На 19 юли в Областната администрация на Софийска област се проведе среща с министъра на здравеопазването проф. д-р Анна-Мария Борисова за обсъждане на областната здравна карта. На срещата присъстваха областният управител на Софийска област Красимир Живков, зам.- областните управители, екип на министерството, кметовете на общини и директорите на всички болници в областта, депутати.
Министър Борисова направи преглед на болничните заведения от областта - тяхното състояние, персонал и брой легла. С кметовете и директорите бяха обсъдени възможностите за преструктуриране и съкращаване на разходите. Основната тенденция в болничната помощ ще бъде намаляване на броя на леглата за активно лечение и увеличаване на броя на леглата за долекуване. Това се налага и поради световната тенденция за увеличаване на хроничните заболявания, при които ще се ползват именно легла за долекуване. Европейският съюз отпуска пари за превръщането на недобре работещите болници в медицински центрове с до 10 легла. Новото е, че за първи път ще се определят освен минимален брой легла в една болница, така и максимален.
Срещата е част от поредицата срещи във всички области на страната за изработване на нова здравна карта на Република България. Предстои обсъждането на здравната карта под ръководството на Областния управител на Софийска област, а накрая ще се изработи Национална здравна карта, която ще бъде гласувана в Комисията по здравеопазване на Народното събрание. Промените ще влязат в сила от 1 януари 2011 г.
За повече подробности от срещата, касаещи бъдещето на пирдопската болница, потърсихме мнението на управителя на МБАЛ - Любомир Васев.
- Най-радостната новина е че МБАЛ запазва статута си на болница за активно лечение. Три болници от областта отпаднаха въобще, но това са Своге, Сливница, които са съвсем близо до София. Ние по отношение на транспортната връзка сме най-зле. Като добри болници се очертаха тези в Ботевград и Ихтиман, но учудващото за нес е, че те не са с много по-високи показатели от нашите. В Ботевград болницата е със 140 легла и имат един голям хирург, който им вади 80 % от парите. Ние имахме 80 легла, сега ще бъдат около 50, като уточнявам, че броят на леглата не решава въпроса.
Анализът за миналата година за нашата болница не беше добър, но ние успяхме да защитим позициите си. Картата обхваща периода 2010 - 2013 г. Поставихме въпроса и за клиничните пътеки. При нас сегашната картината е съвсем различна от тази през миналата година, не казвам по-добра или по-лоша. Някои дейности бихме могли да ги оставим платени, които в момента не могат да бъдат включени. Например клиничната пътека за физиотерапия няма да бъде премахната, но ще остане като платена. Тя не лекува хората, но помага в процеса на долекуване. По този начин ще се издържа самото звено.
Диспансерите минават към болниците, т.е държавата не иска да се занимава с хиляди дребни структури. Окрупнява се болницата и тя отговаря за диспансера. Още не съм пуснал АГ отделение, за което имаме лиценз. Пуснахме абортите, защото те поначало са платени в цяла България, с изключение на тези, които са необходими по медицински показания.
Болни има, защото знаем каква е статистиката, стига да се съберат доктори с желание да работят. Учудващо е, че Вътрешно отделение не искаше да работи, а тези дни бяха приети 19 души там. Следващото нещо е да заработи гинекологията, която ще я направим като сектор на хирургията и ще тръгнем със сериозни операции там. Анализът за миналата година, който бе направен е много професионален - все едно, че хората са били тука и са следили какво е ставало.
Важното е, че първата положителна крачка по отношение на договора ни с държавата е направена. Сега ни предстои много работа и очакваме подкрепата както от лекарската гилдия, така и от общинската управа в лицета на ОбС, на спонсорството от големите предприятия и от страна на цялото население.