Болницата трябва да бъде до хората, а не хората да ходят до болницата.

 

 

• Д-р Иван Динев, зав. Хирургично отделение в МБАЛ – Пирдоп, пред в. Камбана

Д-р Иван Динев е хирург от 22 години. Работил е в Ямбол, София, а от 1 септември 2008 г. е в Пирдоп. В момента освен в МБАЛ – Пирдоп, работи и в частна клиника в София. Женен, с три деца.

– Д-р Динев, как се озовахте в Пирдоп?
– Покани ме д-р Велчев, с който бяхме добри приятели и на когото бях обещал, че ще му помогна, защото тук бяха останали двама хирурзи. Аз си имам работата в София, но съм тук поради някакъв особен сантимент. Ники Велчев е учил при д-р Руменов, който беше приятел на баща ми. Преди да дойде в Пирдоп, д-р Руменов беше в Ямбол и там създаде една добра школа, където аз пък съм се учил при негови ученици.
Когато се случи трагедията с д-р Велчев ми беше много тежко. Минахме през един много тежък период миналата зима – три месеца, в който бях сам, без парно и т.н, просто не искам да се повтори това нещо, но обещах на колектива, че няма да ги изоставя и затова останах.
– Вече има ново попълнение в отделението?
– Да, добре е че от април дойде д-р Ленгарски, освен това сключихме договор с д-р Коташеив и д-р Панталеев, които идват по веднъж в седмицата. Д-р Панталеев е хирург, но прави едни специализирани изследвания в V градска болница в София и по този начин ние си осигуряваме достъп до тях. Това са ендоскопски изследвания – на стомаха, на жлъчната система и др., което е много трудоемко и все по-малко хора в България го правят. И тук имаме такава апаратура, но в момента е на ремонт, защото дълго време не се е ползвала. Това е особено полезно, дори и задължително при някои от състоянията при заболяване на жлъчната система. Прониква се през стомаха, през дванадесетопръстника на жлъчната система, освобождават се малки дребни камъчета, за да може после или проблемът да се реши, или да се осигури един по-добър терен при опериране. И това неимоверно подобрява качествотго на работата.
С д-р Коташев се опитваме да възродим лапароскопската хирургия, всъщност вече сме започнали.
– Значи екипът на отделението е окомплектован?
– Четирима хирурзи са предостатъчни.
– А анестезиолози?
– Д-р Червенков, д-р Ирина Павлова, скоро ще започне и още един. Т.е. хирургията с реанимацията са окомплектовани. Очно, вътрешно отделение – също. На вътрешно са орязани много пътеки, което за мен е нелогично. Както и при нас незнайно защо са ни взети черепно-мозъчните травми, комоцията, очната травма, която може да се лекува Казват – нови изисквания – значи до 31 декември е могло, а от 1 януари не може…Въпреки че от 49-50 пътеки, които държи болницата, 40 и няколко са на хирургията. Не сме върнали пациент, освен в случаите, когато сме преценили, че той трябва да мине на по-интензивни грижи. Това за двамата специалисти също е много смешно. Да, при нас в хирургията не можеш да влезеш да оперираш сам, така е редно. Но когато ти го лекуваш – лекуваш го сам. Ако имаш нужда от консултация, ще си поискаш консултация от колега. За да искат по двама – това е напълно безсмислено. Защото за да вземат лекарите тясната специалност, първо всички те са взели общата специалност вътрешни болести. Т.е. те всички са интернисти и отделно са специалисти. А и при тези цени на клиничните пътеки те не могат да си заработят заплатите. И после – нямало хора. Ние по един нямаме, те искат по двама.
В болницата се прави всичко, което е в обема на тази болница – като се започне от обикновените рани, та се стигне до резекция на стомаси, големи жлъчно-чернодробни операции, дебелочревни тумори и т.н. Така че от към апаратура и откъм възможности хирургията покрива цялата гама, която е за такъв вид болници.
– Значи имаме необходимия капацитет по отноношение на апаратурата?
– Това е една болница, която е с много голям капацитет и възможности, но е факт, че голяма част от апаратурата се е амортизирала. И се поддържа благодарение на желанието и хъса на персонала, който работи в момента. Всяка апаратура има свой край и трябва да са купува нова. Но другото е по-страшно – персонал не се намира толкова лесно. Като напримр в Девин – направили са, излъскали са прекрасна болница, но няма хара. От 40 пътеки са им останали 9, защото лекарите бягат. И няма начин да бъдат върнати, защото ние ставаме все по-малко и по-малко.
– Има ли достатъчно хирурзи в България?
– Хирурзите в България вече сме под 1000 души. Но в това число са и хирурзите-пенсионери. Защото всеки има индивидуален индикационен номер. И го носиш до живот. Но взема ли се пред вид колко от тях работят във фармацевтични фирми, или работят нещо друго. Сметките се правят чисто статистически, а в действителност те са 700 или 500. За последните 8 месеца, официално от страната са напуснали 400 лекари, а неофициално може и да са много повече. Анестезиолозите са 300 – 400 човека. Броят на медицинските специалисти е доведен до санитарния минимум. Ако продължи така, лекарите ще започната да се деквалифицират, поради липса на конкуренция.
