи и манипулации! Кой не се е любувал на величествената й осанка пред микрофоните по митингите! Кой не се е докосвал до заяжданията, обидите и квалификациите в писанията и из фейса!.. 

Казват, че измерението на истинската стойност на един човек, може да се сравни със стойността на една десетична дроб: в числителя е отразено онова, което той в действителност представлява, а в знаменателя – онова, което човечецът си въобразява че струва. И колкото по-голямо е числото на знаменателя, толкова крайният резултат е по-малък. А бедата при нашия случай, наречен „Петя“ е, че числото в знаменателя е прекалено голямо.

Беше позанемарила през последните две-три седмици писанията си из фейса, което от една страна ни лиши от разведряващите порции смях, на които бяхме свикнали, но пък и доста ни обезпокои – дали пък нещо не се е „чалнало“ момичето, та се е отдало на други фикс идеи и страсти. Дали не прави проучване замърсявал ли е Робинзон Крузо природата? Дали не се труди по някакъв следващ грандиозен еко проект.

И….бинго!

Ето че четем в интернет, че Петя Чолакова – журналист, се е изявила в ролята й на председател на обществено жури с многобройни участници, което прави номинации и определя антинагради.

В центъра на височайшето й внимание естествено са Аурубис и Дънди Прешъс Металс.

„Аурубис“ и „Челопеч майнинг“ са най-неекологичните предприятия у нас“ – това твърди председателят на общественото жури, Петя, нарекла се журналист.

Нека първо да уточним, че Петя е толкова журналист, колкото наша милост космонавти. Защото от аграрната гимназия в Златица журналисти не излизат.

Второ, като четем списъка на „широкия“ състав на „общественото“ жури, което тя председателства, откриваме имената на активистите на Коалиция за устойчиво развитие, фигуриращи в списъка й, колкото за пълнеж. На скромното последно място в общественото жури се мъдри и името на Дончо Иванов, като да не би да си помислим, че от него произхожда цялостният замисъл на мероприятието.

Трето, що се отнася до изредените „аргументи“ за т.н. антинагради – пълна скука: „Залпови замърсявания с отпадни води, вредни емисии, безконтролно взривяване на подземни маси, напукани къщи..“ и т. н. – все неща дъвкани и предъвквани вече толкова месеци и опровергани с дела и документи. 

Но какво повече да измисли Петето, какво още да изсмуче от пръстите си?

То не бяха снимки и мултимедийни презентации, то не бяха баби Марийки на пресконференции, то не бе популизъм и екоистерии, чиито рефрени знаем наизуст. 

Няма лошо човек да търси мястото си под слънцето. Обяснимо е и защо Петето така яко се е вкопчила в своя гуру Дончо, имащ далеч по-значими интереси от тези за екологията. Ама чак пък в напъните си да му се харесаш, да ти хрумне да опонираш на световни организации, които дават най-високите отличия и признания на водещи в българската икономика компании, някак си е твърде смешно. Толкова смешно, че чак жал да ти стане. За Петето, дето се е взела толкова на сериозно и си е повярвала, че Господ я е създал на тази земя за велики дела!

„Аурубис България“

» 2012 – ІІ място в класацията на най-големите компании в България и лидер в сектор „Металургия“ на Капитал 100

» 2011 – „Най-зелено индустриално предприятие“ на b2b медия

» 2011 – ІІІ място в класацията на най-големите компании в България и лидер в сектор „Металургия“ на Капитал 100

» 2008 – Второ място за Инвеститор в околната среда

» 2007 – Награда за най-добър работодател с изключителни постижения в безопасността и здравето на работа

» 2003 – Награда за грижа за околната среда на Кралство Белгия

И още:

» 2011 – Награда на Българския дарителски форум „Корпоративен дарител на годината“ 

» 2010 – Награда на Българския дарителски форум „Най-голям обем финансови дарения“

» 2010 – Награда на Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси

» 2008 – Най-добър корпоративен инвеститор

» 2007 – Инвеститор на годината» 

» 2006 – Инвеститор 1-ви клас

„Челопеч Майнинг“ ЕАД

» 2006 – The Green Apple Award – Награда „Зелена ябълка“ за най-добри практики в опазването на околната среда в Европа;

» 2010 – Наградата за социалноотговорна компания на Българската минно-геоложка камара

»2012 – три отличия за Челопеч Майнинг на Годишните награди за отговорен бизнес, организирани от Българския форум на бизнес лидерите:

o ІІ място в категорията „Инвеститор в знанието“ – дружеството бе отличено за своята Частна профилирана гимназия с чуждоезиково обучение „Челопеч“;

o ІІ място в категорията „Инвеститор в обществото“ – дружеството бе отличено за инвестициите си в общините Челопеч, Чавдар и кметствата Карлиево и Църквище;

o Награда Engage, присъдена от Международния форум на бизнес лидерите за разнообразните проекти в полза на развитието на обществото и висока ангажираност на служителите на Дружеството с участие в обществено-полезни каузи.

