Кой е майсторът на иконостаса в Пирдопската църква?

• Проф. д-р Иванка Гергова – Институт по изкуствознание при БАН

Богато резбованият иконостас в пирдопската църква „Свето Успение Богородично“ сигурно може да се нареди сред най-добрите произведения от този род, запазени в България. Той става известен в научните среди сравнително късно.

Неясноти и противоречия съществуват както по отношение на неговата датировка, така и по произхода на майсторите, които са го изработили. 

Валентин Ангелов в книгата си „Възрожденската църковна дърворезба. Семантичен анализ“ /1986 г./ казва, че иконостасът е от 1818 г. и е от дебърски майстори.

Асен Василиев споменава местно предание според, което пирдопският иконостас е работен от Макарий Негриев от Галичник, западна Македония, Дебърско, през 1845 г. или 1855 – 1860 г., но самият той не намира никакви следи от този известен дебърски резбар. 

Иконостасът трябва да е работен след завършване на строежа на храма. Такава е била практиката. Това е 1819 – 1820 г. първо трябва да са известни размерите на наоса и след това да се поръча изработката на иконостаса. Обикновено след привършване на строителните работи финансовите средства на енорията се изчерпват и често минава известно време до изпълняване на иконостаса, особено такъв скъп, като пирдопския. 

Никаква дата не е отбелязана върху самата резба. За датировката могат да помогнат иконите, защото те се поръчват и изпълняват едновременно с резбата. Единствен ориентир в случая е иконата на Св. Теодор Тирон, подписана от Йоаникий Папа Витанов, тревненски зограф, през 1823 г. 

По-интересен е въпросът за произхода на майстора или майсторите. 

Иконостасът в копривщенската църква „Св. Успение Богородично“ е правен от същия майстор или екип резбари, които също са тревненски. Църквата в Копривщица е завършена през юли 1817 г. Поне две години по-рано от пирдопската. Сравнението на основните части на двата иконостаса показват, че става дума наистина за една резбарска тайфа, ръководена от един майстор. 

Ето какво е записал краеведът Методи Стоянов за пирдопския иконостас: „Пазарен е бил за 3 500 гроша иконостасът. Майсторите взели доста голямо капаро и се изгубили, без да се обадят три години. Пирдопчани изгубили надежда и мислели, че са изиграни, но ето майсторите пристигат и почват да го поставят.“ Т. е. те са го работили някъде другаде, дошли са и са го донесли на части и са започнали да го монтират в храма. 

Има един иконостас на север от балкана, за който се знаят както имената на зографите, така и главния майстор резбар. Иконостасът е резбован през 1814 г. от майстор Георги от Видин, преселил се в Трявна. Личността на дърворезбаря Георги все още е загадъчна. Съвсем разумно той се е заселил в центъра на тогавашния художествен живот в Трявна. Там хората са търсели украса за новите си църкви. В разцвета на църковното строителство хората най-често са се обръщали към тревненската школа да украсят новоизградените храмове. 

Засега участието на майстор Георги в изработването на пирдопския иконостас е само хипотеза. Във всеки случай ясни са тесни връзки между Пирдоп и Копривщица, така и нивото на естетически изисквания и финансовите възможности на пирдопчани, поканили най-талантливите майстори на времето да украсят техния нов храм.

Добави коментар