– Специалистите и в момента са налице, въпросът е докога?
– Всеки от нас, тук работещите, има предложение или за по-големи болници, или за чужбина. При положение че сега има все пак обезпеченост с кадри, мисля че тук е мястото на обществеността, на седемте общини, ако искат да се запази болницата, да изразят финансово своята подкрепа, а не само с декларации. Ние сме три месеца назад със заплатите. Последната, която сме взели е за май. Когато се даде една сума от предприятията, тогава се плати мартенска заплата. Взимаме някакви малки парченца от заплати, като се посъберат малко пари. Касата не превежда ритмично. На специалистите от доболничната помощ са платени парите, на болницата – не.
– Ще се включите ли в стачните действия, които се предвиждат от браншовата организация?
– Ако започне стачката, ще се включим и този път съвсем ефективно. Защото всеки от нас има семейство и трябва да се храни. Човек отива да работи на едно място, за да получава пари.
А забелязали ли сте как пишат журналистите? „Лекарите се договориха за заплати“, „Държавата плати на лекарите“. Държавата не плаща на лекарите. Тя плаща на пациентите лечението им. Лекарската заплата е част от парите, които касата плаща. А основната част от тези пари трябва да бъде за лекарства и затова, че сте излекувани. И ние трябва да купим с тези пари консумативи, да платим тока, водата, данъци, както и недофинансирането на пътеките при дадено лечение.
– Къде според Вас са сбъркани нещата?
– Ами няма икономическа сметка за това колко струва едно лечение и колко плаща здравната каса за него. Не може една операци на жлъчка в Европа да струва между 3 и 5 хил. евро, а в България – да струва 700 лв. Ние работим със същите консумативи, със същата апаратура, инструменти, конци, платна – всичко се доставя от там. Ние нямаме собствено производство на тези неща, за да кажем, че в България струват по-евтино. Купуваме ги на европейска цена. Както плащаме и за тока и за водата и за бензина на европески цени. Добре, нашите заплати не могат да са като техните. Но икономическата цена на това, което се извършва е неправилно изчислена.
– Защо преди време нямаше такива финансови трусове?
– Когато навремето се правеха тези клинични пътеки, болниците имаха двойно, или тройно финансиране – от държавата, от общините и от здравната каса. Тогава се връзваха нещата. После общините спряха да финансират, държавата спря, освен за спешността и то не изцяло – плаща за хемодиализа 1/3 до 1/2 от необходимата сума за диализирането на един болен. Останалото го поема болницата и се натрупват задължения. Проста сметка трябва: Това струва толкова и трябва да се плати. Винаги здравеопазването е струвало пари. Просто преди хората не са знаели това, защото държавата превеждаше пари на болиниците, те си работеха, плащаха си, погасяваха си дълговете, а обикновеният човек казваше – на мен ми е безплатно. Никога не е било безплатно, винаги са се удържали пари за здраве и са се давали.
– Въпросът е защо в момента не се дават?
– Аз вярвам, че неритмичността в изплащането ще се преодолее, както и ограниченията с тези делегирани бюджети. Тази болница спокойно може да прави по 120-130 хил. на месец, а по делигиран бюджет ние можем да правим 82 хил. Останалото ако го изработим – няма да бъде платено. Орязани са бюджетите на много болници. Ама много били болните. Аз съм готов да се провери всеки един от болните, лежал в хирургия и ще се види, че той е бил в хирургия и се е лекувал. Той не е измислен, или виртуален. Може да има други места, където да са правени такива неща, но не и при нас. Ние имаме достатъчно работа, за да правим такива гимнастики, просто искаме да ни се разреши да си свършим работата и населението да я получи като качество и като количество.
– Вашето виждане за състоянието на нещата в момента?
– Новото ръководство на болницата е поставило нещата на правилната основа. Най-важното е, че договорът с предприятията трябва да се случи и то колкото може по-бързо. Защото хората са похарчили една доста голяма сума за одита, който направиха. Когато човек харчи толкова много за одит, значи че той наистина има желание да го направи. Имам информация, че вече са взети разрешения и от висшестоящите им инстанции и няма време за отлагане. Възможно е някой на някого да не е приятен, на друг да не му харесват поставените условия, но обществото и всеки един от нас трябва да си даде сметка за приоритетите – дали следваш собствените си интереси, или си човек с отговорност и към околните.