И още:

»2011 – Международната награда за иновации на Сиско в категорията „Най-иновативна, допринасяща за развитие на бизнеса мрежа за 2011г.“

One thought on “Пъчене пред криво огледало

  1. Медиите в България стават все по-зависими

    Страната ни се срина до 87-мо място в класацията на „Репортери без граници“

    09:14 | 30.01.2013 | 1876 прочитания
    Размер на текста

    За една година България се срина от 80 на 87 място по свобода на медиите от 179 държави в изследването. Това показват данните от редовния годишен доклад за 2013 г. на неправителствената организация Репортери без граници. На първите места в класацията традиционно са Финландия, Холандия и Норвегия, а на последните – Еритрея, Северна Корея и Туркменистан.

    Проблемът със свободата на словото в България се коментира и от почти всички посланици у нас на страните членки на Европейския съюз. Дори новата американска посланичка Марси Рийс, която е в София само от няколко месеца, в едно от първите си интервюта споменава, че знае за оказан политически и икономически натиск върху български журналисти. „За да избегнат този натиск, те си налагат самоцензура“, изтъкна посланикът.

    С тази позиция страната ни се нарежда на последно място в Европейския съюз. Единствената друга страна членка на съюза под 80-о място е Гърция, която е на 84-о място, като в предишната класация е била на 70-о.

    В частта на доклада за ЕС се отбелязва, че статуквото се е запазило в повечето страни от съюза. 16 от тях са в челните 30 места по свобода на медиите. Това на пръв поглед е окуражаващо, но то прикрива бавната ерозия на европейския модел в резултат на несъответствия и тревожни развития в другите 11 страни, някои от които са паднали под 80-о място.

    „Институциите въвеждат опасно ограничаващи свободата на пресата закони, като в Унгария (56-о място, спад с 16 места) и Гърция (84-о място, спад с 14 места)“, се отбелязва в доклада на „Репортери без граници“.

    За България се казва, че обещанията за реформа не са изпълнени, а интернет е престанал да е безопасно място за журналистите на свободна практика.

    Трите страни, които непосредствено изпреварват България в класацията са Гърция, Косово и Гвинея.

    „Репортери без граници“ изготвят класацията си по шест критерия за всяка страна: плурализъм, независимост на медиите, работни условия и автоцензура, законова рамка, прозрачност и информационни инфраструктури. Всяка страна получава оценка между 0 и 100, като 0 е идеална ситуация, отбелязва Франс прес.

    Първите три страни в класацията са с оценки 6.38 за Финландия, 6.48 за Холандия и 6.52 за Норвегия. Оценката на България е 28.58. Последните три страни в класацията са с оценки
    79.14 за Туркменистан, 83.90 за Северна Корея и 84.83 за Еритрея.

    Световната карта на свободата на пресата за 2013 г. има пет цветови зони. Бялата е за страните в добра ситуация като скандинавските страни, Нова Зеландия, Австрия, Швейцария, Чехия, Германия или Канада.

    Жълтата зона е за страни в задоволително положение като Австралия, Великобритания, САЩ, Испания или Франция.

    България се намира в третата, оранжева зона на „забележимите проблеми“, заедно със страни като Румъния, Южна Корея, Япония, Италия и Унгария.

    Четвъртата, червена зона, е на страните в тежко положение като Украйна (126-о място, спад с 10 места), Индия, (140-о място, спад с 9 места), Русия (148-о място), Беларус (157-о място, покачване с 11 места) или Пакистан (159-о място, спад от 8 места).

    Петата, черна зона, е за страни в много тежко положение по отношение на свободата на пресата. В нея влизат страни като Саудитска Арабия (163-о място, спад с 5 места), Куба (171-о място, спад от 4 места), Китай (173-о място, покачване с 1 място), Иран (174-о място, покачване с 1 място) или Сирия (176-о място, без промяна).

Добави коментар