Един нелек, но пребогат творчески път

80 години от рождението на поета Цоньо Неделкин

Преди 80 години в с. Галиче, област Враца, на 16 ноември 1930 в селско семейство се ражда поетът Цоньо Василев Неделкин. Възпитаник на Галишкото училище и гимназия, той се увлича от земеделската идея и въздържателното движение. Още като ученик започва да реди поетични строфи, посветени на селската действителност в „Златията“, „ Припека“,“Горуняка“ – галишки местности. Неслучайно първото му стихотворение, излязло през 1945г., е озаглавено „В ливадите“ и е отпечатано във вестник „Нов живот“. Редакцията му изпраща свитък с пет екземпляра от броя.
Окуражен от първия си успех, Цоньо изпраща веднага две нови стихотворения, подписани с псевдоним Син Селски. Получава насърчително писмо от редактора Йордан Ковачев. През следващата 1946 г. започва сътрудничество в „Младежко знаме“ – орган на ЗМС, а Цоньо става председател на опозиционния ЗМС в гимназията. В земсовия клуб неговите съученици и съидейници слушат реферати и стихове на земеделска тематика. През 1947г. излиза „Сборник за земеделски чествания, утра и вечеринки“, където са включени и творби на Син Селски. През същата година в антологията „Земеделски поет“ съставителят Никола Пенчев отбелязва: „В последните две три години в колонките на земеделските вестници се появиха доста млади литературни имена. Те нахлуха като свежа струя в цветната градина на земеделската поезия и обещават да я оплодят в нови бодри и свежи лирически творби. Измежду тях най-обещаващи са Райко Добромиров, Стоян Етърски, Йордан Трухчев, Син Селски и др.
Тези прояви на Цоньо не се харесват на местните управници и макар и отличник на Галишката гимназия, не му се дава „ОФ бележка“, за да продължи образованието си. Цялата фамилия Неделкини са обвинени за „кулаци“. При проведеното през ноември 1948 Първо национално съвещание на младите поети и писатели, в доклада на Младен Исаев след имената на Ал. Геров, Блага Димитрова, Иван Давидков, е сложено името на Син Селски, но лошата характеристика от Галиче спира следващото участие на Цоньо като поет. След три години казарма, чак през 1954 Цоньо става студент по география към Софийския университет, след намесата на Околийския народен съвет в Оряхово, тъй като Галиче е в Оряховската околя.
Като студент обикаля редакциите и предлага стихове най-вече със селска и детска тематика, а приятели го съветват да смени псевдонима си, защото звучи „кулашки“. Ламар му дава името Цоньо, вместо кръщелното Цоно за благозвучие, а землякът Николай Хрелков го подписа Цоньо Син Селски.
През 1956 във връзка с унгарските събития е изключен от Университета, но през следващата година е възстановен. Това го принуждава да се подготви самостоятелно и да вземе пропуснатите изпити, за да завърши висшето си образование. Установява се в Копривщица – града музей и цели 30 години от живота си отдава като учител и общественик и накрая зам. директор на Климатическата гимназия. Въпреки репресиите и преживяната депресия сътрудничи на почти всички вестници и списания – „Земеделско знаме“, „Народна армия“, „Вечерни новини“, „Софийска правда“, „Учителско дело“, „Трудово дело“, „Отечествен фронт“, „Труд“, а след промените през 1989 г. в „Литературен форум“ „Трета възраст“, „Камбана“ – Пирдоп, „Вселена“- Монтана“, „ Зов“- Враца, „Слово плюс“- Враца, в списанията „Български воин“, „Здраве“, „Отечество“, „Читалище“, „Семейство и училище“, „География“ и др.
Участва в литературни сборници. Освен „Сборник за земеделски чествувания, утра и вечеринки“ – 1947, после в „Земя без синори“, „С перо меч“, „Работническо творчество“, „Гранчари“, „Китка 3″ ,“Китка 7″, Китка 13″, „Мой мили краю“, „Детелина“ – 1 и 2, „Лов и риболов“.
Издал е 5 стихосбирки и 2 книги с миниатюри. Печели литературни конкурси на МНО, на Окръжните народни съвети на София, Враца, Силистра. През всичките тези годзини остава верен на селската си психология и здравия селски корен:
„ Не погубих в градове далечни
селската си праведна душа
и с неща отколешни, но вечни
днес в село я теша.“
Така с „жътвен дъх“ и с „детелина на гръдта“ поетът Син Селски посреща своя 80-годишен юбилей.

Недко Дамяновски, в. Слово плюс, Враца

Добави коментар