– Оптимист ли сте?
– Умерен оптимист. Иска ми се да съм оптимист заради хората. Болницата трябва да бъде до хората, а не хората да ходят до болницата. Какво става с малките населени места? Закрихме училищата и те започнаха да западат, ще им закрият болниците. Сега нови наредби за автобусните превози. И какво правим – правим пет града в България и останалото пустош.
– Мнението Ви за големия резерв на Здравната каса и възможно ли е чрез част от него положението да бъде спасено?
– Колкото и да е неприятно на правителството, ще трябва да го разблокират и да се разплатят. А не да се обяснява как имало много болни. Народът е болен. Криза е, не се храни правилно. Не почива, не работи правилно. Непрекъснато е в стресова ситуация, разбира се че ще е болен. За да се излекува едни човек, ние не случайно го взимаме в болница. Трябва на обществото да се осигурят нормалните условия за труд и почивка и ще има много по-малко болни хора.
Иначе в работата си полагаме максимално усилия и вършим нещата както трябва, но не съм съгласен да караме пациентите да си купуват лекарства, консумативи. Например, заложено е в закона – платната за операциите от хернии да не се поемат от Здравната каса. И те се купуват от пациента – 500 лв. струват. Но колко хора могат да си го хозволят? И ние се опитваме някак да помогнем – престерилизираме, режем платното на три, а колко по-простичко би било всичко да си върви по естествения начин. Да не говорим за съшиватели, някои от които струват 500 – 600 – 1000 евро, което също не се поема от касата.
– Какво според Вас е най-важното, което трябва да се случи?
– Трябва да се намери някакъв начин и да се дофинансира болницата до нова година с около 150 хил. лв. След последното оптимизиране и съкращения, горе долу толкава сума е нужни, за да не трупа болницата повече задължения, лека полека да ги стопява и най-вече – да се задържат кадрите. Обществеността трябва да разбере, че ако тези лекари, които сега са тук си отидат, други няма да дойдат. Не защото ние сме незаменими, а защото други няма. Как повече да мотивирам момичетата да останат. Ще се разбягат както сестрите, така и лекари и накрая ще остане една пустееща сграда. Ако обществеността не иска това да се случи, трябва да застане зад болницата. Ако общините не могат да заделят по 20 хил. лв, би могло да се инициира нещо кото дарителска сметка под обществен контрол и този на медиите. В седемте общини има около 25 хил. души. Ако всеки дари по 10 лева – това прави 250 хил. лв. И болницата ще се стабилизира. Въпросът е да се оттласне от дъното. Докато започне истинската й стабилизационна програма.

 

 

Добави коментар